За възпитанието на близнаци

не смятам, че мое и твое е добро решение. унас всичко е общо  както и дрехите им. единствено креватите им са си лични. на поларчето са разнополови, може затова да има проблем 

ми никой не ги е учил и на мен така не ми харесва, да му се не види, поне чорапите мислех да не следя
И други вещи си делат сами- книжки, разни играчки, столовете, не знам как така се получи

Докато ме "деляха" на моя и твоя мама беше голямо реване. През 5 минути беше - Мамоооо, той каза "моя мама". Все обяснявам "и на двамата", дори ми беше смешна темата. Те така и не искаха да разберат какво означава "и на двамата". Когато започанаха да вкарват бой в спора стана лошо. При един пореден спор излязох от релси и се разкрещях "на двамата, на двамата..." и не спирах дикато и те не започнаха да викат "на двамата". продрахме се от викане, изумихме квартала, но накрая Вики ми каза да спра, защото той разбирал от една дума. Та разделиха ме.
При нас всеки си има лични дрехи. Белязвах пантофите, чашите, обувките, играчките с лак за нокти /много рано започнаха да си разпознават буквите/, после започнах да купувам различни цветове дрехи с еднакви картинки, или с еднакви картинки в различни цветове. Най-лесно намирах еднакви дрехи с различни размери. Напоследък си избират сами дрехи и определено харесват различни дрехи. И различни неща им отиват.

 Здравейте и от мен.Когато дечицата бяха малки, купувахме еднакви играчки,те са близнаци - Никола и Илиянал.Това се наложи, защото и двамата искаха една и съща играчка.Когато някой питаше какво да им купят, аз казвах или две еднакви неща за момче или за момиче.След 3 годишна възраст вече започнахме да купуваме различни играчки.Има моменти, когато пак се карат за една и съща играчка, но с много убеждения се разбираме.По принцип Никола е по отстъпчив от кака си,тя е 3 минути по-голяма от него.Също така тя е малко по-едра от него и тя по често го потупва. Като бяха по малки много го хапеше. Ходил е милият по един месец с белези.Относно разделянето,първият път, когато бяха разделени беше когато бяха на 9 месеца.На Коко му правиха операция от херния и трябваше един ден и една нощ да сме в болница.През деня сестрами гледаше Илиянка и ни разказа, как през деня като е спяла, през половин час се е будила и е питала за Коко.Също така до скоро те си спяха само в техните креватчета и не искаха да спят при бабите.Определено мога да кажа,че са доста привързани един към друг и се търсят.Когато едното е в едната стая по дълго време другото пита за него или отива да го търси.В градината госпожите казват, че си играят  и самички, но и със други дечица.По контактна е Илиянка, а Коко е по-срамежлив. Тя е по отракана и по-голям непукист.

Ох,мале,не знам да се смея ли или да се плаша Това ли ни чака и нас ? Като нищо Макар ,че са брат и сестра.Ако и при тях има проблем за дрехите ще полудея ЗАсега всичко ни е общо,а дори и да купя две еднакви неща ,Здравко винаги иска това,което държи сестра му.И като го вземе пак иска това,което тя държи А са още малки. Поне няма да скучаем,макар че понякога и аз изтрещявам и те ме гледат и се чудят кво й стана пък сега

Мерси за отговорите, момичета    Ах-ах какво ни чака. Една приятелка все ми пожелаваше да се родят в зодия Дева та да били по-скромнички, че 2 лъвици щяли луда да ме направят  Но ще видим дали ще излязат наглава с мама инат овен 
Дано и при нас се установи обичаят всичко да е общо и само мама да си делят Не знам дали не е още рано, но имам чувството че вече проявяват ревност и като взема едната другата започва веднага да мрънка, а доскоро не беше така 

Моите са дева, но повярвай ми далеч не са скромни и послушни. Такива инати и диванета никъде няма

И ние сме така,включително и аз съм Дева
и аз не бях от най-послушните

и тони бесното е дева 

Е, че какво ни е лошото на девите? Моите са рибки.
Питам се как ще делим гаджетата след време.

