За възпитанието на близнаци

унас важи правилото, който пръв я е взел, негова е  и 5 еднакви играчи да се купят, ефекта е нулев и пак ще карат за едната  поне така е унас  белите задължително се повтарят от другата, но хубавите неща не 

Моите момичета винаги се караха за еднаквите играчки, които близките ни /пък и ние/ се утрепваха да търсят по магазините, за да намерят еднакви /да не се карат децата/, докато съвсем случайно не открих "тайната" - купуваме сходни, но различни неща /по цвят, по някакъв дребен детайл/ и всяка си знае кое е нейното, ако иска го дава на сестра си, ако не иска - не. Също така им направихме "собствена територия", разделихме шкафчетата под едното легло - едното за съкровищата на Ани, другото за съкровищата на Ники. Е, деленето беше доста условно, защото нещата непрекъснато сменяха притежателите си, но доста често се успокояваха всяка да си прибира и да си рови в "своя" шкаф и за известно време се възцаряваше мир и любов   . Е, понякога не се получава. Ако и двете харесат едно и също, реват и го дърпат и аз не мога да го разделя - прибирах играчката за по-късно. Колкото повече растат децата, толкова по-лесно става, но поне при нас караниците продължиха дълго и бурно Даже съвсем скоро се скараха така за една книга, която искаха да четат едновременно, крещяха, ревяха, въпреки предлаганите от мен варианти не се стигна до споразумение и... прибрах книгата. Няколко дни по-късно казаха, че са измислили как да четат и да се редуват и им я дадох. Е, друго си е да са по-големи
А за белите и съюзяването при извършването им "раят" при нас беше във възрастта 2-3 години. Толкова щуротии не съм предполагала, че могат да измислят толкова малки деца, да ама две главички мислят по-добре от една, нали ...

Ние също сме във възрастта,не разбират кое нещо на кого е,кое е за момиче,кое за момче,единия като вземе нещо много често точно в този момент и другия го иска и......настава една лудница ,писъци,викове,тръшкане.Някой играчки са ги имаме еднакви,но не всички,освен това са момиче и момче и подаръците са съответно например кола и кукла,но..........моята дъщеря и тя обича"бръм" Опитвам се да ги залисвам като се карат за нещо,да примамя единия с нещо друго,също давам първо на единия,който първи го е взел и след малко го уговарям да го даде и на другия да се поиграе с него.Абе всичко май е въпрос на дипломация и приказки общо взето,особено в нашата възраст.Предполагам,че като пораснат няма да е така.
Понякога си изпускам нервите и ги надвиквам,но мисля,че е неизбежно
Това е засега от мен,да не ви отекчавам,пак ще се включвам в темата,че е доста актуална

И вкъщи в момнта е рая на скандалите - непрекъснато дърпат една и съща играчка (няма значение дали има или няма същата такава). И аз опитвам да спазвам принципа - който го вземе първи, негово си е, ама не винаги виждам кой е първи, а те още не могат да си казват.

А другия проблем е, че едната е по-едричка и често прегръща другата (ама малко мечешки го прави) и рееееев - едната, че я натискат, другата че не й дават да си гушка сестрата..... голямо шоу...

Ох, това с разделянето на играчките ми звучи добре - ще се пробвам като пораснат още малко, че сега нищо не разбират...

Няма да е лесна тази работа, ама пък не ни е скучно и за минутка

Поздрави 

Друг "номер" при скандалите за играчки, който понякога действаше при нас е, че поддържах непрекъснато запас от нови /забравени стари/ играчки, които да вадя в критични моменти. Понякога ставаше... 

Ох,и ние сме същия цирк Колкото и еднакви неща да имат винаги ще се дърпат за една и в повечето случай Здравко като види сестра си да държи нещо,очичките му светват и веднага дяволчето тича да й я вземе.А е и по-едър и винаги успява,ако не се намеся.А тя горката като по-слабичка хитрува,като надава рев и само ме гледа в очите кога ще раздам правосъдие Сладури са големи,когато не си на ръба на нервна криза Но пък когато им кажа"Я се гушкайте" и като се запръгръщат направо да ги изядеш Сигурно като пораснат ще има и други варианти за справяне с тези проблеми,но за сега са доста малки.
Я да ви питам вие какво мислите за това ,че децата трябва да се разделят в градината и в училище и да не са в една група?То това в БГ не се практикува май,но мислите ли,че е необходимо?На мен лично ми се иска да са си заедно,че да си помагат,но от друга страна е хубаво да се изграждат като самостоятелни личности,а не да са зависими един от друг.Аз поне се успокоявам,че са момче и момиче и едва ли връзката им ще е толкова силна,колкото при еднополовите близнаци.

аз ще ги разделя  вече имам доста разговори с други близнаци, психолози, педиатри и детегледачки  всички са единодушни, а и тук е редовна практика

Дъмпер,ти явно не живееш в БГ,защото тук този въпрос изобщо не стои,а би трябвало.

