Имам две момчета. И двамата си ги обичам еднакво. Никога не съм ги деляла за каквото и да било. Те са моето богатство.
- Публикувана: 26 апр. 2008, 23:17 ч.
- Последно мнение: 25 май 2008, 14:02 ч.
Задавали ли сте си следният глупав въпрос???
Предполагам,че повечето мами с две деца са си го задавали.Напълно е нормално да се питат дали ще обичат по същият начин и толкова много следващото си дете.Но предполагам,че като се появи следващото нещата си идват на мястото.Казвам предполагам,защото аз засега имам само едничко.
Момичета, аз явно съм в следродилна депресия, защото много искам още едно дете...........
да zадавам си го и още как . и си zадавам въпроса при положение , че толкова се zанимавам с първото дете и му отделям толкова време и то е свикнало на това , как щ? намирам zа него време с бебето и няма ли да zанемаря голямото ...
имаше една тема zа привърzано родителство с 2 деца и беше много интересна и имаш доста отговори на такива въпроси ...
имаше една тема zа привърzано родителство с 2 деца и беше много интересна и имаш доста отговори на такива въпроси ...
Не е тъп въпроса ти,
никак даже.
Аз си задавах този въпрос доскоро, вече като съвсем порасна корема и се усеща бебата и започнах да я възприемам като моето второ дете мисля, че от само себе си спрях да си го задавам. Мисля, че ще е същото, както първия път!
Само едно чуство ми липсва- една еуфория и тръпка, която незнам дали се дължеше на това, че все пак е за първи път и непознато чуството, или просто при втората бременност си имаш толкова много други неща, че не ти остава време много-много да изпадаш в едни такива сантиментални и мили чуства по повод бъдещото човече, още повече, че имаш един обект на любовта си, който е реален и го виждаш и гушкаш и целуваш...
Ще видим, но мисля, че любовта и "фанатичността" ще са същите
никак даже.
Аз си задавах този въпрос доскоро, вече като съвсем порасна корема и се усеща бебата и започнах да я възприемам като моето второ дете мисля, че от само себе си спрях да си го задавам. Мисля, че ще е същото, както първия път!
Само едно чуство ми липсва- една еуфория и тръпка, която незнам дали се дължеше на това, че все пак е за първи път и непознато чуството, или просто при втората бременност си имаш толкова много други неща, че не ти остава време много-много да изпадаш в едни такива сантиментални и мили чуства по повод бъдещото човече, още повече, че имаш един обект на любовта си, който е реален и го виждаш и гушкаш и целуваш...
Ще видим, но мисля, че любовта и "фанатичността" ще са същите
Не е тъп въпросът ти. Мен лично доста ме тревожи. Откак разбрах, че съм бременна за втори път се питам дали ще ги обичам еднакво двете деца, дали няма едното да остава пренебрегнато за сметка на другото понякога и обратно.... и ей такива. Още повече че ще раждам в близко време след тръгването на сина ми на градина, та се чудя дали той няма да свърже градината с новото бебе и да реши, че го разкарваме от вкъщи заради това 
Все пак се надявам, че ще съумеем да напарвим точния баланс!
Все пак се надявам, че ще съумеем да напарвим точния баланс!
Толкова го обичам, че се питам дали ще обичам толкова и второто ми дете, дали ще има място за него???
Както казах ,въпроса е тъп ,но ми се иска да зная дали и на вас са ви са се въртели подобни мисли из главата?
Честно казано не съм си задавала този въпрос, защото още като разбрах, че съм бременна за втори път (за мой срам си признавам, че абсолютно изненадана останах
), се почувствах щастлива 
Обичам си децата по различен начин, но количествено любовта ми и към двамата може да се измери само с една дума - безкрайно
От друга страна време за подобни философски разсъждения май и почти никога не ми остава
Въртяха ми се понякога, докато бях бременна, но като видях бебето си, изобщо не се съмнявах, че има място и за двете ми деца в сърцето ми, в ръцете ми и в мислите ми, при това поравно.
Чакам второ в момента и това е един от въпросите, които си задавам. Дори не мисля за бебето кой знае колко. Първото все още е на първо място. В същоно време не се притеснявам толкова че няма да обичам второто, ами да не би да стане така, че да пренебрегна каката. Но съм почти сигурна, че като се роди нещата ще си дойдат на мястото.