Яхния или луканка-мъжете знаят ли какво искат?

Я и аз да се запиша да следя темата   

Да ви кажа, мисля че и жените със същия успех биха скачали от цвят на цвят само трябва да се осмелят и да махнат това подчинено и зависимо съзнание.

Сиси, не съм съгласна за ценностите - мисля, че те са най-устойчивото нещо и могат да се променят само под натиска на действително трагично необратими събития /и пак е до човека/. Що се отнася до потребностите - да, променят се, но външните, кокретните житейски потребности, а аз имах предвид по-скоро вътрешните /душевни/ потребности, които също като цяло са доста устойчиви, но пак зависи от човека... Поне за себе си това открих - че независимо през какви сътресения ме е прокарал бившичкия години наред, независимо колко убедена бях, че вече не съм предишния човек... през последните месеци с изненада разбрах, че дълбоко в себе си аз съм си останала същата и като ценности, и като потребности, и като представи. Но всъщност това съм си аз и може би дефектът да е в мен че съм нек`ва смахната идеалистка... И само мога да се надявам, че най-сетне съм срещнала същия смахнат идеалист  и че няма да си разбия отново главата /и най-вече сърцето/. Ама явно това е същността ми  и това е моят начин на действие - с рогата напред... и дори и да ги счупя в някоя преграда, ама и зверски да ме заболи, вади значи пилата, подострям си ги рогцата наново и пак... Просто не се задоволавам никога с половинчати решения и предпочитам да се сблъскам челно с поредната стена, но да не се откажа от онова, което би ме направило да се чувствам цяла.


Познавам майка ми и баща ми, но с ужас установявам сега, че това което си заключила е може би вярно - тяхната голяма любов и преданост един към друг, се е отразила пагубно на нашите представи с брат ми. Явно и двамата сме се формирали като  прекалено големи идеалисти, защото и двамата претърпяхме доста сериозни разочарования в браковете си. Но пък всички други разведени, дето далеч не са от такива идеални семейства...   Мисля, че обобщения не могат да бъдат правени. И наистина вярвам, че за всеки съществува някъде оптималната половинка - въпрос на шанс е да я срещнеш.

Та не е само Сиси тука, дето продължава да вярва в истинската любов, де...

Блонди, ценностите също се менят.Аз моите ги промених.Щом при мен се случва, може да се случи и при друг.

Вероятно и така да е, както казваш и всичко опира до конкретния човек. А хората са различни и затова светът е пъстър и има толкова много причини и начини една връзка да се разруши... И е толкова голяма рядкост да срещнеш такава, която да е оцеляла през годините, запазвайки своята стойност.

Ааа, пишете ме и мен в отбора. Още повече познавам такова семейство, с над  30 години брак.
Това с - живеем в 21  век- ми звучи като оправдание. Разнообразието, което предлага динамичното ни време (не говоря за смяна на партньори) може да бъде използвано по много начини между двамата, вътре в семейството.

Да, Годзила, и на мен ми се иска така.За протокола, много трудно, но Заедно удържахме 13 години.Което не е малко.Изведнъж на 14-тата се преобърна всичко.Караме 15.За добро или лошо.Чувствала съм се по-сама от най-самия, знаете.Макар в нещо, наречено брак, където не е редно да е така.Любимата ми фраза-само времето ще покаже-като как ще дойде...После, ценностите ми са се попроменили, но не са се изродили.

Какви бяха и какви са сега тези ценности?

Много е лично, за да го пиша тук и сега. Но все пак насока-промени се оценката ми за допустимо или забранено, за справедливо и нечестно.Определено промени се чувството ми за справедливост, да...Въпреки, че егоизма е лошо качество, попих от него и сега съм в пъти повече егоист, въпреки, че външно не го изразявам.Т.е.-играя роля в доста ситуации, което не ме товари обаче, а преди не можех така.

Ами напиши го на лични

И аз така мисля.
Ако не си имал късмета да я срещнеш - кофти (и прелетна птичка да станеш, все тая) , а ако я срещнеш, не вярвам че ще ти е необходимо нещо друго.

Завиждам ви, че вярвате в това.

горе долу това е и моето мнение
във връзка не съм изневерявала, незнам така ли се е случвало просто или каква е причината, друга ми е идеята- за мен мъжа не е цел, а средство, в смисъл - не го разбирайте като инструмент за нещо - просто когато имам удовлетворяващи взаимоотношения ми се отваря хоризонт за сбъдване на други мечти и борба с други неща - и тогава е важно да гледам с човека в една посока, има безброй други неща които могат да се правят и животът предлага какво ли не - и от всичко това аз да избера да ходя да си търся друг мъж - е за чии? щото са свършили забавленията? от скука ли? странно. да не мога друго да измисля да правя със живота си???

*еми не, във връзка не се заглеждам по мъже
** и сега чак понякога ми се случва - но вече 3 години ще станат съм сама - еми - човещинка

и аз вярвам
много съм наивна, съжалявам
 

Годзила, Дани, Каси, радвам се че се включихте, за да видя че все пак има хора, които гледат на тези неща като мен .... Защото понякога си мисля, че нещо сериозно съм се сдухала, че съм абсолютната наивница и глупачка за да продължавам да вярвам в това.... И да, понякога ме е адски много страх, че ще си платя прескъпо за идеализма и ще бъда наранена жестоко отново..., но въпреки всичко нямам сили, а и не искам да се заставя да спра да вярвам...

Блонди-ето ти жесток пример с мен, душко.Заради принципите ми детето ми страда 2 години.Не му се отрази чак толкова зле, но го сдухвах.Сега не страдам от излишен идеализъм просто вече.Но това не е свързано с лични любовни взаимоотношения в семейството.Относно вечната любов и прочее-ще ми се, вярвам, щото при мен на този етап все още я има, въпреки всичко.Баба ми и дядо ми се събраха отново-една до друга сложихме урните им.Та ето ти-цял живот.Майка ми и баща ми също са все още заедно.Ей ги-оня ден-салатата, ракията.По техен си начин, въпреки, че имаха разделени години.Моят стереотип малко или много е нагоден по това, в което съм живяла и виждала като "допустимо" и начин на живот.
Аз все още  не съм успяла да се разведа.Да видим....Така че дали вярвам-ми сигурно вярвам, след като намирам сили да продължавам да се боря,М?Как мислиш?