Една щастлива мама,за успехите на нейният син...

Ако един път на 2 седмици даде повечко домашни не протестирам. Обаче ако всеки ден е много и на всичко отгоре детето е недоволно и ме пита защо да пише всичко това при условие, че вече е разбрало или знае какво и как да направи, използвам някоя случайна среща с учителката да й кажа. И хич не ме е срам.

Благодаря,ти LENNYH за новото предложение да се включа в новата темичка за 4класниците. Много се радвам ,че мога да споделя с вас терзанията си ,макар,че може би за някой изглеждат смешни.Радвам се ,че ме подкрепяте имам предвид и теб ЧЕРВЕНА ШАПЧИЦЕ.На моменти си мислех,че нещо ми има след като не намиран начин как да го стимулирам това мое дете.Вчера пак ни изненада ,ходи на олимпиада по математика и не зависимо,че баща му ,му е обяснил да не бърза там ,а спокойно да си провери всичко,той видял,че неговия приятел е готов надраскал нещо и си тръгнал.Вбеси ме факта ,че той сам изяви желание да ходи на тази олимпиада,въпреки че аз смятам, че не е за него .  Все пак си викам щом е решил нека да отиде,но постъпи най-безотговорно реши ли били заедно да си ходят с приятеля му.Е как да не се ядосаш?Сега просто се чудя ,какво да му говоря,като толкова пъти сме разговаряли.Обаче ми е по-добре като го споделя с вас ,някак ме отпуска и си казвам да става каквото иска няма да се занимавам.

И на мен ми стана интересно. Замислих се, че на моето момиче, което в момента е 7ми клас, още в началото на учебната година й казах, че не ме интересуват оценките по другите предмети освен български и математика, защото наистина това, което имат сега вашите дечица като домашни, ще ви се вижда като детска игра и изобщо не преувеличавам.
Тя винаги все пак е била от тези, които са се справяли и само от време на време се е налагало да я подбутна, ако леко реши да кривне.
Та въпреки, че й бях разрешила да не учи, гледам я, непрекъснато учи и по физика и по химия, история, биология най-малко, че това не ни харесва.  И я питам - що учиш? А тя казва, не искам да си развалям успеха, тъмо ми изглежда да имам високи оценки само по мат и БЕЛ, а по другите тройки - не ми се връзва. Направо паднах майчета.
Върхът на всичко е, при положение, че сме 7ми клас пак казвам, явяването й по собствено желание на олимпиада по география и история, и по история ще ходи на следващия кръг, а за географията малко не й стигна, като има повече точки от 1 момиченце от класа, което се готви с география за кандидатстване в НПМГ.
И досега, преди да прочета тази тема, не се бях замисляла, че свободата да избират да учат това, което им е интересно е много ценно. Важно е да не ги изпуснем разбира се и границата, която прави това възможно или не е много лесна за преминаване, ама знам ли

Малката ми е 5ти клас и хич не се справя. Дали пък да не променя нещо? Но не знам какво и как. Некрамотна е направо, пише с безобразни правописни грешки, едно читаво съчинение не може да напише, математиката не й е интересна, въобще няма такъв предмет който да й е интересен. Най-обича край мен да се върти и да си готвим нещо, само и само да не учи. Иначе е страшно изпълнителна за нещата свързани с тези домакинските задачки, щом не е за учене Ама как да разбера какво я влече, просто не знам. Не е и спорта де, танци иска, ама аз не съм нещо привърженик на темата.

Благодаря ви, все пак, че споделяте такива неща, та и аз се замислям.

Крисче,

Колко неграмотно ти изглежда писането и съчиненията? С езика как се справя - вговоренето допуска ли граматически грешки, замества ли звукове и др? Също и с математиката - не разбира част от задачите или изобщо не иска да се занимава?
Ако решиш, посетете логопед, който ще прецени дали има конкретни проблеми и как да се преодолеят.

Радост, благодаря ти за отговора. Просто хич не й се занимава, пък и как да го кажа, някак по-бавно става всичко. Как да се научи да пише, като една книга не прочита. А иначе е много духовита, такива ги ръси понякога, че се чудя как й хрумват разни неща. Ама писмените й работи са простооооо. Много смешни и елементарни изречения конструира. Дали пък не я сравнявам винаги с кака й и от там да идва проблема, защото пък каката е от децата, които се справят доста добре, в смисъл от най-добрите е. (поне до сега де, ще видим какво ще направи на изпита, че нещо и нея пубертета я наляга). Може би просто не попадаме на човека, който да привлече вниманието й, разсеяна е, не внимава, не може да се съсредоточи върху нещо повече от2 мин ама бутаме някак.
Знам ли, в кой момент и аз ще взема да открия нещо като Червена Шапчица
Да са ни живи и здрави, не се отчайвам. За сега се борим, да са ми живи и здрави майка и татко, че ако не са те да я понатискат след училище, съвсем не си го представям.
Пък и да не спамя темата повече. Може би ще си поплача някой път в темата за 5токласниците.

