Защо не можем да осиновим конкретно дете?

Много ми беше интересно да прочета всички тези отговори. И предварително се извинявам, че задавам лаишки въпроси, но пак имам един такъв. Няма ли да се намалят именно тези корупционни практики с припознаването на новородени и т.п., ако просто се регламентират от закона и други начини за осиновяване на дете, освен съществуващите в момента? Знам, че не вие/ние измисляме и променяме законите, просто ме интересува мнението ви, защото всички сте толкова навътре в проблема. Например, защо просто не се регламентира възможност за осиновяване на детето веднага след раждането му от двойка, която предварително се е договорила с биологичната майка? Не виждам защо осиновителите да не преминат процедура за одобрение по време на бременността на жената и при раждането веднага да си вземат детето, без то да бъде пращано в институция. Пак не разбирам и защо да не се взема предвид при осиновяването и друга близост с детето, освен роднинска - може дадени родители да искат, ако се случи нещо с тях, детето им да бъде отгледано от определени приятели, а не от баба и дядо. Или ако се запозная на улицата с просещо детенце, започна да се грижа, колкото позволява законът, за него, защо да не мога - ако няма родители и явно живее зле - да поискам да го осиновя? Защо да не може, ако поискам да осиновя определено малтретирано детенце , да нямам шанс да го направя - защото, ако имам, мога и да направя много за лечението му и за документите по отнемане на родителски права и пр.?
Разбира се, ясно ми е, че в коя да е сфера правилата, които засягат много хора, се правят винаги така, че дори да не са най-добрите за някои конкретни случаи, статистически да са полезни на най-голям брой хора. Но все пак ми се струва, че в една толкова индивидуална и емоционална област, могат да се изработят закони, които да обхващат възможно най-голям кръг от хора и проблеми, за да бъдат по-ефективни за доброто на децата.

ibm, всичко за което говориш е въпрос на волята на нормотворците.Точно затова посочих по-горе примерът от 80-те години на 20 век/ама как звучи, като безкрайно отдалечено време/, че се е провело наистина мащабно обсъждане на значими законопроекти и  включително  от лаишки предложения е извлечено полезното зрънце или най- малкото е заставило да се замисли някой.

За съжаление това сега липсва.

в отговор конкретно на въпроса от темата - не можем гарантирано, със сигурност да осиновим конкретно дете, но можем да направим опит, така мисля, доколкото познавам процедурата. т.е. кандидатстваме пред социалните, събираме и подаваме всички документи, проучват ни, а в хода на това проучване споделяме за желанието си да осиновим детето Х, защото примерно вече сме се срещнали еди къде си, имаме едикаква си история и т.н.; впиват ни в РДСП, където е детето само и чакаме. а чакаме на това дете да му дойде редът да се гледа на съвет и евентуално да ни разгледат, наред с други кандидат-осиновители и да ни намерят за по-подходящи от тях. принципно обаче е възможно да бъдат други предпочетени, въпреки изградената емоционална връзка, т.е. наличието й не дава предимство и някакво право на изключителност. когато детето е голямо или по някой друг признак за него не се тълпят осиновители, съвсем реално е и да няма конкуренция, но не е задължително.
ако едно чуждо дете с времето толкова силно е събудило любовта ти, би следвало да е достатъчен мотив да се изминат всички процедури и обяснения пред социалните би следвало да е мотив и от обич да приемеш риска да не те изберат, да приемеш решение за негово добро, макар и в твой ущърб, макар че това тежи много.

за системите - и аз отдавна се чудя (шегувам се, въобще вече не се чудя), защо не вземат да регламентират нещо, което така или иначе съществува. в бели държави като Щатите и Канада, които също са страни по онази конвенция за осиновяването, са си уредени ясно, прозрачно и контролируемо 1. процедурите, когато осиновяваш дете, оставено за осиновяване в инситуция, или държавната програма; 2. процедурите, когато осиновяващ дете чрез частна посредническа агенция, лицензирана специално; 3. процедурите при международно осиновяване. та, тази втората опция, всъщност предлага точно това, което тук е див, таен пазар на деца, свързан с много мръсни пари - агенция, лицензирана за дейността си, при това лицензията е срочна с цел контрол, посредници между родители, вкл бременни, които имат намерение да оставят детето за осиновяване, и кандидат-осиновители. дейността им се заплаща, разбира се, при това не малко, но е легална, прави се много стриктно проучване на всички, има си стандарти на работа, осиновяването си се допуска от съд като нормално осиновяване, социалните си наблюдават след това и т.н.
Четох специално за Канада, там държавната процедура е аналогична на нашата, безплатна е, няма такси, но децата са по-големи, различни, институционализирани, респ. с проблеми, съответно по-нежелани; частната струва скъпо, осиновяват се предимно подходящи бебета, но се чака много, защото като цяло кандидатите са многократно повече от бебетата; и се оказва, че най-реална им е опцията с международното осиновяване, която пак е свързана с немалко пари, време и процедури, но май им позволява в сравнително по-кратък срок да осиновят по-малко дете ...

