и аз също очаквах нещо да ми подскаже,че това е моето дете,но не се получи това с "трепването под лъжичката",даже в първия момент бебчо ми се видя малко грозничък,но сега знам,че точно тий е бил моя син и ако можех да върна времето пак бих направила същия избор
- Публикувана: 9 юни 2008, 20:08 ч.
- Последно мнение: 17 юни 2008, 08:57 ч.
Защо не можем да осиновим конкретно дете?
Аз само да уточня, към никого конкретно, че "трепването" е явно популярен термин, защото все за него говорите, но аз изобщо не съм го използвала и нямам предвид нищо, което може да се опише достатъчно точно с тази дума. Само веднъж го споменах, но вследствие на отговор на мой пост. Аз имам предвид нещо, което поне в моето съзнание е доста по-различно (може и в някои случаи да става дума за някакво "духовно разпознаване", но имах предвид най-вече случаи, в които има предпоставки човек да държи да се грижи/осинови конкретно дете), но както и да е, така или иначе са ми интересни всички мнения, просто исках да уточня.
ibm - нямам спомен кой за пръв път го вкара това "трепване" във форума, но говорим за едно и също нещо, просто всеки път когато се е пишело по въпроса се е ползвал този израз и някак си сме го възприели.
А обединена тема по въпроса за тръпката, разпознаването и т.н. няма - има разхвърляни мнения из различните теми.
А форума определено имаше нужда от тази тема, поне по мое мнение.
А обединена тема по въпроса за тръпката, разпознаването и т.н. няма - има разхвърляни мнения из различните теми.
А форума определено имаше нужда от тази тема, поне по мое мнение.
До 2003г законът позволяваше да се избира дете от бъдещите осиновители.Как точно е ставала предварителната среща не зная, но нямаше проблем в срещането и избирането на детето.Нещо повече, осиновяваха се деца дори направо от родилния дом, като в съдебно заседание присъстваше/или имаше право да присъства/представител на заведението, откъдето се осиновява дете.Разбира се, съществуваше законов регламент това да се извърши,също се набираха определен брой и вид документи/значително по-малко от тези след изм. на СК/, съществуваше и съдебен контрол върху осиновяването, което се допускаше от съда.Бих могла да твърдя, че съдебният контрол беше достатъчна гаранция да не се допуска осиновяване от психопати, ненормалници или лица, които нямат достатъчно елементарни качества.
Предимства-възможно беше да се осинови съвсем малко дете и то не за да се "кичи" някой с бебе, а защото КТ бе уредил и винаги е уреждал регламентиран отпуск по майчинство за отглеждане на тази възрастова група деца.Така осиновителката можеше да планира определен период от време в който наистина да посвети на детето си спокойно.
Не зная дали разпознаването или трепването е било съществуващо случващо се ит.н., но е факт, че при личен контакт с детето е имало голяма вероятност това да е така.
Нито едно дете не е било подлагано на ситуация някой да го оглежда/конкретно и единствено него/ и след това да каже"Не го искам" и това е следвало от естеството на начина на избиране на дете.
НедостатъциВероятно са съществували корупционни практики,конкретно на мен не са ми известни, но би могло и да е така.Разсъждавайки си мисля обаче, че след като е било допустим и законов начин да си осиновиш дете по избор от болница/родилно заведение/ или дом, няма за какво да се осъществява корупция/Тя съществува преимуществно с цел нарушения/
Ситуации на "избор"
Не са били изключение случаите на осиновяване на роднински деца, намерени деца/от тези, които са ги намерили/В един случай дядото на бебето/нежелано от майката и родителите и/го беше изхвърлил в найлонова торбичка в кофата за боклук, детето е намерено от ром-клошар, занесено от него в болнично заведение, а след това детето е осиновено от близки на семейството, което изхвърлило детето.
За да не стават недоразумения да допълня и това, че в еднаква степен се осиновяваха деца от всички етноси.В избора се акцентираше основно върху пола на детето.
