Какво си спомняте от вашето раждане?

  Като прочетох темата се замислих дали наистина някой си спомня като се е родил 
Та да се включа и аз за раждането на дъщеря ми. Ами то не беше много отдавна, но за момента си спомням май почти всичко. Само не си спомням вицовете, които ми разказваше доктора докато ме шиеше. Не мисля че такова преживяване се забравя.

Учудващо и за мен, но си спомням абсолютно всичко. Единствено не си спомням шиенето, защото то премина под пълна упойка. А за това дето казват, че се забравя - има се предвид болката, вероятно. Макар че при мен и кой знае каква болка нямаше. Е, имаше някои недотам приятни моменти, но те вече наистина избледняват и остава единствено усещането за незабравимо преживяване. Ама наистина незабравимо и много, много вълнуващо!!!!

Най-силният ми хубав спомен е първата среща с децата ми,непосредственно след изваждането.

От моето раждане нищо не си спомням, но мама каза че било лесно и нямала нито шев . А от раждането на сина ми.. пак нищо не си спомням, бях с пълна упойка, а после като се събудих много ме болеше корема. Спомням си обаче когато ми го донесоха на следващия ден.. това беше най щастливия миг в живота ми

Помня всичко с подробности и от 3-те ми раждания!

Помня и двете раждания, последния напън, плачът на бебето.....
Може би най-яркият момент е този, в който ги видях за пръв път.След време може и да забравя подробности около ражданията, но това как изглеждаха в първия миг, в който ги видях, никога няма да забравя!!!

Спомням си всичко и аз. Мъжът ми беше дошъл да ме види, а лекарите бяха решили в последния момент, че ще раждам секцио, но момата беше решила друго и се роди нощта преди планираното секцио. Помня как майка ми и тя дойде и като лекарите при прегледа решиха, че трябва да тръгвам към родилна зала, гледах как по най-бързия начин да я отпратя без да й казвам, че отивам да раждам, защото знам, че за по-лесно раждане майката не трябва да знае кога точно ражда дъщеря й. Помня как докато чакахме с мъжа ми акушерката да ме заведе в родилната зала, майка ми се върна, като ми беше купила едни чорапи, за което по-късно й бях супер благодарна, защото след раждането умирах от студ посред лято. Помня как мъжът ми ме изпрати до вратата на родилното и аз отдалечавайки се от него не смеех да се обърна назад, за да не ревна. Помня как му се обаждах многократно от предродилна. Помня как точно при мен бяха сложили една жена към края на контракциите и която опищаваше цялото отделение, което ме стъписа още повече, защото моите контракции бяха съвсем в началото и бяха слаби. Помня напъните, които постепенно ставаха по-силни. Помня как един лекар бръкна с ръка, за да ми спука плацентата. Помня леко пренебрежителното отношение на дежурния екип, докато чаках идването на моя лекар, с когото имах уговорка. Помня как в един момент напъните бяха толкова силни, че аз му напомнях на лекаря, че беше казал, че ще раждам секцио, но той ме успокояваше, че всичко върви добре и бебето слиза надолу и ще чакаме. Помня как в родилна зала слушах стриктно инструкциите на лекаря и самото раждане мина бързо и след като я усетих и ми я показаха и сложиха на гърдите вече нищо друго нямаше значение. Помня как като се обадих на таткото, той ми каза да позная къде е, тъй като се разделихме преди часове и беше нощ и той ми каза, че е пред болницата в колата и следи къде свети прозореца и къде е моя лекар и така знаел къде съм аз, защото той по принцип не беше на смяна тогава. Помня как го пуснаха веднага таткото да дойде при мен и стоя с мен двата часа след раждането и я видя малката минути след раждането. Помня - всичко помня...а болката наистина се забравя много бързо и после остават само хубавите спомени и чувства.

Даже първия път плаках от щастие.

