Моля за съвет

Ще споделя някои мисли съвсем добронамерено. Касиди, за приятелство ли става дума, или за нормално ежедневно общуване със съученици? Разграничи нещата и добре ги формулирай на детето, защото от теб зависи какви ще са нейните възгледи за приятелството, за контактите, за това как и кога е уместно дадено поведение и т.н. Не мисля, че примера който си дала със себе си е показателен - има различни хора, а и живота е дълъг и разнообразен и човек обикновено има повече от 1 приятел.
Защо се страхуваш да "бръкнеш в раната"? Дискутирайте у дома честно и открито защо не я харесват и конкретно обсъдете случката с рождения ден - нека детето само да предположи защо е размислила съученичката и я е изключила от списъка с гостите. Нали разбираш, че е абсурдно само твоето дете да е мило и добричко, а останалите да са лоши и зли. Проблемът е и в нея и това е повече от ясно. А това, че е приятелка с детето на твоята приятелка не е никакъв показателен факт - твърде малки са на възраст, за да направиш извода 4е са приятелки - просто имат повече контакти. Казвам го от личен опит - моето дете е сега на 16 г. и е в много добри отношения с децата на приятелките ми, с които от бебета си другаруват, но това не означава че са приятели.
В заключение - изясни си проблемните точки в поведението на твоето дете, интегрирането в екип е важно, затова не съм съгласна с по-горе писалите да решаваш нещата с постоянно местене. Показвайте безграничната си майчина и бащина любов и всичко ще се нареди! Убедена съм!  

Не бъди толкова категорична Не познавам детето на Касиди, но от това, което съм виждала в тази възраст съм убедена, че е възможно да е станало пасивна жертва на лидерските амбиции на едно или две деца, съпроводени от стадното чувство на останалите. Ами нали така децата имат кого да унижават (забавление) и одумват (тема за разговор)...

Детето ми наистина е добро и го казвам с ясното съзнание защото знам в какво и на какво съм го възпитала. Не ми се зачеква темата за хорските деца, защото имам безкрайно отвратителни впечатления от това на какво уж учат децата си някои "родители".
 Относно настройката на г-жата към детето ми...не съм се и съмнявала, че се е коментирало дълго в учителската стая. Това беше и основанта причина да разговарям лично с жената. по принцип съм доверчив човек и не рдко бивам заблудена за истинските намерения на хората, он в случая наистина видях с очите си добронамереността и. С две думи нещо като майчинска загриженост долових.
 Естестевно, че поставени на кантар моята ангажираност и ходенето до по далечно уч-ще с това детето ми да е спокойно....тежестта е ясно къде клони. Мисля обаче да попроменя детето си през настоящата дълга ваканция, а ако и после не се получи....пътища и училища много.

Категорична съм, че в клас от 25 деца е абсурдно само 1 да е добричко, 1-2 лидери, а останалите стадо!
В интерес на разрешаване на проблема ти е да си малко по-критична към детето си, Касиди. Сигурно е добро дете, но не е единственото добро дете. А впечатления всеки има и всеки си ги тълкува по своему.

Минала съм по същия път и те разбирам много добре. Имахме абсолютно същите проблеми и с децата и с госпожата.Детето ми беше като твоето,добричко,ученолюбиво и различно от останалите.Не тичаше с тях, учеше си уроците и не им се водеше по акъла. Мислех за преместване,дори той самият много се беше навил, но размислих. Прецених, че може да стане по-зле, и че е по-лесно да се преборя с това което познавам отколкото с нещо ново. Започнахме дискусии,обясненя за приятелството и т.н. Нещата не се промениха.Госпожата го беше нарочила и непрестано се заяждаше с него.Децата за да и се подмазват с държеха зле. Накрая му казах, да попите децата защо се държат така с него, какво им е направил и с какво ги дразни. И както очаквах отговор нямаше. Но отношението им се промени коренно.Сега, 3 год. по-късно е приятел с всички и всички го уважават. Колкото до г-жата, изпратих татккото да разговаря с нея , и ефекта беше поразителен.Сега дори и е от любимците,макар че не и се подмазва.
 Стана дълго, но пък може и да ти помогна с нещо.Все пак хората са казали - питай патило. Дано се оправите, успех!  

С какво точно ще и помогна критикувайки я. Мисля тя и по настоящем се чувства достатъчно зле та и аз да и търся косури, които да и навирам в очите.
 Аз съм малко по-емоционален човек, тя е същата. Може би и там съм сгрешила.

Според мен последното, от което има нужда детето в момента, е да бъде критикувано. Милото, то ще се депресира съвсем, не стига че не го приемат, някакви псевдо лидерки, ами и майка му да го изкара него виновно.
Касиди, стискам палци да се справите с проблема, според мен, накарй детето ти да разбере, че е ценнен човек, и че, това че някой не го харесва не означава, че то е виновно!
Вдигай и самочувствието, когато и както можеш. Щом е емоционална, тя има нужда да се чувства обичана, срещайте се с повече деца, които наистина я ценят.   

