Публикувана: 3 юли 2008, 19:31 ч.
Последно мнение: 27 авг. 2008, 12:35 ч.

Търся дъщеря си, родена на 9 ноември 1986 г., в София

12 278
82
1

Гост

1
2
3
4
...
6
Всички

3 юли 2008, 19:31 ч.

Оставих я за осиновяване няколко дни по-късно... Може би тя също ме търси или може би не.

Ако ти четеш в момента, дъще, и ако си се питала коя съм, защо и как, ако си се опитвала да ме намериш... но не си успяла... Не очаквам нищо, може би ме мразиш или не си и помисляш за мен, а може би не знаеш, че си осиновена. Бих искала да се срещнем, да те видя. Дори само да знам, че си добре, че си жива и здрава... Ако ти желаеш... Не искам да ти отнемам родителите - те са те отгледали и възпитали, те са ти дали повече отколкото аз можах.

Ако четеш в момента и не искаш да ме познаваш, искам да ти кажа: обичам те. Горещо се моля да си добре, да си попаднала на добро семейство... сърцето ми казва, че те обичат. Бъди здрава и щастлива.

Ако решиш да се свържеш с мен.... не смея даже да се надявам на това......... ще бъда безкрайно щастлива да те видя.....

# 1 3 юли 2008, 20:13 ч.

Мнения: 2 172

Амелия, прочете ли добре в темите тук през какво минават понякога "оставение" деца и техните родители?Мислех, че съм преодоляла много неща, но за миг си представих, че търсиш моята дъщеря( не е тя със сигурност, но...) Thinking

Появява се някой който много я обича.....и мисли , че живота й е бил розов.

# 2 3 юли 2008, 20:26 ч.

Мнения: 448

не мисля ,че това е мястото да търсиш дъщеря си.всяка от нас се моли да не се появи любящата бм на нашите деца ,все пак ние гледаме децата,които вие сте изоставили,а след години се появявате от някъде и искате да ги видите smile3513

# 3 3 юли 2008, 20:52 ч.

Мнения: 262

Цитат на: maraia06 в чт, 03 юли 2008, 20:26

аз все още нямам дете но напълно подкрепям твоето мнение, немога да си представя какво ще преживея ако бм почука на вратат все едно си е забравила нещо

# 4 3 юли 2008, 20:54 ч.

Мнения: 2 172

Цитат на: maraia06 в чт, 03 юли 2008, 20:26

Марая, тук четат и големи осиновени деца. Аз на нейно място бих опитала.... Sad

# 5 3 юли 2008, 21:14 ч.

Мнения: 3 715

Аз не бих била толкова строга с жената, в интерес на истината ми се иска и тази, която е родила Бобко да е толкова загрижена, но едва ли.

Дано нещата се развият добре и за двете ви.

# 6 3 юли 2008, 21:26 ч.

София
Мнения: 9 517

Цитат на: maraia06 в чт, 03 юли 2008, 20:26

всяка от нас се моли да не се появи любящата бм на нашите деца ,все пак ние гледаме децата,които вие сте изоставили,а след години се появявате от някъде и искате да ги видите smile3513

А пък аз се моля да се появи и да го обича много - така за него ще е по-добре, ама силно, силно се съмнявам.
Ако наистина я обичаш - потърси я, ако обаче са само временни чувства и само си мислиш, че я обичаш - замълчи за винаги и изчезни.

# 7 4 юли 2008, 00:16 ч.

космополитно
Мнения: 941

Цитат на: Фоксче в чт, 03 юли 2008, 21:26

Ако наистина я обичаш - потърси я, ако обаче са само временни чувства и само си мислиш, че я обичаш - замълчи за винаги и изчезни.

Нямам спомен да съм се чувствала толкова зле от постерите в тема тук; в този подфорум! Нямам предвид цитирания, а първите няколко. Питам се отгде и защо толкова агресия към една непозната жена, показваща, че повече от две десетилетия мисли за детето си и иска то да е обичано и да е добре- както го иска всяка майка! Ние не знаем какво е наложило решението тази жена да се отдели от детето си! От малкото й думи разбирам, че в душата й има тъга и много болка от решението й отпреди време (не казвам избор, защото може да не е имала избор)...
Амелия е първата майка (както тук е прието да я наричаме биологична майка), появила се тук откакто аз посещавам подфорума... Не виждам причина да сме злъчни и да я прогонваме! Всеки си носи кръста- и тя и ние. Но през решението си БМ понасят кръста на загубата, който е мъчителен, а ние получаваме шанса нашия кръст да е натоварен с много радости, надежди и развития....
Да, изглежда сякаш Амелия в отчаянието си не е попаднала на точното място! Но къде е онова място, където майките предоставили децата си могат да говорят за чувствата си?...

Амелия, има една организация ( БАОО) , която се опитва да срещне осиновени деца с биологичните им родители! Можеш и там да пуснеш своя призив!...
http://www.baoo-bg.org/

Ако би искала можеш да опиташ да поостанеш и тук! Но явно няма да е лесно! Аз лично бих искала да чуя и БМ! Не се страхувам от нея - винаги съм мислила, че от раждането и последващите го събития натам никога вече няма да й е леко в мислите и душата! Мисля и, че никой не оставя детето си без да е имал своите основателни причини за това!...

Смятам и, че за да разберем и приемем някого с неговата лична история и избори е добре да го опознаем... Или поне преди да го анатемосаме да се запитаме: "Какво и защо го е довело до тази му житейска ситуация?"

Амелия, ще ми се ако взаимно се търсите с твоето дете да се срещнете и двете да намерите своя душевен баланс, като се моля да съумееш да съхраниш светът й, изграден с много обич от родителите отгледали я! Hug

Последна редакция: пт, 04 юли 2008, 00:22 от Venecias

# 8 4 юли 2008, 14:25 ч.

Мнения: 2 172

Венециас, писах в друга тема че ми се иска да чета тук и БР. Защо ли само БМ обират пешкира, а ББ?

Тук всеки има право да чувства и пише, и те, и ние. Никой не знае как ще реагира, ако БМ застане на вратата му.Колкото и да я обичаме.

Хайде да оставим не тя , а детето ни да поиска да я потърси!

А, не изключвате ли някой просто да си го е съчинил. И аз бих се досетила с какви думи една БМ ще издирва ....не..... дъщеря си...точната дума е ...бебето което е родила.

# 9 6 юли 2008, 20:27 ч.

Мили момичета и майки,

Прочетох всичките ви мнения, благодаря ви, и реших да ви отговоря.

Моята история е простичка: младо момиче, от провинцията, отишло в големия град, след вихрен романс с женен мъж, изведнъж открива, че носи едно малко същество в себе си. А сега накъде? Понякога ми се струва, че подсъзнателно нарочно крих от родителите ми, че съм бременна, може би съм подозирала, че ще ме накарат да го махна... Опитаха се, пратиха ме на лекар, бях вече в шестия месец, и беше почнало да ми личи, така всъщност и разбраха. Оттам - обратно в София - в Майчин дом - за укриване на бременността. Защото бях опозорила честта на семейството и те не могли да погледнат съседите, близките, приятелите в очите. ще кажете: та нима е възможно такова късогледство? Е, възможно е. Аз бях млада, невероятно уплашена, без пари, без професия, без жилище. Срамът - изгарящ - че съм неблагодарна дъщеря, че съм ги опозорила, вината - изпепеляваща- че съм лоша, че изоставям детето си - срам и вина са били двете поглъщащи ме чувства през всичките тези двайсет и две години.

