Като чуя или прочета думата "перфектно" се сещам за сапунки, изпълнени все с перфектни главни героини. 
- Публикувана: 27 март 2008, 08:51 ч.
- Последно мнение: 5 авг. 2008, 19:38 ч.
По какъв начин наказвате децата
И да наказвам и да не наказвам-нищо не действа.
Обърнах другата страна на медала-говори, говори и пак говори!Не, че преди съм спирала да говоря, ама явно по трудно ме разбираше(голямата), сега вече е голяма и не се нуждае от наказания.
За дребното още не мога да споделя що за метод ползваме, защото е фурия и докато смогна да я накажа в ъгъла и тя свърши поне още 2 бели.Мисля, че с нея ще имаме повечко проблеми относно възпитанието-проявява агресия, тръшкане и безпричинен рев, стигащ до раздиране...
Така, че ще следя за нови методи и ще пробвам всичко.
Обърнах другата страна на медала-говори, говори и пак говори!Не, че преди съм спирала да говоря, ама явно по трудно ме разбираше(голямата), сега вече е голяма и не се нуждае от наказания.
За дребното още не мога да споделя що за метод ползваме, защото е фурия и докато смогна да я накажа в ъгъла и тя свърши поне още 2 бели.Мисля, че с нея ще имаме повечко проблеми относно възпитанието-проявява агресия, тръшкане и безпричинен рев, стигащ до раздиране...
Така, че ще следя за нови методи и ще пробвам всичко.
И аз така мисля. В някои случаи да се налагаш чрез цупене е дори по-гадно от шамара, защото детето разбира, че не е гневен изблик за секунди, а е целенасочено и последователно смачкване в продължение на дни.
Нали целта е детето да разбере чувствата ни, а като мълчим, откзаваме комуникация и то много често дори не може да осъзнае какво точно е направило. Случвало ми се е като голяма колеги да се опитват да ме манипулират по този начин - сърдят се и не ми говорят без да имам ни най-малка представа за какво, с такива хора просто не може да си приятел.
А и нали важният принцип е да реагираме с отхвърляне на лошо поведение, а не отхвърляне на самия човек, който така се държи?
Тук не става въпрос за отхвърляне на личността и за необяснено мълчание с дни / най-много час, да не мислите, че за мен самата е лесно?/ .
Става дума за нормална реакция на обида, намерила израз в мълчание, след като 10 пъти е обяснено, повторено, помолено, заплашено и каквото ти хрумне още.
Родителите са безусловни приносители на любов спрямо децата си, но както безпощадната практика на живота е доказала - обектите на най-силните чувства често пъти нараняват. Е, защо да не го покажа на онзи от момчетата ми, което ме е огорчило? С непослушание, пренебрежение, лига?
При положенеие, че многократно е бил помолен да преустанови това си поведение, повярвай, прекалено наясно е, кое е провокирало мълчанието ми.
И, в края на краищата, обяснете ми, когато наистина е виновен, защо да не изпита чувство на вина? Мисля, че децата от рано трябва да бъдат научени, че отговорностите са част от нещата. И, че всеки следва да носи отговорност за постъпките си, а не да се крие цял живот зад някой друг или нещо друго.
Не, шамарът не е по-добрият вариант. Шамарът носи болка, унижение и насрещен гняв. Обидата облечена в обосновано мълчание, провокира осмисляне и от там - осъзнато разкаяние.
dodo,
Да си обидена и да помълчиш няколко минути мога да разбера, някои хора наистина така реагират на обида. Аз визирах по-скоро описаните случаи с невдигане на телефона цял ден, докато детето ти звъни да се извинява, пише бележки или изживява други подобни гилт-трипове. На такова поведение май му се казваше пасивно-агресивно, в агресията е и приликата му с шамара и то също струва ми се носи болка, унижение (принуден си да молиш многократно за прошка и все не я получаваш) и насрещен гняв.
Не винаги се справям и аз, защото определено нямам толкова емоционална интелигентност, колкото бих искала, но поне ми се струва, че целта ми при възпитанието е преди всичко не да си върна на детето, ако съм се почувствала зле от негова постъпка, а то да осъзнае добре ситуацията и да разбере защо не е добре да прави така. Нормално е човек да изрази гняв и обида, но трябва и да обясни, децата не винаги разбират от фръцкане.