Известна е процедурата от 2003г.Въвежда се проучването "за годност",съвет по осиновяванията, който прави избор.
Предимства:Пресича се т.нар. корупционна практика в домовете и в болничните заведения, ако е съществувала в някаква степен такава.Прави се задълбочено проучване, в което не биха могли да убягнат нелицеприятни моменти от житието на един евентуално "негоден"кандидат-осиновителРешението кое дете при кое семейство ще отиде се взема от колективен орган което е/или поне би трябвало да бъде гаранция за непредубеден и правилен избор необременен от корупционен елемент
Предимства-възможно беше да се осинови съвсем малко дете и то не за да се "кичи" някой с бебе, а защото КТ бе уредил и винаги е уреждал регламентиран отпуск по майчинство за отглеждане на тази възрастова група деца.Така осиновителката можеше да планира определен период от време в който наистина да посвети на детето си спокойно.
Не зная дали разпознаването или трепването е било съществуващо случващо се ит.н., но е факт, че при личен контакт с детето е имало голяма вероятност това да е така.
Нито едно дете не е било подлагано на ситуация някой да го оглежда/конкретно и единствено него/ и след това да каже"Не го искам" и това е следвало от естеството на начина на избиране на дете.
НедостатъциВероятно са съществували корупционни практики,конкретно на мен не са ми известни, но би могло и да е така.Разсъждавайки си мисля обаче, че след като е било допустим и законов начин да си осиновиш дете по избор от болница/родилно заведение/ или дом, няма за какво да се осъществява корупция/Тя съществува преимуществно с цел нарушения/
Ситуации на "избор"
Не са били изключение случаите на осиновяване на роднински деца, намерени деца/от тези, които са ги намерили/В един случай дядото на бебето/нежелано от майката и родителите и/го беше изхвърлил в найлонова торбичка в кофата за боклук, детето е намерено от ром-клошар, занесено от него в болнично заведение, а след това детето е осиновено от близки на семейството, което изхвърлило детето.
За да не стават недоразумения да допълня и това, че в еднаква степен се осиновяваха деца от всички етноси.В избора се акцентираше основно върху пола на детето.
Известна е процедурата от 2003г.Въвежда се проучването "за годност",съвет по осиновяванията, който прави избор.
Предимства:Пресича се т.нар. корупционна практика в домовете и в болничните заведения, ако е съществувала в някаква степен такава.Прави се задълбочено проучване, в което не биха могли да убягнат нелицеприятни моменти от житието на един евентуално "негоден"кандидат-осиновителРешението кое дете при кое семейство ще отиде се взема от колективен орган което е/или поне би трябвало да бъде гаранция за непредубеден и правилен избор необременен от корупционен елемент
НедостатъциПроучването не винаги носи желаната и необходимата информация за лицето/семейството, които осиновяват дете.Набира се информация, често излишна и нямаща отношение към конкретното действие по осиновяване.Очевидно е, че всеки ще се представя в най-добрата светлина, като "докарването" стига до абсурди.
При избор на семейство/лице за осиновител на конкретно дете, съветът по осиновяване често се ръководи от съвсем шаблонни постулати стереотипи, нямащи нищо общо с конкретната "подходящност" на с-вото/лицата към осиновяване на конкретното дете.
В доклада за решението на този съвет/приложен към съдебното дело/ се мъдрят и имената ,възрастта и др. данни на "отхвърлените".За мен това е било винаги доста смущаващо.Ти не знаеш, че си отхвърлен/винаги има поне по 4-5 такива/, но се мъдриш в нечии съвсем чужди документи.
Детето няма никакъм, ама никакъв избор.Пак казвам, не зная нищо за трепването, но ми се струва твърде неблагоприятно едно дете да бъде представено /и само то/ на дадена двойка/лице, които да кажат след това"Не го искам".Ако детето е в група или са две-три деца, то няма да усети вероятно, че е наблюдавано или избирано, но по този начин-мисля, че е нещо, което оставя негативен отпечатък.