Разберете ме правилно: не се опитвам да се оправдавам, в никакъв случай. Наясно съм, че бях слаба и трябваше да преглътна всичко и да продължа сама напред, с детето си. Не можах. Обстоятелствата бяха такива.

Как съм живяла със себе си през всичките тези години? Не е лесно - вина и срам. Бащата изчезна от хоризонта. Появи се няколко месеца след като родих - всичко беше свършено, декларацията за отказ от родителски права подписана и Катерина - осиновена. Родителите ми - пак не ме разбирайте погрешно - обичали са ме, разбира се, и в техния свят, те са взели най-правилното решение, настоявайки да оставя детето. Никой никога не ме попита аз какво искам, дори и в болницата, никой никога не ми даде шанс да направя избор. Изборът беше взет от други хора.

През годините минах през различни етапи: дълбока депресия в продължение на няколко години. Срещнах съпруга си, родих дъщеря, тя е на 14 години. Разведох се, дъщеря ми живее с мен. Животът ми така се стече, че не живея в България от няколко години. Навсякъде, където отивах, вината и срамът ми бяха верни - навсякъде с мен. Нвсякъде, където отивах, мисълта за детето, което оставих, беше с мен, добре ли е, жива ли е, здрава ли е, дано да има добри, любящи родители. Никога не помислих - а мисли ли за мен, знае ли, че е осиновена. Това никога не е имало значение. Най-важното е било: само да е жива и здрава, и моля те, Боже, дано е щастлива. Всеки рожден ден е бил изпитание: с всеки отминал 9ти ноември кръстът ставаше тежък, още по-тежък. Който ви е казал, че времето лекува, излъгал е.

Така че, момичета, предполагам разбирате, че няма нещо, което да ми кажете и през което да не съм преминала. Тежките ви думи не могат да ме наранят, това, което нося в душата си може.

Ако и тя ме търси и иска да знае коя съм, как и защо, ако иска да знае отговори, затова пуснах този постинг. Приемам всякакъв краен резултат: тя не иска да ме види или да ме знае, или, иска само да се срещнем, за да ме упрекне, да ме обвини - и с това мога да живея. Това, с което не мога да живея повече, е неизвестността: добре ли е? щастлива ли е?? Ако мога поне това да разбера.... това ми стига.

# 10 6 юли 2008, 22:03 ч.

София
Мнения: 9 517

Amelia L, наистина ми стана мъчно, дано е истина това, което пишеш. Ще ми се леличката, от чието коремче е излязал сина ми (този израз избра той сам) да мислеше и чувстваше същото...

# 11 6 юли 2008, 22:38 ч.

Мнения: 176

Успех ти желая, Амелия!
Всеки има право да знае истината за себе си. Аз съм от другата страна на "преградата", която не ми се ще да се превръща в "барикада".

# 12 7 юли 2008, 10:28 ч.

Мнения: 883

Амелия, повечето тук са, както казва sna, са от другата страна на "преградата". Аз съм едновременно и от двете - самата аз съм осиновена, и имам две осиновени деца. Късно научих, че съм осиновена, въпреки че по някакъв начин винаги съм го знаела. Много обичам родителите си /единствените, които съм имала/ и страшно ми липсват /и двамата вече не са между живите/. Децата ми знаят, че са осиновени от съвсем малки и се чувстват спокойни с този факт. Макар да не са изживявали сериозни кризи, бяха видимо облекчени когато научиха, че и аз съм осиновена.

Амелия, няма да коментирам постовете ти, ще ти кажа само, че лично аз съм ти благодарна за тях. Това ми дава надеждата, че някъде има други три жени, които мислят като теб и се питат дали децата, оставени някога /ние тримата/ са добре и щастливи.

Hug

# 13 7 юли 2008, 10:48 ч.

Мнения: 2 172

Амелия, май твоята сестра беше тази , която писа в другата тема?
Успех!

# 14 23 юли 2008, 20:02 ч.

Цитат на: Amelia L в чт, 03 юли 2008, 19:31

Moje da e popadnala na otka4eni osinoviteli, i vob6te da ne ia obi4at!

# 15 23 юли 2008, 20:31 ч.

космополитно
Мнения: 941

Цитат на: kerati в ср, 23 юли 2008, 20:02

Moje da e popadnala na otka4eni osinoviteli, i vob6te da ne ia obi4at!

Разбира се Керати и това е възможно! Никой не е застрахован!...И от неадекватно родителство (както и при биологични родители) и/или от нечитави(напр.) деца!...
Но да влизаш в български форум, пишейки на латиница и с агресивен тон, това как да се интерпретира и към какви личностови характеристики да се съотнесе!?
Форумът е замислен като пространство за взаимопомощ! Негативни оценки, черни прокоби и непреработени диструктивни емоции не са от спектъра на помагането! Ти защо си тук и от какво имаш потребност!? Thinking

# 16 24 юли 2008, 01:55 ч.

Мнения: 4 390

kerati , заигравката ни с бутон "delete" ще е до време. Идва ред на бутон "бан"...

Пиши на кирилица.

# 17 24 юли 2008, 12:23 ч.

Мнения: 545

"Пази боже, сляпо да прогледа" - българин да отиде в северна америка.

Не и отговаряйте, докладвайте и ще забърсваме с таралежчето. Явно е, че идва за да се заяжда - при това с хора, които си имат предостатъчно други проблеми. (Да, това е същата 'дама').
Извинявайте, че не сме я разкарали тотално - елементарно е, но това ще лиши от достъп евентуални други потребители от САЩ. Така че, тя ще цапа, ние ще бършем след нея американското и а.о и така..

еди

Цитат на: Venecias в ср, 23 юли 2008, 20:31

Цитат на: kerati в ср, 23 юли 2008, 20:02

Moje da e popadnala na otka4eni osinoviteli, i vob6te da ne ia obi4at!

Последна редакция: чт, 24 юли 2008, 12:33 от T3-M4

# 18 24 юли 2008, 22:25 ч.

Мнения: 2 084

Амелия, странно ми е, че си тук, и в същото време се радвам че си тук. Не съм в синхрон с това, което пишеш, но някак ми е нормално да си при нас. Вече сме трима. Навярно те идентифицирам с нашата родилка... Ако имаш сили - остани. Дано детето, което си родила е безкрайно щастлива млада жена. Дано е достатъчно зряла да ти каже думите, от които имаш нужда.
Мисля си, ако те бях "срещнала" преди една година какви ли думи щяха да напират в мен.

# 19 25 юли 2008, 12:33 ч.

София
Мнения: 591

Ако ми се случи подобно нещо и дадойде някоя жена да ме търси, защото и аз съм осиновена незнам каква ще ми е реакциято, но съм сигурна, че подобре е да не явиждате smile3512

. За това въобще не го търси това дете. ВИЕ сте си направили избора още през 1986г. Съжалявам но мойто мнение е такова.

