Образователните системи по света

Ксения, радвай се, че дъщеря ти стои по нощите да прави проучвания и да работи по проекта си за бедността в Сомалия. Училището е за това: да научи децата да учат самостоятелно, да ги научи къде каква информация могат да намерят, коя информация е вероятно да е достоверна и коя не, да ги научи да я анализират, да мислят, да правят информирани заключения и да развиват проекти за това как може да се разреши даден проблем. Училището е за да ги научи да работят в екип, като всеки допринася с нещо, но и умее да изслуша другите; да ги научи да водят конструктивен диалог; да ги научи на градивна самооценка и анализ. Училището е и за да ги научи как да представят своето мнение пред публика, но и да умеят да разпознават техниките, които един опонент би използвал да внуши правотата на своето мнение. Ей за такива практическа неща говорим, че училището трябва да научи децата ни, защото това са безценни умения, необходими във всяка една професия, пък ако щеш дори и в извън професионалния ни живот.

Училището не е за да се чете един единствен учебник с една единствена истина и да се зазубрят факти, за които си има справочници достъпни за всеки и по всяко време и които е малко вероятно да им потрябват в реалния живот.

За системата на оценяване.. и тук е така. За да получиш най-високата оценка, трябва да работиш на ниво, което се очаква да постигнеш през следващата година. И не виждам никаква ненормалност в това. Опитай се да излезеш извън рамката на оценки от 2 до 6 и разбирането, че ако си си направил теста без грешка, трябва да получиш 6. Между другото тестовете (и подобни) вече изобщо не се използват като методи на оценяване. Оценяват се онези другите неща, за които писах по-горе и това става в процеса на работа върху проект, а не на база възпроизвеждане на 5 формули или цитиране на някой закон.

Най-искрен съвет от мен: поразрови се или просто разговаряй с някой по-вещ в образователната система. Може би това ще ти помогне да оцениш това, което прави дъщеря ти и ще те успокои, че не си губи времето с глупости.

mili46, хареса ми как си описала училището Това е, което искам за моите деца! За съжаление в България държавните училища използват доста по-различна методика.
Наистина поизместихме темата, но не мисля че върви на зле  Даже напротив, стана по-интересна 

Ксения, в коя провинция си бе човек? Имам чувството че изобщо не живееш в Канада, то бива разлики между провинциите, бива субективност на мненията, ама чак пък толкова Детето ми ходи с тежка чанта (за съжаление), оценени тестове подписвам всяка седмица, учителят мога да го чуя по телефона всеки ден и да си уредя среща по телефона ако искам, имат си т. нар. agenda, където е отредено място за комуникации между родителите и учителите всеки ден от седмицата и т.н и т.н... Ти за коя провинция пишеш?

heureuse, има огромна разлика от провинция до провинция. Вярно, моята щерка не е на 16, но все пак е в 4-и клас. Нямат учебници, в раницата си носи само аджендата и кутията с храна. Домашни почти нямат, а ако случайно им дадат, бива написано за 5 мин. В 4-и клас продължават да пишат с молив, химикалките са забранени. На тестовете за определяне нивото на училището или успеваемостта на учителите, им се дават калкулатори, за да смятат. Нямам телефон на класната или който и да е учител. Ако искам контакт, пиша в аджендата, там и ми се отговаря.

Сега да се върнем на темата...
За мен няма идеално място, изборът винаги се базира на много компромиси и везната се накланя в полза на по-малкото или по-малките. Аз лично не мога да кажа, че съм била напълно щастлива от момента, в който на мъжът ми му влезе в главата мухата, наречена Канада. От този момент започнах да правя големи компромиси в името на семейството, а малко по късно на детето... по-късно децата. Искрено се надявам да съм направила верния избор и компромисите да си струват. В крайна сметка човек винаги има избор, кога по-лош, кога по-добър. Моят в началото по принуда, по-късно по избор е Канада. Но това не ме прави щастлива.

И аз нямам телефон на  учителя. Ако реша, трябва да звънна на телефона на училището и там или оставям съобщение на гласовата поща на учителката (има опция да си я избера), или казвам на секретарката че искам учителката да ми се обади и тя ми се обажда по-късно. Съмнявам се че и Ксения няма такава възможност, без значение в коя провинция е.
Момичета, много съжалявам ако е трябвало по принуда да предприемете такава стъпка като имиграцията Трудно е без добра първоначална мотивация човек да се почувства уютно и щастлив където и да е тръгнал.