Досега не съм се замисляла за това,но мисля,че по-скоро не бих ги разделила.
Още повече както и моите са разнополови,мисля,че да са заедно би им било повече в плюс,отколкото обратното.Времето ще покаже,но и според мен от това да имаш брат,сестра близо до теб,по-хубаво от това няма

да, в германия съм  но и да не бях тук, още като бременна го бях решила. има и тема с доста горещи спорове по въпроса  за мен обаче това е единственият верен път. ще потърся темата.
ето я темата
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=33992.0

Моите са още мънички, но все пак си проявяват характер. При нас  в повечето случаи, с малки изключения, разбира се, важи правилото "което е на сестра ми е и мое, а което е на другите го искам!" Почти никога не купувам еднакви играчки и винаги ги оставям да си избират сами какво искат. Забелязала съм,че избират еднотипни играчки с различни цветове и в повечето случаи не се карат коя с коя играчка да си играе. Но проблемите настъпват ако си харесат чужда играчка-плачат и дори веднъж Ани повърна от рев за да я има, а не дават на друго дете да пипа тяхните играчки-независимо на коя от двете е дадена играчка, те я пазят. Мога да дам пример с две плюшени кученца, които им купихме на скоро-на Ани е бежаво с кафяво, на Али бяло с черно. Забелязвам, че си ги разменят и си играят с тях(кученцата издават различни мелодии), но не позволяват на братовчедка им да ги пипа и реват само щом се доближи до тях.
Трудно е да им обясним, че не може да имат всичко или, че трябва да споделят нещата си с други деца или да не се карат по между си, защото както казах и това става, но се старая при ноличие на такъв проблем да се намеса в играта, когато съм около тях, разбира се и да им покажа, че ако се карат и не дават на други, то и те няма да си играят с дадена играчка.
Относно привличането на внимание-има го това копиране една от друга. Ако едната започне да плаче започва и другата, което, разбира се им осигурява доста внимание и пргръдки докато се успокоят. Има го и момента, че ако на едната се обръща повече внимание, то другата също се опитва да го привлече отново с рев или с мятане на играчки.

И за това с разделянето-аз не го подкрепям. В моя случай момичетата си играят заедно, разбират се идеално, занимават си се заедно и се защитават. Специално еднояйчните близнаци не мидля, че би трябвало да се разделят по каквито и да е причини. Познавам хора, които разделиха децата още от 5 годиники, от както почнаха училище(в Англия) и сега съжаляват. Децата са 3ти клас и са в различни училища и тъгуват защото не са заедно. Все пак близнаците са за да са заедно и да си приличта и да си памагат. Не искам да обидя някого, но не мисля, че скарване заради играчка или каквото и още там да е заслужава по-късното страдание на децата. Всеки и си има право на мнение и това си е моето.

Докато бях бременна слизах на разходка пред блока,всеки ден при мен идваха момченце и момиченце близначета на 4,5г. бяха в групата на детенцето на моя приятелка,но момченцето винаги доминираше палав много,разделиха ги в две групи,даже сестра му ми каза по детски "ами като ме пита нещо госпожата и той винаги отговаря преди мен".А пък като му беше счупено колелото сестра му не му го даваше и той тичаше като кученце покрай нея,не мога да си бесня.Все баба им ги водеше ама ги оставяше на произвола,знаех от приятелката ми че е чувала бабата да ги псува,попитах за мама и татко и те казаха нямаме,но пък казаха че ще ходят при леля им в Америка и от там са им едни много красиви блузки на гап.Не ги виждам вече,личеше им обаче че се поддържат и обичат един друг.

Сега попрочетох малко от темата за разделянето на близнаците и честно казано и аз съм раздвоена,най-вече защото самата аз не мога да ги деля.Не мога да си представя аз да съм с единия,пък другия да го дам на някоя баба.Веднъж ми се наложи и ми беше много кофти,хич не искам да се повтаря. А и имам спомени от моето детство,макар че не съм близначка,но със сестра ми бяхме много близки и никога не се съгласявахме да си отидем поотделно на село.Или двете или нито една.Та не знам какво ще е за близнаците.Иначе наистина по въпроса с лидерството на единия сигурно ще е по-добре да се разделят,но най-вероятно трябва всичко да се решава за конкретния случай,а не по принцип.За сега оставам на мнение да ги пускам заедно на ясла и градина,а като пораснат ще видим как ще потръгнат нещата или ще ги оставя сами да решат,поне като цяло.И друго -това дето го има в БГ,да се приемат и двете деца в едно училище ако едното  прието,ами никак не ми се струва честно.Как така единия ще носи на гърба си другия.И за децата не е полезно според мен.Те не са гербови марки все пак.
Искам да ви попитам и как се отнасят с децата,когато единия слуша,а другия прави беля. Казвате ли"Виж брат си/сестра си колко е послушен/а,а ти само бели правиш">Позволявате ли си да сравнявате или това е лошо за децата?

а когато са еднояйчни, редно ли е все едното да изпитват, което учи, а другото, което гледа само да си играе, да си изкарва оценки на гърба му ? същото е  , когато хората не ги различават. моите въпреки, че са много различни, детегледачката не ги различава  и все ги бърка. за другите деца е също трудно разбирането, как така са 2 еднакви деца (засякох такъв разговор между майка и 4годишният и син). при нас тони е много доминантна. командва я теди здраво, кара и се, бие я, взима и нещата. вечно трябва да се намесвам и да я карам да връща откраднатото, обаче я ясно, че аз няма цял живот да ходя и да защитавам теди, а и тони започна да ревнува всякаш  явно го разбира като мама защитава САМО теди, знам ли  все си мисля, че така теди свиква да бъде мачкана, че това е нормално. тони от своя страна, че може да си командва и заповедите и да се изпълняват. виждам как самочувствието на теди пада с всеки изминал ден повече и как преди да направи нещо поглежда тони.
за мен обаче е интересно, близнаци които биват оставени сами да решат, какви са мотивите им да останат заедно или да се разделят, макар че не съм чула деца на 6-7 години да са се разделили доброволно 
аз съм ги разделяла за цял ден. раздялата беше най-трудна за мен  те не се търсиха изобщо  обаче бяха големи душички. никакви бели, никакви крясъци, никакъв рев, не се налагаше да повтарям по 100 пъти едно и също нещо за да се направи. просто ефекта ми хареса 

При нас спорове за играчки или дрехи също има постоянно. Все още се залъгваме със друга (за 5мин) по-интересна играчка, но след това пак същата история . Крясъци, бутане и ощ много грубости... кога ще мине, незнам.
За отделянето един от друг съм се замисляла много, но съм също така раздвоена като повечето вас. Единствения път, когато са били разделени, беше, когато бяха на 3месеца (за 3дни). От тогава никога не са делени. Даже, когато искам да накарам единия да стои в едната стая, а другия в другата, пак не става. Въпреки че не си играят много заедно, винаги се търсят и ако единия е в друга стая, другия тича след него и го вика . Да са за по-дълго време (от няколко часа) разделени един от друг мисля, че ще е по-трудно не за тях, а за този, който е с всеки .