# 20 25 юли 2008, 12:45 ч.

София
Мнения: 591

А между другото аз пък търся тая дето ме е оставила родена съм на 14.12.1981г. За да и благодаря, че ме срещтна с мойте истински родители, които направиха така, че да не съм лишена от абсолютно нищо.
Съжалявам ама като прочетох това, че тази жена си търси детето след като е решила до го остави направо побеснях. Извинете ме.

# 21 25 юли 2008, 13:19 ч.

Няма такова нещо като "други решиха вместо мен". Точно ти си го избрала както си избрала сега да страдаш за това. Вземи се в ръце и се научи да живееш с изборите си.
Познавам 4 осиновени деца, живеят си чудесно с осиновителите и ако сега биологичните родители ги потърсят, просто ще объркат живота на децата. Не е работа а оставиш детето, някой да го гледа как расте, да му сменя памперсите, да играе с него, да плаща всичко, да го заобича като свое собствено дете, да го възпита и да му даде образование и накрая когато цялата работа е свършена, да се появи бм да се били запознаели... Човекът с който ще се запознаеш не е дъщеря ти, само гените й са наполовина (+ - ) твои и единственото което си направила за нея е да забременееш и да я родиш, а това не е никакво постижение.
С всичко това просто искам да ти кажа - научи се да живееш с избора си, разбери че ТИ избираш, не родителите ти, не лекарите, не баба ти от Кермен. И на 13 да си забременяла, и в 19 век да е било, пак ТИ избираш.

# 22 25 юли 2008, 17:23 ч.

Мнения: 4 138

може би мнението е доста директно, но с две ръце се подписвам под него.
аз съм много жалпостив и добронамерен човек, но се научих напоследък да поставям граници.
фактите са такива и ето това е простата истина

научи се да живееш с избора си, разбери че ТИ избираш, не родителите ти, не лекарите, не баба ти от Кермен. И на 13 да си забременяла, и в 19 век да е било, пак ТИ избираш.

децата да търсят биологичните си родители - да. напълно съм съгласна, даже считам, че за да бъдат в хармония, повечето трябва да го направят.
но биологичните родители да имат право да търсят децата си - не съм съгласна. с раждането и отказа от детето ролята им е приключила.
не осъждам ничии избор, но човек трябва да знае какво прави и когато избере нещо, да живее със своя избор.

Последна редакция: пт, 25 юли 2008, 17:30 от matakosmata

# 23 28 юли 2008, 22:53 ч.

Русе
Мнения: 729

Напълно подкрепям мненията на Мата и Арктика.Особено на Арктика.Така както ние се научаваме да живеем със избора си да осиновим дете,отглеждайки го,дарявайки го с цялата любов и всичко което е необходимо за едно дете,така и ти Амелия трябва да се научиш.Не мисля,че е редно да нахлуеш в живота на някой и да го преобърнеш тотално.Историята ти ако наистина е такава, ме трогна,но все пак - ВСЕКИ СИ НОСИ КРЪСТА,какъвто и да е той.Надявам се,че девойката е попаднала на семейство и е намерила щастието си.Единствено можеш да се молиш,ако тя знае,да те потърси.

# 24 28 юли 2008, 23:12 ч.

Мнения: 2 084

Ако това дете е останало от другата страна на живота и ако ти Амелия си единствения човек, който го е грижа за нея по-добре наистина я потърси.
След черния период на моя 4-годишен син, след бурята от емоции, която го подхвърля няколко месеца дори и родилката бих приела в живота ни, за да не се повтори всичко.
А това, че избора е само твой дори и в 19 век е факт. Всъщност и представа нямаш какво е донесъл твоя избор на едно дете. Не можеш да промениш факта, но ако ако искаш да помогнеш на това пораснало непораснало дете се опитай да ни "погледнеш" в очите.

# 25 28 юли 2008, 23:36 ч.

Мнения: 4 138

аз бих добавила следното.
потърси я, но не за да и кажеш дзак, а за да видиш дали има нужда от помощ и от твоята грижа. има начини човек да направи това, което иска. винаги.
ако разбереш, че е добре, че не те търси, просто чакай, ако тя иска да те потърси.
в крайна сметка всичко е в името на детето, за да е то добре.
на мен лично би ми било любопитно защо си я оставила. не точно скандалната част на нещата, а по скоро момента, в който си се съгласила, предала, примирила. наричай го както искаш.
и не за да те съдя, а за да се опитам да разбера. защото понякога да оставиш детето при себе си също може да е егоизъм.
в тази тема няма да срещнеш много съпричастие, но пък си единствена и лично аз не искам да си отиваш.
и, както казах. начини има, предполагам за 24 часа можеш да разбереш къде е..............
ето тук запецнах. за малко да напиша-дъщеря ти.
къде е това момиче.
бъди внимателна. желая ти спокойно настояще.

Последна редакция: пн, 28 юли 2008, 23:46 от matakosmata

# 26 2 авг. 2008, 16:59 ч.

Мнения: 286

Цитат на: Arctica в пт, 25 юли 2008, 13:19

# 27 7 авг. 2008, 13:45 ч.

Мнения: 677

Амелия, няма да коментирам постовете ти, ще ти кажа само, че лично аз съм ти благодарна за тях. Това ми дава надеждата, че някъде има други три жени, които мислят като теб и се питат дали децата, оставени някога /ние тримата/ са добре и щастливи.
----това е от Дефи-----
Hug

[/quote]
Напълно те подкрепям в решението ти да откриеш детенцето си.
Друг направлява нещата и ако е решено да изживееш и научиш още в този живот ще стане.
Знам,че ще ме заболи когато моето дете се срещне с родителите си,но знам,че ако трябва да получи още обич в този живот,мойте страхове са излишни.Така както мойте мама и тати ми позволиха да получа и обичта на още хора.
Пожелавам ти успех. Hug

# 28 11 авг. 2008, 23:12 ч.

Мнения: 22 433

Много рядко чета тук, защото съм далеч от нещата, които се случват на родителите тук.
Тази тема ме изненада, но още повече ме изненадаха реакциите на 90% от изказалите се.
Що за злоба към една жена, която мисли за детето, което е изоставила.
Ок, отказала се е от детето си, дала го е за осиновяване. Но я си помислете малко, преди да почнете да оплювате и да съдите. Ако нямаше такива майки, които да се откажат от децата си, вие щяхте ли да имате деца? Щяхте ли да се радвате на тези малки същества, да ги обичате, а после да плюете по родителите им? Или е по-добре те да гният в домовете, защото милите им родители не са се погрижили да си сложат подписите където трябва.
Никой, никога не знае какво ще му се случи. Но когато човек, извършил недобра постъпка се разкае и поиска прошка, смятам, че трябва да му се даде такава и да се подаде ръка.
Ако тук има някой безгрешен, да продължава да се изказва толкова остро.

# 29 11 авг. 2008, 23:22 ч.

Мнения: 4 138

личи ти, че четеш рядко тук, но защо ли пишеш. изказването, че плюем по родителите на децата си пък считам за изключително нагло. НИЕ сме родителите на тези деца, други родители те нямат.

