Защо не можем да осиновим конкретно дете?

Не държа да съм права, моля написаното да не се тълкува по никакъв друг начин освен в прав текст /няма нищо между редовете/ и чувството ми за хумор да не бъде приемано за сарказъм /о, боже колко предупреждения и обяснения, за да не засегна някой докачлив и да запазя бон-тон/

Такова животно, като "да ти притрепери под лъжичката" нЕма.
1 на 1000 са "познали" детето си по така наречената тръпка.

Мисля си, че този въпрос е като логично следствие от т.нар. "розов период" на форума.

Разсъжденията ми са на база някакъв опит в осиновяването и определено са избистрени с течение на времето. Просто си направих труда да погледна реално на нещата отстрани.

И за да не съм голословна ще дам пример - Милен буквално залепна за нас на първата среща - гушна се, въздъхна и залепна. Нормално - за година и половина беше зажаднял за ласка.
Митето определено на първо виждане можеше да предизвика тръпки в стомаха. И позиви за повръщане. Не лъжа - ей-на - не ви ли трепва.

Съжалявам, ако въпросът ми е бил такъв, че за пишещите тук да е нужно усилие, за да запазят бон тон. Но аз ни най-малко не говоря за това, че едно детенце, което намира родителите си чрез съответната служба, не може да предизвика "трепване" и т.п. Само не мога да разбера защо "машината" не е по-гъвкава. Защо да не може, ако аз срещна такова детенце, което има нужда от родители, да не мога да поискам да ми се разгледат документите, да бъда одобрена и да осиновя точно това детенце. Продължавам да не разбирам кое му е лошото? Не искам да се отмени досегашната система, искам да бъде допълнена, за да се получат повече възможности за деца да намират своите семейства. Освен това, доколкото знам, може да бъркам, но в доста страни по света, вкл. САЩ, е именно така. Много ще се радвам, ако има сериозни доводи, да ги разбера и да се съглася с тях. Ако ли не - още по ще се радвам, ако някога в бъдеще това се промени... 

ibm, въпросът ти е нормален, просто очаквам разгаряне на страстите до червено 

Просто на мен влизането в дома и "избиране" на детенце ми прилича на почукването на дините при купуването - най-накрая остават най-намачканите дини, набедени за зелени или презрели. А всъщност сред тях има много сладки. 

Всъщност, за да съм точна, държа да отбележа, че мнението ми касае осиновяване в по-ранна възраст - до към 2-3 години. Когато детето е по-голямо, мисля че има значение двустранната връзка и тогава има резон в това, което пишеш.

Не можеш да си представиш колко ме зарадва с този отговор, аз наистина отначало си помислих, че съм настъпила в някоя тема-табу и че всички осъществени вече осиновители заклеймяват това. Аз всъщност нямах предвид да си избираш детенце в дом (честно казано, ми изглежда ужасно, а това, дето социалните предлагат среща с детенце, на която ти можеш да го харесаш или не, ми изглежда точно по този начин). Основно имах предвид съвсем друго - когато съдбата те срещне с определено дете, защо да не можеш тепърва да поискаш да осиновиш точно него. Както в случая с моя (макар и доста бегъл) познат и намереното в парка новородено. Или както ти казваш, ако детето е по-голямо и просто си допаднете, и е ясно, че се срещате като половинки на едно цяло... Или ако отидеш в някой дом да занесеш дрешки и изведнъж срещнеш там едно по-различно от всички останали дете... Или както Тити Папазов осинови импулсивно бебето, чиято майка имала СПИН... Сигурно много бюрократи ще кажат, че импулсите не бива да играят в толкова важни дела, но аз  не съм съгласна. Трябва да има начин хората да осъществяват добрите си импулси, просто държавата трябва да следи да не злоупотребяват, вместо да ги прекършва... 

Много голям прозорец за злоупотреби ще се отвори. Какъв ти прозорец - направо врата - порта в полето.

Чудно ми е само аз ли имам мнение по въпроса за "тръпката" 

А по повод харесването или не на детенце - честно да ти кажа повече от половината мами на кафето пред блока са ми обяснявали как хич не им е трепнало като им показали детето, а те очаквали да е като по филмите 

Е, не само ти, но лично аз чувствам някаква умора, когато се отвори пак тази тема, толкова пъти съм го казвала вече... Не, не вярвам в "разпознаването" или "тръпката". Вярвам в това, че някои деца са ти по-симпатични, други по-малко, нормално е. Но това е едно повърхностно привличане.
Разбира се, че е по-лесно да "разпознаеш" дете, което реагира радушно, усмихва се и показва приемане, отколкото друго, което те отхвърля.
Но всички знаем вече от опит, че това не е свързано с някакви мистични събития, а със съвсем реални фактори.

Относно осиновяването на конкретно дете, аз лично,нямам идея как законът да бъде формулиран така, че да не отвори наистина порти за несметен поток.
Понякога и аз тайно негодувам срещу този закон, затова миналата година спрях да ходя в един "дом", защото имаше едно детенце, което ни хареса много с Иринка, а аз започнах да го сънувам... та съвсем подло, но с цел да не давам излишни надежди на това дете, се изолирах.
По ирония на съдбата, сега втората ми дъщеря е там, в същия "дом"... другото детенце го няма.

IBM, не знам какво да ти отговоря, има сериозни основания да променят закона така. За жалост, тук попадат и всички случаи, в които не само родителят може да избере дете, но и детето може да избере родител. Ако имаш обаче конкретен повод, можеш да се заинтересуваш какви са възможностите в този случай за приемно родителство.

