Моля за съвет

Касиди, мила, мисля, че проблемът е голям и то - не защото някаква групичка простовати и високомерни пикли я отритва в момента, а защото сега се изгражда социалния й характер и такива простотии могат да сложат отпечатък за цял живот...
Трябва да й помогнеш по един единствен начин - да я заредиш със самочувствие - но не от типа - "ти си най-доброто, мило и послушно момиче", а от типа - "ти си страшно готина и още малко като пораснеш момчетата ще се избиват за теб, а момичетата ще се надпреварват да са ти приятелки". Елементарно е и е глупаво от наша гледна точка - на възрастни, но при децата е така - те са като животните, наистина "надушват" страха, притеснението и ниското самочувствие. Така че единственото е да я научиш да излъчва сила.
Запиши я на курсове за манекени (това оказва страхотно влияние върху момиченцата, видяла съм го - едно познато детенце от свито и притеснително охлювче разцъфна само за половин година, стана общителна, ходеше по различен начин вече и изведнъж всички започнаха да я забелязват.), купувай й готини дрешки и аксесоари, които са част от "дрескода" на тази възраст, внушавай й да е малко по-нахакана, да се сопва, когато се налага, да ходи по онзи начин - с високо вдигната брадичка и изправени рамене... Мисля, че схващаш основната идея...

Аз пък се питам защо трябва да възпитаваме в нетолерантност. Все пак на света е нужна и добрина и топлота и човещина. Защо да не я носят именно нашите деца. Знам ли може и да греша, но предпочитам да възпитам добър и състардателен човак, който макар и по-трудно ще открие себе подобни, отколкото да възпитам егоист и меркантилен тип, който ще е обречен на нещастно и празно житие.
И на мен ми е объркано....
И все пак искам да бъдат добри, искам да бъдат хора ....
Предпочитам го пред това да имат един - двама мними приятели сега.

Лени и аз съм на твоето мнение, обаче виждаш ли какво се получава...
Ни възрастните можем да си позволим да сме добри и някой да злоупотреби с добротата ни. Просто теглим чертата или поставяме човека на мястото. Обаче един детски мозък едва ли може да вземе такова самостоятелно решение скорострелно. Остава варианта да му се внушава обаче ролята нещо ми се вижда кофти за да вляза в нея.
 Зъхи, старая се. Аз не съм особена хубавица обаче тя е одрала всичко на баща си и си е чаровница. Само има малко коремче и гледам да и внуша, че това не я прави дебела.

Съветите на Зъхи не са лишени от смисъл - особено за момиче.
Касиди не е важно дали си красавица / да не говорим колко е относително това понятие/, а как се чувстваш и възприемаш.
Срещала съм убийствени грозници с невероятно самочувствие, както и невероятни красавици бъкани от комплекси.
Аз също не се имам за красавица, но знам че умея да очаровам хората и да им влизам "подкожно". А най-хубавото е че това не ми коства усилия, дори напротив -забавлявам се.
Но е изключително важно да създадеш самочувствие на детето си, да му дадеш вярата в себе си. Да знае че има поне един / а защо не и повече / човек на този свят, за който то е единственото, неповторимото, обожаваното.
Не бойте се няма да им навреди, няма да им попречи. Самата аз късно осъзнах и наместих тази си философия и все още се опитвам да изградя това у големия си син, за който безумната борба за надмощие с една "педагожка с 25 години стаж" завършва слава богу тези дни с песента "И ето идва най-щастливия ден, във който ти ще си далече от мен....."
Никога повече няма да допусна грешката да омаловажавам усилията и постиженията на детето си!

