Не мога да продължа по този начин.Моля Ви посъветвайте ме!

  • 10 081
  • 124
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 606
...да си смела и да преследваш СОБСТВЕНОТО СИ щАСТИЕ!...

А така! Ако не помислиш сама за себе си, то кой?
А ти като си щастлива, то и детето ще е. Къде пък и детето намесих, дето се е пръкнало из невиделица.... А и с няколко бащи си е модерно!

# 76
  • Мнения: 200
А от колко време е новата връзка?


от 5 месеца ( от 4 въпреки трудностите)


Прекалено малко време за да стигаш до такова заключение !Обмисли ситуацията и виж дали си заслужава! Стигнала съм до извода ,че с всички в началото е розово ,докато не те грабне ежедневието и проблемите, а тях ги има винаги !

# 77
  • Мнения: 1 771
Чувствам , че с него ще бъда щастлива , но най-важното за мен е синът ми и искам да постъпя най-вече според неговите интереси.Дали е по-правилно да има щастлива майка и разделени родители или да израсте  в семейство без щастие и любов.

Хвърляш се хаотично в нова любов и очакваш неща за които нямаш гаранция.
Говориш за чувства, но точно те ще ти изиграят много лоша шега, а и не се знае какво си ти за този човек . ..
...какво му пука на него за теб или детето ще те остави и няма да се замисли за това. . .
Сега имаш съпруг на който му пука за вас . . ., а това е от значение все пак.

# 78
  • Мнения: 1 771
А дали ще продължиш да си щастлива и утре с този нов човек нямащ никаква гаранция . . .
Най много да объркаш още толкова живота си.

# 79
  • Мнения: 39
Здравей.Много хора биха те критикували и го правят,но аз мисля че трябва да живеем живота си пълноценно.На този свят няма никой по-скъп от самата теб.Изживей тръпката и любовта си с цената на всичко скъпо.Не очаквай да получиш подкрепа и разбиране от близките ти,но все пак живей.

# 80
  • София
  • Мнения: 676
За пореден път се включвам в темата и се изумявам как някои хора изключват всякакви възможности тези хора да се обичат наистина силно и това да е една връзка с добър край, да не казвам "без край".... Никога не съм разбирала как могат хората да реагират толкова крайно.... как се направиха толкова заключения???  Истината е една - никой няма гаранции за нищо, дори и вие, девойки, уверени толкова в своите семейни връзки!!! На колко от вас се е случвало да попаднете в подобна ситуация????

Последна редакция: пт, 25 яну 2008, 00:06 от cvyrche

# 81
  • София
  • Мнения: 676
Искам да кажа нещо, което е съвсем принципно: никога не съдя никого!!! Не знам как ВИЕ си позволявате да го правите?!

# 82
  • София
  • Мнения: 1 272
Ваня, моя съвет е да послушаш интуицията си. Направи това което ти ИСКАШ, наистина искаш.  Бъди щастлива. Никога не сме сигурни кое е правилното, но ако не се напъваме за каквото и да е , ни се случво точно това което е най- добро за нас в този момент. Успокой се и се вслушай в СЕБЕ СИ. Hug

# 83
  • София
  • Мнения: 625
Искам да кажа нещо, което е съвсем принципно: никога не съдя никого!!! Не знам как ВИЕ си позволявате да го правите?!

В спора се ражда истината! А всички нея търсим нали?
Въпреки че тя никога не е еднозначна, по-скоро е мисъл пречупена през призмата на собствения ни жизнен опит!
Не го взимай навътре авторката така или иначе ще направи каквото е решила независимо от нашите приказки!