Невъзможно е да се осинови дете в ранна възраст, в рамките на която да се ползва пълният размер на предвидения в КТ отпуск за осиновяване на дете.Това е така, защото КТ е съобразен с процедурата за осиновяване по СК преди изменението му.
Майката осиновителка е изправена често пред трудна дилема- как да планира отпуск/за непланирано събитие, което няма как да знае кога ще се случи/, преминал е конкурс за детски градини, напускането на работа не е разумна алтернатива.
Най- големият недостатък
Отваря се не вратичка, ами порта за сериозни корупционни практики в болничните заведения.Стига се до нерегламентирани осиновявания "чрез припознавания"от страна на съпруга в осиновителската двойка./Това са казуси с които на този етап трудно успяват да се преборят юристите/.Друг такъв способ, придбил популярност е "непълното осиновяване",което до изм. на СК през 2003г. се практикуваше преимуществено между роднини.Тук изказвам огромно извинение на Мата, за да не се засегне с неправилна аналогия, зная, че нейния случай не е такъв, но аналогични на нейния случай са точно свързани със забикаляне на закона.Съществуват и други способи на заобикаляне на закона.За цитираните дотук възможности се плащат големи суми, защото не просто избираш дете/или най-малко майка му- информиран си винаги коя и каква е родилката/, но освен това не минаваш през проучване, не кандидатстваш наред с другите, не те проучват и най-важното- избираш бебе,което е стремеж на хората нежелаещи да осиновят дете, обременено от инсттуционализиране.Тъй като това е огромен пробив в една вече създадена система за проучване и избор/с изм. на СК от 2003/, това вече струва много, изключително много пари.Създава и нерегламентиран "пазар на деца", нещо, което няма как да се контролира от РДСП ,защото осиновители и осиновени в тези случаи остават извън регистрите.
И тук да добавя, че по този начин се осиновяват еца от всеки етнос, за съжаление е отворен такъв позорен пазар и за чужденци
При избор на семейство/лице за осиновител на конкретно дете, съветът по осиновяване често се ръководи от съвсем шаблонни постулати стереотипи, нямащи нищо общо с конкретната "подходящност" на с-вото/лицата към осиновяване на конкретното дете.
В доклада за решението на този съвет/приложен към съдебното дело/ се мъдрят и имената ,възрастта и др. данни на "отхвърлените".За мен това е било винаги доста смущаващо.Ти не знаеш, че си отхвърлен/винаги има поне по 4-5 такива/, но се мъдриш в нечии съвсем чужди документи.
Детето няма никакъм, ама никакъв избор.Пак казвам, не зная нищо за трепването, но ми се струва твърде неблагоприятно едно дете да бъде представено /и само то/ на дадена двойка/лице, които да кажат след това"Не го искам".Ако детето е в група или са две-три деца, то няма да усети вероятно, че е наблюдавано или избирано, но по този начин-мисля, че е нещо, което оставя негативен отпечатък.
Невъзможно е да се осинови дете в ранна възраст, в рамките на която да се ползва пълният размер на предвидения в КТ отпуск за осиновяване на дете.Това е така, защото КТ е съобразен с процедурата за осиновяване по СК преди изменението му.
Майката осиновителка е изправена често пред трудна дилема- как да планира отпуск/за непланирано събитие, което няма как да знае кога ще се случи/, преминал е конкурс за детски градини, напускането на работа не е разумна алтернатива.