много е трудно, когато желанията в семейството се разминават. тогава винаги единият от двамата трябва да прави компромиси в името на общото благо. така и в моя случай, трябваше да се примиря с идеята за ходене в австралия, която влезе в главата на моя мъж преди няколко години. и не само да се примиря с това, а и да стана водешият кандидат при кандидатстването за емиграция. без мен той нямаше право да влезе в страната, така че грабнахме багажа и детето, зарязах кариера, родители, роднини, приятели в българия и се преместихме. не мога обаче да се почувствам щастлива на новото място. не че не е хубаво, подредено и т.н. на мен ми липсва българия и свободата, която имах там. вече 4 месеца сме тук и аз продължавам да потъвам в нещастието и отчаянието си- докогато имам сили да издържа...всичко тук ми е чуждо- начинът на живот, манталитета, системата на образованието. опитвам се да свикна, но когато вътрешно в себе си знаеш, че си направил погрешен избор и си пожертвал себе си заради семейството, няма как да стане. лошото е, че всичко това започва да влияе индиректно и върху отношенията между нас двамата- не се караме все още, но аз все по-често започвам да се дразня от нещата, които той прави или казва...
а за образованието- и тук е трагично. дъщеря ми е в трети клас, но все едно се е върнала в детската градина. нямат учебници, пишат с моливи, почти нищо не правят в училище, по математика събират и изваждат двуцифрени и трицифрени числа, най-вече играят в училище, нямат домашни, ходи с раница, в която е само кутията с обяда. добре, че все пак първият й приоритет в момента е научаването на английски, иначе щеше да й е доста скучно в училището. също така- втори и трети клас са смесени в една стая, по същия начин има 1/2 клас, 3/4, 4/5 и май само 6 клас е в отделна стая....
нямам особено голям избор- ще трябва някак си да преживея следващите две години, докато получим постоянно жителство, а след това вече да се прибирам в бг, а мъжът, ако иска- да си стои тук. поне няма да ми тежи на съвестта, че заради мен не е получил гражданство, ако си тръгна по-рано.....
много объркано стана- то са си цяла сага нашите истории....
хубаво е, когато човек знае, че има право на избор. лошото е, когато, даже и да не иска, е принуден да направи нещо или да живее някъде.

Я ми кажете, че не ми е ясно, като на една майка не-сблъскала се още с училищни системи, какъв е проблемът, че децата в училище на някаква си възраст още пишат с молив, а не с химикал?

мога да напиша есе на тази тема, ама ще се огранича с няколко реда 

Аз съм много против тази практика, защото не просто не пишат с химикалки, ами им забраняват (изискване в училище). Това важи както за основното училище, така и за средното! Още от началото на живота ни тук, обявих Канада като страна на моливите, острилките и гумите ... 

Децата хващат мускулна треска от триене и никога не виждат грешките си - това е смисълът и на така използваното моливно писане - да не се травматизират, че правят грешки и да могат да се поправят ...

Това моливо-използване води до размазано и неясно писане и често децата стигнали 15 - 16 години пишат толкова зле, че сами не могат да прочетат какво пишат. Големи тийнейджъри не могат да пишат с химикалка без да им "треперят" буквите. Затова започват да използват писане с отделяне на буквите или използване на печатни букви. Почти съм сигурна, че това идва от лошите острилки и недобре наострените моливи - мога дисертация да напиша на тази тема  В крайна сметка купих на детето пластмасов молив с пълнител графит (абе как се казваха тези моливи, имаха си специално име на български  ).

А бенисима ми се струва много драматична. За 4 месеца ... ами няма как да свикнеш, особено ако нямаш желание. Явно се е установила в Австралия насила, а не в резултат на взаимно решение със съпруга си. Ако имаше ей тоничко искрица и положителна емоция, нямаше да вижда само негативните страни и да "потъва в нещастието и отчаянието си". Драма куйн ... Ей я България, няма проблеми да се върне 

Greendream, зависи много от учителите за писането на децата. Дъщеря ми е в 2 клас. Още пишат с моливи, обаче ела да им видиш почерците на децата - като мъниста, все едно имат отделен час като ние едно време по краснопис.
На мен ми харесва пък това, че пишат още с молив. За мен писането с химикал е затормозяване отрано да не правиш грешки, че химикал няма как да изтриеш.