# 84
  • Мнения: 295
Съчувствам на съпруга ти - да го лишиш от детето му, за да го гледа приятелят му. Казваш, че мислиш за детето си - мислила ли си как ще се почувства след време, като разбере, че си оставила баща му, когото излиза, че всъщност не си обичала, за да се събереш с приятеля му и той да играе ролята на баща? Едно дете, дори и непланирано, никога не може да бъде третирано като грешка. Със сегашния го приемаш като грешка, а с бъдещия като пречка. Казваш, искам да си взема детето и да отида при любовника - ми то това дете е колкото твое, толкова и на съпруга ти. Би ли позволила твоята приятелка да играе ролята на майка на твоето дете? Не едно семейство е имало подобни кризи и е минавало през тях. Не става отведнъж, но с много труд и упоритост от двете страни. Мисля, че известно време, прекарано при родителите ти, без да се срещаш с единия и другия, за да си подредиш мислите, няма да е зле. Разминавате се със сегашния - ми как искаш да те гледа, ми на него мира не му дава мисълта, че приятелят му ще бъде баща на детето му.
damayanti, има огромна разлика - вие сте нямали дете, което да отговаря за капризите и неизяснените желания на родителите си, нито сте били семейство. Трудно е, защото нараняваш другия, но когато имаш дете, не го превръщаш в разменна монета.

# 85
  • София
  • Мнения: 2 109
С какво другия мъж ще те кара да се чувстваш по-щастлива от съпруга ти? С какво го превъзхожда?
И като сте женени едва от година и половина, и желанието ти към друг мъж продължава доста време, защо се омъжи?

..че и дете...
Кому беше нужно?
Ти си решаваш все пак Peace
Ние тук може само да коментираме

Последна редакция: пт, 25 яну 2008, 05:53 от Marleen

# 86
  • Мнения: 1 559
Ако знаех че не можем да продължим бих му дала свобода.И искам да кажа че въпреки че така изглежда не е хрумване продължава от доста време и е все по-непоносимо.

Добре,ти казваш,че продължава от доста време newsm78(за флирта с другия имам впредвид),а с мъжът ти сте семетство едва от година и нещо Thinking..,за кво си се омъжила въобще ooooh!..,нещо не ми е мн ясно newsm78...да не си на 18 newsm78 newsm78

# 87
  • Мнения: 292

Мисля,че на твое място много няма да ми пука за одобрението на роднините и какво ще кажат хората.Единствено би ме интересувало как да постъпя с мъжа си.Родителите предполагам ще ти простят,все пак са ти родители.
Всички знаем какво е да си влюбен и едиственото,което искаш да е да си до човека в който си влюбен.Но мисля,че трябва да помислиш много добре и да решиш.Дано избереш най-доброто за теб и детето ти Praynig

# 88
  • Мнения: 764
За пореден път се включвам в темата и се изумявам как някои хора изключват всякакви възможности тези хора да се обичат наистина силно и това да е една връзка с добър край, да не казвам "без край".... Никога не съм разбирала как могат хората да реагират толкова крайно.... как се направиха толкова заключения???  Истината е една - никой няма гаранции за нищо, дори и вие, девойки, уверени толкова в своите семейни връзки!!! На колко от вас се е случвало да попаднете в подобна ситуация????
Ако знаеш аз колко пъти съм се изумявала от елементарната категоричност на много от пишещите.Чела съм неща от рода"....ако оставиш мъжа си какъв огън ще ви гори...." и разни подобни глупости.Тук се толерира съжителството без любов в името на децата-пълна глупост,разбира се.Също се поощрява жената да прощава абсолютно всичко на съпруга в името на семейството,не само изневяра,а и това,че той има дете от друга....абе кво да ти кажа??/А ако кажеш,че си влюбен.....еее,не е възможно.

# 89
  • Мнения: 1 186
Ако знаех че не можем да продължим бих му дала свобода.И искам да кажа че въпреки че така изглежда не е хрумване продължава от доста време и е все по-непоносимо.

Добре,ти казваш,че продължава от доста време newsm78(за флирта с другия имам впредвид),а с мъжът ти сте семетство едва от година и нещо Thinking..,за кво си се омъжила въобще ooooh!..,нещо не ми е мн ясно newsm78...да не си на 18 newsm78 newsm78
И аз искам да разбера това оточнение.....авторката дано обясни Peace

Общи условия

Активация на акаунт