Най- големият недостатък
Отваря се не вратичка, ами порта за сериозни корупционни практики в болничните заведения.Стига се до нерегламентирани осиновявания "чрез припознавания"от страна на съпруга в осиновителската двойка./Това са казуси с които на този етап трудно успяват да се преборят юристите/.Друг такъв способ, придбил популярност е "непълното осиновяване",което до изм. на СК през 2003г. се практикуваше преимуществено между роднини.Тук изказвам огромно извинение на Мата, за да не се засегне с неправилна аналогия, зная, че нейния случай не е такъв, но аналогични на нейния случай са точно свързани със забикаляне на закона.Съществуват и други способи на заобикаляне на закона.За цитираните дотук възможности се плащат големи суми, защото не просто избираш дете/или най-малко майка му- информиран си винаги коя и каква е родилката/, но освен това не минаваш през проучване, не кандидатстваш наред с другите, не те проучват и най-важното- избираш бебе,което е стремеж на хората нежелаещи да осиновят дете, обременено от инсттуционализиране.Тъй като това е огромен пробив в една вече създадена система за проучване и избор/с изм. на СК от 2003/, това вече струва много, изключително много пари.Създава и нерегламентиран "пазар на деца", нещо, което няма как да се контролира от РДСП ,защото осиновители и осиновени в тези случаи остават извън регистрите.
И тук да добавя, че по този начин се осиновяват еца от всеки етнос, за съжаление е отворен такъв позорен пазар и за чужденци
Аз не прочетох всички отговори и моля да ме извините, ако повторям някой. Причината да не се разрешава осиновяване на конкретно дете е, че се смята, че когато родителите избират сами дете те търсят в него нещо, имат очаквания - например да прилича на таткото или да се казва както детето, което са искали да родят, т.е. проектират върху него своите очаквания. Много често тези очаквания не се оправдават и това води до разочарования. За това се смята, че социалните работници най-добре могат да преценят кой за кого е най-подходящ.
Това ми каза психолог от социалните служби. Не мога да кажа дали това е наистина причината, която е послужила за разработване на съответната нормативна урдеба.
Това ми каза психолог от социалните служби. Не мога да кажа дали това е наистина причината, която е послужила за разработване на съответната нормативна урдеба.
светкавица, няма проблем 
повечето тук знаят за случая ми, не е чак толкова идиличен и има мърляви отенъци 
но спя спокойно. а и човек винаги е по-мъдър след това.
интересува ме следното. практиката на непълното осиновяване и наистина ли я има. бих искала да го знам от чисто статистическа гледна точка. защото аз рових, рових, питах, но честно казано знам само за още един или два такива случаи за много години.
кому е нужно, ако е тръгнал по пътя на припознаването, нека го наречем условно така, да си слага таралеж в гащите и да осиновява непълно, след като непълното оиновяване води след себе си негативи, а с пълното нещата са решени веднъж завинаги.
да не говорим, че даже в агенцията за закрила на детето бяха малко незапознати с този вид осиновяване. и не само там, а и в доста други мастити институции.
впрочем, документите за него са същите, проучването е същото, друг е въпросът как го правят социалните работници. декларация за двугодишно наблюдение също се подписва.
моята социална работничка беше доста съвестен човек и на всичкото отгоре психолог. пак имаше препоръки, доклад и няколко разговора. едиственото през което не се минава са регистрите и съвета, тъй като те са по закон само за пълното осиновяване.
не ми се вярва, ако човек и без това е тръгнал напълно съзнателно и целенасочено по съмнителни пътеки, плаща големи хонорари, да желае да има проблеми, след като може да ги няма. освен ако не е идеалист.
да не говорим, че в удостоверението за раждане винаги седи името на другата жена и то на първо място.
опитвам се да разсъждавам просто логично. при социалните работници, към които съм, понятието непълно осиновяване беше чуждо и непознато, а там има хора, които работят от доста години.
би било също интересно да се намери отнякъде статистика, колко деца биват осиновявани от съпругата на припозналия баща впоследствие. пак с чисто информативна цел като бебета.
повечето тук знаят за случая ми, не е чак толкова идиличен и има мърляви отенъци но спя спокойно. а и човек винаги е по-мъдър след това.интересува ме следното. практиката на непълното осиновяване и наистина ли я има. бих искала да го знам от чисто статистическа гледна точка. защото аз рових, рових, питах, но честно казано знам само за още един или два такива случаи за много години.
