Ами... Това си е класическа приказка. Общо взето, няма приказка, която да не е ужасна.. Освен ако някой не вземе да направи книжки по Мечето Ръкспин или Малкото Пони!
- Публикувана: 30 март 2008, 18:43 ч.
- Последно мнение: 11 юни 2008, 14:59 ч.
Ужасни детски приказки
Децата ми от доста време твърдят, че в приказките повече им харесват лошите. Според дъщеря ми, лошите са по-смели, по логични и успяват да си направят план и да вървят по него. За добрите мисли, че са много лигави и все чакат наготово някой да ги спаси или се измъкват от чист късмет. Вярно, тя е на 9 години, но сега просто успява да изрази мнението си по-стегнато и аргументирано, но така мислеше и преди години.
о, като чета започва да ми се струва, че майките се плашат от приказките повече от децата 
освен това има голяма разлика между илюстрациите и текста
надали едно дете може така живописно да си представи заколване, както би го направил един възрастен
и картинката в книжката би следвало да показва например бащата с разярен поглед и изплашението деца, а не хвърчащи глави с цвърчаща кръв (съжалявам за описанието)
децата повече се впечатляват от емоцията, от самата идея (каквато е и целта на приказката), а не толкова кой кого изял, убил и прочие
стотици обяснения не могат да заместят една приказка и да постигнат същия ефект
освен това има голяма разлика между илюстрациите и текста
надали едно дете може така живописно да си представи заколване, както би го направил един възрастен
и картинката в книжката би следвало да показва например бащата с разярен поглед и изплашението деца, а не хвърчащи глави с цвърчаща кръв (съжалявам за описанието)
децата повече се впечатляват от емоцията, от самата идея (каквато е и целта на приказката), а не толкова кой кого изял, убил и прочие
стотици обяснения не могат да заместят една приказка и да постигнат същия ефект
Аз лично много се страхувах на приказката за Хензел и Гретел, но я слушах на касета....явно са били добри актьорите и музиката.
Ох, моя син сега като се е притеснил какво ще стане комета като удари земята
и как като остареел живота на Земята (каквото и да значи това) тогава щяла да се удари кометата. Ама рибите, ама ако не е в морето, ама ако е малка, голяма.
Между другото като стане въпрос за смърт просто обясняваме като нещо нормално, как се остарява, умира. Гледал е филми със смърт. Но когато видя умрялото ни куче (дворно куче и детето не беше привързано) какъв рев и трагедия беше.
Та едно е на живо да види нещо страшно, друго от приказка или филм.
Ох, моя син сега като се е притеснил какво ще стане комета като удари земята
и как като остареел живота на Земята (каквото и да значи това) тогава щяла да се удари кометата. Ама рибите, ама ако не е в морето, ама ако е малка, голяма. Между другото като стане въпрос за смърт просто обясняваме като нещо нормално, как се остарява, умира. Гледал е филми със смърт. Но когато видя умрялото ни куче (дворно куче и детето не беше привързано) какъв рев и трагедия беше.
Та едно е на живо да види нещо страшно, друго от приказка или филм.
Децата нямат онзи страх от смъртта, който имаме ние възрастните и за тях тези приказки не са толкова реални. Моите деца са виждали умрелите ни рибки, преди време бяхме канени "на прасе" и на тях убитата животинка им беше много интересна /разбира се, не ги оставих да гледат разфасоването/ - просто за тях смъртта е нормален етап от живота. Може би зависи и от отношението на родителите - аз самата не изпитвам страх от смъртта. И предпочитам чрез приказките, а не от разни филми с ужаси и убийства да разберат, че трябва да се пазят от непознати и не всеки възрастен е добре настроен към тях...
Лелее!! Като чета някои изказвания излиза , че тия дето не сме Магистри и се изразяваме като "от темите за изпит в гимназия, явно подобни литературни анализи си чела....Сладникави ,елементарни и повърхностни са ти разсъжденията,няма какво да си кажа с теб."... трябва да се заврем накъде и да си траем.
Мисля, че подобно изказване е малко злобничко и детинско, особено написано от човек, който претендира, че е много начетен.
Мисля, че подобно изказване е малко злобничко и детинско, особено написано от човек, който претендира, че е много начетен.
Лелее!! Като чета някои изказвания излиза , че тия дето не сме Магистри и се изразяваме като "от темите за изпит в гимназия, явно подобни литературни анализи си чела....Сладникави ,елементарни и повърхностни са ти разсъжденията,няма какво да си кажа с теб."... трябва да се заврем накъде и да си траем.
Мисля, че подобно изказване е малко злобничко и детинско, особено написано от човек, който претендира, че е много начетен.
Мисля, че подобно изказване е малко злобничко и детинско, особено написано от човек, който претендира, че е много начетен.
на мен ми се струва, чЕ жената се кани да си иzкарва или си иzкарва прехраната с писане zа деца . .. НА прераzкаzвачите и преиначителите на стари хубави прикаzки май им липсва въображение да съzдадат свои стойностни прикаzки ... А ако не се отвратим веднага всички от оригиналните ще иzмрат от глад ...
