Публикувана: 22 ян. 2008, 22:01 ч.
Последно мнение: 11 март 2008, 12:14 ч.

Не мога да продължа по този начин.Моля Ви посъветвайте ме!

10 040
124
1

Гост

1
...
3
4
5
...
9
Всички

# 45 23 ян. 2008, 10:16 ч.

Мнения: 4 965

Цитат на: Амелия в ср, 23 яну 2008, 10:06

Напусни съпруга си, напусни и любовника ти щом са били приятели. Започни живота си наново, ще срещнеш човек, който няма да нарани близките си с появата си по никакъв начин. Това е положението, от този триъгълник се излиза по този начин, за да няма страдащи цял живот.

Извинявай за въпроса, но нещо не ми се връзва в цялата история, сигурна ли си че не украсяваш серияла по БТв "Животът на Браян"?

А и как така за връзка от 4-5 месеца вече сте обсъдили дали да имате общи деца, преценила си дали би бил отговорен родител на твоето дете и си стигнала до извода, че ще си щастлива до края на живота си? Thinking

Според мен хормоните са ти изграли лоша шега и си се вкарала в голям филм.
Откъде си сигурна, че след няколко месеца няма да срещнеш друг единствен?
И защо изобщо си постъпила толкова безотговорно - сгодила си се, омъжила си се и живееш с човек, когото не обичаш и към когото не изпитваш нищо. Живееш с него, "за да не нараниш близките си". Че и дете си създала - насила ли? newsm78

# 46 23 ян. 2008, 10:20 ч.

Мнения: 2 556

Мен пък точно това не ме учудва, azaf, познавам няколко жени, омъжени точно по подобни причини, както и да звучи. За разлика от тук описаната история обаче, техните бракове са си свъсем нормални, без особени кризи и нова любов на хоризонта. Направо стабилни.

# 47 23 ян. 2008, 10:27 ч.

Мнения: 606

Ех Ванче с 1 бебче.... Ти си болна от една венерическа болест наречена влюбване. Болестта удря в мозъка и в краката. Дължи се на хормонално разстройство. Характерен признак са мисли и идеи от типа: "винаги", "за винаги", "вечно", "за цял живот" и "олеле какво щастие". Лекува се по 2 начина:
  1. С воля - болезнено и поучително е.
  2. От самосебе си - безболезнено и не по-малко поучително е.
Тази болест много семейства е събрала и не по-малко след това е разделила. Аз донякъде те разбирам и ето какво те съветвам: Ставай от компютъра, събирай си багажа и детето и заминавай при приятеля на мъжа си. Още сега!! Не продължавай тази грозна агония. Дано до година не прочета тема от Ванче с 2 бебчета: "много съм объркана, какво да правя, обичам...."

   Най-важното оставям за последно. Тълкувай го както ти си искаш: Детето не е играчка!

# 48 23 ян. 2008, 10:28 ч.

Пловдив
Мнения: 23 688

Цитат на: ваня with бебче в вт, 22 яну 2008, 23:45

Чувствам , че с него ще бъда щастлива , но най-важното за мен е синът ми и искам да постъпя най-вече според неговите интереси.Дали е по-правилно да има щастлива майка и разделени родители или да израсте в семейство без щастие и любов.

О, хайде, щастие и любов. #Crazy

Тц,тц, спри да четеш розови романи и да гледаш любовни филми. Stop

В живота не е така. Даже и в семейства взели се с любов тя си заминава. Остава обичта, уважението, взаимното доверие, толкова други неща които поддържат един брак (връзка) стабилна. Аз например не съм влюбена в съпруга си, вече. Сега го ОБИЧАМ заради толкова други неща, които нямаха място в началото на връзката ни. Обичам го, защото е горд баща на прекрасен син, защото сменя памперс рано сутрин в събота за да поспя аз, защото извежда сина си на разходка с количката и е съгласен да го омажат с пюре на публично място, защото прегъва 1, 90 за да хване малка ръчичка и наглася крака 47номер до малки крачета. Нима мислиш, че този, дето сега ти сваля звезди от небето ще бъде истински татко на твоя син? И ще сменя насрани памперси заедно с теб? И няма да спи заедно с теб, когато детето е болно?

# 49 23 ян. 2008, 10:30 ч.

Мнения: 4 965

Tess, зависи.
Аз имам също познати, омъжени "по разум" - т.е. без любов /но не бих го нарекла и "по сметка", но прецениха, че с техните мъже ще се чувстват спокойни, уверени и по някакъв техен начин щастливи. Разбира се, че близките им са изключително доволни, а и самите те - наистина са много стабилни семейства.
В случая обаче не става въпрос за нещо подобно - авторката казва, че едва ли не в случая нейната преценка я е нямало - бракът й е без каквото и да е нейно желание. Мен това ме очудва. Надали някой й е опрял нож в гърлото да се жени и да ражда дете от нелюбим човек. Naughty

# 50 23 ян. 2008, 10:34 ч.

Мнения: 2 556

Абе не е съвсем така. Ако наистина не искаш да имаш съвсем никаква близост с мъжа си, дали ще те трогне толкова факта, че е перфектен баща и дали само заради това ще успееш ежедневно да се будиш до него и да ти минават вечерите пак с него. Не дай Боже да ми идва до главата (не си се представям в тази ситуация), но аз не бих издържала да живея с човек, който не ми се иска да ме докосне, пък ако ще и златен да е.

azaf, аз имах предвид бракове с мъже, горещо одобрени и подкрепени най-вече от родинините, а жената един вид си казва "щом всички го одобряват, не може да грешат, пък и човек не се жени за голямата си любов" примерно. Иначе и аз съм на мнение, че браковете по сметка обикновено са по-стабилни от тези по любов, но тук случая не е и точно сметка, а само временна заблуда. Всеки е бил в някакъв момент в живота си с мъж, който не е супер подходящ, случва се и детето си да родиш именно от такъв, нормално е.

