Търся дъщеря си, родена на 9 ноември 1986 г., в София

Здравейте,
Не съм оттук, но се зачетох. Имам приятелка с осиновено дете.
Разбирам чувствата ви към БМ, но мислите ли, че това е добре за децата ви. Сигурно не го казвате на децата си, но тук има много осиновени, може и вашите след време да четат. И всички остават с убеждението, че са родени от някаква ужасна безотговорна жена.

И аз не съм от тук, но моя много близка приятелка чака осиновяване на детенце и напоследък доста чета тук, за да успея да подготвя собствената си дъщеря какво е осиновяване, а и да мога адекватно да отговора на потребностите на новия член / членове на семейството. Та по повод горния пост. Каква освен безотговорна може да се нарече жената, оставила новороденото си?!? Смятам, че четящите тук осиновени деца са достатъчно интелигентни зрели хора, които не си съставят някакви илюзорни представи за БМ /ББ, граничещи с не особено успешните латино сериали. Желанието да знаят произхода си, чисто генетично погледнато, е напълно нормално. Защото касае решение, ИЗБОР, който някой друг е направил, а те са били безсилни да променят. Нормално е да си задават въпроси като - защо е станало така, защо се е отказала от мен и т.н. Това обаче по никакъв начин не променя факта, че БМ постъпва изключително безотговорно, изоставяйки детето си. Или може би по точната дума е егоцентрично. Защото тя ще има право на още един шанс да подреди живота си без въпросното дете... Не изключвам възможността в конкретни случаи БМ да не е имала друг избор. Но все си мисля, че те са сравнително редки и решението на БМ да остави детето е нейният СЪЗНАТЕЛЕН ИЗБОР. Е трябва да признаем, че има известна отговорност при някои от тях - поне поставят подписа си, че са съгласни детето да се осинови, с което му дават право да има собствено семейство и грижовни и любящи родители, да израстне в здравословна и щастлива среда
Моля да ме извините, ако смятате, че не би следвало да се меся в темата

Puch4e, ти си страхотна приятелка 

Благодаря  Старая се да помогна с каквото мога

PS Фоксче, и дъщеря ми се казва Божидара и е родена на 06.01.2007   

И други са ти го написали - избора е бил твой, в твоите ръце. Няма такъв момент, че другите са взели решението вместо теб. Говорим за 1986 година, била си пълнолетна. А твърдението ти,че родителите ти "са взели правилното решение" ме  Правилно за кого? За тях? За да избягат от срама, който си им донесла? За теб? За бебето? Сега сигурно си живеят доволно и щастливо. МНого важно, че са причинили страдание на едно същество, на което би трябвало да се радват като баба и дядо. Интересно как се зарадваха после на родената в брака ти дъщеря? Аз бих ги нарекла лицемери.  За мен това е бягане от отговорност. Избрала си по-лесния път. Да не те осъждат, да не ти се присмиват, да имаш по-голям избор. Сигурно има мъка и болка в сърцето ти. Нормално, хората и за кучетата си жалеят.
 Осиновена съм! Имам прекрасни родители, дарили ме с безкрайна обич, топлота и грижи. Имаше време , в което исках да видя, тази която ми е дала живот / не желая да ползвам термина биологична майка, за мен думата майка е свята/. Имах възможност, поради работата си в съда да открия делото си за осиновяване. Е, разбрах данните й. Можех да си направя труда и да я открия. Направих си дори копие от делото и все още си го пазя. Но не искам да я виждам. Тя е направила този избор вместо двете ни преди 37 години. Не ми липсва. Никога не ми е липсвала, заради родителите, с които Бог ме е благословил!
Може да звуча крайна и жестока, но Анелия, не я търси. Ти си избрала да я оставиш, бъди вярна на избора си. Ако си искала да знаеш нещо повече за живота й, щеше да си до нея, да следиш развитието й, да се радваш на първата усмивка, на първото зъбче, да не спиш, когато плаче....ти си избрала лесния вариант, ами живей си го!

Според мен си имала избор в началото или да направиш аборт(колкото и гадно да звучи),или да родиш детето си.Ти си направила своя избор тогава.Да родиш едно дете е отговорност-да го отгледаш и възпиташ,да дадеш всичко от себе си за него,а не да го оставиш на произвола на съдбата и да разчиташ на неговия късмет.Съжалявам ,ако бях малко груба,нямам за цел да те обидя,но не родителите ти са били тези,които е трябвало да взимат решение вместо теб ,а ти самата.