Ми те и социалните горе-долу така процедират, не навсякъде, ама в доста от регионалните дирекции. В случая с парите поне има заинтересованост работата да се свърши бързо и добре, а в регионалните дирекции само се оплакват, че са им малки заплатите и не ги е еня много за децата, та затова и последните си отвисяват в институциите.
Айде, че пак се сетих как искаха да излизат в отпуска, пък аз да чакам с подаването на исковата молба 2 седмици, докато си свършели личната работа. Пък детето в това време беше в дома на антибиотици.

Не знам дали тоталната незаинтересованост не е по-лошото от интереса да се облажиш финансово. Пък да не  говорим, че корупция има и в съществуващата система. Щото не е трудно дори сега да осиновиш конкретно дете, само някой трябва да го сложи в регистъра и да ти го предложи. Примери бол.

да, но ако обърнахте внимание, децата са предимно големи, а малките са с увреждания. повечето са от много бедни страни, в които има много изоставени деца ... само по себе си в публикуването на снимките не виждам нищо неморално, така има възможност на някой да му "трепне", като ги види и да се заинтригува от съдбата на някое от децата. не мисля, че няма грижа за тези деца, предвид шансовете им като цяло. а за парите, ами за свършена работа все някой трябва да плаща ... всички тези деца се осиновяват чрез международно осиновяване (специално тези, посочени от източна европа, са онези, пробраните, които местните не искат, както знаете, и у нас за съжаление има такива), та не е малко административната работа ... американците, които биха осиновили такова различно от тях дете - коренно различен етнос, от коренно различна култура, при това, за да платят  сериозни такси, за мен са отворени и широко скроени хора ... колко от нас биха били способни на това реално?!

има и друго, актът на осиновяване далеч не е само благородство и хуманизъм, една от най-здравословните за пълноценна връзка причини е чисто егоистичната - да имаш дете. е, в съвременните цивилизовани високо индустриални общества стерилните сме много повече от подобните на нас деца, нежелани от биологичните си родители ... та, конкуренция ...

бе, малко сме разглезени ние тука всъщност. и не искаме да си признаем едно, че ако имаш претенции, това струва пари, в противен случай за без пари - трябва да се съобразяваш с даденостите и да си способен да ги приемеш ... мен ме дразни, че тук основния напев е хем да е без пари, хем да е по нашата кройка ...  всъщност, по тези географски ширини все още сме привилигировани, ако се замислите ...   

Има, има! И то толкова силна, че я помня и ме държи  цели две години! Ето, дори я изрових успешно (нещо което по принцип трудно ми се отдава)!...
И Фуси едва напоследък я забелязах като автор на много стойностни теми!?(явно първоначално не съм се интересувала от автори или всички са ми били еднакво непознати)    Дори ми идваше да я поздравя! А то-била пак тя със силно зададената тема, отпреди години! Ето!

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=137721.0

такива теми ЩЕ има и винаги е имало
искам да се изкажа в тяхна полза - ако човек вярва, че съдбата му е предопределила дадена съдба...ще ви е добре ли да го убедите, че съдба няма, че всичко е просто стечение на обстоятелствата и за повечето неща е виновен самия той????
особено ако не му е леко....
нека не се изказваме крайно /както съм правила и правя аз например/ без да помислим каква ВРЕДА можем да доенсем било с правда или не /щот от къде да знаем че сме прави винаги????/ на някого?
ТРЪПКА имат някои хора...аз не съм имал любов от пръв поглед, но много хора страдат до смърт от нея...така, че придполагам има такав любов и при осиновителите

моля да ме извините за отклонението

 

Е да де, ама Фуси, като срещна своето детенце - никак, ама никак не го позна
Темата, която цитира Венециас беше 2 месеца преди да се срещнем с Никола. Сто пъти съм разказвала, как протече първата ни среща 

Продължавам да не вярвам в любовта от пръв поглед

Както и аз!И много други тук! (При това съм го описала баш в посочената отколешна тема) Целта да Ви припомня темата бе да посоча, че не само сме го обсъждали дифузно тук и там, но и съмсем фокусирано на едно място!

Мисля, че "древната" тема е полезна именно с това, че отразява, събрани на едно място много мнения, родителски емоционални реакции  и "тръпки". И някак си успокоява, че можеш да попаднеш на детето си без да го разпознаеш на момента!... Но затова пък после каква любовна магия и буря те връхлитат!