Това с носенето на интересни играчки наистина много върви.
И аз като solaris смятам, че това е начин за "купуване" на внимание, а не на приятелство. Не е нужно да се подаряват тези интересни предмети. Важното е да се занесе нещо, което да привлече вниманието.
Моята щерка е прилагала този трик. Дори последно беше вчера. Не е било винаги съзнателно, но е постигало ефект.
Снощи излезе да играе с група деца, които не познава много добре. Уж я приеха добре, но когато хвърлях по едно око през терасата ми се стори, че е леко изолирана. В един момент ми викна да и хвърля обръча. И моментално още три момиченца отидоха за своите и се присъединиха към нея и още малко по- късно цялата тайфа, барабар с момчетата, вече я бяха наобиколили и въртяха обръчи 
Днес пак я викат да ходи да лудее с тях  Ето как нещо толкова незначително, като един стар обръч, я направи център на внимание. А можеше още дни да излиза с тях и да си стои така леко изолирана. Просто така се получи, че децата имаха възможност по-добре да се запознаят с нея и да я опознаят.

Касиди, според мен е добра идеята ти с купуването и пъхането на куклата в раницата. Ама и кажи да не ходи тя да им я показва, а да си се заиграе сама и да предизвика любопитството им  Гледам, че моята щерка така действа, макар и аз нищо да не съм и говорила по този въпрос.

Лени, в никакъв случай не става въпрос съзнателно да я възпитавам в нетолерантност - 1. не бих могла, защото самата аз не съм такава; 2. защото напълно споделям твоето мнение. По-скоро ми се иска да не е чааак толкова добра и толерантна, защото се боя, че ще понесе доста удари.

mamaGabi въпроса ми беше чисто хипотетичен. Чела съм доста твои постинги и знам добре, че не би могла да възпитаваш нетолерантност именно защото самата ти не я притежаваш
Виж за другото си права, трябва да ги подготвяме за подводните камъни така, че да не разрушим изграденото до момента.
Виж това е нещото, за което все още нямам концепция и не зная как да постигна.

Касиди, да не е отритнат лидер щерка ти?
Моята се бори да е лидерката и около нея да се въртят останалите. Понякога губи и момичетата се завъртат около опонентката й?
Не може пък чак нито едно момиче да не й е приятелка...
Тази уч. година и в класа на дъщеря ми постъпи ново момиче. Все я питам, играете ли с нея, а тя ми казва - да, мамо. Защо да не играем с нея?!
Та затова се чудя, да не би да е отритнат лидер 

Не е такъв тип дете. Щях да забележя симптоми на това да цели да е все в центъра на вниманието. Поне с децата от блока като играят е по-скоро част от масата.
И аз нямам обяснение. Разговорлива е, има чувство за хумор обаче...
Днес едно дете от стария клас се обади да я покани на рожден ден, видях щастие в очите и. Обаче брои дните до края на учебната година, като започне ваканцията ще трябва да изграждам по-голямо самочувствие. Дано да успея да справя.

дано.
Но комай мястото на детето ти не в това школо. Обаче пък наново местене и евентуално същия проблем 

Шани, не бих искала да я местя както вече споменах. За няколко месеца ще трябва чудеса да сътворя ако не стане на есен училища много.

И аз моля за съвет. Не знам в коя тема да пиша, харесах си тази. Синът ми е в 9-ти клас в елитно училище. Втория срок смениха учителя по химия с учителка на около 60 год. Нямам против възрастта и, а начина и на преподаване и оценяване. За един месец е писала по 2-3 двойки на половината клас и смята да ги остави на изпит. 5-ците и 6-ците от предишния учител нямали значение за нея. Към кой да се обърна, това ми се струва абсурдно. Децата в това училище влизат с най-висок бал, малко или много имат някакъв капацитет, изобщо да не учат, пак ще изкарат 3-ка и 4-ка, ако се преподава добре. Мислех си, че тези неща отдавна ги няма, но явно още се случват. Естествено децата се чувстват унизени и малко безпомощни, може би ако бяха 11-ти или 12-ти клас щяха да си търсят правата. Никога не съм ходила в училище да се занимавам с оценките на детето ми и сега не знам към кой да се обърна.

