За възпитанието на близнаци

Ronya , и при нас е същото положение Когато решат слушат много, но не искат ли... настава ужас. Възпитателно или не при мен най-много ефект имат заплахите.Ако единият се тръшка, казвам че го оставям в къщи и тръгвам към вратата (уж че излизам).Обикновено след малко търчи да го обличам .Или заплашвам и двамата, че ще си стоят в къщи затворени, а аз ще изляза. Другия вариант е с подмамване Казвам който дойде с мен ще му дам нещо(бонбонче, шоколадче) и те милите, понеже много обичат - тичат.



Между другото как се справяте с миенето на зъбките? Моите не ми дават да им ги измия, нито да им покажа как да го правят и само ядат пастата за зъби от четката Колко са ги изчистили - само те си знаят.А като им свърши сладичкото, тичат да им сложа още паста.


Е , поне за това няма да ги мисля, че се карат

Зъбите мият сами от лятото след като навършиха две години - с четка и паста - омазваха се едно хубаво, хапваха, мокреха се до ушите. Затова избрах лятото - да не настиват и да съхне по-бързо. След тяхното миене ги молех да проверя колко добре са измите зъбките и с четката проверявах "това зъбче и другото...".
И аз пробвам и с наказание и с подкупване - понякога се получава, друг път - не. Имаме епизоди, когато единия "влачи" другия, за да ми помогне. Тогава настъпва истински хаос. Обикновено помощника ступва здраво другия и настава голяма бъркотия. Много си държа на моето "съжалявам не може, защото...". Сега и те започнаха да ми отговарят по този начин и често се налага аз да отстъпвам - на Вики аргументите започват да стават все по-смислени, докато Преси е още на "защото така искам". И тогава започвам отначало - Защо трябва да си миеш зъбите?
- Защото ако не ги мием ще се развалят.
- Защо не е хубаво да се тръшкаш така?
- Защото така правят невъзпитаните деца.
- Защо са невъзпитани?
- Защото не спазват правилата.
И така до припадък. Гледаме заедно много анимация и всичко се обяснява по сто пъти.
Със сигурност остава по нещо. И нищо не става веднага и с едно казване. И се сърдя и предупреждавам, че ей сега ще се развикам, и се развиквам, и наказвам - най-гадното наказание е да не играя с тях, и какво ли още не.

първо си ги мият сами уж, дефакто смучат пастата за зъби. после ми дават четката да им ги измия вече наистина. никога не е било проблем, но бяха малки като почнахме процедурата. за рутинните неща не ги питам, не им давам избор ........ питам какво искаш ябълка или банан, неща от този род, всичко останало е мое решение, кога, как, какво. така ги свикнах от малки и сега не е проблем. не заплашвам с взимане на играчки, не давам шоколади, за да дойдат като ги викам .......

Ronya като чета какво си писала, направо ми прилошава. Моите дни протичаха по абсолютно същия начин - безкрайни войни за дреболии, за ежедневни неща, които в крайна сметка не подлежат на коментар...тогава не виждах изход от ситуациите, в повечето случаи се чувствах безсилна и бях толкова изнервена, че най-вече крещях  .  Не съм наказвала за "неизпълнение на моя заповед", нито пък съм ги подкупвала. Мисля си, че съм можела да избегна доста истерии, ако не съм държала толкова категорично да се изпълни това, което казвам сега, веднага... Ама е много по-лесно нещо като е минало да си казваш - не трябваше така ...., бих направила така...., а като са ти на главата двете дивачета, които крещят и се налагат нямаш много време да анализираш и да обмисляш стратегии за поведение Като пораснаха повече започнах да им давам право на избор, ако някоя каже "не" или "няма" и предлагах варианти за поведението им, от които в крайна сметка избираха един. За правилата, които касаят здравето им представях супер убедителни и драматични доводи защо трябва да правят това .
И една смешна случка от този период, която може и да съм разказвала някъде. Ники доста дълго време отказваше да обува два еднакви чорапа и аз се изнервях  , обяснявах, виках, дърпах чорапи и обувах еднакви, двете реват.... обаче аз - не, не  може така. Докато един ден не попитах изтерзано, защо бе Ники правиш така, ходи се с еднакви чорапи и тя опули големите си очички и попита: Ани харесваш ли ме така? Ани каза - да. И аз мирнах, ходеше си детето с различни чорапи известно време  , после започна с еднакви. А аз можех да си спестя на себе си и на тях караниците дни наред за прословутите чорапи на Ники.

много ми хареса и у нас е така.

Иначе както казва Дъмпер- няма не искам
Кога със някакво подлъгване, кога със заплаха, че ще бъдат наказани, правилата - кога се ляга, кога си тръгваме и пр., се изпълняват.
Но не е лесно, хич

При нас зъбките ги измивам първо аз, а те след мен.Аз също използвам ту залъгване, ту заплахи, зависи от ситуацията.

леле,момичета,като ви чета страх ме хваща Ние засега сме малки и не разбираме много кое е мое,кое на другия,нито пък могат да си кажат какво искат и какво не,но си представям какво чудо ще бъде като се започне с убеждаването и заплахите.И на мен ми се иска да използвам възпитателни методи,но съм направо сигурна,че това го могат само майки магьосници или такива,които имат най-кротките деца на света.Отсега имам пререкания с мъжа ми,че съм много мека с тях и много им позволявам,а аз пък му се сърдя,че ги овиква за всичко и са много малки да разберат.Но кой е прав направо не знам Иска ми се да съм добра майка,да им давам избор,но съм се убедила,че с добро не винаги става.Например имаме един шкаф за обувки,на който редовно се качват и рискуват да си счупят главите. Хиляди пъти съм казвала,викала,че там не се качва,да слязат веднага.Сваляла съм ги и те пак ми се смеят и отиват там. Единствения метод е силово да ги махна от там и да ги затворя в някоя стая Но пък ако баща им само веднъж викне веднага се омитат и си намират друго забавление.Знам,че го правят от страх и не искам аз да ги възпитавам чрез страх,но да си призная понякога направо изпитвам облекчение като се намеси той и не ми се налага сто пъти да ходя по тях и ефекта да е нулев. Та се чудя и аз кое е най-добро и за тях и за нашето психическо здраве.