По какъв начин наказвате децата

Дъщеря ми е на 5г. и до сега не ми е дала повод да я наказвам.Случих на дете,дето се вика,много ми е послушна.Виж,батко й беше друго нещо,добре,че тогава бях млада и имах нерви.Най-крайното и заболяващо го наказание на нашия батко е лишаване от джобни.Ако не му говоря,мога само да го направя щастлив.Други наказания като лишаване от компютър и излизане за неговата възраст са неприложими.След 3 месеца прави 18г.

Защо се пулиш, EliG, децата понякога прекаляват, особено ако някой умилен роднина им позволи да му се качат на главата. Детето ми по принцип е много мило и любезно, но се случва да нагруби приятлите си и близките си, най-вече след продължителна и бясна игра. Изтрещява- да го кажа по форумски  

Янечек,интересни взаимоотношения имате у дома.Колоритни.

Е, да не помислите, че Цецо чака зад вратата дядо си да се върне от работа и се спуска да го рита и обижда. Това са много редки случаи, но ги давам за пример, в който не намирам шамарчето за вредно.

Пуля се, защото не мога да си представя точно такава картинка.Така както го разказваш при вас това се случва от време на време.А за мен това е неприемливо и неразбираемо.Ако детето се опита да удари или обиди някой, ще се постарая това поведение да не се повтаря повече от веднъж, а не да става системно и то да знае , че ако обиди дядо си ще получи шамар.

Ама темата е за друго и да не я разводняваме.

Понеже пак прочетох мнението ти, ще ти кажа как аз бих постъпила по отношение кабелите.Не бих взимала ножицата, защото той е достатъчно голям , за ад се покатери на стол и да я вземе или да вземе нож , за да опита отново.За мен основното е да  научи, че това е мноооого, мнооого опасно и затова не бива да се прави.Аз и затова смятам лишаването на детето от каквото и да било за не най-добрата мярка.Макар, че не може да се обощава.

Да, колкото по-малко се обобщава, толкова по-малко се греши. Ножицата я взех за наказание, не за да я скрия от хлапака. Той много добре знае къде стои, но не я взима, защото е наказан да не реже. Обяснено му е как може да пострада от ток. Все пак ако бърка в контакта с куки за плетене и тях ще взема, освен обяснението колко е опасно да се играе с електричество 

Добре де,как ще го научиш детето да не пипа контактие само с обяснения. Со кротце и со  благо не винаги върши работа. Дъщеря ми имаше гадния навик да изскача сама на улицата. С един шамар зад врата вече ме изчаква и не защото  очаква шамар ако пак излезе на улицата без придружител, а защото колата ще я блъсне. В съзнанието не й е останало шамарчето, а придруженото с него обяснение колко е опасно това. Друг пример - от градината се науичла да псува. Как ще постъпиш в такъв случай?Обяснявах и неколколкократно,че това са грозни думи, които не се  казват. Никакъв ефект съответно. Един шамар през устата разреши спора -повече от месец не съм чула псувня. Разводних темата, но ще ми бъде интересно да чуя родителите,които въобще не са тупали децата си как се справят с такива ситуации.

С многократни повторения и търпение.

Моята дъщеря ходи съвсем за кратко на градина и също успя да научи нецензурна дума.Вечерта я изтърсва докато се храним и мъжа ми с такъв леден тон й каза, че в нашето семейство такива думи не се използват, защото са грозни, говорят за липса на възпитание , че оттогава не го е повторила.(тогава беше на 4.5г.)Каза го абсолютно строго и сериозно, само веднъж, но с тон, който не търпи противоречие.Не знам, не мога да го обясня, моят баща също имаше такъв авторитет пред мен.И го слушах , за разлика от майка ми дето все за нещо ми мърмореше, както и аз сега правя доста често.
Ама за съжаление няма универсални рецепти, при едни деца помага едно , при други-друго.

Аз използвам същия метод, но само в изключителни случа, като когато я видях, че рови в чантата на бавачката или когато веднъж ме нарече 'дидиотче' /идиотче/.