Да ви кажа момичета, и аз се замислям как ще делим гаджетата При тези ежедневни войни, които се водиха и все още се водят за щяло и нещяло, направо се чудя какво ли ни предстои...
Обаче засега май няма проблем поне в това - и двете харесват различни момчета, имат и различни най-добри приятелки от класа, явно тук вече разликите в характерите им си оказват влияние

Здравейте и от нас, където също е разделено. Наистина всичко - дрехи, чорапи, гащи, пантофи, дори чаршафите им за спане са различни, както имат и техни вилици, играчки, столчета и масички за хранене - еднакви, но те си ги различават по някакви дребни детайли, неуловими с просто човешко око. Ако разменям в бързината при хранене/обуване/обличане/ някой от всички гореизброени неща, трябва първо да се иска разрешението на собственичката, която обикновено великодушно го дава. Чак тогава другата се съгласява да приеме "чуждите" неща, но често и си реве за своите. Общо взето нямаме много караници за играчки - случва се, но сякаш не е доминиращо. Обикновено доста щедро си ги разменят, с изключение на плюшените играчки, които са много лични.
Струва ми се, че при мен най-голям проблем се оказват капризите им. Искат всяко нещо да става на секундата, в която го поискат и се почва с едно изпълняване на желания и прищевки от сутрин до вечер. Ако не изпълня желанието веднага започва най-голмото тръшкане на два гласа, което направо ме изкарва от равновесие. То май точно за това докарах нещата до там. Просто едно хлапе си представям как по-мога да оставя да реве и да се тръшка, но с две вече е непоносимо...и изпълнявам. Дай това, донеси онова, това така го искам, най-вече това не искам и няма да го правя.. и така до безкрай. Всяко нещо е пазарлък, увещания и в крайна сметка в половината от ситуациите е станало както те са пожелали. Мисля, че при на с много рано се усетиха като обща сила, реват и се защитават постоянно.  При вас това създава ли проблеми?

ми не особено, щото не ми пука дали иска или не иска да си измие зъбите, просто трябва да го направи. не се пазаря, не се поддавам на рев и тръшкане, не им ходя по гайдата 

Моите юнаци се редуват. Като кавалери ми дават почивка за тръшкането. Тъкмо Вики отказа тръшкането и Преси започна. Те се развиват със свое темпо и са много различни като темперамент, така че се оцелява. Само боричкането с двамата вече е изпитание, че са по-силни от мен.

Ами точно това не мога да постигна - много ми е трудно да ги накарам да направят нещо, което са решили, че няма да направят (а това са повечето неща от рутинното им отглеждане - хранене, обличане, лягане, обуване, събуване). Единствено помагат много строги заплахи и тогава вършат нещата от страх, че ще им взема играчките напр. Но аз не искам да ги възпитавам и изнудвам по този начин.
Другото е постоянните им капризи и желание нещо да се свърши на момента или по начина по който те са решили. Например ето случка от преди  2 ч. Решихме да излезем за малко и аз помолих мъжа ми да облече якето и шапката на едната. И се започна едно тръшкане и блъскане, рев и тропане, че иска мами да я облече, а не тати. Колкото и да обяснявах, че сега се обличам и не мога, тя ревеше и на даваше на баща си да я докосне. В крайна сметка решихме че няма да отстъпим и ще я облече баща и, и аз казах, че излизам със сестра и, която беше готова, а тя, като не иска - остава вкъщи. И се започна викане на 2 гласа - едната ревеше за нейното си, а другата - за сестра си, като каза, че и тя няма да излиза. Това е една дребна случка, но целия ни ден е пълен с такива - или отстъпвам и аз я обличам (или изпълнявам поредния каприз), което става бързо и безпроблемно, но в крайана сметка - невъзпитателно. Или се противопоставяме на капризите и ни чува целия блок.
За това ми е интересно как карате децата да правят това, което трябва - с увещания, заплахи, наказания, със сделки (ти направи това - аз ще направя онова), как успявате?
И тъй като искам да растат като личности със самостоятелно мнение, се чудя доколко да остъпвам. Къде свършва индивидуалността и започва обикновения каприз?