По този повод се чудя, дали няма да бъде удачно да направим нещо като библиотека на най-често обсъжданите теми във форума и да я заковем  . Знам, че библиотека има, но може би трябва да се добави нещо, да се изтрие нещо и такива ми ти работи.

хмнц. сложна тема. и много деликатна. аз ще се въздържа от по задълбочени коментари, само ще теоретизирам.
за бебета не би трябвало да има тази възможност. хубаво е, че някой е намерил едно беззащитно бебе в парка, вместо то да измръзне, но това не го прави автоматично подходящ родител за детето.
мнението на социалните работници не е закон, но е препоръка. именно на него се базира при пълното осиновяване решението на съвета да избере от много кандидати еднно определено лице или двойка.
как тити папазов е осиновил едно определено дете е също въпрос на виждане в доста предавания той е героят. ем хубав, ем популярен, ем с добро сърце. въпросът никога не му е бил задаван. явно всички считат случилото се за напълно нормално.

за осиновяването на едно определено дете, навършило 3 години, преминало в следваща институция, с отказ и непожелано от никого, лично човешкото ми мнение е, че би трябвало да се намери някакво решение, при условие, че между въпросното дете и кандидат осиновителите му има изградена дълбока емоционална връзка. но подобна връзка не се изгражда за ден или два.

друг начин е непълното осиновяване, но и там всичко е забулено в сивота, а и не е за всяка уста лъжица, защото от юридическа гледна точка детето има две майки и двама бащи. освен това идва и въпросът, как се запознават родителите и осиновителите. ако на съседите им се роди дете и те не могат в никакъв случай по някаква много обективна причина да отгледат детето, но семейство Х е близко с тях и на всяка цена иска да отгледа детето, непълното осиновяване е напълно законно и възможно. на детето се спестява попадането в дом.

това с трепването и аз го отричам. ако сега попадна в дом за бебета, ще ми трепне при всички, просто обожавам бебоци. ще ми трепне при всяко дете, което видя и знам, че няма родители, които да се грижат за него. ще заработи майчинският ми инстинкт, но това няма да ме направи автоматично добър родител.

та, новият закон е добър. навремето децата се избираха като дини. това ми харесва, онова не  ми харесва. сега не е така, но явно се правят изключения за определени хора . което естествено, поражда въпроси. защо за един може, а за друг не може. логично е и нормално. отговорите би трябвало да дадат тези, които са компетентни.

самите предпочитания за деца са неправилни. работа на социалния работник е да предцени какво дете биха могли да отглеждат дадени хора, кое е по силите им, за кое дете биха били най-подходящите родители. честно казано и момента на сглядата не ми харесва и възможността за размисъл от един месец. не го отричам напълно, но нещо в цялата практика не е както трябва. пак е вид избиране. другото е краткият срок до окончателното решение за осиновяване в полза на осиновителите. за съжаление обаче той е вързан с това, детето да бъде отглеждано вече в техния дом, така че имайки предвид това, даже е дълъг.
може би един хубав ден, в който в така наречените домове няма да има почти никакви деца и за всяко от тях да чакат по 1000 двойки, ще дойде моментът в който един двегодишен изпитателен срок ще е напълно нормален факт.
и сега го има наблюдението от социалните работници в продължение на две години, но повечето от нас знаят, че то не е толкова интензивно, колкото би трябвало. по редица обективни и недотам обективни причини. просто социалните работници са претоварени, както впрочем навсякъде по света.

та така. перфектни закони няма. явното им пренебрегване обаче поражда въпроси. отговори, за съжаление някой наистина компетентен, не дава. остава ни да гадаем..........

След като е имало много такива теми, съжалявам, че повдигнах наново въпроса. Както казах в самото начало, все пак се постарах първо да поровя с търсачката, но не открих действителни доводи. Знам колко е досадно в някой (под)форум да се повдига за 30-ти път някоя тема, но знам и колко лесно понякога се пропускат подходящи теми с търсачката, затова аз самата обикновено отговарям.
Така че много ви благодаря за това, че все пак ми отговорихте. Само че аз пак така и не разбрах какви са реалните вреди за дечицата от това, да бъде разрешено и осиновяването на конкретно дете. Разбрах само, че тук сте в общи линии съгласни с този закон, а аз - не. Мисля си, че ако бъде разрешено това, първо, както вече споменах, ще се отвори широк (и законен) път хората да осъществяват добрите си импулси, а работата на държавата ще бъде само да прецени дали са годни да го направят (и после евентуално да следи). Второ, така ще може да се преотврати попадането на деца в дом - например, точно като в примера на matakosmata със съседското дете, само че да си представим, че, не дай боже, родителите загиват в катастрофа. Защо трябва да се налага това дете да отиде в дом и ако е над 4-5 г., да си остане там до пълнолетие, след което почти да няма шанс да се развива, вместо да мога аз да го осиновя (след проверка от социалните, разбира се)?

Проблемът с осиновяването на конкретно дете е, че не може точно да се формулира, кога се допуска. Допускането може да доведе до практика и кандидат-осиновителите ще могат да обикалят по домовете и да избират. Това автоматично може да доведе до корупция в домовете - предлагане на дете на кандидат-осиновители срещу заплащане и отново се връщаме на момента, в който те ще обикалят по домовете и ще избират. Това е опасението на пишещите по темата.
Предложението да се допуска такова избиране за деца над 3 години е доста примамливо, но отново отиваме на момента, в който то може да бъде избрано примерно на 2 години и да го изчакат 1 година... така че въпросът е доста сложен.
За темата за тръпката - и аз не помня да е имало отделна тема, май сме изказвали мнение тук-там, така че ти нямаш вина, че не си го намерила.