предполагам, ако беше походила в домовете за деца, лишени от родителски грижи, ако беше видяла мъката на изоставените деца, ако ТВОЕТО дете си удряше всяка нощ главата в таблата на леглото си с часове, щеше да си наясно защо повечето майки тук са толкова крайни.
не ще плюем, а ще убиваме, толкова е силна болката на децата. а затова, дали без тези жени и мъже ние щяхме да имаме нашите деца, просто ти предлагам - да не разсъждаваш по въпроса.

няма какво повече да пиша, и без това няма да разбереш............само ти желая ти и твоето дете да не изпитате болките на нас и нашите деца. не плачи на чужди гробища, след като нищо не разбираш. и разкаянието, и прошката имат свои пътища, а в нашия случаи те са други.
това са дълбоки и интимни неща и не всеки минаващ може просто да си пльосне мнението.

# 30 12 авг. 2008, 02:22 ч.

Мнения: 4 390

Темата е много трудна и няма как мненията да не са противоречиви - всеки разглежда проблема от различен ъгъл.
При все това, моля ви, запазете добрия тон.

# 31 12 авг. 2008, 02:44 ч.

Мнения: 295

Темата наистина е прекалено трудна и докосва твърде интимни въпроси.
Амелия, ако все още четеш тук, моят съвет е следният: ако можеш да останеш само на този етап - потърси, но само от страни, без да се намесваш в живота й. Ако знаеш, че не е по силите ти, ако мислиш, че няма да спреш дотам, не я търси. Защото не може, а и не бива срещата с нея да ти компенсира чувството за вина. Затова опитай се да си простиш, сама на себе си. Накой ден може би и тя ще ти прости (ако вече не го е направила). Колкото и да ти е трудно, научи се да живееш с болката и с избора, който си направила. Приеми, че това е част и от нейната болка. Моли се за нея - това ще е най-доброто, което можеш да направиш.

# 32 12 авг. 2008, 12:34 ч.

преди Варна/сега Горна Оряховица
Мнения: 4 258

Цитат на: Mirama в пн, 11 авг 2008, 23:12

Много рядко чета тук, защото съм далеч от нещата, които се случват на родителите тук.

Ако нямаше такива майки, които да се откажат от децата си, вие щяхте ли да имате деца? Щяхте ли да се радвате на тези малки същества, да ги обичате, а после да плюете по родителите им?

Или е по-добре те да гният в домовете, защото милите им родители не са се погрижили да си сложат подписите където трябва.

Мило момиче.....сама казваш,че рядко четеш тука и си далече от нещата,затова и нетряваше да се изказваш неподготвена! .........ако нямаше такива майки...ако нямаше такива жени бих казала аз, нямаше някои бездетни ,а и много други които пък си имат деца ..да си осиновят изоставените Thinking

...........никой неплюе по родителите им...пък и тези дето са ги създали не са им родители....родители са тия които са ги отгледали и бдяли в добро и зло над креватчетата,тревогите и радостите на децата си......едно е да създадеш,друго е да отгледаш!.......а до гниенето в домовете ....не с тоя сарказъм-много са в домовете без да им се даде шанс за осиновяване ,защото тия "милите им" не са се отказали......Ходя постоянно в домовете в района ни,повярвай ми,неискам да ми бъдат прочетени мислите в моментите ,когато ми се нахвърлят децата и се избутват само и само което превари да е гушнато и нацелувано, когато стоя на празниците и ги слушам как пеят и танцуват ...захвърлени,изоставаши в разтеж и в развитие по-малко,защото липсва хормона на щастието,който беха получили, ако още от раждането са постоянно гушкани и приласкавани...да ама не, някой ги е създал,зарязал и даже не си прави труда да даде отказ от детето си #Cussing out

Неможе да оставиш и захвърлиш детето си на произвола на съдбата и един ден да го потърсиш,да нахлуеш в неговият свят и да го объркаш, как пък нечухме за едно потърсено дете отрасло в дом....
Имам четири деца - две родих,едно осинових и пак родих....дъщеря ми я осинових на 5 години и половина,сега е вече на 16 и половина...още се изпуска нощем....всичко е на психична основа,резултата от престоя в домовете....а има и други трайни следи ....и как да се зарадвам, ако се появи тази която я е родила и зарязала Crossing Arms

# 33 12 авг. 2008, 13:52 ч.

Мнения: 2 084

човек, извършил недобра постъпка се разкае и поиска прошка, смятам, че трябва да му се даде такава и да се подаде ръка.

Това ми е "репликата на годината". Мирама, ей такива недобри постъпки затриват живота на хиляди деца. Що не попрочиташ по-често преди да пишеш. Или ако не си допрочела, защо пишеш? Няма МАЙКА, която се отказва от детето си. Борим се за децата си - с институциите, с болката им, с дефицитите им, с човешкото бездушие и некомпетентност, с челите и недочелите, с мислилите и недомислилите, които току изтърсят по някоя недообмислена репкика, която кара нашите деца да се чувстват различни и белязани.

# 34 12 авг. 2008, 18:39 ч.

Мнения: 22 433

matakosmata, защо си мислиш, че не съм ходила в такива домове?
Това, че не чета постоянно тук, не означава нищо. Или клуба е само за отбрани и посветени в тайнството хора?
Хайде не нападайте по този начин и с такава злоба. Явно не ви харесват мненията на "различните" от вас, но поне го правете малко по-културно и сдържано.

kalina@, живота на хиляди деца се затрива и по хиляди други начини.

Съжалявам за поста си, защото не предполагах, че ще срещне толкова злоба, неприязън и грубо отношение.

# 35 13 авг. 2008, 00:06 ч.

Мнения: 482

Добре, и аз да попитам, макар че сигурно бихте ме критикували. Няма ли такава ситуация, в която оставянето на детето да е по-доброто за него? Когато има вариант да потърсиш отговорни и обичливи хора, които копнеят да имат дете, когато им го връчиш именно на тях?(Като в "Приятели"). Когато другият вариант е по-лош за самото дете?
Сигурно не в България, но по принцип питам.
Не може ли ,поне в някои случаи, този грях да бъде простен?
За мен да си оставиш детето е нещо много лошо.Но се питам, какви са били мотивите на тия жени.Има като оная, дето роди в трамвая и заряза поредното си дете - на такива тръбите трябва да им вържат, според мен. Но може да има и други, които след много мислене и с голяма болка са взели това решение в името на самото дете.И са направили всичко, което зависи от тях, за да попадне при добри хора.Нима такава жена няма право да знае дали детето и е живо и здраво?

# 36 13 авг. 2008, 00:56 ч.

Мнения: 4 138

ами има тема на осиновените деца.http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=221802.0
защо, аджеба не попитате тях. питайте ги. за прошката, за подаването на ръка, за това, дали изоставилите ги жени и мъже имат право да знаят дали са живи и здрави, да ги търсят.
просто ги питайте. или те не са важни, а е важно да се наддумваме.
аз приключвам тук, че ми нагарча.

