Майка ми е прекрасен човек! Мъжа ми често се базика с нашета силна привързаност, но аз наистина е мога без да видя поне веднъж на 3-4 дни.Много ми олеква, още преди да ми е казала каквото и да е вече ми става по-приятно...Да, тя е светица!
- Публикувана: 29 фев. 2008, 11:23 ч.
- Последно мнение: 27 март 2008, 12:33 ч.
Мама....светица или деспот
викаме и 'Прокурора' 
мисля, че няма смисъл да обяснявам
мисля, че няма смисъл да обяснявам
с моята майка -имам интересна връзка -на взаимна търпимост
не сме близки,никога не сме били
авторитарна ,подтискаща, и истерична на моменти жена--особено сега когато е в критическата
похвала от нея не съм чула
каквото и да направя -не е както хората
меси се непрекъснато
на моменти имам усещането,че не ме харесва и я дразня
Има разлика в това как се държи към мен и брат ми
Но,тези неща ги преодолях,и вече не ми правят впечатление
Майка ми е и я обичам със всичките й грешки които е направила спрямо мен и моето семейство
не сме близки,никога не сме били
авторитарна ,подтискаща, и истерична на моменти жена--особено сега когато е в критическата
похвала от нея не съм чула
каквото и да направя -не е както хората
меси се непрекъснато
на моменти имам усещането,че не ме харесва и я дразня
Има разлика в това как се държи към мен и брат ми
Но,тези неща ги преодолях,и вече не ми правят впечатление
Майка ми е и я обичам със всичките й грешки които е направила спрямо мен и моето семейство
Мънки,ти да не си ми сестра
Като бях малка я обичах безкрайно много - чувствах и нейната любов по този начин.
Сега за съжаление не мога да кажа същото. Дори не я чувствам особено близка.
Когато имах отчаяна нужда от помощ за децата тя ми каза - аз съм се справила и ти ще се справиш.
Знам, че любовта не може да бъде само на думи. Ако някой твърди, че те обича, а изобщо не се интересува от теб - единствено и само от себе си - каква любов е това?
Баба ми беше вместо майка - толкова много я обичах, споделяхме си двете, помагахме си винаги. Чувствах грижата и любовта й. За съжаление я загубих съвсем внезапно в началото на миналата година
!
Сега най-важното за мен е аз каква майка съм за своите деца и какво биха написали след време за мен в подобна тема!
Сега за съжаление не мога да кажа същото. Дори не я чувствам особено близка.
Когато имах отчаяна нужда от помощ за децата тя ми каза - аз съм се справила и ти ще се справиш.
Знам, че любовта не може да бъде само на думи. Ако някой твърди, че те обича, а изобщо не се интересува от теб - единствено и само от себе си - каква любов е това?
Баба ми беше вместо майка - толкова много я обичах, споделяхме си двете, помагахме си винаги. Чувствах грижата и любовта й. За съжаление я загубих съвсем внезапно в началото на миналата година
!Сега най-важното за мен е аз каква майка съм за своите деца и какво биха написали след време за мен в подобна тема!
Радвайте се ,че си имате майки! Знаете ли ,колко е лошо да нямате?Да няма кой да ви направи забележка,че не сте си почистили къщите,че не сте сготвили както трябва,или че децата не се гледат така........и т.н...Мама си е мама,и си ги уважавайте тези майки! По-хубаво от мама няма.Запомнете го!Знам го от опит.И аз искам да ми направи мама забележка за нещо или пък да ми се скара,но нямам мама.Обичайте си майките, и си помислете:Как бихте се чувствали без майка?
Майка ми е страхотна. Много често спорим, ама така трябва 
Аз съм много емоционална, тя е по-спокойна и от там се получава. Никога не се е опитвала да ме "тъпче" или да се налага. Винаги ме е разбирала и уважавала мнението ми , както и аз нейното, макар и понякога неправилно според мен.
Аз съм много емоционална, тя е по-спокойна и от там се получава. Никога не се е опитвала да ме "тъпче" или да се налага. Винаги ме е разбирала и уважавала мнението ми , както и аз нейното, макар и понякога неправилно според мен. Не става въпрос за скандали,може би не съм се изразила правилно.
По-скоро за отношението......имали ли сте чувството,че дори в желанието си да прави всичко за ваше добро ви подтиска,опитва се да контролира живота ви?В яда си-да изрича неща,които толкова да са ви наранили,че да не можете да ги забравите никога...все едно чужд човек ги е изрекъл?
По-скоро за отношението......имали ли сте чувството,че дори в желанието си да прави всичко за ваше добро ви подтиска,опитва се да контролира живота ви?В яда си-да изрича неща,които толкова да са ви наранили,че да не можете да ги забравите никога...все едно чужд човек ги е изрекъл?
Майка ми е второто ми аз.Тя е душата ми и сърцето ми!
И секунда няма в която да ме е наранила или подразнила!
Вчера я прегърнах и и благодарих за всичко което прави за мен!Казах и,че се радвам че живее при мен!
