липсата на достатъчно средства основателна причина ли са .......

Мдааа.Свят широк-хора всякакви.
Останах с впечатлението,че приятелят ти не е мухльо.Просто не може да ти насмогне.
Изградила си високи критерии за живота си,но мисля,че някъде нещо грешите,и двамата.
Не мога да си представя,че двама души,без дете,много работещи не могат да си позволят да излизат поне веднъж седмично,да се срещат с "приятели",да прекарват незабравими мигове с любимия човек.
На твое място,първо бих спестила от наемът.На този етап можеш да се задоволиш с нещо по-непретенциозно,за да успееш да покриеш поне 1/2 от разходите за дрешки,барове и прекрасен уикенд.От личен опит ти говоря.Живяхме няколко години под наем в таван,който дори нямаше самостоятелен санитарен възел,за да можем да спестим пари за собствено жилище без заем.Лишавахме се от най-незначителни неща на пръв поглед с ясната представа,че всяка стотинка хвърлена по дребна глезотия ни отдалечава от идеята за собствен дом.За дрешки и заведения не съм си и мечтала през този период.А сега се радвам на живота,че сме постигнали всичко сами(С Божията помощ,разбира се).Ама бачкахме като луди и НИКОГА не накарах мъж ми да се чувства непълноценен и не мрънках,че не мога без нови дрешки.А се стегнах и бачках наред с него.Но така съм възпитана,щото  баща ми почина като бях на 7 години и ние четирите деца бяхме длъжни да помагаме на майка ни.Та аз от работа не се плаша,никога не съм разчитала на богатите си гаджета преди, да ме облагодетелстват по някакъв начин,голям съм чешит в това отношение.Сега мога да си позволя всичко(в разумни граници),но пак не  чакам мъж ми да финансира прищявките ми.
Та мисълта ми е,ако много държиш да излизаш не рядко и да си купуваш всеки месец дрехи,ми направи така,че със собствени усилия да го постигнеш.
И сега съвсем по темата.
Да,основателна причина за раздялата са липсата на средства,тогава когато мъжът до теб е инертна личност,свикнал да върви по течението и няма никакво желание да промени обстоятелствата около себе си.Но тогава,когато той прави всичко възможно,а ти все не си доволна,по-добре си намери някой с твоя темперамент и заедно направете чудеса.

"2 пъти годишно на почивка в страната, не мисля че е разточително,а такова имахме само веднъж за 3 години, а е  нещо напълно нормално в днешно време! Каква жена съм, ако не мога да си позволя да си купя една блузка примерно- веднъж месечно, ими да отида на фризьор- аз не го правя, защото парички не остават"
 Защо всички говорите сякаш тя иска кой знае какво? Това са толкова дребни неща, и не говоря за финанси, а за дребни в смисъл на жалки, самият факт, че ги коментира говори колко е зле. Хора на 30 години са това , не са студенти.
На някой направи ли му впечетление темата  "Колко пари харчите на месец за храна?" ? На мен голямо. Не бих нарекла никой така, не си представяй. Аз етикети не слагам. Възпитан човек съм. И аз мога с месеци да не си купувам дрехи- на мен това не ми е важно, но ако ми е важно и не мога, значи съм бедна. Каквото и да си мисля по въпроса.

Откъде се разбира?! Всеки гледа от своята камбанария, не забравяйте това.
Точно поради тази причина авторката смята, че този мъж не е за нея.

Е добре де, чета до тук всичко написано от авторката и продължавам да мисля, че не са в основата парите.
Нали го е написало момичето- проблема е в това, че той не прави сам крачката към по-доброто, че говори за дете и семейство а в същото време няма смелост да генерира една такава стъпка като смяна на работното място за по-доходно такова. И това е само пример.
Ами ако трябва да вземе решение за училището на детето, за педиатъра, за един куп такива сериозни неща, който са част от ежедневието на едно семейство? Пак ли ще се обърне към нея с думите "Ти ми намери работа", "Ти смени училището" и т.н.
Че я обича и обгрижва е ясно, но дали е достатъчно, ако до себе си имаш непораснало дете?
А един нереализиран мъж? Или такъв с който по една или друга причина сте се разминали във времето?
Парите са само краен резултат от всичко това, независимо дали са много или малко, защото принципно можеше да ги е наследил от някъде и пак да си е същия неинициативен човек. И съм убедена, че пак щеше да стои пред същата дилема само че заглавието щеше да е малко перифразирано: Изобилието на средства достатъчна причина ли са.... да остана с него?
Понякога да си целеустремен и мотивиран е най-голямото богадство!

