Аз също имах баба в едно селце там, казва се Лик, може да си го чувала. За съжаление като се разведоха нашите спрях да ходя там, а откак баба умря, нямам и причина. Все се каниме с брат ми да минеме някой път, ама все не минаваме. Спомените ми оттам са много, много мили. Разцъфнали ябълки и праскови, стръмни поляни, скали и призказките на баба за гяволи и самодиви. Всяка сутрин имаше мекици със сирене за закуска, аромата още помня. Помня и мазето - хладно и мирише на старо вино. Когато ходех там имаше режим на водата и цялото село ходеше да си пълни вода за пиене от една селска чешма. Това ми беше любимият момент, привечер с двете баби, с по една тубичка, а те разказват приказки. Другото ми село също е в този район, около Монтана обаче. Там ми е хвърлен пъпа и въпреки, че вече почти няма хора, аз няма да се откажа да ходя там. Все пак това е единственото място, което през целия си живот не съм сменяла. Спомени, спомени...