Касиди, едно време и аз бях в такова положение като дъщеря ти. От 1 до 5 клас бях аутсайдер, защото много учех, почти не излизах (само зад блока) и не бях така да се каже "модерна". Нашите не бяха никак заможни.
Никой не искаше да играе с мен, страняха, аз се натрапвах. Те бягаха и така до безкрай. Разликата е, че на никой от нашите не споделях и си го носех в мен. Много ми беше тежко!! Единственото, за което ме търсеха, беше за да преписват.
В 5 клас майка ми по непонятни за мен причини, ме премести в друг клас, в същото училище. Отначало и там бях аутсайдер.
Майка ми беше учителка в моето училище и на това не се гледаше с добро око.
Постепенно децата взеха да ме приемат. И до ден днешен най-добрата ми приятелка е от този клас.
Знаеш ли защо ме приеха? Записах се да тренирам, започнах да излизам поне до центъра на града(малък град е).
Започнах да каня момичета от класа на рожденния ми ден. Порастна ми самочувствието и те го виждаха. Вече не смееха да ме обиждат. Но се радвам, че приятелствата, които съм създала не се градят на парите и материалните придобивки, защото никога не съм ги имала. Затова според мен научи дъщеря си, че тези, които играят с нея заради МР4 -та и, не са приятели.

Касиди 
Прегледах темата (не я изчетох подробно ).
Имаше мнения, подобни на моето. Дъщеря ти е в ужасно положение, но нищо не можеш да направиш. Тя сама трябва да се справи.
Не знам какво е положението с другите деца от бившия й клас. Но, ако и те са тормозени от госпожата, дъщеря ти е "оная, чиято майка я измъкна".
Стискай зъби до края на учебната година и мести детето.
Така мисля аз. Ти си решаваш.
Ако и щерка ти се увлича по форуми : www.kidsbg.com 
Там има готин форум, в който ТЯ може да потърси помощ и утеха.
Дано се справи. Но ти определено не трябва да се месиш. Само скришом можеш да си плачеш. И тук разбира се.

Чудя се и аз от известно време какво да правя с моето дете. Засега няма такъв проблем като твоето Касиди, но нещата май натам отиват, а това ми изправя косите, защото като ученичка 2-3 и аз съм била аутсайдер. А това е ужасно и за съжаление моделира характера ти и оставя белег в поведението ти с други и самочувствието ти...
За втори клас бях преместена в ново училище, нов клас. Що обиди изтърпях и рев изревах тази година, докато децата ме приемат. В трети клас - нямах вече такъв проблем, децата ме бяха приели... Но на мен тогава ми помогнаха особено много две неща - първо бях доста по-едра, висока, дори и по-голяма от съучениците си - и смее е ли някой да ме бие..., дори в трети клас защитавах момичета от момчетата... После класната ни беше страхотен човек, така умееше да балансира между всички ни, всички ние се чувствахме като нейни деца... Но сега не съм сигурна, че има такива учители или поне те се броят на пръсти... Сега си мисля, че да се появи аутсайдер в един клас донякъде има вина и учителят, децата страшно се влияят от забележките на възрастните и в зависимост от случая може, ако постоянно са лоши, със субективен елемент, да се появи една вълна пренебрежение на децата към това дете или обратното - когато детето е изтиквано за добро, другите да се поозлобят срещу него... Ох, разсъждавам си, и мисля, и за вашата ситуация и за нашата... 
Все си мисля, че при вас ще е "Всяко чудо - за три дни", в случая за година, и живот и здраве, на есен няма да има такива проблеми, вече ще са я приели...
А аз моето мисля да го местя в друго училище, но страшно ме притеснява именно този проблем с приемането му от другите деца. Беше толкова будно, енергично, социално дете, един първи клас го направи толкова притеснителен, стеснителен и дори вързано за полата ми дете, че чак ума ми не го побира...
Не съм мислила, че този проблем е толкова разпространен!