Да ви кажа, и аз уж съм в защита на Червената Шапчица, баба Яга и Синята брада, но онзи ден четох на сина ми една приказка на Ангел Каралийчев, която ме обърка съвсем. Става дума за момичето, което като се усмихнело, на устата му цъфтял трендафил, а като плачело - от очите му се сипел бисер. Айде, обясних по някакъв начин как едно око може да се извади и да се сложи после пак на мястото му, но края съвсем ме хвърли "у ряката" - взели два коня, вързали единия крак на лошата жена за единия кон, другия, за другия, и ги погнали, че да се разчекне 
Ей това направо го пропуснах и си измислих друг завършек.
И това не е единствената приказка на Ангел Каралийчев която ме ужасява без да виждам смисъла от тези ужаси. Аз ли съм прекалено остаряла....
Ей това направо го пропуснах и си измислих друг завършек.И това не е единствената приказка на Ангел Каралийчев която ме ужасява без да виждам смисъла от тези ужаси. Аз ли съм прекалено остаряла....
И за мене е много труден този въпрос какви книжки трябва и не трябва да се четат на децата. Явно тяхното мислене е такова, че не регистрира по същия начин като нашето насилието и разните там садистични сцени. Но пък знае ли човек в какъв момент ще се отъждествят с героя и от какво ще се изплашат да не се случи и на тях...
Моята дъщеря не обича много много да й чета. Но затова пък обожава аз да й измислям приказки, имаме си една поредица с едни и същи герои и непрекъснато измислям нови "серии", както тя ги нарича
. Това е много удобно, когато нещо я е изплашило през деня, или има някаква по-особена случка напр, тогава вплитам в приказката въпросното събитие и така индиректно се опитвам да й кажа различни неща.
Моята дъщеря не обича много много да й чета. Но затова пък обожава аз да й измислям приказки, имаме си една поредица с едни и същи герои и непрекъснато измислям нови "серии", както тя ги нарича
. Това е много удобно, когато нещо я е изплашило през деня, или има някаква по-особена случка напр, тогава вплитам в приказката въпросното събитие и така индиректно се опитвам да й кажа различни неща.
Да, ужасни са приказките.
Страданията на Пепеляшка и единственото й спасение в лицето на принца.
Страданията на Снежанка, глупостта й да да е доверчива и пак тоя принц.
Урочасаната Спяща красавица и ... ми пак принцът.
Малкият Анри и болната му майка.
Заклани деца, изоставени деца...
Обаче много ги харесвах като малка и честно казано, днес много добре различавам персонажите. Познавам няколко Пепеляшки, Снежанки също се срещат, Грозни патета - за щастие има, за съжаление и Снежни кралици, аз самата често съм точно толкова глупава, колкото Червената шапчица, дъщеря ми направо копира Златокоска, като си вре носа където й падне, спящи красавици под път и над път (особено в задръстванията колкото щеш), когато вечер сгреша да изгледам едни новини - има поне по един Малечко и по една Кибритопродавачка... само се чудя къде са тези пусти принцове и няма ли най-накрая да ми падне един Котарак в чизми да ми оправи живота.
Страданията на Пепеляшка и единственото й спасение в лицето на принца.
Страданията на Снежанка, глупостта й да да е доверчива и пак тоя принц.
Урочасаната Спяща красавица и ... ми пак принцът.
Малкият Анри и болната му майка.
Заклани деца, изоставени деца...
Обаче много ги харесвах като малка и честно казано, днес много добре различавам персонажите. Познавам няколко Пепеляшки, Снежанки също се срещат, Грозни патета - за щастие има, за съжаление и Снежни кралици, аз самата често съм точно толкова глупава, колкото Червената шапчица, дъщеря ми направо копира Златокоска, като си вре носа където й падне, спящи красавици под път и над път (особено в задръстванията колкото щеш), когато вечер сгреша да изгледам едни новини - има поне по един Малечко и по една Кибритопродавачка... само се чудя къде са тези пусти принцове и няма ли най-накрая да ми падне един Котарак в чизми да ми оправи живота.
...
Мила мама, не ми харесва апломба, с който говориш. Браво, че ви карат да четете в академията. Предпочитам обаче повече да рисувате. Защото лично аз познавам САМО ЕДИН добър български детски илюстратор. И един средно добър.
А бих викала "юпи-и-и" и бих си удряла шапката в тавана, ако се появи барем още един.
.....
Мила мама, не ми харесва апломба, с който говориш. Браво, че ви карат да четете в академията. Предпочитам обаче повече да рисувате. Защото лично аз познавам САМО ЕДИН добър български детски илюстратор. И един средно добър.
А бих викала "юпи-и-и" и бих си удряла шапката в тавана, ако се появи барем още един.
.....
Аз знам една, аз знам, аз знам
И е млада при товаСори за офф-а
По темата е ,може би ще ти е интересно "За грниците на любовта и поезията" доколкото помня превода е на Валери Петров.
Моята дъщеря понякога се отъждествява с добрите герои. Но си има една любима "лоша" - Кресла от Грижовните мечета. И също толкова често се отъждествява с нея.
Като всяко дете се влияе непосредствено от инстинктите и истинските си психически нужди. Значи и лошите герои са нужни и вършат полезна работа в детския свят.
Като всяко дете се влияе непосредствено от инстинктите и истинските си психически нужди. Значи и лошите герои са нужни и вършат полезна работа в детския свят.
X
Реклама