Много добре казано - да знаеш кое е важно за теб, за комфорта ти и можеш ли да си го позволиш. Ако имаш това, което ти е достатъчно значи всичко е наред. Критериите са индивидуални, затова се получава богатството на един е мизерия за друг и алчност или каприз за трети.

galita84, и аз така го разбирам

Щом имаш прекрасен мъж, дерзай. Наслаждавай му се, обичайте се. Стига с тия пари, бе хора!

Мисля, че в конкретния случай, ако момчето беше също толкова безинициативно, но имаше оставени от родители 5 имота, които да дава под наем, момичето нямаше да се колебае дали да е с него. Не че съм убедена, не познавам нито нея, нито него, но така ми звучи.

Много точно казано

Да,два пъти,но оттук нататък ще си живея живота.И ще ходя когато си поискам на почивка,вече мога да си го позволя.На 35 г. мисля,че не е късно,дори е идеално.Аз не съм имала богат баща,нито пък някой,който да ми помага.Сами с мъжа ми-2г. на квартира,после апартамент с кредит/и малка помощ от свекъра/,обзавеждане на изплащане и т.н.Ако искате вярвайте,но е имало дни,в които е нямало с какво да купя на детето мляко.Е справили сме се.Не съм си и помисляла дори и за миг,че мъжа ми е виновен за трудностите ни.Сега не е така,дори има и кой да ни дава,да ни правят големи подаръци.Аз изкарвам достатъчно,както и мъжа ми,дори понякога изкарвам повече от него,работя повече от него...И кво?Трябва да го наритам от къщи,щото не ми отговаря на финансите?
Струва ми се, че авторката няма и 20г.,а да не говорим за 30г.
Поне така разсъждават тийнеджърките.

  Точно 35 е идеалната възраст!Хората "на Запад" така живеят-бачкане докато са млади и здрави и после екскурзийки

На едни им е трудно, но успяват...
На други им е по-лесно и пак успяват...
Има и такива, които изобщо не успяват...
Важното е ,че всеки има свободата да си избере какъв иска да бъде.
И собствения избор е винаги най-правилен, защото си го направил сам.
Никога според мен не бива да очакваме хората да мислят като нас, напротив, хубаво е че сме различни.
Но да се обвиняваме, че един живее по-различно и постига нещата по по-различен начин.. малко няма смисъл имайки предвид факта, че всички сме различни.
Може би нашите главни герои не са перфектната двойка и е добре, че това става известно на един етап, в който не е фатално.
Възхищавам се на хора, който са минали през трудностите и не само са оцеляли, но са се подобрили, но небива да се очаква такова нещо от всички. И само защото някои нямат силите да реагират по същия начин, не означава, че са по-малко добри, пораснали и т.н.
Означава,че са просто различни...

Няма значение  с колко пари карате на месец.  И че едни с 300-500 лева се оправят, а други  с 1600 лева не могат да се оправят. Всеки живее с различен стандарт.... това си е лично ваша работа.
Само не разбирам защо вината за несгодите в семейството винаги  се стоварва върху единия, след като всичко зависи от двамата.

Към авторката: 1600лв. не  стигат?... Все пак сте само двама...незнам...
Е добре, че стандарта е различен, ама нали трябва да почива на няква реалност! Неможе да разсъждаваш без да го имаш и това предвид.

Нищо лично, но до момента явно не ми беше много ясен казуса...

И да всичко се крие в сметкоплана, може би трябва да поработите по този въпрос. Освен ако не ви осинови някой петролен магнат...

Оттеглям се от темата, щом става въпрос наистина за пари не ми е в компетенцията-никога не са ми били приоритет... Сори невежа съм...
Все пак успех и на двамата- дано успеете да намерите това, което търсите!