кому е нужно, ако е тръгнал по пътя на припознаването, нека го наречем условно така, да си слага таралеж в гащите и да осиновява непълно, след като непълното оиновяване води след себе си негативи, а с пълното нещата са решени веднъж завинаги.
да не говорим, че даже в агенцията за закрила на детето бяха малко незапознати с този вид осиновяване. и не само там, а и в доста други мастити институции.
впрочем, документите за него са същите, проучването е същото, друг е въпросът как го правят социалните работници. декларация за двугодишно наблюдение също се подписва.
моята социална работничка беше доста съвестен човек и на всичкото отгоре психолог. пак имаше препоръки, доклад и няколко разговора. едиственото през което не се минава са регистрите и съвета, тъй като те са по закон само за пълното осиновяване.
не ми се вярва, ако човек и без това е тръгнал напълно съзнателно и целенасочено по съмнителни пътеки, плаща големи хонорари, да желае да има проблеми, след като може да ги няма. освен ако не е идеалист.
да не говорим, че в удостоверението за раждане винаги седи името на другата жена и то на първо място.
опитвам се да разсъждавам просто логично. при социалните работници, към които съм, понятието непълно осиновяване беше чуждо и непознато, а там има хора, които работят от доста години.
би било също интересно да се намери отнякъде статистика, колко деца биват осиновявани от съпругата на припозналия баща впоследствие. пак с чисто информативна цел
като бебета.
Мата, отговарям набързо, че съм на работа.
Чисто статистически не мога да дам отговор, още повече че нямам наблюдение за цялатя страна.Да, не е масово, но все повече "пробива", с цел заобикаляне на новите процедури по осиновяване след 2003г.
Но двата начина, за които говорех не са обвързани/явно неясно съм се изразила/, а самостоятелни.
Защо хората избират осиновяване чрез "припознаване".Не се проучва бащата.Не се проучва и майката в степента, в която се прави проучване при кандидатстване по регламентирания ред.Има канали- адвокат- лекар/наблюдаващ бременността или водещ родилния процес-пак същия адвокат-двойка желаеща да осинови дете.Този способ за осиновяване с оглед закона е възможен да бъде използван само при брачни двойки.Това е така,защоно СК допуска без вписване в регистрите осиновяване на дете на съпруг.Т.е. майката от осиновителската двойка има право да осинови припознатото дете на своя съпруг, което е уж родено от любовницата му.Риск- наказателна отговорност по чл.182а от НК.За съжаление- трудно доказуема ситуация.Втори риск- опасност от искова молба от прокуратурата за отмяна на припознаването, а оттам и осиновяването.Юристите, работещи в тази сфера са борят срещу този тип заобикаляне на закона, за съжаление не особено успешно на този етап, тъй като законовата база е ттвърде противоречива .За огромно мое съжаление/ тук вече не го казвам от позиция на бъдещ осиновител, а като глажданин и юрист/- отваря се нерегламентиран пазар за продажба на деца, на хора недотам проучени/ и дори всъщност никак/, много често- чужди граждани.
За илюстрация- без да е изчерпателна статисктика- в един голям областен град по този начин за една година са оиновени четири деца.Едно от семействата осиновява по същия начин второ дете.
