Моля за съвет

здравей касиди с разкази ти ме върна много години назад аз преживях почти същото  с изключение на това че  не бях местена просто едно момиче се правеше на тарторка и настройваше останалите момичета срещу мен и днес като се сетя  честно казано настръхвам  моят съвет е да се намесиш да говориш отново с госпожата   тя трябва да  намери начин да  се намеси деликатно но  не оставяй нещата така това ще даде отпечатък върху детето ти  повярвай ми  аз доста тайни сълзи съм проляла докато моята майка разбере и се намеси не разбирасе директно с децата  но имаше огромен ефект

доста се натъжих докато четох милото дете
моят съвет също е да поговориш с учителката. с децата - няма смисъл. с родителите - още по-малко, за съжаление
стискам палци

Милото детенце  ! Това е един от кошмарите ми. Може би ще местя дъщеря ми в друга градина и много ме е страх дали ще успее да се впише във вече сформираните групички. Най-тъпото е, че е трябвало да я преместиш заради госпожата. За съжалание не мога да ти дам съвет, но искрено се надявам ситуацията да се промени. Идва края на годината и стискам палци другата да почне добре  .

Миличка, миличка Касиди, толкова добре те разбирам и ми е толкова мъчно за това, което се случва с момиченцето ти. Моята дъщеря е в 6 клас. Във 2 клас я преместих в друго училище точно по същата причина - имаше една групичка момичета (3 на брой), които я изолираха по същия начин - ту я привикват да я играе с тях, тя точно има чувството, че всичко е наред и в следващия момент се дръпват от нея. Опитвах се да я накарам да играе с други деца, тя се опитваше да играе с други, тогава тези тричките ставаха много мили и любезни с нея и тя лапне пак въдичката, присламчи се към тях и те пак й обръщат гръб. В началото на 2 клас разбрах, че нямам друг изход, освен да я местя. Записахме я в частно училище. Момичетата в класа са общо 7 (с нея). От тази година започна същата история - пълна изолация. Много ги тресна пубертета нещо, само за момчета си говорят, а пък тя не им се включва в разговорите. Подиграват й се, че много чете, каква музика слуша, даже за това, че си носи сандвич, а не яде храната в стола. Стигнахме дотам, че последният ден преди пролетната ваканция тя се прибра разплакана и каза, че иска да я отпиша и не може повече да ходи в този клас. Добре, че имаше после 10 дни ваканция, та се успокои малко, след ваканцията аз говорих с директорката. Хубавото на частното училище е, че се обръща внимание, когато има такъв проблем. Говорила е директорката с целия клас, имаше извинения, прощавания и т.н. и уж всичко изглеждаше наред. Онзи ден ми каза, че не искала да ходи на зелено училище, защото никой не искал да е в стая с нея  Вече не знам какво да правя. Много добре ми е позната тази буца в гърлото, като си гледаш детето с потънали раменца да се влачи след другите като изпъдено. Много ми се иска да те успокоя по някакъв начин , но вече ми се струва, че точно защото ти е добричко и незлобливо детето, ще си има такива проблеми. Дано да не съм права! Пиши ми, ако искаш, на лични, ако мога с нещо да ти помогна, бих го направила с радост

То с г-жата хубаво да поговоря, он ако щеше да има ефект би трябвало вече да го е постигнала. По нейните думи при разговора с тях се опитала да ги постави на мястото на моето дете, да си помислили дори за миг какво е да си отхвърлян. Явно или тя не обяснява добре или просто децата не разбират.
 Може би ако бях възпитала детето си да е нахално щеше да успее да се пробута между другите. Явно това да възпитаваш едно дете да е мило и винаги единствено и само добро не е съвсем в негова полза.

И ние подобно. Също  беше много добро и послушно дете като малка.
Сега , явно като  защитна позиция ако  някой я  засегне в миг бива атакуван с груб или "боен" тон. Правя забележки, но дали  трябва да  разрушавам черупката и? И не знам дали е хубаво да си контактува с други "аутсайдери" ,тя го прави .

Здравей, много ми стана мъчно като четях. Случвало ми се е това като бях дете, бяхме страхотен клас, и след 7, в гимназията, останахме само две от стария клас, всички други бяха нови. В началото се опитвахме да се приобщим, но после се отказахме, нямаше смисъл, най-вече хората не ни допадаха. Имах много приятели, но всички в други училища. Може би, съм го преживяла по леко , защото си имах една приятелка в класа, до ден днешен сме приятелки, а с другите като се срещнем...какво да ти кажа, жалко заради голямото самочувствие, повечето пропаднаха. Така че стискам палци, дъщеричката ти да се справи, щом си има и приятелчета пред блока, значи има с кой да играе. С годините ще разбере, че не може всички да я харесват. И  че е по добре някои хора да не са ти в обкръжението.