Деленето на играчки, дрехи и други привлекателни предмети сме го обсъждали и тук

Аз не се притеснявам в това отношение, защото моите са прекалено различни като характер, темперамент, вкусове, възприятия и т.н. /но пък все повече си приличат по физиономия/.
Никога не са харесвали едни и същи играчки, не обичат едни и същи храни, имат различни приятелчета. Когато са сами, играят заедно /рядко се карат - по-скоро се сдърпват, защото Кика не обича колективните игри и предпочита да си рисува, а Еса иска да играе с някого на "госпожа"/. Разделяла съм ги - примерно, едната идва с мен по магазините, а другата остава вкъщи с баща си или едната отива на гости у нашите с баща ми, а другата остава вкъщи с мен... Амиии, добре се чувстват - сещат се понякога една за друга, но няма драми...
При мен по-скоро проблемът е аз да намеря точния подход за тяхната различност, а това е далеч по-трудно, защото означава аз да превключвам постоянно от едната към другата и да се държа различно с тях, според нуждите им.

Дъмпер, а пред други деца Тони пак ли постъпва така с Теди? Питам, защото съм чувала, че пред други се защитават взаимно, както моите например. Ако наистина този проблем не изчезне при вас и се задълбочи ще е добре да ги разделиш, но внимавай защото понякога нещата може да се обърнат и в училище да им бъде по-полезно да са заедно.
А колкото до изпитването... Не мисля, че единия ще е винаги на чужд гръб. Учителите знаят как да се оправят с близнаци.


Но за пръв път чувам, че ако приемат едното трябва да приемат и другото. Ние сме в България до края на май и окончателно се местим в Лондон за това не съм се интересувала.

А колкото до сравнението "Виж колко е добра сестра ти, а ти си лоша!" не мисля, че е правилно. Психолози са ме съветвали винаги да внушавам на дете, че е добро, за да се възприема и то добро. Ако направи пакост да кажа " Така правят лошите деца, а ти си добро дете и не бива така!" Ани и Али са малки за да разберат още какво е добро и лошо, макар че и на тях им говоря по същия начин. И съм забелязала, че наказанията вършат добра работа. В смисъл ако едната направи беля не и давам да си играе, ако сестра и я повтори прибираме нейните играчките и ги шляпвам леко по ръчичките-не за да ги заболи, но да разберат какво ще последва ако пак направят белята. Забелязала съм, че без играчки се занимават една с друга-дърпат си чорапките или се смеят заедно и си гукат, но какво друго им остава. Има го и момента, когато плачат за играчите, които сме им взели.

A.S.I.A.,това за внушаването,че е добро дете много ми хареса,както и това ,че само лошите деца правят така.Ще се опитам да го прилагам. Мен много ме дразни като им кажат виж Здравко колко слуша,а пък Ивайла само пакости прави(или обратното).Това имах предвид като казах,че ги сравняват .Защото единия е добър в един момент,другия в друг,но трябва ли да го има това сравняване?

Не, те са си отделни инидивиди, а и са дори от различен пол(твоите) и всяко дете трябва да се определя като един индивид и да се обсъжда неговото поведение, а не да се сравнява с брат си, или сестра си или дори приятели.

A.S.I.A., като има други деца тони е заета да си играе с тях и няма време да хапе теди, но и не я защитава  всеки се спасява сам. обаче тони като проси нещо за ядене, проси и за теди, а обратното не важи.

Въпреки,че са близнаци децата ни са отделни индивиди,моите също са супер различни,дори в момента момиченцето ми е по-палаво и буйно.Като пораснат живот и здраве предполагам,че ще са още по-различни и всеки ще си има свои интересни,игри и т.н.Не смятам,че е толкова фатално за възпитанието им,ако понякога се случи някой да ги сравни.Аз имам сестра,имаме 5 години разлика и пак се е случвало да ни сравняват.
Аз също съм на мнение,че не е нужно например в университетите единия да дърпа другия,който колкото може,така трябва да е  

Интересно. Явно Тони освен, че доминира над Теди чувства и че един вид трябва да се грижи за нея, докато Теди явно е по-самостоятелна, макар че се оставя да бъде командвана. Ти разговаряла ли си с психолог точно за това? Аз като разбрах, че ще имам близнаци и изчетох досат литература по темата и имах и доста консултации с психолози относно тяхния начин на мислене и въприемане. Обясниха ми, че това поведение показва привързаност и именно поради това са и доминиращите нагласи на по-силния близнак и оставянето на другия да бъде командван. Искам да кажа, това поведение би трябвало да е само между тях и Тони да не доминира над други деца и Теди да не се оставя да бъде доминирана от други.
Е, всичко си е строго индивидуално и ти си знаеш най-добре как стоят нещата. 

