Първото нещо ще да е било като ми се изтупа от спалнята, но не си изкарах чак акъла, знаех, че е се случва при много бебета, като почнат да се търкалят, и знаех за какво да следя. Акъла наистина ми се изкара като си сцепи главата на година и няколко месеца и го лепиха в Пирогов.
- Публикувана: 16 фев. 2008, 19:55 ч.
- Последно мнение: 25 фев. 2008, 22:57 ч.
"Кое е 1вото нещо.което се е случило с вашето бебече и ви е изкарало акъла"
Не спах цяла нощ!
Оууу беше ужасно. Аз си седях на пода, малкия пълзеше около мен. Изведнъж се подхлъзна, заби глава във земята и ревна истерично. Ставам аз, вдигам го и целия в кръв. Прибледнях, сърцето ми се изтреля незнайно къде, парализирах се за секунди. Оказа се,че не е нщо сериозно, беше си прехапал устната с 1вите никнещи му зъбки и след 1 минута беше забравил и се смееше. Аз обаче до вечерта треперих и си представях окървавената му физиономиика всеки път щом затворя очи. Иначе и от кревата е падал, но ме бяха предупредили за тази опастност и в момента в който започна да се върти започнах да редя възглавниц и одеала до кревата за всеки случай. 
то май на всеки му се е случвало да изпусне бебчо за секунда от поглед и да го намери на земята.При нас беше някъде 4-5м спеше на спалнята и явно се е въртяла много в съня си и в един момент чувам едно ТУП и милата ми на земята както си спи.Много се изплаших,обадих на мъжа ми да се прибира от рабата ужасно гадно се чувствах
сигурно е бил на по-малко от седмица , в къщи сме -аз сама с него , баша му посреща нашите на летището и бебо си спинка ,обаче с отворени очи ,отворена уста иповърнато от устата и почти не диша- побърках се от страх, а то се оказа че спи с отворени очи 
като баща си , аз още се плаша от баща му и го будя да си затвори очите....сега се смея , ама е много страшно 
като баща си , аз още се плаша от баща му и го будя да си затвори очите....сега се смея , ама е много страшно
На дъщеря ми й се случи, когато беше на две години, а на синът ми - когато беше на 9-10 месеца. Не искам да си припомням, защото и досега ми настръхва косата и ми се преобръщат вътрешностите.
Задавяния и паданици от легла и дивани изобщо не ги слагам в сметките на страшните неща.
Задавяния и паданици от легла и дивани изобщо не ги слагам в сметките на страшните неща.
Беше на пет дни,още бяхме в болницата,когато за пръв път плака от колики.Не беше плач,а ужасни писъци.Плаках заедно с него-от ужас,че не мога да го успокоя,и от яд,защото в цялото Неонатологично отделение не се намери някой,който да ми каже какво става и че бебето всъщност не е болно,а плачът му е нещо нормално.Не се намериха няколко капчици против колики /впоследствие от опит разбрах,че не помагат твърде/,та се наложи санитарката посред нощ да ходи да ми купува.Беше гадно-"Ми има едни капки ,които успокояват,ама ние нямаме в отделението.Сложете го по корем и чакайте."Дете на пет дни го проснаха по очи и то,милото,самичко се надигна главичката,за да не се задуши....
Сега се сетих за оше един случай беше на 1год и 2мес.Тя можеше сама да се качва на спалнята и да слиза спокойно с дупето назад.Но баща и седеше до нея нещо разглеждаха заедно и изведнъж по лице на пода.Направо унемях 
. Беше рев,беше чудо,а аз имах чувството че си е счупила носа.
. Беше рев,беше чудо,а аз имах чувството че си е счупила носа. 
, когато бебка падна от кревата.Точно беше почнала да се обръща от гръб по коремПрепоръчани теми