Не е добър подход да търсиш причините само извън собствената си орбита. Просто си в състояние да повлияеш на ситуацията само, променяйки нещо в себе си - за другите хора и обстоятелства не можеш да гарантираш. Взех отношение, защото не видях да анализираш твоята, респективно на детето "вина" за проблема. Повярвай ми, всяка майка обича детето си не по-малко от теб, но не можем да ги обгрижваме и закриляме безкритично! Просто и помогни с обич и съвет да се справи сама със ситуацията!
И аз съм емоционална и затова си позволих да взема отношение  

Мислила съм в насокага за която подсказваш, не го коментирам просто защото така и нищо не измислих. Ние сме много близки по ред обстоятелства, споделя ми много и съм в течение с привичките, навиците и, начина на говорене, на отношение.
Давам пример : Седи на пръвия чин с една от тарторките. В час по български по време на диктовка другото момиче я попитала тихо как било заглавието, че пропуснала да го чуе и напише. Моята и отговорила и другото дете на висок глас отвърнало " Стига си ми зяпала в тетрадката и стига си преписвала !" Дъщеря ми ми го разказа за да и обясня защо онова момиче е постъпило така. Е, не успях. Сега сигурно трябва да поразсъждавам и върху теорията, че е възможно моето дете да е преписвало и по този начин с разказа си да се е презастраховало пред мен...Еми няма как да е така, на въпроснана диктовка моята има 6 а другото момиче 4.
  Съвсем скоро имахме и друг случай. Звъни ми по телефона на работа и плаче, отказва да саже защо. Аз се изшашках и хуквам към уч-щето. Намирам я сама в стаята, плачеща. С триста зора разбирам че си купила вафла от павилиона. Две от отворените както ен са и приетлки се присламчили да ги пчерпи. Тя им отчупила по парче и останалото гжо хапнала. След половин час тия двечките уж били изровили опаковката от вафлата от коше и я обвинили че корема зверски ги болял заради нея, видиш ли според тях вафлата била с изтекъл срок на годност и тя нарочно им била дала. Седеше и ревеше, с вменено чувство на вина ( защото и тя беше яла от същата вафла, но нищо и нямаше ), защото ония се обадили на майките си и ги чакали да дойдат за да я водят при директора.
 Какво да ти кажа. Добро ми е детето, обаче се убедих че много от хорските не биват.
Днес като я оставях на училище и казах изобщо да не ходи да им се вре. Да си седне на пейка на двора и да си слуша музика.

Касиди, исках само да кажа за рожденият ден - няма смисъл да каните деца от новият клас(най-вероятно няма да дойдат и детето ще е по-наранено).
Навремето брат ми беше така - в начален курс всичките му "приятели" го използваха и се оправдаваха с него, а той за да има приятели ги търпеше.
После в среден курс също не го приемаха, защото беше скромно момче, което не говори глупости и се държи възпитано(което за тинейджъри момчета беше страхотен минус).
Брат ми прави рожден ден и кани всички(пак с цел сплотяване) ...дойде едно момче. Никога няма да забравя аз как се почувствах, а за брат ми нямам думи.
 Чак като студент намери среда и приятели, с които поддържа чудесни взаимоотношения.
  Добре, че сме били трима - две сестри и брат, та явно това спасяваше положението.
 

Дъщеря ми е на 8г. и тази пролет за първи път беше на лагер сама, не с класа си, а с танцовия ансамбъл. Звънеше ми често, често, за да се оплаче от едно определено момиче по-голямо от нея, което я тормозило по подобен начин. Интересното е, че покрай него са се увличали и други деца. Поговорих с дъщеря си като се прибра, мислех си че ще е разочарована от лагера, но се изненадах, когато разбрах, че й е харесало и че ще отиде пак на следващия. Скоро след това бяхме на рожден ден, където присъстваше и онова момиче. Забелязах, че другите деца странят от него. Защо ли?! Сами си отговорете.

Та, съвета който дадох тогава на дъщеря ми беше - "Не и обръщай внимание и не се разстройвай! Измисли си нещо с което да се занимаваш и което би било интересно и за друго дете. Другите сами ще дойдат при вас и ще помолят да се включат. Другарчетата ти са добри деца и на нито едно не му е приятно да бъде лошо и да обижда другите."

Не знам точно какво е направила, но си беше решила проблема.

Kasidy аз мисля,че цялото това негативно отношение идва от преместването на дъщеря ти в друга паралелка.По-добро решение в твоя случай би било да преместиш детето в друго училище,отколкото в съседния клас.
Много вероятно е децата да са подучули нещо от разговори между учители или деца от стария и клас.
А и когато едно дете отиде в сформиран колектив е по-трудно интегрирането му.Особено щом е чувствително и емоционално.
Другото което ги "отблъсква" вероятно е факта,че е отличничка /нали не бъркам/.
Наистина да я местиш непрекъснато не е решение.Но от друга страна,ако детето ти ще се почувства по-добре и ще ходи с желание на училище,може би си заслужава да помислиш...

Според мен проблемът не е точно че е нова в класа. Сигурно я възприемат като 'натрапницата от другия клас', която трябва да си ходи, защото те са решили, че при тях за нея няма място! Нито чужда, нито своя.
За съжаление децата могат да бъдат много гадни, особено момичетата. И то без да се замислят, ей така, само за удоволствието, че всички заедно сте срещу някой. Това увлича. Сигурно преди нея са тормозили друго дете или деца, които сега с въодушевление са се присъединили към групата, доволни, че вече не са 'те'.
И не е необходимо да си виновна с нещо - достатъчно е да си чувствителна и леко наивна, и да видят, че им се връзваш. За тях е нещо като увлекателна игра. Питай ги защо, и ще видиш, че нямат обяснение - просто така!
Всъщност убедена съм, че повечето деца минават през подобни ситуации, може би не чак толкова сериозни, де - но ако по характер си такава, че ги преживяваш и ги приемаш навътре, става страшно.

Случките с преписването и вафлата направо ме потресоха с това колко са изобретателно-гадни! За мен това Е системен тормоз, много по-гаден от това някой да те набие примерно.
Боят минава и заминава, по-лесно се забелязва, виновните се наказват и прочее - а това няма край!
Честно казано, не бих искала моите деца да са в такава среда, дори и да не са тормозени. Върви после им изграждай ценностна система...