за бузките....мани мани...тука взеха да ми дуднат 4е са малко по тлъсти отколкото трябвало...В неделя станаха на 9 месеца и едната е 9.2 а другата 10.4 кг...и по бг стандарти ли са прекалено големи се канех да питам скоро...
- Публикувана: 11 ян. 2008, 16:51 ч.
- Последно мнение: 10 фев. 2008, 21:23 ч.
За възпитанието на близнаци
за бузките....мани мани...тука взеха да ми дуднат 4е са малко по тлъсти отколкото трябвало...В неделя станаха на 9 месеца и едната е 9.2 а другата 10.4 кг...и по бг стандарти ли са прекалено големи се канех да питам скоро...
Добре са си сладурките, хич не се притеснявай. И мойте вървят по-едри (все ги мислят за 3годишни
).Като бебета качваха по килограм на месец, ама като проходят нещата се променят. Сега не спират да търчат и от няколко(7-8) месеца сме си на едни килограми.Да са ти живи и здрави 
Уникална,и моите са така. Не ми се рови сега да видя колко са били на тези месеци,но си вървят едри. Сега са по 12 кг.колкото 2 годишни деца 
Аз исках да ви питам нещо друго -какво се прави,когато децата си пипат половите органи - едно на друго де. Те моите са малки още,но Ивайла като види брат си гол и започва да го гони да го дърпа по пишата То сега ми е смешно,но как после се обяснява,че така не се прави? Много са ми интересни тези въпроси. Ако има мами с по-големи и разнополови близнаци да сподели.
Аз исках да ви питам нещо друго -какво се прави,когато децата си пипат половите органи - едно на друго де. Те моите са малки още,но Ивайла като види брат си гол и започва да го гони да го дърпа по пишата
То сега ми е смешно,но как после се обяснява,че така не се прави? Много са ми интересни тези въпроси. Ако има мами с по-големи и разнополови близнаци да сподели. 
Много често, особено в детската градина и аз и учителките на момичетата забелязахме, че ако се карат двете, спорят за нещо, в момента, в който усетят "атака" към едната от друго дете веднага се съюзяват и се защитават 
Аз се чувствам като синя каска. То не е бой не е чудо. За играчките и за всичко, което не може да се раздели след много обяснение прилагам вече "двама се карат - третият печели". Откакто взех един бонбон от ръцете им и го подарих на първото дете, което видях сякаш контролирам ситуацията. Когато започне дърпането и тупането им напомням, че ако не намерят начин да се разберат като братя вземам това, за което се карат и го давам на първото дете, което видя.
и двете ме дърпат и викат моя мама
Дъмпер и при нас "боят за мама" беше често срещано явление. И май още продължава ... Миналата седмица бях обвинена, че винаги първо целувам Ани за лека нощ 
/аз не мисля, че е така, просто докато се оправят да лягат и се моткат насам натам, целувам тази, която е в леглото и казвам лека нощ/. Накараха ме тържествено да обещая, че ще ги редувам всяка вечер и много ще внимавам да не сбъркам 
А вчера следобяд се случи една от случките, на които казвам - като се завърти колелото и спиране няма... Решихме, че ще правим заедно кекс. Приготвихме продуктите и се започна. Караница №1 - коя каква купа да вземе. Караница № 2 - коя първа да започне да бърка с миксера, караница № 3 - коя първа да започне да пресява брашно и колко време да го пресява, караница № 4 - при Ники, която разбива жълтъците са изсипани повече продукти, а при Ани по-малко... Процедурата до този момент продължаваше около час, защото аз бях решила да запазя желязно самообладание и да не ги изритам от кухнята още на караница № 2, обаче взе да става късно и грабнах двете купи, смесих всичко, изсипах го в тавата и бутнах кекса във фурната. При което двете "готвачки" спряха да се карат и креснаха срещу мен защо изобщо съм ги извикала да помагат, като аз съм си свършила всичко и възмутени напуснаха "бойното поле"
/аз не мисля, че е така, просто докато се оправят да лягат и се моткат насам натам, целувам тази, която е в леглото и казвам лека нощ/. Накараха ме тържествено да обещая, че ще ги редувам всяка вечер и много ще внимавам да не сбъркам А вчера следобяд се случи една от случките, на които казвам - като се завърти колелото и спиране няма... Решихме, че ще правим заедно кекс. Приготвихме продуктите и се започна. Караница №1 - коя каква купа да вземе. Караница № 2 - коя първа да започне да бърка с миксера, караница № 3 - коя първа да започне да пресява брашно и колко време да го пресява, караница № 4 - при Ники, която разбива жълтъците са изсипани повече продукти, а при Ани по-малко... Процедурата до този момент продължаваше около час, защото аз бях решила да запазя желязно самообладание и да не ги изритам от кухнята още на караница № 2, обаче взе да става късно и грабнах двете купи, смесих всичко, изсипах го в тавата и бутнах кекса във фурната. При което двете "готвачки" спряха да се карат и креснаха срещу мен защо изобщо съм ги извикала да помагат, като аз съм си свършила всичко и възмутени напуснаха "бойното поле"
Много интересно звучи Направо не знам какво ни чака А моите отсега се бутат за мама,особено Здравко като си играя с него и дойде Ивайла и веднага трябва да я избута и реве докато не се махне. А иначе ако тя е в мен пак трябва да я измести Май все той трябва да печели,като е по-як
Направо не знам какво ни чака А моите отсега се бутат за мама,особено Здравко като си играя с него и дойде Ивайла и веднага трябва да я избута и реве докато не се махне. А иначе ако тя е в мен пак трябва да я измести Май все той трябва да печели,като е по-як
Гледам, че масово проблемите ни са едни и същи. и моите не правят изключение и много се бият, за играчки, за мен, за баба си... даже за боклук намерен на земята. Аз винаги скривам обекта на скандала, а ако се карат за мен, не взимам никоя и им казвам, че им се сърдя. Понякога има ефект, но в повечето случаи ни чува целия блок.