Вредите са, че не са обмислили критерии, по които в едни случаи би могло да е възможно, а в други не. Всъщност би било доста сложно да се създаде подобен закон. Единственото предимство за момента (за конкретно дете) се използва в случаите, когато детето е с тежко заболяване, макар че, това го казвам по-скоро като дочута информация, не съм попадала на такъв формулиран текст в закона.

И ако се настоява за промяна и разсъждаваме от позицията на емоционално създадената близост, то такава би могла да се докаже, предимно когато детето е по-голямо. Тоест, за да могат да вземат предвид доводите и на самото дете, то трябва да има възможността да ги изкаже.

Законът се ражда от жестоката корупция и свободния избор на деца в миналото. За да пресече импулсивно взети решения за осиновяване, взимане и връщане деца по институциите, плащане на ръка на някои недобросъвестни директори на такива институции и още много неприятни и жестоки ситуации за децата.
За жалост, импулсите не винаги са породени от добри намерения, както естествено смяташ ти. Има много хора, които изхождат от други подбуди, колкото и да не ни се ще да го признаем.

П.П. Относно тръпката, не визирах теб, IBM. Това е нещо лично мое и със сигурност много майки няма да се съгласят с мен, сложно е и не искам да се пораждат отново спорове и кавги, затова предпочитам да го обоснова като "умора".

за подобни конкретни случаи законът също е дал възможности, а именно, настаняване на детето при близки или роднини. приемното семейство е също възможност. не е невъзможно, ако човек иска да отгледа едно конкретно дете, да го направи.

Темата е изключително интересна,като в същността и стои въпросът "Положителни и отрицателни страни на законово уредените процедури за осиновяване до 2003г. и след изменението на СК през 2003г."Известно е, че до 2003г. съществуваше възможност за избор на дете.
И в двете процедури има положителни и отрицателни страни, факт е ,че новата процедура предотвратява едни , а отваря вратата за други/ нови и непознати до 2003г./ корупционни практики.Сега съм на работа и нямам много възможност да пиша, но обещавам, че като имам възможност ще ви споделя повече и с оглед на дългогодишно наблюдение на документи.

Благодаря ви на всички!  Лека-полека започва да ми се изяснява и другата гледна точка. Много ще се радвам да науча още! В крайна сметка всеки човек си вярва в различни неща и всеки гледа на нещата от своята камбанария, та е полезно от време на време да се покачи на някоя друга! 

и аз също очаквах нещо да ми подскаже,че това е моето дете,но не се получи това с "трепването под лъжичката",даже в първия момент бебчо ми се видя малко грозничък,но сега знам,че точно тий е бил моя син и ако можех да върна времето пак бих направила същия избор

Аз само да уточня, към никого конкретно, че "трепването" е явно популярен термин, защото все за него говорите, но аз изобщо не съм го използвала и нямам предвид нищо, което може да се опише достатъчно точно с тази дума. Само веднъж го споменах, но вследствие на отговор на мой пост. Аз имам предвид нещо, което поне в моето съзнание е доста по-различно (може и в някои случаи да става дума за някакво "духовно разпознаване", но имах предвид най-вече случаи, в които има предпоставки човек да държи да се грижи/осинови конкретно дете), но както и да е, така или иначе са ми интересни всички мнения, просто исках да уточня.

ibm - нямам спомен кой за пръв път го вкара това "трепване" във форума, но говорим за едно и също нещо, просто всеки път когато се е пишело по въпроса се е ползвал този израз и някак си сме го възприели.
А обединена тема по въпроса за тръпката, разпознаването и т.н. няма - има разхвърляни мнения из различните теми.
А форума определено имаше нужда от тази тема, поне по мое мнение.

До 2003г законът позволяваше да се избира дете от бъдещите осиновители.Как точно е ставала предварителната среща не зная, но нямаше проблем в срещането и избирането на детето.Нещо повече, осиновяваха се деца дори направо от родилния дом, като в съдебно заседание присъстваше/или имаше право да присъства/представител на заведението, откъдето се осиновява дете.Разбира се, съществуваше законов регламент това да се извърши,също се набираха определен брой и вид документи/значително по-малко от тези след изм. на СК/, съществуваше и съдебен контрол върху осиновяването, което се допускаше от съда.Бих могла да твърдя, че съдебният контрол беше достатъчна гаранция да не се допуска осиновяване от психопати, ненормалници или лица, които нямат достатъчно елементарни качества.
Предимства-възможно беше да се осинови съвсем малко дете и то не за да се "кичи" някой с бебе, а защото КТ бе уредил и винаги е уреждал регламентиран отпуск по майчинство за отглеждане на тази възрастова група деца.Така осиновителката можеше да планира определен период от време в който наистина да посвети на детето си спокойно.
Не зная дали разпознаването или трепването е било съществуващо случващо се ит.н., но е факт, че при личен контакт с детето е имало голяма вероятност това да е така.
Нито едно дете не е било подлагано на ситуация някой да го оглежда/конкретно и единствено него/ и след това да каже"Не го искам" и това е следвало от естеството на начина на избиране на дете.
НедостатъциВероятно са съществували корупционни практики,конкретно на мен не са ми известни, но би могло и да е така.Разсъждавайки си мисля обаче, че след като е било допустим и законов начин да си осиновиш дете по избор от болница/родилно заведение/ или дом, няма за какво да се осъществява корупция/Тя съществува преимуществно с цел нарушения/