Krische, моята щерка в началото също имаше проблеми с преразказите и съчиненията. И тя по принцип е много приказлива и духовита и винаги е съчинявала с лекота нейни си истории, но, когато трябваше да прави нещо по зададени теми все едно думите и се изпаряваха. Правеше и тя много елементарни изречения. Все едно някакви телеграми 
Аз обаче реших, че ще седна и ще работя с нея. Буквално съм и подавала думите, за ужас на мои познати дето казваха, че така детето няма да се научило никога само. Е, да, ама се научи. А техните деца много по-зле се справят към този момент от моята.
Във втори и до средата на трети клас така я карахме бавно, но славно. И о, чудо. Тази година съм изумена. Дъщеря ми прави невероятни преразкази и съчинения без грам помощ от моя страна. Аз само проверявам за правописни грешки и цъкам одобрително с език  А тя вместо да плаче над листите и да е в паника като дойде време за този предмет, иска сега само него да учи 

Та мисълта ми е, че може при вас нещата да не се получават, защото детето ти има нужда от повече помощ за да изглади мислите си. Седнете и известно време заедно го правете. Покажи и как, ама не само в общи линии. Заедно го правете. Тя казва нещо, ти казваш нещо.Може и при вас да даде резултат 

Летисия, май си много права. Ама пусто нали все работата ме изтисква, като се върна, то кое по напред, да сготвя ли, тях ли да погледна и докато се обърна и то времето отминало. Явно ще трябва генерално да реорганизирам нещата и да зарежа готвенето и без това имаме нужда от малко заслабване. Само работата как да зарежа и нея, че сама плащам в къщи сметките.
Много благодаря за подкрепата, която давате. Колкото и да ми е трудно, ще трябва да намеря това време. И така както казваш ти - лека полека, с много търпение.  Оххх пусто време. Но май не трябва да се оправдавам с него, а да се стегна. 

Споделям и написаното и опита на Летисия.
Човек следва да придобие някакво елементарно ниво на знания и начин да ги обективира що- годе поносимо. Човек трябва да се научи от малък, че с труд и постоянство се решават проблемите. Децата от малки следва да знаят, че има редица неща, които може да не са приятни, но са необходими за изпълнение. Така в живота ще им е по- лесно за напред.
Най- лесно е да бъдат оставени да фантазират и да залягат само над това, което им се ще. Не мисля, че има обаче по- вредно от това, да ги оставиш така.
Натиснах педалите още през лятото, след първи клас, нарочно, да не е в учебно време. Давах всеки ден задачи за самостоятелна работа- за целта купих сборник по математика за ІІ клас и по БЕЛ, също за ІІ клас и на ден оставях определено количество задачи. Изпълнението им е за не повече от половин до един час. Важно е детето да привикне към постоянство и труд. Сега, ІІ клас, разликата е просто очевидна. Споделих с учителката, тъй като тя ме е питала на какво се дължи промяната. Проверявах всичко, когато се връщах от работа, заедно сме решавали трудното, поправяхме грешките. Дори сега след връщане от работа проверявам и правим съвместно поправки.
Не желая да сме "на шест", желая обаче когато се поставят задачи те да се свършват, независимо от това, дали на детето дадената такава изглежда глупава или безинтересна. Аз не влизам сега само в дела, които са ми интересни... Нито съм преподавала само интересните за мен уроци. Нито готвя, нито се занимавам с децата само когато ми се ще. Човек придобива полезните трудови навици от най- ранна възраст. 
Нещо друго- интересът се "запалва", когато материята стане позната и лесна. До като това стане, обаче, трябва човекът да се потруди.
Не мисля, в разрез с повечето участници тук, че "системата куца". Мисля, че просто децата днес гледат прекалено много ТВ и се занимават прекомерно много с компютри, което ги лишава от творчески подтик и четене. По наше време и да сме искали, просто не сме можели да зяпаме с часове някакъв екран, на който на готово да се създават ситуации и модели. Ограничих доста времето на детето, прекарано с тях. Никак не съжалявам.

Гледам, че времето ни възспира. Имам познати, които ползваха за челта частен учител за по 1-2 часа след обед, докато детето започна да се справя. И това е вариант, ако времето е чак толкова недостатъчно. Даже може и да е по- добре, човекът е по- подготвен.