Защо хората избират"непълното осиновяване"Сега нямам много време да пиша за същността и законовия замисъл на непълното осиновяване и какво в правен аспект представлява, акто и с каква цел е създадено.Ще отговоря само защо се използва за заобикаляне на закона
Защо хората го избират/в сравнение с горния вариант/
Обикновено това става от неомъжени жени или жени живеещи в съжителство без брак, защото иначе горния начин/ч/з припознаване / е неприложим.В този вид припознаване не стои опасността от чл.182а от НК, макар често да има посредничество, то е трудно установимо, а заобикалянето на закона не е така очевидно.Отново, когато е с цел заобикаляне на закона се избира с оглед избягване на проучване/ в този му вариант, в който се прави при вписване в регистрите, а ако социална служителка се е старала ,аз само мога да адмирирам това, така би трябвало да бъде/Но аз съм виждала социален доклад за непълно осиновяване, който се състоеше точно от една страничка и се въртеше горе-долу около доходите на осиновителите.Макар и още не така популярно/ но далеч не е истина, че има само един- два случая/отново се практикува от хора, желаещи да избегнат вписване в регистрите и всички следващи се от това последици.Че е "таралеж в гащите" си е така, защото наличието на другата майка далеч не е само формалност, вписана в акта за раждане, доколкото при непълното осиновяване осиновителката не е майка "вместо"/както при пълното О./, а майка"наред" с биологичната майка, с която се прекратява само възможността да наследи детето/ не дай боже да се случи родител да наследява дете/, както и у[b]пражняването[/b] на родителските права , но не и самите права.
Чисто статистически не мога да дам отговор, още повече че нямам наблюдение за цялатя страна.Да, не е масово, но все повече "пробива", с цел заобикаляне на новите процедури по осиновяване след 2003г.
Но двата начина, за които говорех не са обвързани/явно неясно съм се изразила/, а самостоятелни.
Защо хората избират осиновяване чрез "припознаване".Не се проучва бащата.Не се проучва и майката в степента, в която се прави проучване при кандидатстване по регламентирания ред.Има канали- адвокат- лекар/наблюдаващ бременността или водещ родилния процес-пак същия адвокат-двойка желаеща да осинови дете.Този способ за осиновяване с оглед закона е възможен да бъде използван само при брачни двойки.Това е така,защоно СК допуска без вписване в регистрите осиновяване на дете на съпруг.Т.е. майката от осиновителската двойка има право да осинови припознатото дете на своя съпруг, което е уж родено от любовницата му.Риск- наказателна отговорност по чл.182а от НК.За съжаление- трудно доказуема ситуация.Втори риск- опасност от искова молба от прокуратурата за отмяна на припознаването, а оттам и осиновяването.Юристите, работещи в тази сфера са борят срещу този тип заобикаляне на закона, за съжаление не особено успешно на този етап, тъй като законовата база е ттвърде противоречива .За огромно мое съжаление/ тук вече не го казвам от позиция на бъдещ осиновител, а като глажданин и юрист/- отваря се нерегламентиран пазар за продажба на деца, на хора недотам проучени/ и дори всъщност никак/, много често- чужди граждани.
За илюстрация- без да е изчерпателна статисктика- в един голям областен град по този начин за една година са оиновени четири деца.Едно от семействата осиновява по същия начин второ дете.
Защо хората избират"непълното осиновяване"Сега нямам много време да пиша за същността и законовия замисъл на непълното осиновяване и какво в правен аспект представлява, акто и с каква цел е създадено.Ще отговоря само защо се използва за заобикаляне на закона
Защо хората го избират/в сравнение с горния вариант/
Обикновено това става от неомъжени жени или жени живеещи в съжителство без брак, защото иначе горния начин/ч/з припознаване / е неприложим.В този вид припознаване не стои опасността от чл.182а от НК, макар често да има посредничество, то е трудно установимо, а заобикалянето на закона не е така очевидно.Отново, когато е с цел заобикаляне на закона се избира с оглед избягване на проучване/ в този му вариант, в който се прави при вписване в регистрите, а ако социална служителка се е старала ,аз само мога да адмирирам това, така би трябвало да бъде/Но аз съм виждала социален доклад за непълно осиновяване, който се състоеше точно от една страничка и се въртеше горе-долу около доходите на осиновителите.Макар и още не така популярно/ но далеч не е истина, че има само един- два случая/отново се практикува от хора, желаещи да избегнат вписване в регистрите и всички следващи се от това последици.Че е "таралеж в гащите" си е така, защото наличието на другата майка далеч не е само формалност, вписана в акта за раждане, доколкото при непълното осиновяване осиновителката не е майка "вместо"/както при пълното О./, а майка"наред" с биологичната майка, с която се прекратява само възможността да наследи детето/ не дай боже да се случи родител да наследява дете/, както и у[b]пражняването[/b] на родителските права , но не и самите права.