# 51 23 ян. 2008, 10:37 ч.

Мнения: 1 809

Цитат на: Янтра в ср, 23 яну 2008, 10:28

Остава обичта, уважението, взаимното доверие, толкова други неща които поддържат един брак (връзка) стабилна.

Ами не е ли точно в това щастието?!Да живееш с обич ,уважение и доверие?Както разбрах в брачните отношения на авторката са останали само нейното чувство за вина,че причинява болка на съпруга си.Не мисля,че живееки с някой от съжаление и чувство за вина може да се постигне стабилен брак.Не мога да дам конкретно мнение как да постъпи,защото проблемът има много страни-твърде краткото време на новата и връзка,това че не познавам този мъж,не знам мотивите и да остане със съпруга си,въпреки нежеланието и т.н.Но от всичко до тук става ясно,че тази жена и без да има друга връзка не се чувства щастлива в брака си.

# 52 23 ян. 2008, 10:49 ч.

Пловдив
Мнения: 23 688

MALVINA, щастието всеки го намира лично за себе си. Идеята ми е, че любовта с която заживяваме с един човек не остава. С времето тя се променя. И ако авторката очаква цял живот да живее с "голямата любов" няма да стане.

# 53 23 ян. 2008, 10:51 ч.

София
Мнения: 191

Трудно се дават съвети в такава ситуация. Пък и за какво са ти чужди съвети, ти не си ли решила вече как да постъпиш...Ако не си, моят съвет е да изчакаш още...5 месеца, без да предприемаш нищо. Тогава вече ще знаеш какво да направиш.

# 54 23 ян. 2008, 10:55 ч.

Мнения: 1 809

Цитат на: Янтра в ср, 23 яну 2008, 10:49

Да така е,цял живот не кипи буйна страст.А тя е точно в този период на връзката ,когато в основата е страстта и така човек се подвежда,че това е голямата любов.Мисълта ми беше ,че тя и в брака си няма нещата,които да го закрепят.

# 55 23 ян. 2008, 10:56 ч.

Мнения: 2 556

Това, което аз мисля е, че истинска любов не умира за 2 години, и то когато си с малко дете, почти бебе ей така, от нищото. Или изначално не я е имало, или има други причини.

# 56 23 ян. 2008, 11:04 ч.

Мнения: 4 965

Цитат на: Tess в ср, 23 яну 2008, 10:56

Да, но търпи промени.
Първите месеци е "голямата любов" - страст, трепериш при погледа му, мислиш постоянно за него, искаш да сте 24/7 заедно, можете с дне да правите секс и т.н.
После любовта се променя - става по-спокойна, по-търпелива, по-приятелска, по-разбираща. Особено пък след появата на детето/децата. Тогава любовта преминава в обич, привързаност, доверие и т.н.
Но пък има хора, които под любов признават само онази тръпка, когато има химия и хормони...

# 57 23 ян. 2008, 11:17 ч.

Варна
Мнения: 2 268

Момичета, тя никога не е обичала съпруга си, та сега ли ще започне!?!? Сгрешила е и това повлякло други грешки след себе си. Мъчно ми е за съпруга и, той е най- онеправдания в този случай, но както и да се развият нещата той все ще страда- от липсата на детето или от липсата на любов.
За мен този възел трябва да се разсече колкото се може по- бързо и да се избавят от тази агония и неизвестност.
Мила, направи това, което ТИ искаш и което ти подсказва сърцето. Няма гаранция дали отново няма да сгрешиш, но поне ще знаеш, че решението си е твое, а не на някой друг.
Нооо, чувството за вина ще си го имаш винаги, както някой по- горе беше писал. Пълно щастие няма, за съжаление.
Кураж и сили ти желая! bouquet

# 58 23 ян. 2008, 11:45 ч.

Мнения: 765

Цитат на: Лизбет в ср, 23 яну 2008, 08:14

Няма как всички да са щастливи в тази ситуация, или пък ненаранени. Щом така си решила, подай молба за развод.

Абсолютно вярно. Не ми е жал за мъжът ти- всеки с кръста си. Никой не може да обича насила, защото "така трябва". Млада си, наясно си с чуствата си, дори да се разочароваш от "новия" , това не означава, че ще се влюбиш пак в съпруга си, ако въобще си била влюбена в него. Заради "другите" вече си объркала живота си, сега заради себе си може да го оправиш. Ще ги нараниш, но ще го преживеят. И ти ще го преживееш.

# 59 23 ян. 2008, 11:49 ч.

София
Мнения: 15 468

Едно такова "заслепяващо влюбване" трае най-много около 3 години.А после?

Препоръчани теми

Сексуално несъвместими в семейството

Панахида около Великден

Защо искате деца ?

Секс след 40-кое е нормално и кое-не

Причина:

Причина: