Какво мислите за редукцията на ембриони?

От гледна точка на нормално забременелите, редукцията може и да неприемлива, но за забременелите с АРТ, това е просто стъпка към така желаното дете, един вид намаляване на риска за протичане на бременността и успешния й край. Ако аз например бях забременяла нормално с тризнаци, нямаше да направя редукция - щях да се опитам да ги износя и трите. Най-малкото щях да съм освободена психически от мисълта, че може би това е единствената ми бременност в живота и единственият ми шанс да имам дете, защото може би следващите ми опити ин витро няма да са успешни...
Лекарят не те задължава да направиш редукция - той си казва мнението, решението е твое. С мен имаше едно момиче, което отказа да направи редукция на третия ембрион например.

Темата стерлитет наистина е много болезнена за минаващите през това двойки. Защо ли скачаме като ужилени и се засягаме толкова лесно... ами защото всекидневно се сблъскваме с тенденциозно отношение и вече сме станали по-чувствителни на тази тема.

Лулу, работата тръгна оттам, че писаха хора, които са абсолютно незапознати с проблема. Аз например не бих си дала мнението по тема, от която не разбирам. Няма да пиша например наизуст в тема за кърмене, та била тя и в Клюкарника.

Не мога да разбера защо е това делене на "нормално забременели" и "забременели с АРТ". Нормално забременелите не трябва да имат мнение по проблема ли?
Защото аз съм "нормално забременяла", но с определени проблеми при износването на "нормална бременност" и лично съм била изправена пред дилемата "Редукция или не".
И Жабче, не преекспонирай нещата. Аз (ползвам твоя пример), ако бях забременяла "нормално" с тризнаци, (в моето здравословно състояние) щях да направя редукция и нямаше да се успокоявам, че мога да забременея отново, а щях да го направя, за да дам шанс за живот на себе си и на поне 2 от бебетата си.
Всъщност, не мисля, че 2-те теми трябва да се приемат за пряко свързани, защото може да се забременее с АРТ и да не се наложи редукция, както и при нормално забременяване може да се наложи редукция.
Изобщо, темата за редукцията е много сложна и болезнена и не е нужно допълнително да се дъвчем...

кой ще изследва малки деца за спобобността им да зачеват , както и да са заченати самите те ?

Защо? И защо да е `наизуст` - 100% имаш някакви сблъсъци с темата, някакви впечатления, някакви вътрешни решения по въпроса. Никой не е напълно изолиран от дадена тема, особено ако дълго се е подвизавал във форуми Питайки и изразявайки мнение, се сблъскваш с други виждания и научаваш доста неща За мен примерно дискусиите по темата кърмене и в Майките, и в Клюто са много полезни, защото в Кърмаческия е едно затворено общество и дискусия не може да стане. Неслучайно с Бу пускаме анкети за нещата, които ни интересуват, в Майките, където четат хора с различни мнения, а не в Кърмене, където си знаем какви отговори ще получим.
За мен дискусията дотук може да се обобщи така:
Ако някой каже, че има 30% шанс, а аз кажа, че има 70% вероятност да не стане - някой от нас неправ ли е? Ако аз кажа - има риск и е добре да се внимава, а човекът насреща каже - знам, но аз ще го поема - някой от двамата неправ ли е? Ако аз кажа - в тази ситуация аз бих постъпила така, а човекът насреща каже - аз пък бих взел другото решение - някой от двамата в грешка ли е? В такива теми няма единствен верен отговор, има само лични решения.