Ситуации на "избор"
Не са били изключение случаите на осиновяване на роднински деца, намерени деца/от тези, които са ги намерили/В един случай дядото на бебето/нежелано от майката и родителите и/го беше изхвърлил в найлонова торбичка в кофата за боклук, детето е намерено от ром-клошар, занесено от него в болнично заведение, а след това детето е осиновено от близки на семейството, което изхвърлило детето.
За да не стават недоразумения да допълня и това, че в еднаква степен се осиновяваха деца от всички етноси.В избора се акцентираше основно върху пола на детето.
Известна е процедурата от 2003г.Въвежда се проучването "за годност",съвет по осиновяванията, който прави избор.

Предимства:Пресича се т.нар. корупционна практика в домовете и в болничните заведения, ако е съществувала в някаква степен такава.Прави се задълбочено проучване, в което не биха могли да убягнат нелицеприятни моменти от житието на един евентуално "негоден"кандидат-осиновителРешението кое дете при кое семейство ще отиде се взема от колективен орган което е/или поне би трябвало да бъде гаранция за непредубеден и правилен избор необременен от корупционен елемент

Продължавам в следващ пост, защото нещо не можах да се оправя с този постинг

НедостатъциПроучването не винаги носи желаната и необходимата информация за лицето/семейството, които осиновяват дете.Набира се информация, често излишна и нямаща отношение към конкретното действие по осиновяване.Очевидно е, че всеки ще се представя в най-добрата светлина, като "докарването" стига до абсурди.
При избор на семейство/лице за осиновител на конкретно дете, съветът по осиновяване често се ръководи от съвсем шаблонни постулати стереотипи, нямащи нищо общо с конкретната "подходящност" на с-вото/лицата към осиновяване на конкретното дете.
В доклада за решението на този съвет/приложен към съдебното дело/ се мъдрят и имената ,възрастта и др. данни на "отхвърлените".За мен това е било винаги доста смущаващо.Ти не знаеш, че си отхвърлен/винаги има поне по 4-5 такива/, но се мъдриш в нечии съвсем чужди документи.
Детето няма никакъм, ама никакъв избор.Пак казвам, не зная нищо за трепването, но ми се струва твърде неблагоприятно едно дете да бъде представено /и само то/ на дадена двойка/лице, които да кажат след това"Не го искам".Ако детето е в група или са две-три деца, то няма да усети вероятно, че е наблюдавано или избирано, но по този начин-мисля, че е нещо, което оставя негативен отпечатък.
Невъзможно е да се осинови дете в ранна възраст, в рамките на която да се ползва пълният размер на предвидения в КТ отпуск за осиновяване на дете.Това е така, защото КТ е съобразен с процедурата за осиновяване по СК преди изменението му.
Майката осиновителка е изправена често пред трудна дилема- как да планира отпуск/за непланирано събитие, което няма как да знае кога ще се случи/, преминал е конкурс за детски градини, напускането на работа не е разумна алтернатива.
Най- големият недостатък
Отваря се не вратичка, ами порта за сериозни корупционни практики в болничните заведения.Стига се до нерегламентирани осиновявания "чрез припознавания"от страна на съпруга в осиновителската двойка./Това са казуси с които на този етап трудно успяват да се преборят юристите/.Друг такъв способ, придбил популярност е "непълното осиновяване",което до изм. на СК през 2003г. се практикуваше преимуществено между роднини.Тук изказвам огромно извинение на Мата, за да не се засегне с неправилна аналогия, зная, че нейния случай не е такъв, но аналогични на нейния случай са точно свързани със забикаляне на закона.Съществуват и други способи на заобикаляне на закона.За цитираните дотук възможности се плащат големи суми, защото не просто избираш дете/или най-малко майка му- информиран си винаги коя и каква е родилката/, но освен това не минаваш през проучване, не кандидатстваш наред с другите, не те проучват и най-важното- избираш бебе,което е стремеж на хората нежелаещи да осиновят дете, обременено от инсттуционализиране.Тъй като това е огромен пробив в една вече създадена система за проучване и избор/с изм. на СК от 2003/, това вече струва много, изключително много пари.Създава и нерегламентиран "пазар на деца", нещо, което няма как да се контролира от РДСП ,защото осиновители и осиновени в тези случаи остават извън регистрите.
И тук да добавя, че по този начин се осиновяват еца от всеки етнос, за съжаление е отворен такъв позорен пазар и за чужденци

Извинявам се за грешките и непълнотите, поизморих се, а и имах тежък служебен ден.Надявам се да не се разпалят нелицеприятни спорове в резултат на написаното, искаше ми се да споделя гледна точна дистанцирана от това, че съм /Надявам се!/ бъдещ осиновител

Аз не прочетох всички отговори и моля да ме извините, ако  повторям някой. Причината да не се разрешава осиновяване на конкретно дете е, че се смята, че когато родителите избират сами дете те търсят в него нещо, имат очаквания - например да прилича на таткото или да се казва както детето, което са искали да родят, т.е. проектират върху него своите очаквания. Много често тези очаквания не се оправдават и това води до разочарования. За това се смята, че социалните работници най-добре могат да преценят кой за кого е най-подходящ.
Това ми каза психолог от социалните служби. Не мога да кажа дали това е наистина причината, която е послужила за разработване на съответната нормативна урдеба.

