Защо не можем да осиновим конкретно дете?

  • 5 261
  • 47
  •   2
Отговори
# 45
  • Мнения: 1 347
приех я като задача, поставена ми от съдбата.

Ето това е!  Hug

Иначе лично аз, макар да не смятам, че преживяме незначителни неща, също силно се интересувам и от различните от осиновяване начини да се помага на деца, така че може или някой да отвори нова тема, или да продължим тази в такава насока, защото тя някак естествено следва (или поне на мен така ми се струва)  Peace

# 46
  • Мнения: 16
Когато преди 1 година ни се обадиха че има дете за нас аз честно казано бях и щастлива и объркана.Насрочиха ни среща с детето за след една седмица през която направо щях да полудея от притеснение.Когато най после отидохме в дома и ни донесоха бебчо ние бяхме напълно сигурни че това е нашето дете.Просто усетих онова свиване под лъжичката.Скришно му направихме няколко снимки и когато ти показвахме на приятелите си всички бяха единодушни че малкия е точно копие на мъжа ми.Не знам за вас но аз вярвам в съдбата и съм убедена че това дете е родено точно за нас.Колкото до корупцията нея още я има,когато си взехме детето ме срещна една позната която работи в частна болница и ме попита защо не съм се обадила че можело да ми уредят бебе направо от болницата срещу заплащане разбира се.

# 47
  • Мнения: 286
Когато преди 1 година ни се обадиха че има дете за нас аз честно казано бях и щастлива и объркана.Насрочиха ни среща с детето за след една седмица през която направо щях да полудея от притеснение.Когато най после отидохме в дома и ни донесоха бебчо ние бяхме напълно сигурни че това е нашето дете.Просто усетих онова свиване под лъжичката.Скришно му направихме няколко снимки и когато ти показвахме на приятелите си всички бяха единодушни че малкия е точно копие на мъжа ми.Не знам за вас но аз вярвам в съдбата и съм убедена че това дете е родено точно за нас.Колкото до корупцията нея още я има,когато си взехме детето ме срещна една позната която работи в частна болница и ме попита защо не съм се обадила че можело да ми уредят бебе направо от болницата срещу заплащане разбира се.
При мен пък нещата стояха съвсем иначе. Когато отидох в дома и изведоха детенцето ми видях едно изплашено същество с отнесен поглед. Никакво свиване не усетих. Искаше ми се само да го грабна, да го гушна и да си отидем вкъщи. Външно синът ми изобщо не прилича на мен. И въпреки това съм на 100% убедена, че това е моето дете, защото вярвам в съдбата и в това, че Господ взема решения за  важните неща в живота ни вместо нас. А пък любовта дойде по-късно и с дните и годините се увеличава все повече и повече и придобива размерите на лавина....

Общи условия

Активация на акаунт