Уж набързо, а стана така ужасно дълго, че чак ме изхвърли системата.Горният пост е мой.Вероятно има неточности , не съм го редактирала, че бюрото ми ще се счупи от работа
Усмихнат и слънчев ден!
Допълвам горния пост- не са осиновени чрез припознаване четири деца, а е стартирана процедурата за осиновяване на четири деца, от които май засега само едната- успешна, другите не са приключени./Тук разбира се, визирам само случаите, в които се "имитира бащинство" и се припознава дете, не включвам случаите на нормалните житейски ситуации/
Усмихнат и слънчев ден!
Допълвам горния пост- не са осиновени чрез припознаване четири деца, а е стартирана процедурата за осиновяване на четири деца, от които май засега само едната- успешна, другите не са приключени./Тук разбира се, визирам само случаите, в които се "имитира бащинство" и се припознава дете, не включвам случаите на нормалните житейски ситуации/
без да съм навътре в нещата това сприпознаването - не е ли проблема за който непрекъснато се тръби - изнасяне на бременни в чужбина с цел "припознаване" на бащата?
след като по телевизията миналата година непрекъснато имаше заловени и репортажи - тази практика е повече от разпространена......предимно дза чужденци, но съм убедена, че и в Бг се практикува то изнтормозени кандидат осиновители
след като по телевизията миналата година непрекъснато имаше заловени и репортажи - тази практика е повече от разпространена......предимно дза чужденци, но съм убедена, че и в Бг се практикува то изнтормозени кандидат осиновители
catnadeen, да, така е.точно така е, както го казваш, практиката започна предимно с чужденци- по- платежоспособни са, а рестрикциите в техните осиновително процедури- на държавите , на които са граждани- по-големи.Често тук се адмирират законовите ограничения и дълготрайните процедури в други държави, но обратната страна на медала, е отварянето на позорни и нерегламентирани пазари за деца.
светкавица, постовете ти са за мен безценни. чиста и точна информация, която е много на мястото си в този форум.
непълното осиновяване е по-рядко, както си уточнила, но припознаването е масова практика.
цялата схема ми е напълно ясна, но не е ясна на много хора, тръгнали по този път.
и огромните рискове, които води всичко това след себе си.
според мен, липсата на информация води и до заблудата, че с едно припознаване нещата са приключили и после ни лук ял ни лук мирисал.
нещо не е напълно наред със законите. от една страна се опитват да ограничат корупцията, от друга отварят още по-големи възможности за размяна на огромни суми пари. доказването, че пари са дадени е почти невъзможно, промяната на даден закон ужасно трудна, но могат да се променят дадени наредби спрямо ОЗД, които засягат проучването на определените осиновители. пълни и непълни.
след като закона дава възможности за подобно осиновяване, значи е законно, но би трябвало заради доброто на децата наблюдението да е доста по-строго отколкото при осиновителите, минали през регистрите.
при непълното осиновяване тайна няма, няма и как да я има, но при пълното е налице, така че, дори детето да не е в добро състояние, няма как и кой да го разбере. а в крайна сметка всички закони са насочени най-вече към добруването на децата.
от друга страна, подобни осиновявания може би донякъде спестяват на много деца ужасната съдба да бъдат захвърлени в кофите за боклук или отглеждани от родители, които ги считат за тежест и пречка в живота си.
поне според мен за момента това е една макар и не генерална, но все пак разумна мярка.
пресичане на корупцията с промяна на закона е трудна задача, но създаването на органи, наблюдаващи подобни осиновявания е реална цел.
непълното осиновяване е по-рядко, както си уточнила, но припознаването е масова практика.
цялата схема ми е напълно ясна, но не е ясна на много хора, тръгнали по този път.
и огромните рискове, които води всичко това след себе си.