ами тони се биела и при детегледачката  ми сервираха в петък. и аз живеех в заблудата, че е само към теди така, но тя явно си мисли, че всички ще се подчиняват, знам ли я. чакам час за консултация с психолог, но досега всички казват разделяй ги

Чудя се в коя тема да пиша за разделянето на близнаците , но реших тук, защото тази тема е по-нова.
Явно това решение зависи изцяло от децата и от тяхното поведение и отношение помежду им. Моите момичета са еднояйчни, почти никой не ги различава, обръщат се към тях не по име, а общо - близначките... И аз четох доста литература, доста съм мислила за опасността от прекомерната зависимост и свързаност, която е наблюдавана особено при еднояйчните близнаци и винаги съм се стремяла да "разделям" децата, но не физически, а като обличане, разговори с тях, отношението ни към тях като отделни личности, изтъкване на силните страни на едната и на другата, не държа винаги да играят заедно, да излизат навън заедно, да правят едно и също нещо по едно и също време. Готови сме и при желание от тяхна страна да ги водим на различни занимания, но преди две години ходиха на пеене, което на Ани не й хареса особено и оставихме само Ники, след няколко урока Ники каза, че не иска повече, защото й е скучно без Ани. И сега са заедно и на балет и на плуване, така искат
В един клас са в училище, в първи клас конкуренцията помежду им беше доста жестока и тогава четох доста за масовата практика в чужбина да се разделят близнаците в отделни класове и дори училища, но... докато се чудех кое е правилно и кое не, прочетох в един лексикон от класа отговора на Ани на въпроса "Кога ти е най-тъжно в училище" - "Когато сестра ми е болна и аз трябва да ходя сама..." Е, как да ги разделя
Освен това при нас ролите на доминиращ и подчинен непрекъснато се сменят  и тъкмо реша, че едната се е наложила като лидер и забелязвам пак промяна, така че не смятам, че едната пречи на другата да се изяви и да има самочувствие и спокойствие в училище. Друго, което ме навежда на мисълта, че съм постъпила правилно като не съм ги разделила е, че всяка има различна най-добра приятелка от класа Което смятам, че е добре

     Мале, Дъмперче! Ми то у нас като у вас. Ицко нищо че е по- малък налита на бой. Бобо е по- кротък. Обикновено отстъпва играчката, за която се карат. По- спокоен е. Помага при прибирането на играчките. Ицко подава една, две играчки и колкото и да го викам не идва повече.  Май ще си имам доста трудности с него.

същата работа е тук  направо не знам как ще е  днес е била послушна, да видим докога 

Дъмпер, мойте са подобни на твойте . Синът ми бие сестра си при наличие на още 20 деца в групата , явно щото е сигурен, че надвива. Не че и с други момченца не се пердаши, но нещата се промениха, откак се разбрахме съсъ сестрите да го наказват
Иначе, срам-не срам, като се дърпат за играчки, обикновено на неговата става, много дървена глава е

Като ви чета постовете и се чудя, дали ние нямаме проблем всъщност. При нас биене се проявавя в много редки случаи и не бих казала, че конкретно едната доминира над другата. Поведението им и това, че са толкова привързани идна към друга нормално ли е в крайна сметка? Според психолозите всичко е наред, но като гледам при вас преобладава друго поведение.  А всъщност Теди и Тони на Дъмпер и Ицко и Бобо на Алесина еднояйчни ли са?

моите да двуяйчни  но забележи, че между нашите и твоите деца има цяла година разлика  а за една година се случват много неща 

Не знам доколко е "нормално" или "ненормално" близнаците да се бият, но и при нас беше истинска джунгла /хем са момичета/. Таткото се майтапеше, че което оцелее в "ТОВА!!!" ще се оправи в живота. Стигало се е до скубане на коса до кръв, когато съм изпускала от поглед битката Честно казано, в този период нямах много време да се замислям и анализирам дали този бой е нормален, какво доказват на себе си и на мен, за какво се борят, но говоренето и обясненията "не бива така, тя ти е сестричка... и т.н." нямаха никакъв ефект. Като поотраснаха боят престана, останаха само караниците

е, значи има светлина в тунела 

Нашите красавици също са малки, но се бият въпреки това. Т.е. всичко започва с прегръщане, гушкане и смях, след което почти задължително Юли ляга върху Стаси и започва да я натиска и стиска, Стаси ревва и след това се скубят и дерат... Явно не е само от възрастта. 

             И моите са разнояйчни. Но наистина има огромна разлика от преди 9-10 месеца например. И двамата бяха доста послушни. Сега слушат горе долу само майка ми, защото тя ги гледа през деня

Е, да така си е, моите са още малки. Но се надявам да си останат както са сега или поне да не се бият много.

Офтопик: Дъмпер, разгледах ти снимките на адреса в подписа ти. Малките са наистина прекрасни! И въпреки че са разнояйчни си приличат много в очичките. А също установих и че имаме еднакви мошами на рибки, върху които ти си наредила прекрасни ястия. Не ми беше хрумвало да правя прасенца и Кумчо Вълчо, но идеята е страхотна!

Голям зор и при нас е в момента това с непрекъснатия бой и скандали между двамата. При тях, по-слабия бие по-едрия и то не на шега. Едвам го отървавам. Аз общо взето това правя вече в 90 % от деня, разтървавам и раздавам правосъдие (доколкото някой ме взима на сериозно  ). Надявам се това да е поредната фаза, но......
Питах в яслата, оказа се, че не си играят заедно, не се дракат там. Но приберем ли се вкъщи от вратата се започва. Тези дни и аз започнах да прибирам и вадя играчки, защото нищо друго не действа. Като отвлека вниманието от желаната играчка с друга имаме 5минутен мир. 
Онзи ден бяхме на гости на съседче. Еми то детето си седеше отстрани и си играеше кротко, а двамата юнаци не спряха да се карат за играчки, да пищят и да се бият.
Иначе, започнаха да се защитават от други деца, от мен , от сорта ...  "Няма да пачкаш, мама лоша!".