# 37 13 авг. 2008, 10:23 ч.

преди Варна/сега Горна Оряховица
Мнения: 4 258

праскова не бих те критикувала естествено, според мене доброволен или не/ насила подпис става в мнооого редки случаи сочи статистиката/, избора е взет и е за цял живот!Всеки си носи кръста в тоя живот! Сами ковем бъдещето си и никой няма право , решил след време ...20-30 години, да потърси порасналото бебе и да разруши спокойствието и душевният мир на едно семейство! Пак от примерите е видно,че се търсят вече зрелите,поотраснали деца, не се търсят в крехката детска възраст, newsm78

направо е необяснимо,след като тази,която е родила и изоставила се терзае...винаги е можела да го направи..да го потърси ...
......в някои случаи ..много много редки ...би било простимо, но това са единични случаи ooooh!

на фона на общото масово изоставяне на новородени!
...някак си ни е трудно да приемем това закъсняло търсене на дете,защото всяка една от нас е посещавала не един дом за отглеждане на деца лишени от родителска грижа,нагледала се е на мъка и протегнати ръчички и се е наревала за още един живот, Naughty

неискам да ми се четат мислите в дните когато съм при бебетата в дома,лежащи и нямащи кой да ги гушка при всяко заплакване,чакащи някое лице да се надвеси над тях и да им загука....в такива дни ми е най-трудно,аз си знам какво ми коства да сдържам сълзите си докато си играя с децата...и #Cussing out

аз си знам какви мисли ми минават през главата по адрес на тия дето са ги създали
Hug

към жената пуснала темата....тъй като сме вече съпричастни по един или друг начин към проблема ти,пиши когато има някакво развитие по въпроса

# 38 14 авг. 2008, 11:32 ч.

Някъде в България
Мнения: 1 036

Живеем уж в свободна страна и всеки има право да изказва мнението си стига да се запази добрият тон. Дъщерята на тази жена е достатъчно зряла, за да я потърси ако желае, а и до колкото знам има си начини за това. Аз също смятам, че всеки може да избира и инстинктивно избира най-лесния начин за себе си, затова не съм съгласна, че е нямала избор, независимо къде и с кого е живяла. Тя е избрала да остави детето си и тогава за нея е бил най-лесният избор, защо тръгва да го търси?...Защото животът и не се е развил според мечтите и, но нека отчетем, че все пак е имала някаква отговорност, защото е разрешила детето да бъде осиновено. Само за това съм благодарна и аз на БМ и ББ. Мисля, че нищо друго не им дължа както и те на мен. Не ме интересува как са, къде са, какви са сега...Аз си имам семейство - единствено за мен! Според мен ако дъщеря и иска да я потърси...ще я намери, като не се заблуждавайте...няма дете, което да е осиновено и да не знае това. Това се усеща и няма нужда тази жена да избива комплекси на гърба на вече порастналата си дъщеря. Нека търси щастието другаде и да не разчопля раните в душите на хората! Желая щастие на всички тук и се обичайте! Аз бях открита от БМ...не и казах, че съм аз и тя не ме позна...дали е майка...не и моя!!!

# 39 14 авг. 2008, 23:02 ч.

Мнения: 2 084

Това, че не чета постоянно тук, не означава нищо. Или клуба е само за отбрани и посветени в тайнството хора?
Хайде не нападайте по този начин и с такава злоба. Явно не ви харесват мненията на "различните" от вас, но поне го правете малко по-културно и сдържано.

kalina@, живота на хиляди деца се затрива и по хиляди други начини.

Съжалявам за поста си, защото не предполагах, че ще срещне толкова злоба, неприязън и грубо отношение.

Мирама, знаеш ли кое е тайнството на просветените? Очите на децата ни. Изгризаните до кръв нокти на моя малък син, който се опитва да проумее защо аз съм му майка, а не онази жена, която го е родила. Има тайнство, има и просвещение. Има и нещо, наречено първична рана. Що не вземеш да почетеш малко? Тогава би разбрала.
Много е лесно да метнеш етикета "позрещната със злоба". Няма злоба в думите ни - има нещо много по-различно. Само че то се чувства - не може да се прочете. А тука повече се чувства, отколкото се чете. Тогава се разбира.
Праскова, не в прошката е "номера", а в болката. На децата ми не им е нужна прошка. Ничия прошка. А за мен те са важни. "Жената, която ви е родила за мен не е важна, защото не я познавам. За мен най-важни на този свят сте вие, защото ви обичам повече от всичко" - това са думи, които казвам на децата си, това е което наистина чувствам. Аз нямам на кого да прощавам - аз тази жена не я познавам, само й благодаря, че е дала живот на децата ми.

# 40 15 авг. 2008, 09:40 ч.

Мнения: 677

Калина,за теб и децата ти Hug

# 41 15 авг. 2008, 20:14 ч.

Мнения: 98

Здравеи Амелия,

Изтръпнах, когато проьетох постинга ти. Връхлетяха ме толкова ьуства едновременно, не бих каЗала ье усецането е хубаво. По тоьно се ьуствам ужасно странно. Замислих се, За нецо което никога не съм си мислила, ье е въЗможно и това ме иЗпълва с ужас - ами ако ТЯ ме потърси. Ужасно е да Знаеш, ье веднъж е вЗето решение, което не е Зависило от теб беЗ някои да се Замисли какво би оЗнаьавало това За теб. Но по ужасно е да Знаеш, ье тоЗи някои би могъл във всеки момент да реши пак спонтанно да влеЗе в живота ти, беЗ да се Замисли За това, какво би ти приьинило това. ПриЗнавам ье е въЗможно да има пораснали деца, които имат нужда от таЗи поява, но съм на мнение, ье тоЗи път иЗборът трябва да е наш. Сърцата ни не са църква, в която всеки може да влиЗа, когато му е натежало, само и само За да открие облекьение. Лъбовта За мен е СВОБОДА, свободата която всеки родител трябва да се науьи да даде на детето си, За да стане то ьовекът, които може да бъде.ПОСТОЯНСТВО, постоянството, което ни придава онова ьуство на сигурност и стабилност и СИЛА, силата, която родителите ни, но наи веье маиките откриват в себе си, бъдеики готови дори да се саможертват За цастието на детето си. ТеЗи три каьества срецам веье цял живот в лицето на мама и Знам ье обиьта и към мен е беЗграниьна, както и моята към нея. В моето сърце просто няма място За НЕЯ и не виждам ницо лоьо в това, таи като тя сама си е иЗбрала таЗи поЗиция на непоЗната, неЗависимо по какви приьини.
Не упреквам решението ти да допуснеш да си оставиш детето, мисля ье и сама си осъЗнаваш дали е било грешка, но си мисля, ье це е лошо да допуснеш такава тежка грешка оце веднъж. Ако детето ти търси път към теб, то це го намери, не мисля ье може да си толкова жестока За да вЗемаш пак решение вместо него. Мисля си ье нецата не опират само до там да си сигурна дали то е добре, тъи като ти спомена ье е осиновена, а ние всиьки тук Знаем и се надяваме ье осиновените деца полуьават наи добрата въЗможност да иЗрастнат обиьани и като ьаст от едно семеиство. Обърни се към себе си и се Запитаи, какви са ти поривите в деиствителност. Ние децата не можем да даряваме процка, това е само по силите на Бог.
Искренно се надявам да можеш да склюьиш мир със себе си.