светкавица, няма проблем повечето тук знаят за случая ми, не е чак толкова идиличен и има мърляви отенъци но спя спокойно. а и човек винаги е по-мъдър след това.
интересува ме следното. практиката на непълното осиновяване и наистина ли я има. бих искала да го знам от чисто статистическа гледна точка. защото аз рових, рових, питах, но честно казано знам само за още един или два такива случаи за много години.
кому е нужно, ако е тръгнал по пътя на припознаването, нека го наречем условно така,  да си слага таралеж в гащите и да осиновява непълно, след като непълното оиновяване води след себе си негативи, а с пълното нещата са решени веднъж завинаги.
да не говорим, че даже в агенцията за закрила на детето бяха малко незапознати с този вид осиновяване. и не само там, а и в доста други мастити институции.
впрочем, документите за него са същите, проучването е същото, друг е въпросът как го правят социалните работници.  декларация за двугодишно наблюдение също се подписва.
моята социална работничка беше доста съвестен човек и на всичкото отгоре психолог. пак имаше препоръки, доклад и няколко разговора. едиственото през което не се минава са регистрите и съвета, тъй като те са по закон само за пълното осиновяване.
не ми се вярва, ако човек и без това е тръгнал напълно съзнателно и целенасочено по съмнителни пътеки, плаща големи хонорари, да желае да има проблеми, след като може да ги няма. освен ако не е идеалист.
да не говорим, че в удостоверението за раждане винаги седи името на другата жена и то на първо място.
опитвам се да разсъждавам просто логично. при социалните работници, към които съм, понятието непълно осиновяване беше чуждо и непознато, а там има хора, които работят от доста години.
би било също интересно да се намери отнякъде статистика, колко деца биват осиновявани от съпругата на припозналия баща впоследствие. пак с чисто информативна цел като бебета.

Уж набързо, а стана така ужасно дълго, че чак ме изхвърли системата.Горният пост е мой.Вероятно има неточности , не съм го редактирала, че бюрото ми ще се счупи от работа
Усмихнат и слънчев ден!

Допълвам горния пост- не са осиновени чрез припознаване четири деца, а е стартирана процедурата за осиновяване на четири деца, от които май засега само едната- успешна, другите не са приключени./Тук разбира се, визирам само случаите, в които се "имитира бащинство" и се припознава дете, не включвам случаите на нормалните житейски ситуации/

без да съм навътре в нещата това сприпознаването - не е ли проблема за който непрекъснато се тръби - изнасяне на бременни в чужбина с цел "припознаване" на бащата?
след като по телевизията миналата година непрекъснато имаше заловени и репортажи - тази практика е повече от разпространена......предимно дза чужденци, но съм убедена, че и в Бг се практикува то изнтормозени кандидат осиновители

catnadeen, да, така е.точно така е, както го казваш, практиката започна предимно с чужденци- по- платежоспособни са, а рестрикциите в техните осиновително процедури- на държавите , на които са граждани- по-големи.Често тук се адмирират законовите ограничения и дълготрайните процедури в други държави, но обратната страна на медала, е отварянето на позорни и нерегламентирани пазари за деца.

светкавица, постовете ти са за мен безценни. чиста и точна информация, която е много на мястото си в този форум.
непълното осиновяване е по-рядко, както си уточнила, но припознаването е масова практика.
цялата схема ми е напълно ясна, но не е ясна на много хора, тръгнали по този път.
и огромните рискове, които води всичко това след себе си.
според мен, липсата на информация води и до заблудата, че с едно припознаване нещата са приключили и после ни лук ял ни лук мирисал.
нещо не е напълно наред със законите. от една страна се опитват да ограничат корупцията, от друга отварят още по-големи възможности за размяна на огромни суми пари. доказването, че пари са дадени е почти невъзможно, промяната на даден закон ужасно трудна, но могат да се променят дадени наредби спрямо ОЗД, които засягат проучването на определените осиновители. пълни и непълни.
след като закона дава възможности за подобно осиновяване, значи е законно, но би трябвало заради доброто на децата наблюдението да е доста по-строго отколкото при осиновителите, минали през регистрите.
при непълното осиновяване тайна няма, няма и как да я има, но при пълното е налице, така че, дори детето да не е в добро състояние, няма как и кой да го разбере. а в крайна сметка всички закони са насочени най-вече към добруването на децата.
от друга страна, подобни осиновявания може би донякъде спестяват на много деца ужасната съдба да бъдат захвърлени в кофите за боклук или отглеждани от родители, които ги считат за тежест и пречка в живота си.
поне според мен за момента това е една макар и не генерална, но все пак разумна мярка.
пресичане на корупцията с промяна на закона е трудна задача, но създаването на органи, наблюдаващи подобни осиновявания е реална цел.

Да, Мата, точно така е.И се получава защото при изменение на един правен институт в даден закон, кодекс и т.н. не се държи сметка за другите успоредно действащи правни възможности, които също се нуждаят от промяна.Напр. ако имаш една паянтова къща не е достатъчно да смениш фаянса, трябва да ремонтираш и тръбите, да отстраниш течовете и т.н за да има резултат.У нас е твърде популярно т.нареченото изменение на законите "на парче"Или надве-натри се създават съвсем нови нормативни актове, последвани от безкрайни изменения и допълнения, често трудно усвоими "на момента" и от опитни юристи.