помня почти всичко...бях много позитивно настроена още от сутринта, когато се запътвах към предродилна да ме сложат на система...помня момента, в който донесоха количката за бебето и я оставиха отпред /тогава разбрах, че му се вижда края  / помня, че се стараех максимално добре да напъвам, но въпреки всичко бебето не излизаше, помня звукът от епизиотомията  и след това появата на бебето - сложиха го на количката и го отнесоха до другия края на родилната зала за мерене и повиване, а аз през цялото време се смеех...после го поставиха на корема ми и това беше най-щастливия момент в живота ми...в този момент разбрах думите на майка ми - когато я попитах веднъж дали я е боляло при раждането, тя ми каза "най-хубавата болка"...

От моето раждане не помня нищо, майка ми си го спомня обаче много добре - раждала ме е към 20 часа 

Относно раждането на сина ми - спомням си много неща ,не мога да кажа че само едно определено нещо е в главата ми от този важен ден - помня болките от контракциите, часовника, който беше на стената срещу магарето, на което лежах и всеки път като го погледнех си мислех, че е минал един час, а то само няколко минути и така 12 часа ....помня последните напъни, помня как докторът пое бебето в ръцете си и после го даде на неонатоложката, а то беше толкова красиво - с широко отворени очи вперени в мен, сякаш ме виждаше, после ми го дадоха да го гушна.....абе незабравими моменти и като цяло положителни. Болката и другите гадости бързо се "забравят"

Спомням си всичко все едно беше вчера и с двете раждания. Даже със синът ми като ми предизвикаха раждането, защото се губеха тоновете беше 2 вечерта малко преди полунощ и си спомням, че един час се пазарях с лекарката да не бързаме и да изчакаме да стане 3 /като дата/ и тогава да напъвам   беше се хванала за главата лекарката, тя се притеснява за бебето аз там дрънкам някави глупости за дати  
А с дъщеря ми се пазарих за упойка, ама как да ми сложат като отидох с 10см. разкритие и нямаше смисъл и през цялото време само това питах нямали да ми сложат упойка, а тя беше почти излезнала, и знаех, че няма смисъл ама пак само това повтарях  

Спомням си всичко от раждането на сина ми, до най-малки подробности. Раждането ми беше предизвикано с епидурална упойка. Спомням си чакането на заветните 4 см. разкритие, за да ми сложат упойката, после блаженството от липсата на болка, спукването на околоплодния мекур, напъните и най-щастливия миг в живота ми - раждането на сина ми. В моето раждане нямаше нищо лошо, което трябваше да забравя  

Сещам се как си казвах че тази болка не трябва да я забравям че да не се излъжа и второто без упойка да го родя Сега наистина не се сещам колко ме боля, само заканата ми е останала в главата. Сещам се че си взех да решавам судоку  и по едно време списанието вече беше на хармоника (ветрило) и си веех с него. Последния напън няма да го забравя не можех да повярвам че наистина раждам и бебето излиза. Не успях да се зарадвам напълно на мънинката, защото като ми я дадоха още не можех да повярвам че съм родила. Не можех да осмисля каква голяма радост ме е споходила и не реагирах адекватно. Първото нещо което видях от Вики беше дупката на брадичката й, същата като на татко й. Очаквах да видя грозно бебе а тя толкова хубава беше милата и не го казвам, защото е моето бебе.

Помня изти4ането на околоплодните води и миризмата им, помня когато дьщеря ми току що се беше появила на бял свят как ми я сложиха на корема и погледите ни се срещнаха,помня как акушерката ми помогна да се изкьпя,туширането,поставянето на епидурала....понеже не беше преди много време, някой от спомените ми са все още болезнени.

Еми то си се помни, как иначе! Това променя целия ти свят, не може да го забравиш!
Болката беше едва поносима, шиенето почти толкова, лекарката - надута,
но моето най-прекрасно детенце беше живо и здраво,( макар дребосъче), което изкупва всичко останало!

А първата асоциация, която правя като чуя думата раждане е, как лежа на магарето, а бебето ми е на 5 метра от мен, вече повито, и плаче с най-сладкото гласче!