# 42 15 авг. 2008, 21:34 ч.

Мнения: 625

Мир със себе си..... едва ли е постижимо това пожелание за човек оставил детето си.Ние не можем да го постигнем ,че няма за какво да ни бори съвестта .....
Не искам да съм крайна, просто няма за какво, в крайна сметка всички знаем че тези хора съществуват, защо така " скочихте" , нищо ново под слънцето, друга гледна точка, това е.
Аз съм осиновена, обръщам се към всички майки НЕ СЕ БОЙТЕ , вие познавате децата си, вие ги възпитавате според вашите представи за добро и зло , вие ги оформяте като характери, имайте им малко доверие , никой никога не може да ви измести!!!От както съм си отворила очите съм видяла тази жена , тя е моята майка !Това ,че ми се иска да познавам БМ няма нищо общо с моята майка, защо не искате да го разберете?!Нападате тази жена ..... защо, тя си носи кръста и без това.Не можем да знаем какво е най- правилно в случая, дали да я търси, или да не я търси, дали има право или не ......... помислете си преди да заковавате генерално .
Анелия, радвам се че те има, мен лично ме интересува мирогледа и на "третата" страна .Надявам се да не изчезнеш просто ей така ....

# 43 16 авг. 2008, 01:08 ч.

Мнения: 4 138

диване, не зная коя е майка ти, но шапка и свалям.
ако успея да дам на моето дете толкова вяра и сигурност, които твоята майка е дала на теб, ще знам, че не съм живяла напразно.
права си, че ме е страх. говоря този път само за себе си.
страх ме е да не сгреша, искам да съм най-добрата майка. искам да съм единсвената. знам, че няма как. фактите са ме оборили. желанието ми е ирационално.
капка, ти си знаеш............ Hug

Последна редакция: сб, 16 авг 2008, 01:22 от matakosmata

# 44 17 авг. 2008, 01:13 ч.

Мнения: 2 084

Дива-не, не мисля, че я нападаме. Поне не аз. Някак спокойно ми е като се надявам, че още някой моли Бог децата ми да са щастливи. Понякога си мисля, че бих искала да познавам жената, заченала и родила смисъла на моя живот.
Аз мисля, че превъзмогнах страха си, но все се сещам за една реплика на Магьосника "да си пием ракийката" и все още тръся своят вариант за тази реплика.
Капка, Hug

Амелия, имаш ли сили и желание да "говириш" с нас? Аз не зная какво точно искам да ти "кажа".

# 45 22 авг. 2008, 05:08 ч.

Мнения: 12 665

Здравейте,
Не съм оттук, но се зачетох. Имам приятелка с осиновено дете.
Разбирам чувствата ви към БМ, но мислите ли, че това е добре за децата ви. Сигурно не го казвате на децата си, но тук има много осиновени, може и вашите след време да четат. И всички остават с убеждението, че са родени от някаква ужасна безотговорна жена.

Последна редакция: пт, 22 авг 2008, 05:36 от Мадам Х

# 46 22 авг. 2008, 10:45 ч.

Мнения: 118

Цитат на: Мадам Х в пт, 22 авг 2008, 05:08

И аз не съм от тук, но моя много близка приятелка чака осиновяване на детенце и напоследък доста чета тук, за да успея да подготвя собствената си дъщеря какво е осиновяване, а и да мога адекватно да отговора на потребностите на новия член / членове на семейството. Та по повод горния пост. Каква освен безотговорна може да се нарече жената, оставила новороденото си?!? Смятам, че четящите тук осиновени деца са достатъчно интелигентни зрели хора, които не си съставят някакви илюзорни представи за БМ /ББ, граничещи с не особено успешните латино сериали. Желанието да знаят произхода си, чисто генетично погледнато, е напълно нормално. Защото касае решение, ИЗБОР, който някой друг е направил, а те са били безсилни да променят. Нормално е да си задават въпроси като - защо е станало така, защо се е отказала от мен и т.н. Това обаче по никакъв начин не променя факта, че БМ постъпва изключително безотговорно, изоставяйки детето си. Или може би по точната дума е егоцентрично. Защото тя ще има право на още един шанс да подреди живота си без въпросното дете... Не изключвам възможността в конкретни случаи БМ да не е имала друг избор. Но все си мисля, че те са сравнително редки и решението на БМ да остави детето е нейният СЪЗНАТЕЛЕН ИЗБОР. Е трябва да признаем, че има известна отговорност при някои от тях - поне поставят подписа си, че са съгласни детето да се осинови, с което му дават право да има собствено семейство и грижовни и любящи родители, да израстне в здравословна и щастлива среда
Моля да ме извините, ако смятате, че не би следвало да се меся в темата

# 47 22 авг. 2008, 13:39 ч.

София
Мнения: 9 517

Puch4e, ти си страхотна приятелка Hug

# 48 22 авг. 2008, 14:03 ч.

Мнения: 118

Благодаря

Старая се да помогна с каквото мога

PS Фоксче, и дъщеря ми се казва Божидара и е родена на 06.01.2007 Hug

# 49 22 авг. 2008, 14:50 ч.

на правилното място, в точното време
Мнения: 2 731

И други са ти го написали - избора е бил твой, в твоите ръце. Няма такъв момент, че другите са взели решението вместо теб. Говорим за 1986 година, била си пълнолетна. А твърдението ти,че родителите ти "са взели правилното решение" ме #Crazy

Правилно за кого? За тях? За да избягат от срама, който си им донесла? За теб? За бебето? Сега сигурно си живеят доволно и щастливо. МНого важно, че са причинили страдание на едно същество, на което би трябвало да се радват като баба и дядо. Интересно как се зарадваха после на родената в брака ти дъщеря? Аз бих ги нарекла лицемери. За мен това е бягане от отговорност. Избрала си по-лесния път. Да не те осъждат, да не ти се присмиват, да имаш по-голям избор. Сигурно има мъка и болка в сърцето ти. Нормално, хората и за кучетата си жалеят.
Осиновена съм! Имам прекрасни родители, дарили ме с безкрайна обич, топлота и грижи. Имаше време , в което исках да видя, тази която ми е дала живот / не желая да ползвам термина биологична майка, за мен думата майка е свята/. Имах възможност, поради работата си в съда да открия делото си за осиновяване. Е, разбрах данните й. Можех да си направя труда и да я открия. Направих си дори копие от делото и все още си го пазя. Но не искам да я виждам. Тя е направила този избор вместо двете ни преди 37 години. Не ми липсва. Никога не ми е липсвала, заради родителите, с които Бог ме е благословил!
Може да звуча крайна и жестока, но Анелия, не я търси. Ти си избрала да я оставиш, бъди вярна на избора си. Ако си искала да знаеш нещо повече за живота й, щеше да си до нея, да следиш развитието й, да се радваш на първата усмивка, на първото зъбче, да не спиш, когато плаче....ти си избрала лесния вариант, ами живей си го!

# 50 22 авг. 2008, 17:36 ч.

Мнения: 42

Според мен си имала избор в началото или да направиш аборт(колкото и гадно да звучи),или да родиш детето си.Ти си направила своя избор тогава.Да родиш едно дете е отговорност-да го отгледаш и възпиташ,да дадеш всичко от себе си за него,а не да го оставиш на произвола на съдбата и да разчиташ на неговия късмет.Съжалявам ,ако бях малко груба,нямам за цел да те обидя,но не родителите ти са били тези,които е трябвало да взимат решение вместо теб ,а ти самата.