според мен, липсата на информация води и до заблудата, че с едно припознаване нещата са приключили и после ни лук ял ни лук мирисал.
нещо не е напълно наред със законите. от една страна се опитват да ограничат корупцията, от друга отварят още по-големи възможности за размяна на огромни суми пари. доказването, че пари са дадени е почти невъзможно, промяната на даден закон ужасно трудна, но могат да се променят дадени наредби спрямо ОЗД, които засягат проучването на определените осиновители. пълни и непълни.
след като закона дава възможности за подобно осиновяване, значи е законно, но би трябвало заради доброто на децата наблюдението да е доста по-строго отколкото при осиновителите, минали през регистрите.
при непълното осиновяване тайна няма, няма и как да я има, но при пълното е налице, така че, дори детето да не е в добро състояние, няма как и кой да го разбере. а в крайна сметка всички закони са насочени най-вече към добруването на децата.
от друга страна, подобни осиновявания може би донякъде спестяват на много деца ужасната съдба да бъдат захвърлени в кофите за боклук или отглеждани от родители, които ги считат за тежест и пречка в живота си.
поне според мен за момента това е една макар и не генерална, но все пак разумна мярка.
пресичане на корупцията с промяна на закона е трудна задача, но създаването на органи, наблюдаващи подобни осиновявания е реална цел.
Да, Мата, точно така е.И се получава защото при изменение на един правен институт в даден закон, кодекс и т.н. не се държи сметка за другите успоредно действащи правни възможности, които също се нуждаят от промяна.Напр. ако имаш една паянтова къща не е достатъчно да смениш фаянса, трябва да ремонтираш и тръбите, да отстраниш течовете и т.н за да има резултат.У нас е твърде популярно т.нареченото изменение на законите "на парче"Или надве-натри се създават съвсем нови нормативни актове, последвани от безкрайни изменения и допълнения, често трудно усвоими "на момента" и от опитни юристи.
Искам да споделя и нещо друго.Може и смешно да ви се види и не че съм привърженик на отминалото соц.време, напротив, но се случи и нещо заслужаващо внимание.Когато предстоеше да се приемат новия Кодекс на труда и новият Семеен кодекс месеци наред се провеждаше широко народно и медийно обсъждане.В печата се публикуваха писма на обикновени граждани, понякога твърде наивни и далеч от правото, но в съвкупност те даваха повод за размисъл на нормотворци и възможност за извличане на разумни идеи.Това беше направено тъй като тези два нормативни акта уреждат материя пряко засягаща абсолютно всеки гражданин и най-проявимата му сфера на живот- трудовите праоотношения и родствените такива.
Сега- надве-натри се "коват "закони и целта е кой политик на кого ще натрие носа, а потърпевшото общество ...Защото колкото и да си стриктен "правораздавател", ако пред магистратите не стои една стабилна, разумна и в действителност обществено детерминирана нормативна база, аман ти е работата от правораздаване...
Искам да споделя и нещо друго.Може и смешно да ви се види и не че съм привърженик на отминалото соц.време, напротив, но се случи и нещо заслужаващо внимание.Когато предстоеше да се приемат новия Кодекс на труда и новият Семеен кодекс месеци наред се провеждаше широко народно и медийно обсъждане.В печата се публикуваха писма на обикновени граждани, понякога твърде наивни и далеч от правото, но в съвкупност те даваха повод за размисъл на нормотворци и възможност за извличане на разумни идеи.Това беше направено тъй като тези два нормативни акта уреждат материя пряко засягаща абсолютно всеки гражданин и най-проявимата му сфера на живот- трудовите праоотношения и родствените такива.
Сега- надве-натри се "коват "закони и целта е кой политик на кого ще натрие носа, а потърпевшото общество ...Защото колкото и да си стриктен "правораздавател", ако пред магистратите не стои една стабилна, разумна и в действителност обществено детерминирана нормативна база, аман ти е работата от правораздаване...
Препоръчани теми