Не се защитават пред другите, нито мислят дали другата има какво да яде. Егоизмът цари у дома.
Различават се много, като периодично се сменят кои да доминира. От както са се родили гледам на тях като на отделни индивиди и подхождам индивидуално, не се старая, то се получава от естествено.
Много са ми палави и инатливи, много се наказваме и шамарчета ядем от време не време. Хубавото, е че все повече усещат ефекта на наказанието и се надявам след време напълно да действа.
Това е при нас, ще се включвам пак, че темата е много готина.
Не се защитават пред другите, нито мислят дали другата има какво да яде. Егоизмът цари у дома.
Различават се много, като периодично се сменят кои да доминира. От както са се родили гледам на тях като на отделни индивиди и подхождам индивидуално, не се старая, то се получава от естествено.
Много са ми палави и инатливи, много се наказваме и шамарчета ядем от време не време. Хубавото, е че все повече усещат ефекта на наказанието и се надявам след време напълно да действа.
Това е при нас, ще се включвам пак, че темата е много готина.
Eй, хора, хубаво е да се успокояваме взаимно
По едно време доста се бях притеснила, защото се чудех що за егоистчета всъщност отглеждам, как се получи така, къде бъркам във възпитанието
. Направо съм се разтрепервала от яд, когато трябва да разделя някаква храна наполовина, ама точно наполовина и всяка гледа в "канчето" на другата, всяка следи да не се мине 
Няма щедрост, няма "нека сестра ми да вземе по-голямото, по-хубавото...". Та нали всички отстрани казват, като са две ще си играят, ще си делят играчките, няма да са егоисти. Е, явно трябва да мине време, да се разпредели територията, да се успокоят, че винаги ще има и за двете/играчки, съкровища, любов, мама и т.н/, защото вече забелязвам промяна - момичетата започват да се съобразяват една с друга, да се замислят ами за Ани/за Ники..., на именните дни с огромно удоволствие купуваме подарък само за именничката /без другата да се тръшка: а за мееееееен/.
По едно време доста се бях притеснила, защото се чудех що за егоистчета всъщност отглеждам, как се получи така, къде бъркам във възпитанието
. Направо съм се разтрепервала от яд, когато трябва да разделя някаква храна наполовина, ама точно наполовина и всяка гледа в "канчето" на другата, всяка следи да не се мине Няма щедрост, няма "нека сестра ми да вземе по-голямото, по-хубавото...". Та нали всички отстрани казват, като са две ще си играят, ще си делят играчките, няма да са егоисти. Е, явно трябва да мине време, да се разпредели територията, да се успокоят, че винаги ще има и за двете/играчки, съкровища, любов, мама и т.н/, защото вече забелязвам промяна - момичетата започват да се съобразяват една с друга, да се замислят ами за Ани/за Ники..., на именните дни с огромно удоволствие купуваме подарък само за именничката /без другата да се тръшка: а за мееееееен/.
Привет момичета, с голям интерес следя темичката, защото е много интересна и от доста време се каня да попитам нещо за дрешките. Засега моите девойки са мънички и не разбират, така че обличам малко каквото падне и е изпрано, нямам точно определени дрешки за едната и за другата. Предполагам, че за в бъдеще ще трябва да променя този подход 
Аз предпочитам да ги обличам различно, но ми е чудно дали това може да стане повод за спор. И предполагам хич няма да са доволни за си "менкат" дрешките. Как е най-добре да постъпвам
На мен мечтата ми винаги е била да си имам сестра, за да си разменяме тоалетите, но май при близнаците не стои така положението...
Аз предпочитам да ги обличам различно, но ми е чудно дали това може да стане повод за спор. И предполагам хич няма да са доволни за си "менкат" дрешките. Как е най-добре да постъпвам На мен мечтата ми винаги е била да си имам сестра, за да си разменяме тоалетите, но май при близнаците не стои така положението...
Привет момичета, с голям интерес следя темичката, защото е много интересна и от доста време се каня да попитам нещо за дрешките. Засега моите девойки са мънички и не разбират, така че обличам малко каквото падне и е изпрано, нямам точно определени дрешки за едната и за другата. Предполагам, че за в бъдеще ще трябва да променя този подход Аз предпочитам да ги обличам различно, но ми е чудно дали това може да стане повод за спор. И предполагам хич няма да са доволни за си "менкат" дрешките. Как е най-добре да постъпвам
На мен мечтата ми винаги е била да си имам сестра, за да си разменяме тоалетите, но май при близнаците не стои така положението...
Аз предпочитам да ги обличам различно, но ми е чудно дали това може да стане повод за спор. И предполагам хич няма да са доволни за си "менкат" дрешките. Как е най-добре да постъпвам На мен мечтата ми винаги е била да си имам сестра, за да си разменяме тоалетите, но май при близнаците не стои така положението...
какво ти менкане, у нас се знае кои чорапи на кого са
и ако не си догледал/дочул какво бъборят, настават луди сканали, ако не дай Боже се опиташ да ги размениш