Има си плюсове, Вечерница е споменала, децата не се стресират, дали ще направят грешка, защото винаги могат да я коригират.
От друга страна минусът е, че свикват с това, че винаги могат да коригират и не си дават много зор от раз да напишат правилния отговор 
benissima, а защо обединяват класовете? Защото няма достатъчно учители или ученици?!
В нашето училище класовете ги делят по групи, в зависимост от нивото, на което работят децата и после мешат класовете, събирайки децата работещи на едно ниво. Така че е нормално по-напредналите с материала деца да работят с по-горен клас, а изоставащите с по-долен.

вярно е, че имат часове по краснопис 
и моето е втори клас 

а, това е точно така, особено с деца, които са в приемни класове, т.е. идват от друга страна, още не знаят езика и са на различно ниво

на мен ми обясниха, че сливат класовете, за да могат децата да общуват с деца от различни възрасти. иначе си имат достатъчно ученици и учители. сега в класа на дъщеря ми са 7 деца от втори клас и 20 от трети. иначе при записването на детето единственото, което гледат е възрастта и според нея го записват в даден клас. в нейния клас са 3 децата, които не знаеха английски в началото на годината, но вече се справят горе долу добре. вкъщи я караме да пише с химикал, за да не забрави как се пише:-), но в училище химикали не им дават.

Целта на смесването на класове (деца от различна възрастова група и с различно ниво на работа) е точно тази, за която повечето от вас пишат: да се даде възможност на всички деца да работят на ниво, подходящо за тях, без никое дете да се чувства "изостанало" или не на мястото си, бидейки отделено от връстниците си и поставено в група от деца на различно ниво емоциално/физическо/умствено развитие. Много по-травмиращо е за едно дете да му се лепне "етикет" (независимо дали е "изоставащ", "труднозапаметяващ" или дори "надарен") и да се изолира от обичайната среда на връстниците си, отколкото да има "смесени" класове. По този начин има възможност да се обърне внимание на индивидуалните характеристики на детето и да се работи към постигане на по-високо ниво без то да се чувства различно или изолирано. Затова и тенденцията е всички деца с определени отклонения в умственото или физическото си развитие (спектър на Отизъм, глухота, слепота, инвалидност и т.н.) да бъдат интегрирани (в добрия смисъл на думата)  в "нормалните" училища (разбира се след осигуряване на необходимия специализиран персонал).

За писането с моливи, не бях се и замисляла, че може да има някакви отрицателни последствия. Предполагам зависи от продължителността на използване. И ние навремето започнахме с писането с молив, но не си спомням до кой клас е било. Има и нещо друго: децата тук започват на 5 години и има голяма разлика в това как едно дете на 5 и едно дете на 7 владеят контрола върху молива/химикала. Била съм тук в доста часове на дъщеря ми. Имат гуми за триене, но учителката винаги ги насърчва да се стараят, за да не се налага честото им използване.

benissima, гледат възрастта, защото дете на определена възраст може да работи на няколко различни нива, т.е. определяща е възрастта, а не нивото на работа. На това се основава и начинът на оценяване. Тук http://www.education.vic.gov.au/ можеш да прочетеш много за образователната система в Австралия. Ще ти даде отговори на много въпроси. Но не подхождай с нагласата: 'щом е различно от Бг, не е хубаво'. Уверявам те, че тук се прави много за образованието и всяка промяна се базира на множество изследвания и доказани предимства. Сигурно не е идеалната система, но е определено повече от добра.

Аз също не одобрявам писането с молив - много лоша услуга прави на децата. Друг е въпроса, че въобще не учат ръкописно да пишат. Малко в края на 2ри клас и малко в 3ти и това е. Освен това и никой не ги поправя и начина, по който държат молива. Специално на мен ми прави впечатление как възрастни вече хора държат химикалки по невероятно неудобен начин за писане и съответно това, което пишат е нечетимо.