Мисля, че любов от първи път вяроятно има , но е рядкост и спохожда малцина!
Смисълът и ползата от такива дебати според мен е посланието към бъдещите родители, които тепърва врят и кипят в лутането: "Ще го позная ли? Моето дете ли ще е това дето ще ми предложат?..."

СЪС СИГУРНОСТ ЩЕ Е ТО! НЕЗАВИСИМО ОТ ПЪРВИТЕ ЕМОЦИИ! ЗАЩОТО ДЕЦАТА СТАВАТ НАШИ И НИЕ ТЕХНИ ПРЕЗ ГРИЖИТЕ И ВЗАИМНАТА НИ ЛЮБОВ!

Разбира се! Но има и друг вариант - не че могат да се правят паралели между отношенията на възрастните и отношенията родител - дете, но все пак, само като аналогия, съгласете се, че ще е много нелепо да обясниш на двама влюбени, че няма проблем да се разделят, защото партньорите, които ще им изберат родителите им, също ще спечелят любовта им!

Оставяйки аналогията настрана, аз много уважавам стратегията специалисти да търсят най-добрия дом и семейство за детенцето, а не родителите да се вихрят и "избират". Но има един широк контингент деца, за които би било шанс да могат да бъдат осиновени от родители, които са поискали именно тях. Да не говорим, че не всички потенциални осиновители държат непременно да осиновят дете. Хората, които имат родени деца, по-рядко (не казвам, че с всички е така, естествено, чела съм за не един такъв случай и тук), са склонни да преминат през машината, за да осиновят някое дете, но за сметка на това могат да се окажат готови на всичко, за да осиновят определено дете, с което ги е срещнала съдбата. Така си мисля аз 

макар да не се срещнахме в дом и аз не познах алекс. държах я и единственото, което изпитвах беше ужас. амисега............
минах през подготовката, през чакането на термина, през телефонните обаждания, почна се.........живеех като в сън. той продължи около 6 месеца. и тогава се разболя...........
и оттогава стана моето дете, дотогава беше детето, което трябваше на всяка цена да гледам, защитавам и пазя, защото има само мен, после стана детето, което  гледам, защитавам и пазя, защото аз имам само нея и бих умряла ако нещо и се случи.
е, струваше ми се много хубава, различно бебе. другите ми се чинеха грозни. сега гледам снимки от маймунския и период и установявам, че беше грозноватичка та ако това е трепването, значи съм го имала.
предполагам, когато инстинктите заработват, хормоните се прегрупират, емоциите се смесват с фактите и идва обичта.
тръпка съм имала към много хора, но с обичта е по-сложно. на пръсти се броят хората, които обичам сляпо, независимо от това какви са. алекс естествено е първа........

макар да можах да осиновя конкретно дете, никога не съм се замисляла какво искам и как бих искала да изглежда. даже полът не ме интересуваше. да не говорим, че не исках и малко бебе. приех я като задача, поставена ми от съдбата. ако трябваше да имам изисквания, щяха да са абсолютно различни. тайно в себе си май и досега искам момченце то аз съм го намерила де........ама ситуацията е много сложна засега.
и честно казано и сега не искам бебе. не съжалявам, че минахме бебешки период, напротив. но мисля, че съм от типа хора, които са по-кадърни да общуват с по-големи деца. мислч, че съдбата ще ми спести подобни изненади като с алекс завбъдеще, ама вече не съм сигурна в нищо. преди много бях сигурна, планирах си живота с години напред, сега гледам да го давам по-лежерно. квото доде, все е добре......

Ако семейство иска да помогне на определено дете, начини има, не е задължително осиновяването да е решението. Ето Монда, която намери начин и гледа детенце. Дидка също помагаше на едно момче, ако не се лъжа.
Не разбирам за какво продължваме да преживяме на три страници едно и също нещо. Не може и това е, плюсове и минуси много и то и при двете процедури.
По-смислен ми се струва въпросът какви са процедурите и възможностите да се ПОМОГНЕ на едно дете, заради което ни е трепнало, какви механизми се предлагат, а не защо не може задължително да го осиновим.
Ами това е положението и толкоз. Според има далеч по-сериозни проблеми при сегашната процедура по осиновяване, които са по-скоро следствие от недомислия на законотворците, неща, които Светкавица подробно описа, това дали ще избереш конкретно дете или не далеч не е най-сериозната пречка пред някой, който е решил да направи тази стъпка.

Куедкудяк, мен ми хареса предложението ти - за тема, как да се помага и без евентуално осиновяване...
тъй като само бегло следях МОнда без ясна представа за самата процедура...няма ли начин наистина да опишете възможните начини в закована тема?