В случая не говоря за произход, а за двоен страндарт, което е не по-малко погрешно.
- Публикувана: 2 фев. 2008, 21:11 ч.
- Последно мнение: 21 ноем. 2008, 15:25 ч.
Ново име на детето?
Именно. Всеки си решава, всеки си има възгледи, в крайна сметка всеки е прав за себе си. Нашият син си има хубаво българско рождено име, обаче баща му не го хареса. Е сега, тази, която го е оставила в родилния дом в деня след раждането ли да уважа повече, или баща му на детето, който спи по три часа на денонощие, за да се грижи за него.
Децата ти наистина са с прекрасни имена, да са ти живи и здрави
Децата ти наистина са с прекрасни имена, да са ти живи и здрави
Преди детето много се чудех, затова и зададох темата.Когато ни се обадиха за дете се оказа, че е сравнително голям- на 2г. и 7мес., а освен това имаше хубаво име.Почти бях решила да му го оставя.размислихме един ден с баща му и решихме, че всъщност това е новият му живот, ново начало ,затова ще му дадем и ново име.Когато на другия ден си подадох молбата в РДСП имаше елемент на изненада /като че очакваха да запазя името поради възрастта на детето/,но нищо не ми казаха.Сега съм убедена, че постъпихме правилно, още повече със старото име животът му е бил безрадостен .Бобо много бързо свикна с новото си име, почти веднага започна да се обръща на име, имам чувството, че сам е чакал промяната.Синът ми се казва Боян , имаме в "разширеното семейство" малко разногласия за "галеното име", но това е незначиителен спор.
Вярвам, че новото име на детето ми освен нов живот ще му донесе и щастлив път.
Вярвам, че новото име на детето ми освен нов живот ще му донесе и щастлив път.
Винаги съм искала като имам дете и да го кръстя на баща си.За съжаление той умря и така и не можа да се запознае с внука си.На последното инвитро, когато ми казаха, че са ми имплантирани 3 ембриона, нощем стоях на терасата, гредах светлините, молех се на Господ и Света Богородица да направят така, че този път да е успешно и обещавах пред себе си и пред тях да кръстя децата с имена, които да покажат моята благодарност....Нищо не се получи.Когато решихме да осиновим Цвети и казах за това на свекър ми и свекърва ми, след няколко дни свекър ми се обади и каза да не кръщаваме детето на него-цитирам "нямало да се обиди, ако не е кръстен на него" /той е Христофор и в интерес на истината едно от имената, които спрягах, беше вариант на неговото/, освен това фамилията му да е като нашата, а не на неговото име, защото така било при детето на девер ми.Значи, признавам без бой- това го приех като неприемане на дете, което изобщо не бяха виждали.Съответно казах "майната ви" на всички. И тъй като синът ми е роден на много хубав празник-Цветница, и тъй като ми хареса името му-Цветелин, и тъй като баща му каза, че изобщо не го интересува как се казва, реших самосиндикално, че ще запазим името му, независимо кой му го е дал.И така- сега си казва цялото име-Цецетин, да ми е жив и здрав.
Леле, това е много сериозен въпрос!
С тъга и свито сърце ще ви припомня един анекдот, който умните българи измислиха при преименоването на част от тях (моля не се обиждайте), помислете колко мъдрост има в него:
Учителката: - Сашко да отговори.
Мълчание....
Учителката: Сашко, отговори! Сашко!!! АЛЕКСАНДРЕ!!!!
Сашко: Да, другарко?
Учителката: Абе, Сашко, как ти викат галено вкъщи?
Сашко: Али, другарко.
Ако семейството е от христианско вероизповедание и български произход, бих предложила вариант на българско име, което е сходно с турското.
Ако семейството е от по-широко скроени хора, живеещи в подобна културна среда - би могло и да се запази името на детето.
Съгласна съм със Светкавица за новото начало и за символизма на името на детето.
С тъга и свито сърце ще ви припомня един анекдот, който умните българи измислиха при преименоването на част от тях (моля не се обиждайте), помислете колко мъдрост има в него:
Учителката: - Сашко да отговори.
Мълчание....
Учителката: Сашко, отговори! Сашко!!! АЛЕКСАНДРЕ!!!!
Сашко: Да, другарко?
Учителката: Абе, Сашко, как ти викат галено вкъщи?
Сашко: Али, другарко.
Ако семейството е от христианско вероизповедание и български произход, бих предложила вариант на българско име, което е сходно с турското.
Ако семейството е от по-широко скроени хора, живеещи в подобна културна среда - би могло и да се запази името на детето.
Съгласна съм със Светкавица за новото начало и за символизма на името на детето.
До колкото знам, документите от осиновяването и от преди това се архивират в съда (ама това да го потвърди Мираетка) и се пазят n-брой години. Аз лично не съм видяла стария акт - нито в дома, нито в съда, а пък за нашата община - да не говорим. Но в решението има старите имена и ЕГН-то на детето.
малко късно, но да се включа по темата. Химена е името, с което биологичната майка е кръстила дъщеря ми. Смених го с чиста съвест на Ивана /на майка ми/. Беше на 3г и 7м, когато си дойде вкъщи. Не е имала проблеми със смяната на името. В началото често се наричаше и Химана и Ивана. Сега, месец и малко по-късно като че ли няма спомен за предишното си име.
...... Химена е името, с което биологичната майка е кръстила дъщеря ми. ......
Като си помисля за значението на "химен", това име няма как да не се смени просто ....
Препоръчани теми