Amelia,

Дали да проучваш какво е станало с нея - както ти решиш.

Дали да и се ракриеш - не.
Дали да се разкриеш на родителите и - не.
Разкрий и се само ако е в особено тежко положение и е сама (т.е. без родители).

По написаното от теб става пределно ясно, че не си дорастнала за това и надали в този живот ще дорастнеш.
Бих подкрепила всеки родител, изхвърлил от къщата си подобна посетителка - сетила се след Н-броя години и след някой свой личен крах "колко щастлива би била ако ...".
Кое ми дава право да се изказвам ? Или да те характеризирам ? - Всеки ден плащам с моята свобода за свободата една като теб да започне отначало и начисто.

Моята като ме е родила е била учителка по математика, бащата е бил по-образован. Такива момичета и тогава и сега се разбират чрез лекари и близки и не си оставят децата в дом, което не ги прави с нищо по-добри или по-хуманни от циганките, които не си и спомнят в кой дом са им децата. Споразумяла се е с родителите ми 2 месеца преди да се родя.  И в двата случая родилката се е съгласила с бебето да се случи всичко.
Нямам никакво желание да си общувам с моята по никакви поводи. Исках и много се трудих да науча какво е станало.


Ти си имала ЧЕТИРИ пъти отделни възможности за избор И си го направила ЧЕТИРИ пъти:
1) Правиш секс  или не.
2) Ползваш предпазни средстава или не.
3) Правиш аборт или не.
4) Изоставяш детето или не.

Колко пъти човек има толкова много шансове да вземе решение отново и отново ???


А най-мръснишкото от поведението ти е, че ДЕВЕТ месеца детето е зряло с мислите ти за раздяла и край завинаги. И този усет е във всяка негова клетка.  Не подлежи на почистване и обновяване. Това масово не се разбира и за един живот изслушваме тонове упреци от рода на това колко ни е провървяло.
Избрала си хем да не си нарушиш репродуктивните способности с аборт, хем да започнеш наново и начисто друг живот.


Права е Калина, че те молим  да не си отиваш. И аз бих искала да чувам ти какво мислиш.
А ако наистина искаш да видиш ние - децата, какво мислим - намери и прочети. Има много писано тук.

А ако не намериш сили да прочетеш - лъжовни са думите ти.

Мисля, че Амелия се скри. Май й дойдохме в повече. На мен поне ми се струва, че писахме доста цивилизовано и сдържано. Мисля си, че много премерено използвахме думите, за да изкажем поне част от нещата, които си мислим.
Амелия, навярно няма да се появиш повече. Предполагам четеш, всъщност - надявам се да четеш. Понякога е много трудно да отговоря на въпроса на моят син "Защо ти си ми майка". В такива моменти ми се иска да попитам родилката Защо аз съм им майка - какво не им хареса на тези прекрасни рожбички, как можа да ги бележиш така. Преди два дни единият беше наказан до Коледа с всички наказания на света, а днес цял ден се мятахме из морето. Толкова е трудно понякога и толкова е прекрасно.
Защо ли пиша това?
Понечих да го изтрия, но ще го оставя.

Скьпа Калина аЗ мисля ье раЗбирам ЗаЩо си го писала това и се радвам ье  не си го иЗтрила

 

 

Момичета, когато влязох във форума имах подобно отношение към БМ, подобно на повечето от вас. Завихрена от събитията ,които се случваха с много бърза скорост тогава, съм допускала грешката да я съдя и да задавам въпроса - Как е могла да го остави?

Никой няма право да съди никого.

Никой който не е бил на мястото на тази жена. Ние не познаваме тази болка ...
Коя от нас е безгрешна? Не ви ли се е случвало да извършите нещо, за което после да съжалявате? Никой не е светец.
"Не съдете, за да не бъдете съдени..." Не сме ние, които да въздадем правосъдие.  Защото нали знаете, че с какъвто аршин съдите с този ще бъдете съдени, т.е.  за да съм ясна съвсем- поставени в ситуация, която сме осъждали... в някой друг живот, а може и още в този...

Лека вечер на всички и приятна почивка утре. 