Искам да споделя и нещо друго.Може и смешно да ви се види и не че съм привърженик на отминалото соц.време, напротив, но се случи и нещо заслужаващо внимание.Когато предстоеше да се приемат новия Кодекс на труда и новият Семеен кодекс месеци наред се провеждаше широко народно и медийно обсъждане.В печата се публикуваха писма на обикновени граждани, понякога твърде наивни и далеч от правото, но в съвкупност те даваха повод за размисъл на нормотворци и възможност за извличане на разумни идеи.Това беше направено тъй като тези два нормативни акта уреждат материя пряко засягаща абсолютно всеки гражданин и най-проявимата му сфера на живот- трудовите праоотношения и родствените такива.

Сега- надве-натри се "коват "закони и целта е кой политик на кого ще натрие носа, а потърпевшото общество ...Защото колкото и да си стриктен "правораздавател", ако пред магистратите не стои една стабилна, разумна и в действителност обществено детерминирана нормативна база, аман ти е работата от правораздаване...

Много ми беше интересно да прочета всички тези отговори. И предварително се извинявам, че задавам лаишки въпроси, но пак имам един такъв. Няма ли да се намалят именно тези корупционни практики с припознаването на новородени и т.п., ако просто се регламентират от закона и други начини за осиновяване на дете, освен съществуващите в момента? Знам, че не вие/ние измисляме и променяме законите, просто ме интересува мнението ви, защото всички сте толкова навътре в проблема. Например, защо просто не се регламентира възможност за осиновяване на детето веднага след раждането му от двойка, която предварително се е договорила с биологичната майка? Не виждам защо осиновителите да не преминат процедура за одобрение по време на бременността на жената и при раждането веднага да си вземат детето, без то да бъде пращано в институция. Пак не разбирам и защо да не се взема предвид при осиновяването и друга близост с детето, освен роднинска - може дадени родители да искат, ако се случи нещо с тях, детето им да бъде отгледано от определени приятели, а не от баба и дядо. Или ако се запозная на улицата с просещо детенце, започна да се грижа, колкото позволява законът, за него, защо да не мога - ако няма родители и явно живее зле - да поискам да го осиновя? Защо да не може, ако поискам да осиновя определено малтретирано детенце , да нямам шанс да го направя - защото, ако имам, мога и да направя много за лечението му и за документите по отнемане на родителски права и пр.?
Разбира се, ясно ми е, че в коя да е сфера правилата, които засягат много хора, се правят винаги така, че дори да не са най-добрите за някои конкретни случаи, статистически да са полезни на най-голям брой хора. Но все пак ми се струва, че в една толкова индивидуална и емоционална област, могат да се изработят закони, които да обхващат възможно най-голям кръг от хора и проблеми, за да бъдат по-ефективни за доброто на децата.

ibm, всичко за което говориш е въпрос на волята на нормотворците.Точно затова посочих по-горе примерът от 80-те години на 20 век/ама как звучи, като безкрайно отдалечено време/, че се е провело наистина мащабно обсъждане на значими законопроекти и  включително  от лаишки предложения е извлечено полезното зрънце или най- малкото е заставило да се замисли някой.

За съжаление това сега липсва.

в отговор конкретно на въпроса от темата - не можем гарантирано, със сигурност да осиновим конкретно дете, но можем да направим опит, така мисля, доколкото познавам процедурата. т.е. кандидатстваме пред социалните, събираме и подаваме всички документи, проучват ни, а в хода на това проучване споделяме за желанието си да осиновим детето Х, защото примерно вече сме се срещнали еди къде си, имаме едикаква си история и т.н.; впиват ни в РДСП, където е детето само и чакаме. а чакаме на това дете да му дойде редът да се гледа на съвет и евентуално да ни разгледат, наред с други кандидат-осиновители и да ни намерят за по-подходящи от тях. принципно обаче е възможно да бъдат други предпочетени, въпреки изградената емоционална връзка, т.е. наличието й не дава предимство и някакво право на изключителност. когато детето е голямо или по някой друг признак за него не се тълпят осиновители, съвсем реално е и да няма конкуренция, но не е задължително.
ако едно чуждо дете с времето толкова силно е събудило любовта ти, би следвало да е достатъчен мотив да се изминат всички процедури и обяснения пред социалните би следвало да е мотив и от обич да приемеш риска да не те изберат, да приемеш решение за негово добро, макар и в твой ущърб, макар че това тежи много.

за системите - и аз отдавна се чудя (шегувам се, въобще вече не се чудя), защо не вземат да регламентират нещо, което така или иначе съществува. в бели държави като Щатите и Канада, които също са страни по онази конвенция за осиновяването, са си уредени ясно, прозрачно и контролируемо 1. процедурите, когато осиновяваш дете, оставено за осиновяване в инситуция, или държавната програма; 2. процедурите, когато осиновяващ дете чрез частна посредническа агенция, лицензирана специално; 3. процедурите при международно осиновяване. та, тази втората опция, всъщност предлага точно това, което тук е див, таен пазар на деца, свързан с много мръсни пари - агенция, лицензирана за дейността си, при това лицензията е срочна с цел контрол, посредници между родители, вкл бременни, които имат намерение да оставят детето за осиновяване, и кандидат-осиновители. дейността им се заплаща, разбира се, при това не малко, но е легална, прави се много стриктно проучване на всички, има си стандарти на работа, осиновяването си се допуска от съд като нормално осиновяване, социалните си наблюдават след това и т.н.
Четох специално за Канада, там държавната процедура е аналогична на нашата, безплатна е, няма такси, но децата са по-големи, различни, институционализирани, респ. с проблеми, съответно по-нежелани; частната струва скъпо, осиновяват се предимно подходящи бебета, но се чака много, защото като цяло кандидатите са многократно повече от бебетата; и се оказва, че най-реална им е опцията с международното осиновяване, която пак е свързана с немалко пари, време и процедури, но май им позволява в сравнително по-кратък срок да осиновят по-малко дете ...