Майчета, не знам дали сте забелязали/ ние вече сме големи,/но има едни моменти в които единия е спокоен и добричък, и в друг момент е коренно различен тогава пък брат му става добричък и спокоен т.е сменят си "ролите"

katkat,забелязала съм го и това ми помага да не изперка съвсем Хубаво е,че в повечето случаи единия е непослушен,а другия кротък,та поне само с един трябва да се справям И наистина даже и в рамките на деня си сменят ролите по няколко пъти Не мога да кажа,че единия е по-послушен,а другия- не.

аз водих моите на психолог защото и до сега не мога да ги отуча от смучене на пръстчетата;жената не ми даде решение на проблема но ме успокои поне че е нормално след месец по кувьози след раждането;тя помогна много на мои близки;
ако някой се интересува мога да дам тел й на лични;консултацията й беше безплатна

Уникална,трябва първо да публикуваш някъде снимките.Например тук http://www.picvalley.net/ ,там ти дава един линк за копиране и го поставяш в подписа си или направо където пишеш отговор,където ти искаш.Дано съм ти помогнала.И аз първия път се мъчих два дена
Сега се замислих за това,че може би наистина децата ни ще се защитават един друг от нас като пораснат.Това ще е края Мъжът ми е оптимист,че щели да се издават един друг и ние ще намажем,но мен ме съмнява 

Много често, особено в детската градина и аз и учителките на момичетата забелязахме, че ако се карат двете, спорят за нещо, в момента, в който усетят "атака" към едната от друго дете веднага се съюзяват и се защитават
А иначе душичките явно дълго време не осъзнават каква сила са като са две и каква комбина са, та  много съм се смяла как непрекъснато се издават и клеветят една друга, как в първи клас си крият тетрадките едната да не вижда какво пише другата. Тази година е по-спокойно, явно вече са се доказали и са си разпределили територията. Вече ми е доста трудно да кажа коя е водещата, коя командва, сякаш успяха да постигнат някакво равновесие

Уникална,няма значение,важното е,че си успяла Много са сладки тези кукли,направо ми иде да ги нащипя какви са бузки,какво чудо Много целувчици за тях

Добре са си сладурките, хич не се притеснявай. И мойте вървят по-едри (все ги мислят за 3годишни ).Като бебета качваха по килограм на месец, ама като проходят нещата се променят. Сега не спират да търчат и от няколко(7-8) месеца сме си на едни килограми.Да са ти живи и здрави

Уникална,и моите са така. Не ми се рови сега да видя колко са били на тези месеци,но си вървят едри. Сега са по 12 кг.колкото 2 годишни деца
Аз исках да ви питам нещо друго -какво се прави,когато децата си пипат половите органи - едно на друго де. Те моите са малки още,но Ивайла като види брат си гол и започва да го гони да го дърпа по пишата То сега ми е смешно,но как после се обяснява,че така не се прави? Много са ми интересни тези въпроси. Ако има мами с по-големи и разнополови близнаци да сподели.

Само да споделя че съюзят ли се близнаците и аз съм безсилна / еднояйчни са/ когато единия е съгласен с мен няма проблем, но ако двамата са срещу мен елате да видите ... трудна работа

Аз се чувствам като синя каска. То не е бой не е чудо. За играчките и за всичко, което не може да се раздели след много обяснение прилагам вече "двама се карат - третият печели". Откакто взех един бонбон от ръцете им и го подарих на първото дете, което видях сякаш контролирам ситуацията. Когато започне дърпането и тупането им напомням, че ако не намерят начин да се разберат като братя вземам това, за което се карат и го давам на първото дете, което видя.

ох, за играчките как да е, ама напоследък се бият за мен  и двете ме дърпат и викат моя мама 

Дъмпер и при нас "боят за мама" беше често срещано явление. И май още продължава ... Миналата седмица бях обвинена, че винаги първо целувам Ани за лека нощ  /аз не мисля, че е така, просто докато се оправят да лягат и се моткат насам натам, целувам тази, която е в леглото и казвам лека нощ/. Накараха ме тържествено да обещая, че ще ги редувам всяка вечер и много ще внимавам да не сбъркам 
А вчера следобяд се случи една от случките, на които казвам - като се завърти колелото и спиране няма... Решихме, че ще правим заедно кекс. Приготвихме продуктите и се започна. Караница №1 - коя каква купа да вземе. Караница № 2 - коя първа да започне да бърка с миксера, караница № 3 - коя първа да започне да пресява брашно и колко време да го пресява, караница № 4 - при Ники, която разбива жълтъците са изсипани повече продукти, а при Ани по-малко... Процедурата до този момент продължаваше около час, защото аз бях решила да запазя желязно самообладание и да не ги изритам от кухнята още на караница № 2, обаче взе да става късно и грабнах двете купи, смесих всичко, изсипах го в тавата и бутнах кекса във фурната. При което двете "готвачки" спряха да се карат и креснаха срещу мен защо изобщо съм ги извикала да помагат, като аз съм си свършила всичко и възмутени напуснаха "бойното поле"

олееее, тя работа сериозна при вас  какво ли ме чака ? 