Тя се разплака!
Обичам я!Мога и краката да и целуна!За мен тя е светица!
Нищо,че съм на 30 год. всяка вечер и пожелавам лека нощ с целувка!
Тя е моята майчица без която немога!
Всички майки си мислят,че знаят повече от децата си,защото са по-големи,с по-голям житейски опит,че мислят по-правилно,все пак те са ви възпитавали!Помислете си-те са ви държали,когато сте прохождали,те са ви учили да говорите,вие носите част от тяхното възпитание и характер.Вие винаги ще си останете малките деца,които трябва да се възпитат.Когато нашите деца порастнат,сигурно и ние ще се опитваме да се налагаме!Едни повече,други по-малко,зависи от характерите. Премълчавайте си повече!-Това е моят съвет за всички!
Не става въпрос за скандали,може би не съм се изразила правилно.
По-скоро за отношението......имали ли сте чувството,че дори в желанието си да прави всичко за ваше добро ви подтиска,опитва се да контролира живота ви?В яда си-да изрича неща,които толкова да са ви наранили,че да не можете да ги забравите никога...все едно чужд човек ги е изрекъл?
По-скоро за отношението......имали ли сте чувството,че дори в желанието си да прави всичко за ваше добро ви подтиска,опитва се да контролира живота ви?В яда си-да изрича неща,които толкова да са ви наранили,че да не можете да ги забравите никога...все едно чужд човек ги е изрекъл?
да точно това преживявам и аз...................
жалко мислех, че сме малцинство с подобни мисли и чувства.... а явно не е така..........
Не става въпрос за скандали,може би не съм се изразила правилно.
По-скоро за отношението......имали ли сте чувството,че дори в желанието си да прави всичко за ваше добро ви подтиска,опитва се да контролира живота ви?В яда си-да изрича неща,които толкова да са ви наранили,че да не можете да ги забравите никога...все едно чужд човек ги е изрекъл?
По-скоро за отношението......имали ли сте чувството,че дори в желанието си да прави всичко за ваше добро ви подтиска,опитва се да контролира живота ви?В яда си-да изрича неща,които толкова да са ви наранили,че да не можете да ги забравите никога...все едно чужд човек ги е изрекъл?
да точно това преживявам и аз...................
жалко мислех, че сме малцинство с подобни мисли и чувства.... а явно не е така..........
Съгласна съм с повечето момичета и се радвам,че се разбират така добре с майките си.
Съгласна съм,че те са ни научили на всичко,те са ни възпитали
....и все пак- колкото и да сме "техните малки дечица" - това дава ли им право вечно да ни критикуват,да ни съветват да правим нещата така, както те искат,да ни контролират всяка стъпка и постъпка....това не е ли донякъде в разрез с разбиранията ,че сте вече изградени личности и имате собствено мнение по повечето житейски въпроси.Аз също безкрайно обичам майка си,но не обичам когато постъпва така,както описах.
Ядосва ме собственото и противоречие "достатъчно голяма си - оправяй се сама!",а в същото време " ти що не ми каза,че ще направиш това(онова)"
Напоследък все по-често оставам с впечатление,че съм и голямо бреме и едва ли не голяма грешка.
И изводите са ми от далече по-важни спречквания от това дали съм измила чиниите или тем подобни.
Аз не разбирам??? Защо да си и бреме?Тя ли те издържа?Тя ли ти гледа детето?Зависима ли си от нея по някакъв начин?Ако не те обича или не те иска,не се виждайте тогава.Говорила ли си с нея открито и искрено?Какво иска тя от теб?Защо се карате постоянно?Извини ме ако съм пропуснала да прочета нещо!!!(Да не би да има причини жената,и да си го изкарва на тебе,като най-близка?)От колко време са ви така отношенията?
Ще оцените майките си когато ги загубите/ за съжаление/ и тогава ще разберете, че дори когато са ви са карали те много са ви обичали, защото след тях няма вече и дори с кого да се скараш и да си излееш абсолютно всичко, което ти тежи на душата и няма кой да е готов абсолютно безкористно да направи всичко за теб...
Аз съм без майка от дълги години и никой не може да заеме нейното място / бащата е нещо друго/
Аз съм без майка от дълги години и никой не може да заеме нейното място / бащата е нещо друго/
Аз не разбирам??? Защо да си и бреме?Тя ли те издържа?Тя ли ти гледа детето?Зависима ли си от нея по някакъв начин?Ако не те обича или не те иска,не се виждайте тогава.Говорила ли си с нея открито и искрено?Какво иска тя от теб?Защо се карате постоянно?Извини ме ако съм пропуснала да прочета нещо!!!(Да не би да има причини жената,и да си го изкарва на тебе,като най-близка?)От колко време са ви така отношенията?
Не ме издържа тя напълно,гледа детето - рядко,когато съвсем няма кой,по една или друга причина ми се наложи да съм под един покрив с нея...но се стремя да я ангажирам възможно най-малко със себе си,да помагам с каквото мога.
Да не говорим за натякването-просто е убийствено