Ми те и социалните горе-долу така процедират, не навсякъде, ама в доста от регионалните дирекции. В случая с парите поне има заинтересованост работата да се свърши бързо и добре, а в регионалните дирекции само се оплакват, че са им малки заплатите и не ги е еня много за децата, та затова и последните си отвисяват в институциите.
Айде, че пак се сетих как искаха да излизат в отпуска, пък аз да чакам с подаването на исковата молба 2 седмици, докато си свършели личната работа. Пък детето в това време беше в дома на антибиотици.

Не знам дали тоталната незаинтересованост не е по-лошото от интереса да се облажиш финансово. Пък да не  говорим, че корупция има и в съществуващата система. Щото не е трудно дори сега да осиновиш конкретно дете, само някой трябва да го сложи в регистъра и да ти го предложи. Примери бол.

да, но ако обърнахте внимание, децата са предимно големи, а малките са с увреждания. повечето са от много бедни страни, в които има много изоставени деца ... само по себе си в публикуването на снимките не виждам нищо неморално, така има възможност на някой да му "трепне", като ги види и да се заинтригува от съдбата на някое от децата. не мисля, че няма грижа за тези деца, предвид шансовете им като цяло. а за парите, ами за свършена работа все някой трябва да плаща ... всички тези деца се осиновяват чрез международно осиновяване (специално тези, посочени от източна европа, са онези, пробраните, които местните не искат, както знаете, и у нас за съжаление има такива), та не е малко административната работа ... американците, които биха осиновили такова различно от тях дете - коренно различен етнос, от коренно различна култура, при това, за да платят  сериозни такси, за мен са отворени и широко скроени хора ... колко от нас биха били способни на това реално?!

има и друго, актът на осиновяване далеч не е само благородство и хуманизъм, една от най-здравословните за пълноценна връзка причини е чисто егоистичната - да имаш дете. е, в съвременните цивилизовани високо индустриални общества стерилните сме много повече от подобните на нас деца, нежелани от биологичните си родители ... та, конкуренция ...

бе, малко сме разглезени ние тука всъщност. и не искаме да си признаем едно, че ако имаш претенции, това струва пари, в противен случай за без пари - трябва да се съобразяваш с даденостите и да си способен да ги приемеш ... мен ме дразни, че тук основния напев е хем да е без пари, хем да е по нашата кройка ...  всъщност, по тези географски ширини все още сме привилигировани, ако се замислите ...   

Има, има! И то толкова силна, че я помня и ме държи  цели две години! Ето, дори я изрових успешно (нещо което по принцип трудно ми се отдава)!...
И Фуси едва напоследък я забелязах като автор на много стойностни теми!?(явно първоначално не съм се интересувала от автори или всички са ми били еднакво непознати)    Дори ми идваше да я поздравя! А то-била пак тя със силно зададената тема, отпреди години! Ето!

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=137721.0

такива теми ЩЕ има и винаги е имало
искам да се изкажа в тяхна полза - ако човек вярва, че съдбата му е предопределила дадена съдба...ще ви е добре ли да го убедите, че съдба няма, че всичко е просто стечение на обстоятелствата и за повечето неща е виновен самия той????
особено ако не му е леко....
нека не се изказваме крайно /както съм правила и правя аз например/ без да помислим каква ВРЕДА можем да доенсем било с правда или не /щот от къде да знаем че сме прави винаги????/ на някого?
ТРЪПКА имат някои хора...аз не съм имал любов от пръв поглед, но много хора страдат до смърт от нея...така, че придполагам има такав любов и при осиновителите

моля да ме извините за отклонението

 

Е да де, ама Фуси, като срещна своето детенце - никак, ама никак не го позна
Темата, която цитира Венециас беше 2 месеца преди да се срещнем с Никола. Сто пъти съм разказвала, как протече първата ни среща 

Продължавам да не вярвам в любовта от пръв поглед

Както и аз!И много други тук! (При това съм го описала баш в посочената отколешна тема) Целта да Ви припомня темата бе да посоча, че не само сме го обсъждали дифузно тук и там, но и съмсем фокусирано на едно място!

Мисля, че "древната" тема е полезна именно с това, че отразява, събрани на едно място много мнения, родителски емоционални реакции  и "тръпки". И някак си успокоява, че можеш да попаднеш на детето си без да го разпознаеш на момента!... Но затова пък после каква любовна магия и буря те връхлитат!

Мисля, че любов от първи път вяроятно има , но е рядкост и спохожда малцина!
Смисълът и ползата от такива дебати според мен е посланието към бъдещите родители, които тепърва врят и кипят в лутането: "Ще го позная ли? Моето дете ли ще е това дето ще ми предложат?..."

СЪС СИГУРНОСТ ЩЕ Е ТО! НЕЗАВИСИМО ОТ ПЪРВИТЕ ЕМОЦИИ! ЗАЩОТО ДЕЦАТА СТАВАТ НАШИ И НИЕ ТЕХНИ ПРЕЗ ГРИЖИТЕ И ВЗАИМНАТА НИ ЛЮБОВ!