Много интересно звучи Направо не знам какво ни чака А моите отсега се бутат за мама,особено Здравко като си играя с него и дойде Ивайла и веднага трябва да я избута и реве докато не се махне. А иначе ако тя е в мен пак трябва да я измести Май все той трябва да печели,като е по-як

Гледам, че масово проблемите ни са едни и същи. и моите не правят изключение и много се бият, за играчки, за мен, за баба си... даже за боклук намерен на земята. Аз винаги скривам обекта на скандала, а ако се карат за мен, не взимам никоя и им казвам, че им се сърдя. Понякога има ефект, но в повечето случаи ни чува целия блок.
Не се защитават пред другите, нито мислят дали другата има какво да яде. Егоизмът цари у дома.
Различават се много, като периодично се сменят кои да доминира.  От както са се родили гледам на тях като на отделни индивиди и подхождам индивидуално, не се старая, то се получава от естествено.
Много са ми палави и инатливи, много се наказваме и шамарчета ядем от време не време. Хубавото, е че все повече усещат ефекта на наказанието и се надявам след време напълно да действа.
Това е при нас, ще се включвам пак, че темата е много готина.

Eй, хора, хубаво е да се успокояваме взаимно
По едно време доста се бях притеснила, защото се чудех що за егоистчета всъщност отглеждам, как се получи така, къде бъркам във възпитанието . Направо съм се разтрепервала от яд, когато трябва да разделя някаква храна наполовина, ама точно наполовина и всяка гледа в "канчето" на другата, всяка следи да не се мине Няма щедрост, няма "нека сестра ми да вземе по-голямото, по-хубавото...". Та нали всички отстрани казват, като са две ще си играят, ще си делят играчките, няма да са егоисти. Е, явно трябва да мине време, да се разпредели територията, да се успокоят, че винаги ще има и за двете/играчки, съкровища, любов, мама и т.н/, защото вече забелязвам промяна - момичетата започват да се съобразяват една с друга, да се замислят ами за Ани/за Ники..., на именните дни с огромно удоволствие купуваме подарък само за именничката /без другата да се тръшка: а за мееееееен/. 

Привет момичета, с голям интерес следя темичката, защото е много интересна и от доста време се каня да попитам нещо за дрешките. Засега моите девойки са мънички и не  разбират, така че обличам малко каквото падне и е изпрано, нямам точно определени дрешки за едната и за другата. Предполагам, че за в бъдеще ще трябва да променя този подход  Аз предпочитам да ги обличам различно, но ми е чудно дали това може да стане повод за спор. И предполагам хич няма да са доволни за си "менкат" дрешките. Как е най-добре да постъпвам 
На мен мечтата ми винаги е била да си имам сестра, за да си разменяме тоалетите, но май при близнаците не стои така положението...

какво ти менкане, у нас се знае кои чорапи на кого са и ако не си догледал/дочул какво бъборят, настават луди сканали, ако не дай Боже се опиташ да ги размениш

При нас не е така. Дрехите са общи и слагам каквото попадне. Понякога са с еднакви дрешки, но повечето случаи с различни. Те все още не се месят какво да им облека, така че всичко е по моя преценка.

не смятам, че мое и твое е добро решение. унас всичко е общо  както и дрехите им. единствено креватите им са си лични. на поларчето са разнополови, може затова да има проблем 

ми никой не ги е учил и на мен така не ми харесва, да му се не види, поне чорапите мислех да не следя
И други вещи си делат сами- книжки, разни играчки, столовете, не знам как така се получи

Докато ме "деляха" на моя и твоя мама беше голямо реване. През 5 минути беше - Мамоооо, той каза "моя мама". Все обяснявам "и на двамата", дори ми беше смешна темата. Те така и не искаха да разберат какво означава "и на двамата". Когато започанаха да вкарват бой в спора стана лошо. При един пореден спор излязох от релси и се разкрещях "на двамата, на двамата..." и не спирах дикато и те не започнаха да викат "на двамата". продрахме се от викане, изумихме квартала, но накрая Вики ми каза да спра, защото той разбирал от една дума. Та разделиха ме.
При нас всеки си има лични дрехи. Белязвах пантофите, чашите, обувките, играчките с лак за нокти /много рано започнаха да си разпознават буквите/, после започнах да купувам различни цветове дрехи с еднакви картинки, или с еднакви картинки в различни цветове. Най-лесно намирах еднакви дрехи с различни размери. Напоследък си избират сами дрехи и определено харесват различни дрехи. И различни неща им отиват.

 Здравейте и от мен.Когато дечицата бяха малки, купувахме еднакви играчки,те са близнаци - Никола и Илиянал.Това се наложи, защото и двамата искаха една и съща играчка.Когато някой питаше какво да им купят, аз казвах или две еднакви неща за момче или за момиче.След 3 годишна възраст вече започнахме да купуваме различни играчки.Има моменти, когато пак се карат за една и съща играчка, но с много убеждения се разбираме.По принцип Никола е по отстъпчив от кака си,тя е 3 минути по-голяма от него.Също така тя е малко по-едра от него и тя по често го потупва. Като бяха по малки много го хапеше. Ходил е милият по един месец с белези.Относно разделянето,първият път, когато бяха разделени беше когато бяха на 9 месеца.На Коко му правиха операция от херния и трябваше един ден и една нощ да сме в болница.През деня сестрами гледаше Илиянка и ни разказа, как през деня като е спяла, през половин час се е будила и е питала за Коко.Също така до скоро те си спяха само в техните креватчета и не искаха да спят при бабите.Определено мога да кажа,че са доста привързани един към друг и се търсят.Когато едното е в едната стая по дълго време другото пита за него или отива да го търси.В градината госпожите казват, че си играят  и самички, но и със други дечица.По контактна е Илиянка, а Коко е по-срамежлив. Тя е по отракана и по-голям непукист.

