За българското село

Аз също имах баба в едно селце там, казва се Лик, може да си го чувала. За съжаление като се разведоха нашите спрях да ходя там, а откак баба умря, нямам и причина. Все се каниме с брат ми да минеме някой път, ама все не минаваме. Спомените ми оттам са много, много мили. Разцъфнали ябълки и праскови, стръмни поляни, скали и призказките на баба за гяволи и самодиви. Всяка сутрин имаше мекици със сирене за закуска, аромата още помня. Помня и мазето - хладно и мирише на старо вино. Когато ходех там имаше режим на водата и цялото село ходеше да си пълни вода за пиене от една селска чешма. Това ми беше любимият момент, привечер с двете баби, с по една тубичка, а те разказват приказки. Другото ми село също е в този район, около Монтана обаче. Там ми е хвърлен пъпа и въпреки, че вече почти няма хора, аз няма да се откажа да ходя там. Все пак това е единственото място, което през целия си живот не съм сменяла. Спомени, спомени...

А какъв сорт е гроздето, а?
Регламентирано ли е?
Откакто е европеец е препоръчително родният селянин да ходи с педикюр, да не шпреха диалект, но е задължително да изкорени всички забранени от ЕС лози.

Единична забранена лоза дОма може.
Ма да не прати на някой полубългарин в странство дамаджнка с винце за армаган, че ако сортът е от забранените, може съвсем да я закъса, май.

Ще ги видим тези лози по Дебово дали не подлежат на изкореняване - пък и цели километри... на длъж и шир... хм

http://dnes.dir.bg/2008/01/16/news2550917.html
Камион с умрели крави стовариха пред Кабил/16 януари 2008
Млекопроизводители паркираха камион с пет умрели крави пред Министерството на земеделието и продоволствието. С това те искат да докажат в какво състояние се намира животновъдството у нас.

Това не са какви да е умрели крави, а умрели от глад крави!

Холограма, явно си доста навътре с информацията, не ти завиждам. За лозите по пътя дали още ги има и какви са не мога да ти кажа. Иначе аз и друг път съм писала какво вино става от гроздето дето там го гледат роднините - черно-лилаво с розова пяна, силно. Тая година не стана обаче, май поради сушата. От грозде, което те си наричат белгия и терзия, не знам това диалекти ли са...ти кажи, сигурно разбираш, малки ситни тъмнолилави зрънца на грозда, много нагъсто наблъскани едно до друго, почти няма отлепване. Не стават за ядене, само за това руйно вино.

Какво има за разбиране. То си е окръжно на Брюксел:

Държавите-членки са длъжни да изключат от своята класификация следните
сортове винено грозде:
а)
Noah,
б) Othello,
в) Isabelle,
г)
Jacquez,
д) Clinton,
е)
Herbemont.

Засаждането, пресаждането или повторното присаждане на некласифицирани
сортове винено грозде се разрешават само с научноизследователска и
експериментална цел

По ме вълнуваше за домашната ракия, ама вече не ползувам и такава...

хехе, айде сега им напиши и диалектните названия, ама българските такива... 

Човека можеш да го изкараш от село, но селото от човека не можеш...!

Моето мнение - Не ми харесваше да ходя на село като малка, най-вероятно ме е било страх от различното. Започнах да откривам селото след 8-ми клас, като ходих рядко и за малко. Моето село също е в района на Мездра и Враца и с доста от вас сме в близки села.
В последните 10 години корено си промених отношението. Не гледам на селото като възможност за работа и живот, а като място за почивка и връщане към корените. Там е мястото, където мога да видя как растат тревите, да видя красиви гледки, да откъсна домат и други неща. Майка ми в последните години преди пенсия си направиха къща в селото, а миналата година купихме място да тях и ще започваме да строим. Това ми е нещо като предизвикателство и не знам как ще се справим.

Та мисля, че дължа на детето си възможността да отива за няколко дни на чист въздух. В изминалите 10 години изпробвахме всички възможности за кратки почивка - планински курорти, вили под наем, пикници на открито, но не е същото като собствен дом. А и толкова хора се събират в почивните дни по откритите места, не е пълната почивка.

Иначе в това село има живот, понеже е до по-голям град, но не мога да го похваля, че е същото като в града, а и не е нужно. Основно идват млади пенсионери и българи, работещи като помощен персонал в Южна Европа.  Има много красива детска площадка. Но дворовете се подържат, хората се познават, чак се притеснявам ще успея ли да подредя добър двор, да отгледам китки, защото всичко е на показ и хората работят с ръцете си.

Българското село отдавна е в агония.
Не от 10 или 20 години а от мига в който мегаломански проекти докараха цели родове в градовете и ги заселиха в сиви панелки. От мига в който на хората работещи по ниви и градини им плащаха жълти стотинки и младите се юрнаха да стават ватмани и удърници. От мига в който са взели земята и добитъка на хората и са ги направили селскостопански труженици.
Аз нямам село и никога не съм прекарвала ваканциите си там, но съм сигурна, че вашите спомени са от романтичното детство при баба и просто не сте забелязвали, че всъщност българското село и тогава е било "на умиране".

Твоята аутопсия на българското село е изключително ценна, факт!
Надявам се да си съставител поне на един нов учебник по история на българското село.
И за да хване дикиш, непременно започни предговора с най-железния аргумент:


За учебника не знам, но тук все някой ще ти повярва - не са много младите мамчетата, които четат и пишат сега и в същото време да имат лични спомени на съзнателна възраст от средата и края на 80-те.
Затова е резонно да се "припомнят" "сигурните" свидетелства за "онзи кошмар".
За целия шок и ужас, терор, тормоз и истински гърч: в селата - глад, мизерия, пустиня - само китайски чесън и турски домат. Училищата - концлагери! със затворници в униформи, с "дружинни", "отрядни", с правила... истински скаутски режим. По морето и планините - саде пущинак, селяния и дивотия, без грам 5-звезден хотел...

Така е! Още тогава е трябвало да се самоубием ние, а то - селото да вземе да умре!

Бабчето е права. Романтиката и прекрасните спомени от селата са свързани с конкретен човек, създавал уют в дадено китно или не чак толкова китно селце. Когато бабите и дядовците вече не са между живите, духът на любимото в детството село се е изпарил. 

Въпросът е, че за няколко години се изпариха самите села - барабар с всичко, което имаше в тях.
Фактите не биват "сантиментални" и "други".
По' биват просто факти.

Романтиката от детството е съвсем друга тема.

Холограма, това е твоето мнение. Аз си имам мое.