Разбира се! Но има и друг вариант - не че могат да се правят паралели между отношенията на възрастните и отношенията родител - дете, но все пак, само като аналогия, съгласете се, че ще е много нелепо да обясниш на двама влюбени, че няма проблем да се разделят, защото партньорите, които ще им изберат родителите им, също ще спечелят любовта им!

Оставяйки аналогията настрана, аз много уважавам стратегията специалисти да търсят най-добрия дом и семейство за детенцето, а не родителите да се вихрят и "избират". Но има един широк контингент деца, за които би било шанс да могат да бъдат осиновени от родители, които са поискали именно тях. Да не говорим, че не всички потенциални осиновители държат непременно да осиновят дете. Хората, които имат родени деца, по-рядко (не казвам, че с всички е така, естествено, чела съм за не един такъв случай и тук), са склонни да преминат през машината, за да осиновят някое дете, но за сметка на това могат да се окажат готови на всичко, за да осиновят определено дете, с което ги е срещнала съдбата. Така си мисля аз 

макар да не се срещнахме в дом и аз не познах алекс. държах я и единственото, което изпитвах беше ужас. амисега............
минах през подготовката, през чакането на термина, през телефонните обаждания, почна се.........живеех като в сън. той продължи около 6 месеца. и тогава се разболя...........
и оттогава стана моето дете, дотогава беше детето, което трябваше на всяка цена да гледам, защитавам и пазя, защото има само мен, после стана детето, което  гледам, защитавам и пазя, защото аз имам само нея и бих умряла ако нещо и се случи.
е, струваше ми се много хубава, различно бебе. другите ми се чинеха грозни. сега гледам снимки от маймунския и период и установявам, че беше грозноватичка та ако това е трепването, значи съм го имала.
предполагам, когато инстинктите заработват, хормоните се прегрупират, емоциите се смесват с фактите и идва обичта.
тръпка съм имала към много хора, но с обичта е по-сложно. на пръсти се броят хората, които обичам сляпо, независимо от това какви са. алекс естествено е първа........

макар да можах да осиновя конкретно дете, никога не съм се замисляла какво искам и как бих искала да изглежда. даже полът не ме интересуваше. да не говорим, че не исках и малко бебе. приех я като задача, поставена ми от съдбата. ако трябваше да имам изисквания, щяха да са абсолютно различни. тайно в себе си май и досега искам момченце то аз съм го намерила де........ама ситуацията е много сложна засега.
и честно казано и сега не искам бебе. не съжалявам, че минахме бебешки период, напротив. но мисля, че съм от типа хора, които са по-кадърни да общуват с по-големи деца. мислч, че съдбата ще ми спести подобни изненади като с алекс завбъдеще, ама вече не съм сигурна в нищо. преди много бях сигурна, планирах си живота с години напред, сега гледам да го давам по-лежерно. квото доде, все е добре......

Ако семейство иска да помогне на определено дете, начини има, не е задължително осиновяването да е решението. Ето Монда, която намери начин и гледа детенце. Дидка също помагаше на едно момче, ако не се лъжа.
Не разбирам за какво продължваме да преживяме на три страници едно и също нещо. Не може и това е, плюсове и минуси много и то и при двете процедури.
По-смислен ми се струва въпросът какви са процедурите и възможностите да се ПОМОГНЕ на едно дете, заради което ни е трепнало, какви механизми се предлагат, а не защо не може задължително да го осиновим.
Ами това е положението и толкоз. Според има далеч по-сериозни проблеми при сегашната процедура по осиновяване, които са по-скоро следствие от недомислия на законотворците, неща, които Светкавица подробно описа, това дали ще избереш конкретно дете или не далеч не е най-сериозната пречка пред някой, който е решил да направи тази стъпка.

Куедкудяк, мен ми хареса предложението ти - за тема, как да се помага и без евентуално осиновяване...
тъй като само бегло следях МОнда без ясна представа за самата процедура...няма ли начин наистина да опишете възможните начини в закована тема?

Ето това е! 

Иначе лично аз, макар да не смятам, че преживяме незначителни неща, също силно се интересувам и от различните от осиновяване начини да се помага на деца, така че може или някой да отвори нова тема, или да продължим тази в такава насока, защото тя някак естествено следва (или поне на мен така ми се струва) 

Когато преди 1 година ни се обадиха че има дете за нас аз честно казано бях и щастлива и объркана.Насрочиха ни среща с детето за след една седмица през която направо щях да полудея от притеснение.Когато най после отидохме в дома и ни донесоха бебчо ние бяхме напълно сигурни че това е нашето дете.Просто усетих онова свиване под лъжичката.Скришно му направихме няколко снимки и когато ти показвахме на приятелите си всички бяха единодушни че малкия е точно копие на мъжа ми.Не знам за вас но аз вярвам в съдбата и съм убедена че това дете е родено точно за нас.Колкото до корупцията нея още я има,когато си взехме детето ме срещна една позната която работи в частна болница и ме попита защо не съм се обадила че можело да ми уредят бебе направо от болницата срещу заплащане разбира се.

При мен пък нещата стояха съвсем иначе. Когато отидох в дома и изведоха детенцето ми видях едно изплашено същество с отнесен поглед. Никакво свиване не усетих. Искаше ми се само да го грабна, да го гушна и да си отидем вкъщи. Външно синът ми изобщо не прилича на мен. И въпреки това съм на 100% убедена, че това е моето дете, защото вярвам в съдбата и в това, че Господ взема решения за  важните неща в живота ни вместо нас. А пък любовта дойде по-късно и с дните и годините се увеличава все повече и повече и придобива размерите на лавина....