Judy, написала си го страхотно. В интерес на истината, осъзнавам, че и аз имам вина, или по скоро улисана в осигуряването на насъщния, пропускам важни неща, които ако не спра да изпускам, после безвъзвратно ще е късно.
Това за учителка също съм го мислила, и може би за тази година няма как да го организирам, но за догодина май ще го направя.
Пък и това за ваканцията е добро, но все не успявам да го направя, въпреки, че съм купувала и аз и книжки с тестове и сборници. Аз ли съм лека Мара, те ли са по-нахални и упорити - не знам, ама нещо трябва да се промени, то е ясно

Остава да ти стискам палци. Харесвам нашата учителка- тя казва, че децата носят много и е редно да се товарят, понеже сега е моментът. Никой в класа не се е оплакал от претовареност. Проблемът е с ненатоварените достатъчно. Оплакват се техните родители.

Абсолютно подкрепям мнението на Джуди, щях да напиша същото. Много важна в случая е ролята на учителката.Нашата госпожа още от 1-ви клас успя да накара децата да си гонят задачите.Самите те си създадоха конкуренция по между си, и резултата е на лице. Да, материала е много, но тя успява да извлече най-важното.Детето ми разбира всичко в училище, домашните си ги пише за 1/2 час, ходи на 3 извънкласни занимания, и пак му остава време за игра навън. Имахме проблеми миналата година- с текстовите задачи по математика, както и с преразказите и съчиненията. За около месец, по един час на ден внимание от моя страна, детето ми изглади всички неясноти. Така че формулата за борба с трудната материя е - добър учител+малко време от родителя. Все пак не трябва да забравяме,че предстоят трудните класове, многото предмети, и в 7 клас ще се сетим,че детето ни трябва да учи в добро училище. А материала за изпитите е много по-труден от това което се учи в училище. С една дума за мен началното образование е най-важно.

Червена шапчице, прости за неделикатността ми, но смятам че постъпката ти е абсолютно неприемлива спрямо детето ти, спрямо институцията и спрямо отговорностите ти на родител! Ще се аргументирам така - за детето - показваш му, че когато има проблем, ще го решиш, като облекчиш задачите му - много лоши изводи за живота би могло да си направи; за институцията "училище" - не може да има изключения от правилата за някои деца, ако и да има индивидуален подход - той би се изразил в различни методи, но не и в изключения; като родител - очевидно е, че детето има проблем - успя ли ясно да го разграничиш и да го решиш вътре в семейството, като поемеш изцяло вината за него - ние, родителите ги възпитаваме, в училище няма как да се получи.
Мисля, че е в интерес на децата да се поощряват да знаят не само изискуемото в училище, а и малко встрани. При сегашната криза в образованието се изискват минимални усилия.
Не се сърдете - само споделих вижданията си 

Когато детето е потиснато и смята, че не се справя, родителят трябва да избира между авторитета на учителката и състоянието на детето. Аз бих избрала детето. Децата не са по калъп, че да им се дават домашни по калъп. Някои деца помнят по-лесно и нямат нужда от много упражнения, други по-бързо се изморяват и демотивират, а трети могат да напишат един тон домашни без да трепнат. Ако един учител е повече загрижен за привидната справедливост "на всички поравно", то той рискува да има проблеми с някои деца. И аз бих постъпила като Червената Шапчица - по-добре да се свали напражението у детето и то да се справи постепенно с натоварванията, отколкото да се демотивира и да започнат проблеми със самоопределянето на детето като успешно или неуспешно. А учителката ще преглътне хапа.

Също така, наистина държавата дава учебници и тетрадки и по тях е официалната програма. Ние не сме длъжни да купуваме допълнителните помагала, които са двойни като обем на материала, а не са само за упражнения. Ако помагалата съдържат част от задължителния материал, да са задължителни, но държавата да ги дава и тях безплатно. Не ми е за парите, а за принципа. Така че от тази гледна точка не съм длъжна да ги купувам или детето ми задължително да учи по тях, щом не са в комплекта за съответния клас.

Ако нещата са поставени така всеки би "избрал детето". Често обаче има проблеми при самото дете. Ако проблемът е в "госпожата" или "училището" щях да пренасоча детето на друго място. Ако обаче детето ми системно има затруднения или не проявява интерес, ако не може редовно да изпълнява задачите си, определено бих "поровила у нас" за ключа от бараката.
Всяка система има правила и те следва да важат за всички. Хората се нагаждат по системата, а не обратното. Обратното е невъзможно. Ако системата не ни допада или по някаква причина не можем да съблюдаваме нейните правила или ще се променим ние или ще си я "сменим" с друга или просто ще ни изплюе животът някога.
Ако днес на една госпожа й е все едно дали детето Х ще пише домашни, утре на работодателя хич няма да му е все едно дали човекът Х ще си върши съвестно задачите според както е наредено или ще философства и намира оправдания за себе си.