Това е и моето мнение.
И още нещо. Моля ви, не бъдете толкова крайни към тези, които мислят по-различно от вас. Всички се печем на един огън, всички лекуваме "първичната рана". Но сме различни - всеки от нас има и свои си рани.
Например: много от майките не могат да имат собствени деца. Това също е една рана, която всеки лекува с различен мехлем, но и тя е за цял живот. Някои от майките имат лични проблеми от емоционален или здравословен характер. Някои от майките сами отглеждат децата си... Самото отношение към живота е различно при всички нас.
А относно другите майки на децата ни (аз така предпочитам да ги наричам), лично на мен ми е много интересно да разбера техния начин на мислене и тяхната болка. Не ги гонете, моля ви. Дори ако има социални работници или психолози, занимаващи се с тези неща, моля ви, споделете по какви причини и с какви чувства човек подписва декларациите за отказ от детето си.
Искаме или не, признаваме си или не си признаваме, тези жени и мъже, които са създали физически нашите деца, присъстват в мислите ни, те вече са част от живота ни. Те са страна по делата за осиновяване, въпреки отказа. В този форум за мен най-ценното е, че чета толкова много откровения от майки и осиновени деца, защо да не изслушаме и тези жени, които също носят огромна болка в душите си, в това съм сигурна? За мен лично това ще бъде много полезно.
Наистина ли само аз мисля така?

 А тези, които са били изоставени, без да им се даде право да се защитят, без право на обяснение?
 Сигурно има причини, които са основателни , за да оставиш детето си на държавата....но не и за мен. Преди 17 години трябваше да взема подобно решение. Взех го! Благодарна съм на Бог за 180 сантиметровото чудо! Да, баща му сега е до мен, но аз бях взела решението, дори да не беше. Бях на 20, но избрах срама в малкия град, да ме сочат с пръст и какво от това. Това е моят избор и аз  живея с него!
Не се извинявам за острия си тон!

И аз мисля точно така!!! За мен няма основателна причина за изоставяне на бебе, просто съм категорична за това 

А това , мила, което подчертах в постинга ти е страхотно  И днес си мисля, защото най-добрата и обичана моя приятелка в момента след много чакане осиновяват бебенце, мисля си, че тази майка, т.нар. биологична - ами макар, че осъждам изоставянето на детето, съм и безкрайно благодарна в този момент, за това, че много скоро приятелката ми ще е МАМА, толкова чакано и жадувано е това бебе.............  И ако някой ден тази жена го потърси и поиска да го види - просто няма да продължавам с това, което си мисля  за да не развалям поста си!!!

Прегръщам всички мами и прекрасните дечица!!!

Откакто преди 5 години решихме със съпруга ми да осиновяваме дете аз чета всичко, попаднало ми по темата и се срещам с много хора - осиновители и осиновени (за съжаление хора оставили децата си не познавам, или просто не са си признали). Мнения има всякакви - от двете крайни и отричащи по-горе, до абсурда за някои от вас двете майки на едно дете не само да станат приятелки след като се запознаят но и на определен етап от живота си да живеят заедно. Свят шарен, хора всякакви...
Повечето от пишещите тук в други теми са изразили готовност да бъдат до детето си ако реши да търси корените си и са съгласни, че това е негово право и част от лекуване на болката.
Нека да ги чуем тези хора, за да сме подготвени за тези срещи, а грешките нека Бог ги съди.
Аз лично познавам жена, която направи аборт на 20 години и повече не може да има деца. Сега е на 40 и продължава да смята, че не е готова да осинови, защото е убила собственото си дете. Изглежда на повече от 50 и така се чувства. Това правилният избор ли беше?

Противоречиви са чувствата ми към жената дла живот на моите деца. Стават негативни когато децата ми страдат заради зададените и незададените си въпроси. А съм й благодарна - чисто егоистично заради онзи подпис. Тя ме направи майка с избора си да не бъде майка.И ми идва да я разкъсам като видя болката в очите на децата си когато задават онези объркани въпроси. А когато ги прибрахме в къщи я мразех. И сега каъто се сетя как изглеждаха и как ме гледаха, колко сами са били. Дупчиците от инцекции по крачетата и гплемите объркани очи. наистина за това я мразя. Всъщност каквото и да струва на една жена не бива да причинява това на едни толкова беззащитни душици. Бог знае през какво ще преминат. А ако "не случат", ако останат завинаги зад борда.
Амелия, ако твоята болка отнема част от болката на детето, на което си дала живот я носи. Ако мисълта, че така облекчаваш неговата болка, че я отнемаш я носи.
Бих приела тази жена в живота ни, ако това е желанието на порасналите ни и укрепнали деца.
Всъщност когато имах съмнения за една лоша гостенка бях решила да отида при нея и ако аз ще си отивам да я помоля да бъде майка на децата ми. За да не останат отново сами.