Яхния или луканка-мъжете знаят ли какво искат?

Ами, Блонди едното не изключва другото! 
Нека все пак да вмъкна, че визирам себе си!  Да не се обидиш!

Не бе, вярвай си - кой те спира...Но не разчитай много-много на това.  

За 21-ви век: 1. По-голям избор. Преди 100 години я срешнеш 2-3 хиляди представителя на срещуположния пол, я не... Сега срещаш толкова само за 1 година. 2. По-дълъг живот. Едно е да живееш около 40 години, друго е около 80. 3. По-малко работа. Едно е да работиш от 5 сутринта, до 9 вечерта, друго е от 9 до 5... а през Август да почиваш. 4. Много повече информация, много повече личностна промяна.
Мъжете, които харесвах на 20 нямат нищо общо с тези, които харесвах на 30, които нямат общо с тези, които харесвам сега...

Естествено съществува вероятността да намериш партньор на 20, с който да се развивате в една и съща посока следващите 30-40 години, но е доста трудно.
Преди години хората просто не са се променяли, а и не са се замисляли.

Идеята ми е, не че оправдавам изневерите, срещите и разделите... А това, че времето е различно и всички ние трябва да правим избора си по различен начин...

Животът е различен и сега хората се променят много повече и по-бързо, защото външните влияния са много.
Обаче и човека до нас се променя, така че ен пречи след 10 години когато харесваме съвсем друг тип мъже, той да е станал от тях
Аз вярвам че има човек с който бих могла да изживея целия си живот. Дали съм го срещнала ще ви кажа след 40-50 години.

Може да ни информираш на 10-тина години

аз съм романтик
вярвам че на този свят има ВКЯКАВИ хора
въпроса е дали ще ПОПАДНАШ на човек от ТОВЯТА ПОРОДА спрямо вижданията ти за семейството и брака
и въпроса е дали ще се изменяте ЕДНАКВО...щото ако всеки се промени различно по тези точки...в един момент нещата стават различни за двамата

това е
просто и лесно за мен
единственото трудно нещо е да уцелиш каквото ти трябва и да се молиш всеки ден след 5г да мислите по един и същи начин - не по същия начин от преди, а просто еднакво двамата

затова двама суингъри ще са щасливи, но моногамна жена с полигамен мъж - не и обратното също не важи....
е има хора от любов ли от нужда ли от двете ли на куп като намерят някого са готови да жертват себе си...дори и те намират щастие за себе си в жертвата си...но не всеки може
и смея да твърдя, че тъй като все по-егоистични стават хората - затова зачестиха разводите - щото никой не е готов да отстъпи на другия...а за мен в живота нещата са като в тангото - днес две напред, утре една назад, валсираме и танцуваме като днес един дава крачка напред а др отстъпва, а утре другия и така...

"...и смея да твъряд, че тъй като все по-егоистични стават хората - затова зачистиха разводите - щото никой не е готов да отстъпи на другия...а за мен в живота нещата са като в тангото - днес две напред, утре една назад, валсираме и танцуваме като днес един дава крачка напред а др отстъпва, а утре другия и така..."

Наде, да.А от пуст егоизъм/защото се понаучих/ аз пък съумявам да вирея в брака си на този етап.Сиреч-да не го разпадна, защото бях на крачка.Аз да прекратя.А се славя с невероятно търпение.Защото тангото ми бе запиличало на ръченица.Припках, припках до премала, ма човека не искал луканка, а шпек Леки.И аз понеже и шпек мога да го играя принципно, ма отде да знам, та си карам на версия луканка.Заблудата е враг.А аз живях в заблуда.Държана бях в заблуда.Не вярвам да е било умишлено, но все пак беше на лице.Защото аз съм от хората, които не се отказват, гъвкави са, умеят да дават това, което очакват срещу него.Ама да знам какво се очаква и да, до някаква степен-мога да го дам, ако не на 100%, то успеваемостта е и над 50% в лошия случай.После-имаше непрекъснато противоречие от страна на насрещния човек-постоянно-каже едно-веднага на следващия ден сам се опровергае.Та изчаках да се разбере сам той.Незнам моята порода ли е, аз, когато го избирах съм го взела като че да е от моята.С все недостатъците му, а ето-вие сами знаете тук, че не съм плюла и нищила лошите му качества.Значи-не ми пречат явно, значи може.
И все пак-хем е простичко и елементарно, хем е комплексно и толкова сложно в индивидуалността си/на всеки ситуацията на пръв причот може да е сходна, но в частност моето аз си го знам-и като минало, а то е много, и като настояще/

Мислиш ли, че това е основното в една връзка? Да се отстъпва и да не си егоист?
Аз мисля, че точно липсата на егоизъм и отстъпването за сериозни неща водят до провалите в брака. Ако всеки заявява ясно какво приема и какво не и вместо да прави компромиси - говори с партньора си за проблемите - друго би било.

Всъщност мисля, че основния проблем и причина за разпад на всяка връзка е липсата на диалог както с партньора, така и всеки със себе си. Колкото и да се обичате, колкото и компромиси да правите - не можете ли да общувате един с друг и да разбирате собствените си желания и нужди - беше тя...

Ама то много зависи и с цената на какво се запазва един брак? Това ли е всъщност най-важното? Да сме заедно на всяка цена? Пък била тя и собственото ни нещастие? 

Имаше тема в ДИС наскоро. Девойка /бременна/ хванала мъжа си, че чати доста горещо. Един от "великолепните" съвети беше - Не го мисли.  Близо половината казваха, че нямало за какво да говори с него или да му каже - Не ми е приятно....