Ох,мале,не знам да се смея ли или да се плаша Това ли ни чака и нас ? Като нищо Макар ,че са брат и сестра.Ако и при тях има проблем за дрехите ще полудея ЗАсега всичко ни е общо,а дори и да купя две еднакви неща ,Здравко винаги иска това,което държи сестра му.И като го вземе пак иска това,което тя държи А са още малки. Поне няма да скучаем,макар че понякога и аз изтрещявам и те ме гледат и се чудят кво й стана пък сега

Мерси за отговорите, момичета    Ах-ах какво ни чака. Една приятелка все ми пожелаваше да се родят в зодия Дева та да били по-скромнички, че 2 лъвици щяли луда да ме направят  Но ще видим дали ще излязат наглава с мама инат овен 
Дано и при нас се установи обичаят всичко да е общо и само мама да си делят Не знам дали не е още рано, но имам чувството че вече проявяват ревност и като взема едната другата започва веднага да мрънка, а доскоро не беше така 

Моите са дева, но повярвай ми далеч не са скромни и послушни. Такива инати и диванета никъде няма

И ние сме така,включително и аз съм Дева
и аз не бях от най-послушните

и тони бесното е дева 

Е, че какво ни е лошото на девите? Моите са рибки.
Питам се как ще делим гаджетата след време.

Да ви кажа момичета, и аз се замислям как ще делим гаджетата При тези ежедневни войни, които се водиха и все още се водят за щяло и нещяло, направо се чудя какво ли ни предстои...
Обаче засега май няма проблем поне в това - и двете харесват различни момчета, имат и различни най-добри приятелки от класа, явно тук вече разликите в характерите им си оказват влияние

Здравейте и от нас, където също е разделено. Наистина всичко - дрехи, чорапи, гащи, пантофи, дори чаршафите им за спане са различни, както имат и техни вилици, играчки, столчета и масички за хранене - еднакви, но те си ги различават по някакви дребни детайли, неуловими с просто човешко око. Ако разменям в бързината при хранене/обуване/обличане/ някой от всички гореизброени неща, трябва първо да се иска разрешението на собственичката, която обикновено великодушно го дава. Чак тогава другата се съгласява да приеме "чуждите" неща, но често и си реве за своите. Общо взето нямаме много караници за играчки - случва се, но сякаш не е доминиращо. Обикновено доста щедро си ги разменят, с изключение на плюшените играчки, които са много лични.
Струва ми се, че при мен най-голям проблем се оказват капризите им. Искат всяко нещо да става на секундата, в която го поискат и се почва с едно изпълняване на желания и прищевки от сутрин до вечер. Ако не изпълня желанието веднага започва най-голмото тръшкане на два гласа, което направо ме изкарва от равновесие. То май точно за това докарах нещата до там. Просто едно хлапе си представям как по-мога да оставя да реве и да се тръшка, но с две вече е непоносимо...и изпълнявам. Дай това, донеси онова, това така го искам, най-вече това не искам и няма да го правя.. и така до безкрай. Всяко нещо е пазарлък, увещания и в крайна сметка в половината от ситуациите е станало както те са пожелали. Мисля, че при на с много рано се усетиха като обща сила, реват и се защитават постоянно.  При вас това създава ли проблеми?

ми не особено, щото не ми пука дали иска или не иска да си измие зъбите, просто трябва да го направи. не се пазаря, не се поддавам на рев и тръшкане, не им ходя по гайдата 

Моите юнаци се редуват. Като кавалери ми дават почивка за тръшкането. Тъкмо Вики отказа тръшкането и Преси започна. Те се развиват със свое темпо и са много различни като темперамент, така че се оцелява. Само боричкането с двамата вече е изпитание, че са по-силни от мен.

Ами точно това не мога да постигна - много ми е трудно да ги накарам да направят нещо, което са решили, че няма да направят (а това са повечето неща от рутинното им отглеждане - хранене, обличане, лягане, обуване, събуване). Единствено помагат много строги заплахи и тогава вършат нещата от страх, че ще им взема играчките напр. Но аз не искам да ги възпитавам и изнудвам по този начин.
Другото е постоянните им капризи и желание нещо да се свърши на момента или по начина по който те са решили. Например ето случка от преди  2 ч. Решихме да излезем за малко и аз помолих мъжа ми да облече якето и шапката на едната. И се започна едно тръшкане и блъскане, рев и тропане, че иска мами да я облече, а не тати. Колкото и да обяснявах, че сега се обличам и не мога, тя ревеше и на даваше на баща си да я докосне. В крайна сметка решихме че няма да отстъпим и ще я облече баща и, и аз казах, че излизам със сестра и, която беше готова, а тя, като не иска - остава вкъщи. И се започна викане на 2 гласа - едната ревеше за нейното си, а другата - за сестра си, като каза, че и тя няма да излиза. Това е една дребна случка, но целия ни ден е пълен с такива - или отстъпвам и аз я обличам (или изпълнявам поредния каприз), което става бързо и безпроблемно, но в крайана сметка - невъзпитателно. Или се противопоставяме на капризите и ни чува целия блок.
За това ми е интересно как карате децата да правят това, което трябва - с увещания, заплахи, наказания, със сделки (ти направи това - аз ще направя онова), как успявате?
И тъй като искам да растат като личности със самостоятелно мнение, се чудя доколко да остъпвам. Къде свършва индивидуалността и започва обикновения каприз?

Ronya , и при нас е същото положение Когато решат слушат много, но не искат ли... настава ужас. Възпитателно или не при мен най-много ефект имат заплахите.Ако единият се тръшка, казвам че го оставям в къщи и тръгвам към вратата (уж че излизам).Обикновено след малко търчи да го обличам .Или заплашвам и двамата, че ще си стоят в къщи затворени, а аз ще изляза. Другия вариант е с подмамване Казвам който дойде с мен ще му дам нещо(бонбонче, шоколадче) и те милите, понеже много обичат - тичат.