Никога не съм казвала на дъщеря си да не пипа контактите. Първо от просто пипане - нищо няма да й стане, опасно е ако бърка в тях с метален предмет и втори просто ги обезопасих. Тъй като не съм обръщала внимание ако пипа контактите у дома, контактите извън вкъщи не са й били никога интересни.

Баткото е доста опърничав, но изглежда от наказанието има респект ! Когато се лигави  като хвърля и чупи всичко, което му попадне под ръка го изпращам до врата да си помисли около 10 мин примерно ! За играчките, които си чупи или не иска да ги носи след като ги е изнесъл навън, ами просто ги оставям там където той ги е зараязал и си тръгвам непоколебима и да видите като мине циганина как им се радват циганетата, ето след такъв случай си пази и носи играчките !!! 

Ния е лудетина и опарничава.теленце е и е инато ,но не ми се налага често да я наказвам.но ако се стигне до там най-вече я лишавам от нещо което е атрактивно в момента за нея.често ходи при комшийчето и веднъж,понеже непожела да се прибере на време,я наказах цяла седмица да не ходи там.а за нея това е .и така,цяла седмица не ме попита дали може да ходи да си играе  в комшийчето.опитвам се да й обяснявам също ,когато е сгрешила или направила беля. .понякога има ефект,понякага не.

Не наказвам, само като ми се затръшка за нещо, задължително не й го вземам и по някакъв начин утежнявам ситуацията - ако иска нещо конкретно, не й вземам нищо от този тип или отменям обещанието за купуване на следващия ден и т.н.
Не я лишавам от нищо дългосрочно, защото бързо ми минава и ми е жал за нея. А и тя почти никога не прави нещо лошо нарочно.
Като се провини по-сериозно, по-скоро периодично се присещам да дудна по повод повода - един път се карам на място, след два-три часа пак подхващам темата - лошо беше това, много ме разочарова, как пък можа да го направиш и т.н.

Най-гадното наказание за децата ми е като им кажа , че съм им обидена и няма повече да разговарям с тях И наистина спирам ! Действа безотказно , но не трябва да се прави често !

И аз така мисля. В някои случаи да се налагаш чрез цупене е дори по-гадно от шамара, защото детето разбира, че не е гневен изблик за секунди, а е целенасочено и последователно смачкване в продължение на дни.
Нали целта е детето да разбере чувствата ни, а като мълчим, откзаваме комуникация и то много често дори не може да осъзнае какво точно е направило. Случвало ми се е като голяма колеги да се опитват да ме манипулират по този начин - сърдят се и не ми говорят без да имам ни най-малка представа за какво, с такива хора просто не може да си приятел.
А и нали важният принцип е да реагираме с отхвърляне на лошо поведение, а не отхвърляне на самия човек, който така се държи?
Моите родители далеч не са перфектни, но в семейството ни такива сръдни никога не са се практикували. Затова супер се втрещих веднъж, когато отидохме на плаж с моя приятелка, брат й и майка им. Били сме двете с нея на около 20. Вървяхме дълго пеша до плажа в жегата и тъкмо стигнахме, майката вдигна супер пушилка и стана да си ходи, отказвайки да обясни на децата си какво са направили. Аз поне нищо не разбрах. Те хукнаха да я гонят, да се извиняват, да й се молят да не си тръгва, тя обаче си се заприбира за вкъщи и честно казано малката им семейна драма ми прецака и моя ден супер яко. Не вярвам да е възпитала кой знае какво по този начин, освен че като кученца препуснаха след нея да молят за прошка, веднага щом им изсъска и се фръцна. Между другото до този момент я смятах за супер готина майка, много модерна и либерална, повече от мойта определено. Обаче тези манпулативни стратегии много ме разочароваха.

По темата - избягвам да наказвам, но понякога отделям сина ми в стаята му, да се успокои и да си помисли за държанието, като подробно обяснявам защо не го одобрявам. Смятам че обяснението е основното, а отделянето е само за охлаждане на страстите, ако се се е превъзбудил и има опасност да се нарани или да пострада примерно бебето от някакво необуздано поведение. Старая се да не заклеймявам самото дете, макар че признавам не винаги ми се получава, тъй като съм възпитавана с много заклеймяване.