 

Азаф, никой не ограничава правото на мнение. Все пак сме големи хора, малко или много информирани по доста проблеми. Всеки има право на мнение, просто незнайно защо, говорим на различни езици... накрая ще се окаже за едно и също. 
Определено преиначаваш думите ми обаче или просто ги интерпретираш погрешно... Ако бях забременяла нормално с тризнаци, щях да направя всичко възможно да ги износя и да им дам живот, също както си направила ти с близнаците, въпреки риска. И не бих се успокоявала с това, че съм забременяла нормално, защото както и да е забременяла една жена, загубата на дете винаги е много болезнена. Разликата е тук (ще се самоцитирам): "щях да съм освободена психически от мисълта, че може би това е единствената ми бременност в живота и единственият ми шанс да имам дете, защото може би следващите ми опити ин витро няма да са успешни... " Ето затова и направих редукция в моя случай, заради тази тънка психологическа граница, която всъщност един вид ни разделя на естествено забременели и забременели с АРТ.

Хедра при положение, че единственият ми сблъсък с темата беше как да си спра кърмата след късен аборт, не мисля, че съм достатъчно информирана за да си позволя да отстоявам някаква позиция по тема "Кърмене", свързана с тънкости в "занаята".    Но това е и въпрос на характер - аз лично първо чета и се информирам и ако съм сигурна в знанията си, чак тогава си позволявам да говоря, което обяснява и позицията ми по въпроса с писането наизуст.  Не съм визирала точно тебе с по-горния си постинг... Нито пък искам да налагам мнението си, то си е лично мое, както и решението при евентуална следваща многоплодна бременност ще си е пак мое. Просто държах да подчертая, че има голяма разлика в мисленето на жените, сблъскали се с проблемите на стерилитета и тези, които не са имали подобни проблеми. Неслучайно се появиха 2 лагера в темата.

Както каза Хедра по-горе, всеки решава сам за себе си и затова изглежда аз не мога да разбера точно цитираното от теб, защото след загубата на момченцето ми лекарите ми даваха много малък шанс за забременяване и после това беше 1 от доводите им да ми предложат редукция - с идеята да родя 100% поне 1 дете, защото 3-та бременност просто нямаше да мога да имам (нито ин-витро, нито по какъвто и да е друг начин)...
Затова и предпочетох да поема максимален риск, но това е въпрос на личен избор...
Просто мен точно заплахата от факта, че няма да мога да забременея никога отново ме накара да откажа редукцията...
 

Затова и не коментирам избора на никой друг, защото аз самата в друга ситуация бих взела друго решение (писах по-нагоре) - всеки сам трябва да вземе подобно решение и да прецени дали е добро за него самия или не...

Когато си чакал с години да видиш 2 черти на теста за бременност, когато си минал през хиляди болезнени и скъпоструващи процедури, когато мисълта за дете не напуска съзнанието ти и живееш с тази болка ежесекундно... мисленето се променя.

На мен също ми се наложи да взема решение да запазя бременността си още в самото начало, въпреки че ми препоръчваха аборт заради животозастрашаващи усложнения от ин витро процедурата. А после се реших и на редукция, в името на това да родя поне едно от бебетата. Всичко, което зависи от мен го направих, но за съжаление това не винаги е достатъчно. Ти си имала късмета и щастието да стигнеш до успешен край, но много други не биха успели.

На всеки Личния избор е свързан с уникални за него житейски ситуации.Азаф-тук е допирната точка.При теб-така се е случило, при други-по друг начин.Не е зор да се налага  едното лично и да се оспорва чуждото лично.Както и психологическите моменти.При едни, чакали и минали през какво ли не 3-4-5-6-7-8-10 години дете е едно, при други-друго.И за всеки поемането на някакъв риск се измерва в различни проценти.