Между другото как се справяте с миенето на зъбките? Моите не ми дават да им ги измия, нито да им покажа как да го правят и само ядат пастата за зъби от четката Колко са ги изчистили - само те си знаят.А като им свърши сладичкото, тичат да им сложа още паста.


Е , поне за това няма да ги мисля, че се карат

Зъбите мият сами от лятото след като навършиха две години - с четка и паста - омазваха се едно хубаво, хапваха, мокреха се до ушите. Затова избрах лятото - да не настиват и да съхне по-бързо. След тяхното миене ги молех да проверя колко добре са измите зъбките и с четката проверявах "това зъбче и другото...".
И аз пробвам и с наказание и с подкупване - понякога се получава, друг път - не. Имаме епизоди, когато единия "влачи" другия, за да ми помогне. Тогава настъпва истински хаос. Обикновено помощника ступва здраво другия и настава голяма бъркотия. Много си държа на моето "съжалявам не може, защото...". Сега и те започнаха да ми отговарят по този начин и често се налага аз да отстъпвам - на Вики аргументите започват да стават все по-смислени, докато Преси е още на "защото така искам". И тогава започвам отначало - Защо трябва да си миеш зъбите?
- Защото ако не ги мием ще се развалят.
- Защо не е хубаво да се тръшкаш така?
- Защото така правят невъзпитаните деца.
- Защо са невъзпитани?
- Защото не спазват правилата.
И така до припадък. Гледаме заедно много анимация и всичко се обяснява по сто пъти.
Със сигурност остава по нещо. И нищо не става веднага и с едно казване. И се сърдя и предупреждавам, че ей сега ще се развикам, и се развиквам, и наказвам - най-гадното наказание е да не играя с тях, и какво ли още не.

първо си ги мият сами уж, дефакто смучат пастата за зъби. после ми дават четката да им ги измия вече наистина. никога не е било проблем, но бяха малки като почнахме процедурата. за рутинните неща не ги питам, не им давам избор ........ питам какво искаш ябълка или банан, неща от този род, всичко останало е мое решение, кога, как, какво. така ги свикнах от малки и сега не е проблем. не заплашвам с взимане на играчки, не давам шоколади, за да дойдат като ги викам .......

Ronya като чета какво си писала, направо ми прилошава. Моите дни протичаха по абсолютно същия начин - безкрайни войни за дреболии, за ежедневни неща, които в крайна сметка не подлежат на коментар...тогава не виждах изход от ситуациите, в повечето случаи се чувствах безсилна и бях толкова изнервена, че най-вече крещях  .  Не съм наказвала за "неизпълнение на моя заповед", нито пък съм ги подкупвала. Мисля си, че съм можела да избегна доста истерии, ако не съм държала толкова категорично да се изпълни това, което казвам сега, веднага... Ама е много по-лесно нещо като е минало да си казваш - не трябваше така ...., бих направила така...., а като са ти на главата двете дивачета, които крещят и се налагат нямаш много време да анализираш и да обмисляш стратегии за поведение Като пораснаха повече започнах да им давам право на избор, ако някоя каже "не" или "няма" и предлагах варианти за поведението им, от които в крайна сметка избираха един. За правилата, които касаят здравето им представях супер убедителни и драматични доводи защо трябва да правят това .
И една смешна случка от този период, която може и да съм разказвала някъде. Ники доста дълго време отказваше да обува два еднакви чорапа и аз се изнервях  , обяснявах, виках, дърпах чорапи и обувах еднакви, двете реват.... обаче аз - не, не  може така. Докато един ден не попитах изтерзано, защо бе Ники правиш така, ходи се с еднакви чорапи и тя опули големите си очички и попита: Ани харесваш ли ме така? Ани каза - да. И аз мирнах, ходеше си детето с различни чорапи известно време  , после започна с еднакви. А аз можех да си спестя на себе си и на тях караниците дни наред за прословутите чорапи на Ники.

много ми хареса и у нас е така.

Иначе както казва Дъмпер- няма не искам
Кога със някакво подлъгване, кога със заплаха, че ще бъдат наказани, правилата - кога се ляга, кога си тръгваме и пр., се изпълняват.
Но не е лесно, хич

При нас зъбките ги измивам първо аз, а те след мен.Аз също използвам ту залъгване, ту заплахи, зависи от ситуацията.

леле,момичета,като ви чета страх ме хваща Ние засега сме малки и не разбираме много кое е мое,кое на другия,нито пък могат да си кажат какво искат и какво не,но си представям какво чудо ще бъде като се започне с убеждаването и заплахите.И на мен ми се иска да използвам възпитателни методи,но съм направо сигурна,че това го могат само майки магьосници или такива,които имат най-кротките деца на света.Отсега имам пререкания с мъжа ми,че съм много мека с тях и много им позволявам,а аз пък му се сърдя,че ги овиква за всичко и са много малки да разберат.Но кой е прав направо не знам Иска ми се да съм добра майка,да им давам избор,но съм се убедила,че с добро не винаги става.Например имаме един шкаф за обувки,на който редовно се качват и рискуват да си счупят главите. Хиляди пъти съм казвала,викала,че там не се качва,да слязат веднага.Сваляла съм ги и те пак ми се смеят и отиват там. Единствения метод е силово да ги махна от там и да ги затворя в някоя стая Но пък ако баща им само веднъж викне веднага се омитат и си намират друго забавление.Знам,че го правят от страх и не искам аз да ги възпитавам чрез страх,но да си призная понякога направо изпитвам облекчение като се намеси той и не ми се налага сто пъти да ходя по тях и ефекта да е нулев. Та се чудя и аз кое е най-добро и за тях и за нашето психическо здраве.