Да си обидена и да помълчиш няколко минути мога да разбера, някои хора наистина така реагират на обида. Аз визирах по-скоро описаните случаи с невдигане на телефона цял ден, докато детето ти звъни да се извинява, пише бележки или изживява други подобни гилт-трипове. На такова поведение май му се казваше пасивно-агресивно, в агресията е и приликата му с шамара и то също струва ми се носи болка, унижение (принуден си да молиш многократно за прошка и все не я получаваш) и насрещен гняв.
Не винаги се справям и аз, защото определено нямам толкова емоционална интелигентност, колкото бих искала, но поне ми се струва, че целта ми при възпитанието е преди всичко не да си върна на детето, ако съм се почувствала зле от негова постъпка, а то да осъзнае добре ситуацията и да разбере защо не е добре да прави така. Нормално е човек да изрази гняв и обида, но трябва и да обясни, децата не винаги разбират от фръцкане.
Аз мога да мълча, но не съм способна на крайности в поведението си. Около час е продължила най-голямата ми сръдня. И ми костваше ужасно много. Но той тогава наистина много много си го заслужи. По принцип съм мекушава и никак злопаметна. А най-вече съм ужасно приказлива. За мен самата е наказание да мълча, защото винаги търся решение на проблемите по пътя на диалога.
Съгласна съм, че е възможно и подобно поведение да носи унижение и дори по-силна болка от физическото посегателство. Но не визирах подобни негови измерения. И не, не става въпрос за връщане в никой случай. Все пак детето в подобна ситуация е едно и мисля, че е ясно точно кой е това
Съгласна съм, че е възможно и подобно поведение да носи унижение и дори по-силна болка от физическото посегателство. Но не визирах подобни негови измерения. И не, не става въпрос за връщане в никой случай. Все пак детето в подобна ситуация е едно и мисля, че е ясно точно кой е това
Arctica , разбира се, че не търсим краткосрочния ефект!
Ето защо ми харесва и начина по-който разсъждаваш.
Аз израствах в детската градина покрай майка ми. Не съм оставала с много деца сама всеки ден, но имах възможност да погледна нещата от гледната точка на възрастен още докато бях 7-12годишна.
Помня и начина по който майка ми ме възпитаваше, тя остана най-голямата ми приятелка!
МНОГО е говорила с мен! Рядко, но понякога мълчеше когато я обидех с поведението си.
Няма да скрия, че тогава се чувствах страшно виновна, както пишат и много майки...
Но благодарение на поведението си и доверието , което имаше в мен аз съм това, което съм.
Искам да имам търпение и сили да възпитам децата си като възпитани и културни личности, за да са полезни сами на себе си.
На дъщеря ми не и разрешавам да гледа филми и обратно - ако видя, че се старае и прави вярното нещо , не пропускам да и го отбележа, да и кажа , че се гордея и тогава вече да се знае, че е награда - пускам филма.
Понякога се награждаваме и с изработване на дрехи за кукли - въпрос на настороение!
Ето защо ми харесва и начина по-който разсъждаваш.
Аз израствах в детската градина покрай майка ми. Не съм оставала с много деца сама всеки ден, но имах възможност да погледна нещата от гледната точка на възрастен още докато бях 7-12годишна.
Помня и начина по който майка ми ме възпитаваше, тя остана най-голямата ми приятелка!
МНОГО е говорила с мен! Рядко, но понякога мълчеше когато я обидех с поведението си.
Няма да скрия, че тогава се чувствах страшно виновна, както пишат и много майки...
Но благодарение на поведението си и доверието , което имаше в мен аз съм това, което съм.
Искам да имам търпение и сили да възпитам децата си като възпитани и културни личности, за да са полезни сами на себе си.
На дъщеря ми не и разрешавам да гледа филми и обратно - ако видя, че се старае и прави вярното нещо , не пропускам да и го отбележа, да и кажа , че се гордея и тогава вече да се знае, че е награда - пускам филма.
Понякога се награждаваме и с изработване на дрехи за кукли - въпрос на настороение!