В РД с първото си дете попаднахме в интензивното поради лекарска грешка. За седмицата, в която бях там видях много житейски проблеми, за които дори и не предполагах. Запомних една история обаче - майка с гинекологични проблеми има и семейни. Родителите й не приемат съпруга й и детето от първия му брак поради, обобщено казано, балкански простотии. Пари за някакво по-добро лечение липсват, пък и медицината е на друго ниво. /описаните събития се развиват преди 13 години/. В един прекрасен ден на майката поставят диагноза "Никога няма да забременееш". Нейната реакция е "Няма да стъпя при вас, защото аз вече си имам едно дете, което макар, че не съм родила, го гледам." Да, но след няколко месеца отново отива на преглед заради проблеми. Проблеми няма, има съмнение за бременност. След месец става съмнение за близнаци. В един ден тя прокървява, вземат я в болницата и се оказва, че е загубила едното бебче, но останалите 3 са налице. До края на бременността лежи в патологията, системи, серклаж, пълно наблюдение. Накрая с операция се раждат две бебчета, а лекарите изваждат мумифицирания трети ембрион.
Понякога природата налага редукция, а лекарите имат сили само да я копират.
Като заговорихме за природа - имам две нормални бременности с нормално раждане и зачеване от раз. Поради други причини от медицинско естество, не гинекологично, 3 бебе не ми се полага, т.е. трябва да избирам аз или детето. А вече родените ми деца?

Разбира се, така е.
Просто казах, че не е нужно да се делят хората по определени признаци и да се приема, че едно такова решение зависи от еди-какво си. И изглежда аз не се изразявам правилно, защото Жабче повтаря моите думи, а излиза, че се получава несъществуващ спор.
Аз самата казах по-горе, че невъзможността да имаш дете променя мисленето, защото аз съм от тези жени, които (въпреки "естественото" забременяване) стигнах до него след куп операции, ежедневни инжекции с конски дози хормони, "скъпоструващи процедури"  (нима животът на собствените ни деца има цена) и т.н., и т.н.
Подписвам се под това от личен опит.
И пак казвам, че всеки взема най-доброто решение за себе си и не бива да съди избора на другите

Е, в този случай не виждам изобщо някакво съмнение или "морална дилема" - когато вече имаш деца и трябва да избираш редукция/аборт или твоя живот, за сметка на вече родени и нуждаещи се от майка си деца (+ евентуално 1или 2 бебета, които ще са обречени да нямат майка, ако оцелеят)...
Просто в подобен случай няма дилема...

Не те осъждам въобще за избора, в твоята ситуация може би и аз щях да постъпя по същия начин. Но продължавам да съм на мнение, че решението за редукция наистина много зависи от начина на забременяване, особено що се отнася до редукция след ин витро процедура. И все пак в крайна сметка лекарят предлага и съветва, но крайното решение си е лично твое.

Наистина изместихме темата, да кажа и за моралната страна на въпроса. 
Мислите ли, че съм умувала дали е морално или не да убия едно от бебетата, особено след като съм ги чакала с години... не, мислех си само какво да направя, за да износя поне едното.

Лулу, защо реши, че ми е било лесно да убия едното бебе, защо си помисли, че не плаках и не страдах?! Лесно е да се съди отстрани, на чужд гръб и 100 тояги са малко са казали хората. Не виждам какво толкова за осмеляване има - та това беше логичният избор в моя случай, това е премерен и разумен риск. Няма нищо, което да крия и от което да се срамувам. Нито пък съм станала бездушна и по-малко  чувствителна заради стерилитета.
Извинявай, но да сравняваш ембрионалната редукция след ин витро с аборта по желание е най-малкото нелепо!

А за петицията - ами прочети по-внимателно и ще разбереш къде е разликата. Петицията не е за или против аборта. Тя е против връзката стерилитет-аборт, защото голяма част от обществото смята, че стерилитетът се дължи на невъздържан полов живот и аборти, произлизащи от него.

Аз се учудвам как няма още реплики за Господ.Или за "не го мисли и ще стане" или заклеймяване от църквата....
Що ли някои си товарят главите с непосилни мисли.Както казах-житейски съдби-бол.И това, че някоя моя приятелка се е държала пред мен "мъжки" без да покаже какво преживява, какво чувства с всички фибри на тялото си когато е минала през ада, и се налага да се сбогува с мъничките човечета в нея неродени още, не значи, че не го преживява.Щото пък ако реве пред всички-тогава пак ще има недоразбрали и всяващи смут с въпроси-ама хайде сега, що ревеш, то божа работа това...