Не мога да продължа по този начин.Моля Ви посъветвайте ме!

Когато една връзка не върви, затова са виновни поравно и двамата партньори.Няма как да е иначе.Наистина, когато не върви-то не върви и това е.
Ако близките на авторката постоянно говорят за "горкия" съпруг, как ще страда и колко ще е наранен,и как тя нищо не разбира..., това наистина насажда огромно чувство на вина, особено на по-неуверен в себе си човек(каквато мисля че е авторката.)
А истината е ,че всеки от тях сам отговаря за себе си.И не си струва от криворазбрано чувство за вина сам да си   опротивееш .
Естествено,  когато е намесено и дете, към него трябва да се подхожда отговорно и с разум.А за да е човек разумен и трезвомислещ, тои трябва да е спокоен и в мир със себе си.За да бъде Ваня с бебче грижовна и любеобвилна майка, тя трябва да обича себе си и да се чувства добре в кожата си.Това може да стане само ако направи това ,което вътре в себе си желае най-силно и най-истински.А тогава и чувството на вина ще отиде където му е мястото...

Здравей!Не мога да ти дам съвет, ще ти споделя собствения си опит.Омъжих се насила...не ми се разказва как и защо сега.Бях твърдо решила да угодя на семейството си и на съпруга си,бурята беше жектока, но след година-две да се разделим. За тези две години аз правех всичко възможно да го провокирам и вбесявам, исках да ме удари,да ме изгони, мразех го заради безкрайното му търпение...След още две години бях безнадеждно влюбена в него...Не знам как въобще се случи това-може би неговата любов е била толкова силна, че ме е променила-наистина не знам.Сега съм щастлива, и се радвам, че преди 7-8 години не избягах от щастието си.Пожелавам ти  и ти да намериш своето щастие, независимо по кой път ще тръгнеш!

  ...   
Е ...май няма какво да коментирам

нещо не мога да разбера кога имаш време за бебче, за домакинстване, за съпруг, че и за любвник?! и то такъв за докрая на живота?!
или някой много ти помага с бебчето или пък си страхотен организатор, за което браво 
 ако не ходиш на работа, започни може би така ще си уплътниш времето?!

 
"Добрият баща е този, който кара майката да се усмихва!"

Интересно ми е ако темата беше формулирана така: "Жена ми ми изневерява с близък приятел - иска да ме напусне и да ми вземе детото" какви ли щяха да бъдат коментарите?!?
Ако незнанието не е извинение за извършването на престъпно деяние ... какво ли пък е информираното безрасъдство! Когато правиш грешка трябва да платиш за нея ... а не да плащат децата ти!

  Струвами се , че 4 месеца или 5 са много малко за да разбереш дали наистина този мъж е мъжът на живота ти. Дали не грешиш? И той ли е причината да не можеш да понасяш вече съпруга си? И в него ли беше толкова влюбена?

Незнанието не е извинение за престъпно деяние, по принцип.Защо говорим за престъпно деяние в случая - не схващам изобщо.
Има ли някакви критерии за информирано безрасъдство-съотносими към ситуацията ,за която говорим?
Не е ли голямо наказание да се живее в семейство без обич , смях и положителни емоции(последните три  са изконно важни за нормалното  развитие на детето в най-ранна възраст).

Е, все пак при нас не е като в арабските страни... изневярата все още не се смята за престъпление 
Що се отнася до допускането на грешки в избора на партньор - никой не е застрахован, затова не е добре човек да съди другите толкова строго...  Според мен това е от нещата, които можеш да разбереш само ако ги преживееш. Лошото е, че няма как да видиш в бъдещето, за да прецениш предварително кое е правилното решение 

Това за престъпното деяние не беше свързано с авторката ... по скоро втората част, но както и да е ....
Колкото до това кой кого съди...не съдя никого, просто съвсем отблизо виждам страданието на едно дете заради безрасъдството на родителите си и ми стана кофти!

Всеки сам преценява какво иска от живота.
Ваня with бебче, ако се водиш по чуждото мнение, не отстояваш това, което искаш за себе си и за детето ти, кой трябва да дойде да го направи? Внимателно помисли какво искаш. Някъде мернах че отнемаш бащата на детето - не е вярно. Нашите са разведени, и знам, че ако един баща иска да се вижда с детето си и да се грижи за него, може да го направи. Хората около теб ще ти правят физиономии и ще ти натрапват мнение само ако им го позволиш. А тези, които те обичат, най-близките ти, няма да те изнудват с такива глупости като това да замениш своето щастие за да бъде друг щастлив. Все пак живота ти е само един, няма да се повтори, и си е твой - направи така, както ТИ прецениш.   

Здравей Ваня!
Препрочетох почти всички мнения и се изненадах, че никой  тук не говори за ЛюБОВТА! А аз разбрах това от твоето писмо.
Включвам се, защото съм била горе-долу в твоята ситуация, само че разликата беше, че ние живеехме на семейни начала ( почти шест години) и нямахме дете. Разбира се разликата не е малка  , но все пак някак намирам сходство, защото аз също се влюбих в наш общ познат и нямах сили да нараня тогаващния ми приятеля  (който беше много мил и ме обичаше силно), както и всички други близки.
Аз обаче изживявах най-невероятната любов на света и реших, че ако не се отдам до края на нея, въпреки последсвията ще направя най-лошото  на себе си - ще съм нещастна до края на живота си!
Е, направих го!!!

Искам да ти кажа, че ще ти е ужасно трудно, но си заслужава всичко В ИМЕТО НА ЛюБОВТА!!!
След като се разделихме настана най-страшният период в живота ми. Няма да се впускам в подробности, защото си беше  един малък БРАЗИЛСКИ СЕРИАЛ, а темата не е за  моя живот. Слава Богу мъжът, когото обичах и който ме обичаше беше до мен и ми даваше сили.
Само искам да ти кажа, че откакто сме заедно ,  живея с него и всеки ден от тогава 2001г до сега сме  като в ПРИКАЗКА - нашата приказка за истинската любов. ОБИчАМЕ СЕ БЕЗУМНО и въобще не са ни напуснали чувствата, които ни събраха тогава.  Именно това ме накара да ти пиша, защото не съм съгласна с повечето хора тук, които разглеждат чувставата ти като авантюра...  
Моля те, ако наистина ОБИчАш някого с цялата си душа, послушай сърцето си и не слушай хората. Повечето от тях са за статуквото и имат предрасъдъци и никога няма да те посъветват да си смела и да преследваш СОБСТВЕНОТО СИ щАСТИЕ! А това с времето става приоритет на всеки от нас, дори и на този, който в момента не би те подкрепил! Просто така сме устроени!

Извинявай, че бях толкова обстоятелствена, но исках максимално да ти дам съвет, защото  те разбирам напълно! Много се надявам да останете в добри отношения със съпруга ти, заради вашето малко съкровище, което винаги ще е негово дете, независимо ти с кого ще си!

ЖЕЛАЯ ТИ НАЙ-ГОЛЯМАТА ЛюБОВ ПОД СЛЪНЦЕТО!
Бъди щастлива!      

А когато избра настящия си мъж не беше ли щастлива?
Не