Еми всеки за себе си знае границата и дозата компромиси, Иса.Моите забежки по чистене на дома някои приемат като комрпомис, че го правя, че не натискам мъжа да помага, и прочее.Но за мен например не е така, аз си чистя отпървом за себе си.Обичам да го правя, но качествено, дразня се, когато не мога по ред причини да си видя къщата.Ето ти-нещо толкова елементарно, но важно за мен, за други не е на преден план, не е приоритетно.И това с помагането в домакинството-ми не ща да ми помага бе, просто аз не искам, не от зор да се доказвам, че мога всичко, че съм неуморима, просто мен си ми е кеф аз да си го направя.Но според някои-аз правя голям компромис с това.
Цената-тук също е важен момента-разбира се, че всичко си има цена.И разбира се, че аз на море не ходя на всяка цена.И пак и пак-индивидуално е.Смятам високата цена, която заплатих вчера заради днес си струваше.Ама сега го мисля.А докато траеше-друг рефрен ми бе в главата- а именно се въртеше плочата на-струва ли си?струва ли си?Еми почаках-видях струвало ли си е.
После ДиС, казваш....дааа,а там и други крайности има.Като например за нещо според мен елементарно половината гракват-събирай си багажеца и се махай, или-покажи му вратата, беж при мама и прочее съвети.Никаква търпимост.И веднага съвет-изритай го.

Пенелопа, най-важното е да си щастлив. Мисля съгласна ще си с мен? Ако си щастлив - дреме ти кръшка ли мъжа ти или не...

Аз съм голям противник на действията. Той така - аз тогава... Това се опитвам да обясня, ма май не успявам. За всяко нещо си има причина. Ако не знаеш каква е причината не можеш да намериш и решението. Ама хората ги е страх да търсят причините, да говорят с партньора си. Да говорят. Да седнат и без да се нападат да споделят един с друг кое ги прави щастливи, кое нещастни и кое как и защо...

Пак ли запредъвквахте тия изневери?! Ще рече човек, че по-важно на тоя свят от сексуалната вярност няма
А жените знаем ли какво искаме? Да не би ние цял живот да искаме едно и също?

Иса,говориш ако има с кого,ако и от ответната страна има желание за това и се получи диалог,колкото и болезнен да е той.Но ако водиш монолог,тогава е напълно безмислено.
 
Аз например,в името на диалога ,отлагах неизбежното с цели два месеца,търсих диалога ,по всякакъв начин(буквално и с добро и  с лошо),но ответната страна го избягваше,целенасочено.
Сега вече от позицията на отминалото време,смея да кажа ,че пак бих го търсила,но.........тогава,сега вече не  ми е необходим.
Та с много думи казано,подкрепям мнението ти,че няма ли диалог между партньорите.....няма и съвместно съжителство.,рано или късно края на връзката идва.

Славе, може да ми е професионално изкривяване ли...какво ли... но при мен няма такова нещо като "не ще да говори". 
Няма 'не искам' няма 'недей'. Говори се и точка 

Но съвет как да го направи друг - не мога да дам.

Иса, да, ама и не.Славка е поне малко права.Има един период, в който отсрещната страна всячески избягва комуникацията.Майсторски я извърта.Замазва.Дето ти рекох-държана съм в неведение.И месец да е било-изяде ми главата, че не съм боб хвърлила тогава.Аз съм човек на диалога.Никога не оставям нещата неизяснени.Отсрещната страна Мразеше подобни моменти и съм гледала да ги спестявам, като съм разчитала, че като го заболи-ще сподели, като го засърби, ще сподели-аз да не гадая, ама и да не го на разпит подлагам.Та на принципа-говори се и точка-не сработи при мен.Преди години, когато така поставих нещата-с говори се и точка-имахме пак лека криза/лека в сравнение със сегашната, ама за тогава си ми беше тежичка пак/Именно, защото няма неискам...
Нормално ми е сега, чак до щастие не съм го докарала, но натам вървя.Определено няма да съм щастлива, ако  знам,че си го вре насам и натам.Просто се откъснах някак.
Рени-относно исканията ми-моите са простички и не са се променили и на йота за 15 години с този човек.Виж, ценностната ми система претърпя преображение леко.Но в исканията си съм била изключително скромна-сиреч-доволна на това, което получавам и не изискваща до премала.

Да ти кажа,честно винаги съм успявала да накарам по един или друг начин хората да говорят ,само и единствено с него не се справих. Невъзможно е повярвай ми ,да го накараш да говори ако....той сам не пожелае.....Такъв чешит не си срещала.
Дъщеря му поне засега не е такава....

Иса, тангото, а и всеки танц иска вслушване в другия - и както съм писала - днес ти отстъпваш, утре - ТОЙ
ако няма разбирателство това не става
аок само единия танцува, а другия се "вози" ...им това си личи и рано или късон на единя ще му се сецне кръста или другия ще си намери по-интересно и ново возило....
обаче когато давмата харесват ТОВА КОЕТО правят...и ако го правят с цел, ама дори и за цел трябва всеки да намира нещо - ако не постоянен кеф, то поне от време на време

ПЕНЕЛОПА, разбирам те...поне мисля, че ет разбирам
само, че за мен това което правиш е пак не ото егоизъм....просто си намерила своята причина да останеш и ...съсъ сигурност има за какво след като толкова време вече продължаваш танца
а танца не е лесен - случва се да паднеш, да те изпуснат, че и да ти стъпят на крака...някои танцове могат и до счупрвания да доведат
важното е че все пак намираш причина да си в танца и то с този партньор...а нови желаещи не липсваха...та значи има още какво да танцувате
умни и оправни жени като теб, когато видят наистина че няма каков повече да дирят у даден партньор...ще си идат дори без да питат...само ще ни напишеш уведомление каков е сатнало и толкоз