# 51 22 авг. 2008, 18:14 ч.

Мнения: 1 249

Amelia,

Дали да проучваш какво е станало с нея - както ти решиш.

Дали да и се ракриеш - не.
Дали да се разкриеш на родителите и - не.
Разкрий и се само ако е в особено тежко положение и е сама (т.е. без родители).

По написаното от теб става пределно ясно, че не си дорастнала за това и надали в този живот ще дорастнеш.
Бих подкрепила всеки родител, изхвърлил от къщата си подобна посетителка - сетила се след Н-броя години и след някой свой личен крах "колко щастлива би била ако ...".
Кое ми дава право да се изказвам ? Или да те характеризирам ? - Всеки ден плащам с моята свобода за свободата една като теб да започне отначало и начисто.

Моята като ме е родила е била учителка по математика, бащата е бил по-образован. Такива момичета и тогава и сега се разбират чрез лекари и близки и не си оставят децата в дом, което не ги прави с нищо по-добри или по-хуманни от циганките, които не си и спомнят в кой дом са им децата. Споразумяла се е с родителите ми 2 месеца преди да се родя. И в двата случая родилката се е съгласила с бебето да се случи всичко.
Нямам никакво желание да си общувам с моята по никакви поводи. Исках и много се трудих да науча какво е станало.

Ти си имала ЧЕТИРИ пъти отделни възможности за избор И си го направила ЧЕТИРИ пъти:
1) Правиш секс или не.
2) Ползваш предпазни средстава или не.
3) Правиш аборт или не.
4) Изоставяш детето или не.

Колко пъти човек има толкова много шансове да вземе решение отново и отново ???

А най-мръснишкото от поведението ти е, че ДЕВЕТ месеца детето е зряло с мислите ти за раздяла и край завинаги. И този усет е във всяка негова клетка. Не подлежи на почистване и обновяване. Това масово не се разбира и за един живот изслушваме тонове упреци от рода на това колко ни е провървяло.
Избрала си хем да не си нарушиш репродуктивните способности с аборт, хем да започнеш наново и начисто друг живот.

Права е Калина, че те молим да не си отиваш. И аз бих искала да чувам ти какво мислиш.
А ако наистина искаш да видиш ние - децата, какво мислим - намери и прочети. Има много писано тук.

А ако не намериш сили да прочетеш - лъжовни са думите ти.

Последна редакция: пт, 22 авг 2008, 19:52 от Miraetta

# 52 23 авг. 2008, 22:34 ч.

Мнения: 2 084

Мисля, че Амелия се скри. Май й дойдохме в повече. На мен поне ми се струва, че писахме доста цивилизовано и сдържано. Мисля си, че много премерено използвахме думите, за да изкажем поне част от нещата, които си мислим.
Амелия, навярно няма да се появиш повече. Предполагам четеш, всъщност - надявам се да четеш. Понякога е много трудно да отговоря на въпроса на моят син "Защо ти си ми майка". В такива моменти ми се иска да попитам родилката Защо аз съм им майка - какво не им хареса на тези прекрасни рожбички, как можа да ги бележиш така. Преди два дни единият беше наказан до Коледа с всички наказания на света, а днес цял ден се мятахме из морето. Толкова е трудно понякога и толкова е прекрасно.
Защо ли пиша това?
Понечих да го изтрия, но ще го оставя.

# 53 23 авг. 2008, 23:32 ч.

Мнения: 98

Скьпа Калина аЗ мисля ье раЗбирам ЗаЩо си го писала това и се радвам ье не си го иЗтрила

Hug

# 54 24 авг. 2008, 00:12 ч.

Мнения: 1 652

Момичета, когато влязох във форума имах подобно отношение към БМ, подобно на повечето от вас. Завихрена от събитията ,които се случваха с много бърза скорост тогава, съм допускала грешката да я съдя и да задавам въпроса - Как е могла да го остави?

Никой няма право да съди никого.

Никой който не е бил на мястото на тази жена. Ние не познаваме тази болка ...
Коя от нас е безгрешна? Не ви ли се е случвало да извършите нещо, за което после да съжалявате? Никой не е светец.
"Не съдете, за да не бъдете съдени..." Не сме ние, които да въздадем правосъдие. Защото нали знаете, че с какъвто аршин съдите с този ще бъдете съдени, т.е. за да съм ясна съвсем- поставени в ситуация, която сме осъждали... в някой друг живот, а може и още в този...

Лека вечер на всички и приятна почивка утре. Hug

# 55 24 авг. 2008, 19:40 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Цитат на: darena в нд, 24 авг 2008, 00:12

Никой няма право да съди никого.

Никой който не е бил на мястото на тази жена. Ние не познаваме тази болка ...
Коя от нас е безгрешна? Не ви ли се е случвало да извършите нещо, за което после да съжалявате? Никой не е светец.

Това е и моето мнение.
И още нещо. Моля ви, не бъдете толкова крайни към тези, които мислят по-различно от вас. Всички се печем на един огън, всички лекуваме "първичната рана". Но сме различни - всеки от нас има и свои си рани.
Например: много от майките не могат да имат собствени деца. Това също е една рана, която всеки лекува с различен мехлем, но и тя е за цял живот. Някои от майките имат лични проблеми от емоционален или здравословен характер. Някои от майките сами отглеждат децата си... Самото отношение към живота е различно при всички нас.
А относно другите майки на децата ни (аз така предпочитам да ги наричам), лично на мен ми е много интересно да разбера техния начин на мислене и тяхната болка. Не ги гонете, моля ви. Дори ако има социални работници или психолози, занимаващи се с тези неща, моля ви, споделете по какви причини и с какви чувства човек подписва декларациите за отказ от детето си.
Искаме или не, признаваме си или не си признаваме, тези жени и мъже, които са създали физически нашите деца, присъстват в мислите ни, те вече са част от живота ни. Те са страна по делата за осиновяване, въпреки отказа. В този форум за мен най-ценното е, че чета толкова много откровения от майки и осиновени деца, защо да не изслушаме и тези жени, които също носят огромна болка в душите си, в това съм сигурна? За мен лично това ще бъде много полезно.
Наистина ли само аз мисля така?

Последна редакция: нд, 24 авг 2008, 21:23 от Gankata

# 56 24 авг. 2008, 19:53 ч.

на правилното място, в точното време
Мнения: 2 731

А тези, които са били изоставени, без да им се даде право да се защитят, без право на обяснение?
Сигурно има причини, които са основателни , за да оставиш детето си на държавата....но не и за мен. Преди 17 години трябваше да взема подобно решение. Взех го! Благодарна съм на Бог за 180 сантиметровото чудо! Да, баща му сега е до мен, но аз бях взела решението, дори да не беше. Бях на 20, но избрах срама в малкия град, да ме сочат с пръст и какво от това. Това е моят избор и аз живея с него!
Не се извинявам за острия си тон!