Не мисля, че едно умно дете, е аутсайдер, защото не може да се приобщи в някоя групичка.
Погледни от друга страна, може би е по-добре,че не я приемат, ти би ли искала дъщеря ти да има приятелки, които така се отнасят към другите.   

Дали? Ще го преживее един силен характер, малко непукист, но от постовете на Касиди, не личи нейното детенце да е такова...

аз съм млад учител в детска градина. на мен ми се свива сърцето, когато видя оформена групичка, която не допуска нови членове. привиквам групичката заедно с желаещите да се включат в нея и обяснявам колко зле се чувства самотното и отблъснато от другите дете. старата група се разформирова за нула време. вярно, че при нас децата са по-малки от дъщеря ти. второкласник може да те купи и продаде. а и децата са много жестоки понякога. учителката е тази, която трябва да се заеме с проблема. ако тя не може да се справи - има училищен психолог. без да обиждам учителката, но не знам какъв човек трябва да си, за не забележиш, че в собствения ти клас има дете, което страда
бъди до дъщеря си! тя се нуждае от теб

joya, отличен пост!

И аз бях аутсайдер от един момент нататък. Но си намерих приятелка в класа - също аутсайдер като мен. Но това беше в гимназията. Подиграваха ни се за какво ли не- че слушаме еди-каква си музика, че не пушим, ако отговорим на въпрос в клас и ако не отговорим - също. Но ние си имахме и други приятели извън у-ще, друг, личен живот един вид. Не ни пукаше. Но на възрастта на твоето детенце ще е трудно да се пребори. Тя, милата, си мисли че проблема е в нея А може би е точно обратното. Тя е милото, прекрасно дете, а другите са озлобени от това и гледат да стъпчат тези й качества... Знам ли... Или по някакъв начин усещат, че е различна с това... Но тази бившата й учителка, направо нямам думи за нея, що за човек трябва да си за да постъпваш така с едно дете 
Дано дъщеричката ти израсте този период колкото се може по-скоро. Опитай се да я убедиш, че не трябва да се пречупва пред тези неща, да ги приема напук с усмивка, да не показва, че са я наранили ...

 Може би ако бях възпитала детето си да е нахално щеше да успее да се пробута между другите. Явно това да възпитаваш едно дете да е мило и винаги единствено и само добро не е съвсем в негова полза.

тук вече не си права.в класа на моя син /6кл/има такова дете,и честно да ти кажа не е по-щастливо.
дъщеря ми /2кл/ от време на време , казва че този или оня в класа не й харесва и не иска да ходи на училище , но до вечерта дори не си спомня.от тази учебна година дойдоха нови деца-3,но нямат проблем.

Според мен ще стане по-лошо, ако майката се намеси. Отношенията между децата са деликатни. там възрасните само ще попречат, ако се набъркат. Нещата трябва да се получат от самосебе си. Детето трябва да бъде прието заради самото него, без чужда помощ.
Знам, че е трудно, но не е невъзможно. Ето, в събота гледах Бетовен, там кучето счупи леда. Спомням си оня филм с Джулия Робъртс, в който тя доведе манекен момче, което целуна момичето пред всички и те останаха със зяпнала уста. Това са филми и нещата в реалността стоят по друг начин със сигурност, може би не си и струва да се полагат толкова усилия заради едни сополиви тийнейджърки. Но аз бих опитала с нещо подобно.
Срам ме е да си призная, но аз може би на тази възраст поканих съученичка на рожден ден, като мястото на партито щях да й съобщя по-късно. Обаче после размислих и реших, че е много красива и ще ми вземе гаджето и "забравих" да и посоча заведението, където щеше да е празнеството. Голямо идиотче съм била.  Съжалявам много, защото естествено загубих приятелството си с това момиче, а пък дружбата с онова момче трая ден-до пладне. Ама ето, на, детинщини, тогава си мислех, че ще умра, ако някой ми открадне гаджето

Моята Габи е още малка и не съм се сблъсквала с такъв проблем, но нищо не се знае. А защо не я запишеш на някакви извън класни занимания. На танци, на спорт. Там може да си намери приятели, което ще й повдигне самочувствието. От друга страна ако има приятелчета от блока и квартала е хубаво да излиза по-често и с тях. Така ще чувства, че не всички деца я отхвърлят. Това може да й даде сили да издържи по време на часовете, а след време съм сигурна, че все с част от момиченцата ще се сдружи. Както знаеш групичките от момиченца лесно се карат, разпадат и прегрупират . Аз имах един такъв период преди време в училище. Но беше за кратко. Надявам се и ти пожелавам съвсем скоро нещата да се променят към по-добро