# 57 24 авг. 2008, 20:58 ч.

Мнения: 2 494

Цитат на: RAVIA в пт, 22 авг 2008, 14:50

И други са ти го написали - избора е бил твой, в твоите ръце. Няма такъв момент, че другите са взели решението вместо теб. Говорим за 1986 година,............... За мен това е бягане от отговорност. Избрала си по-лесния път. ...........................

Може да звуча крайна и жестока, но Анелия, не я търси. .........

............ заради родителите, с които Бог ме е благословил!

И аз мисля точно така!!! За мен няма основателна причина за изоставяне на бебе, просто съм категорична за това Naughty

А това , мила, което подчертах в постинга ти е страхотно Hug

И днес си мисля, защото най-добрата и обичана моя приятелка в момента след много чакане осиновяват бебенце, мисля си, че тази майка, т.нар. биологична - ами макар, че осъждам изоставянето на детето, съм и безкрайно благодарна в този момент, за това, че много скоро приятелката ми ще е МАМА, толкова чакано и жадувано е това бебе............. baby_neutral

И ако някой ден тази жена го потърси и поиска да го види - просто няма да продължавам с това, което си мисля #2gunfire

за да не развалям поста си!!!

Прегръщам всички мами и прекрасните дечица!!!

# 58 24 авг. 2008, 22:17 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Откакто преди 5 години решихме със съпруга ми да осиновяваме дете аз чета всичко, попаднало ми по темата и се срещам с много хора - осиновители и осиновени (за съжаление хора оставили децата си не познавам, или просто не са си признали). Мнения има всякакви - от двете крайни и отричащи по-горе, до абсурда за някои от вас двете майки на едно дете не само да станат приятелки след като се запознаят но и на определен етап от живота си да живеят заедно. Свят шарен, хора всякакви...
Повечето от пишещите тук в други теми са изразили готовност да бъдат до детето си ако реши да търси корените си и са съгласни, че това е негово право и част от лекуване на болката.
Нека да ги чуем тези хора, за да сме подготвени за тези срещи, а грешките нека Бог ги съди.
Аз лично познавам жена, която направи аборт на 20 години и повече не може да има деца. Сега е на 40 и продължава да смята, че не е готова да осинови, защото е убила собственото си дете. Изглежда на повече от 50 и така се чувства. Това правилният избор ли беше?

Последна редакция: пн, 25 авг 2008, 17:36 от Gankata

# 59 24 авг. 2008, 22:31 ч.

Мнения: 2 084

Противоречиви са чувствата ми към жената дла живот на моите деца. Стават негативни когато децата ми страдат заради зададените и незададените си въпроси. А съм й благодарна - чисто егоистично заради онзи подпис. Тя ме направи майка с избора си да не бъде майка.И ми идва да я разкъсам като видя болката в очите на децата си когато задават онези объркани въпроси. А когато ги прибрахме в къщи я мразех. И сега каъто се сетя как изглеждаха и как ме гледаха, колко сами са били. Дупчиците от инцекции по крачетата и гплемите объркани очи. наистина за това я мразя. Всъщност каквото и да струва на една жена не бива да причинява това на едни толкова беззащитни душици. Бог знае през какво ще преминат. А ако "не случат", ако останат завинаги зад борда.
Амелия, ако твоята болка отнема част от болката на детето, на което си дала живот я носи. Ако мисълта, че така облекчаваш неговата болка, че я отнемаш я носи.
Бих приела тази жена в живота ни, ако това е желанието на порасналите ни и укрепнали деца.
Всъщност когато имах съмнения за една лоша гостенка бях решила да отида при нея и ако аз ще си отивам да я помоля да бъде майка на децата ми. За да не останат отново сами.

# 60 25 авг. 2008, 02:41 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: RAVIA в нд, 24 авг 2008, 19:53

А тези, които са били изоставени, без да им се даде право да се защитят, без право на обяснение?
...
Не се извинявам за острия си тон!

Благодаря на Равиа.
Само тя се сети да спомене.

Думите на определена форумка ме цапат с лепкава кал по кървящото сърце и карат да се укорявам за дълбоката ми искреност, с която споделям какво усещам по повод на БМ.
На пръв поглед много богоугодни и примирени, ненатрапчиви и интелегентни.
Както казва известен автор :"Формално правилно, а по същество - издевателство."

Ако мамите смятат, че нямат право да са категорични - добре, това е тяхно право и следва да бъде зачетено.
Но на децата да им се дават такива съвети - Хайде холан.....

Народът добре го е казал: "С чужда пита помен прави." Друг е жертвата, а околните от негово име прощават. Мнооого благородно. Философско и извисено, само дето друг е бил изоставен. Той да не съди - ОК, ама от негово име - айде моля ви се.

Неистови и забележителени усилия всячески да се омаловажи първичното изоставяне.
Дори и не се питам защо. В конкретния случай отдавна е ясно защо.

Формално казва : "Не съдете". Ясно е, че никой не съди, но разсъждава. А като разсъждаваме (не мамите, а ние-децата) ставаме крайно нежелани, пречим на масовата представа.
Та като четете прекалено страстни неща в стил "Не съдете", замислете се дали в душата си авторката не казва: "Не мислете".

Последна редакция: пн, 25 авг 2008, 13:52 от Miraetta

# 61 25 авг. 2008, 09:13 ч.

Мнения: 545

Писах писах, после го затрих. Ще го съкратя, с риск да ме разбереш криво, до две неща:

първото е

Мираета, всичко което си написала е общовалидно. Тези, които се прикриват подло зад шаблонните фрази, само зад фразите а не зад съдържанието им - го правят не само в този случай. Само че, с толкова болка може и ти да започнеш да се криеш зад фразите. Да криеш нежеланието или неспособността си дори за секунда да предположиш, че гадните и отвратителните неща понякога просто се случват, при това не непременно от или на отрицателния герой.

а другото, най-важното, е

Пази се от мизантропията. Има и добри хора. И може би авторката не е лош човек - но ти я осъди че е преднамерено зла.

еди.
ПС не съм от засегнатите, вярно е. Но не ти говоря като на осиновен, а като на човек, който е обиден, огорчен, наранен от нещо или някой в живота. Или от самият живот. Да, това не го прави правилно или хубаво, но, наистина, можеш ли да съдиш и кого наказваш така?

# 62 25 авг. 2008, 10:36 ч.

Мнения: 1 249

T3-M4,

Приятно съм изненадана от добрия ти тон и ти благодаря.
Предполагам, че си мъж и джентълменското у теб надделява или по ред причини (бизнес, организация и пр.) не ви се иска да напуска форумец като мен.
На каквато и причина да се дължи - все е положително като резултат.

Ако мислиш, че нападам авторката в качеството и на мама или я мисля за лош човек - далеч си от истината. Като мама и съм се и възхищавала и то не веднъж.
Тя не се изказва като мама, а като дете, родено след изоставеното.
Тя вина за чуждата болка няма, но не намира сили да си прости и такива като мен са и непоносими. Колкото и да се опитвах да я прегърна - не дава.

Май каквото и да напише едно порастнало дете, ако написаното е извън клишето, което му е разрешено от масовото съзнание, му остава само един изход - да чуе, че има у него злоба, ревност и не разбира ... (в най-добрия случай). Един мъж и една жена от Америка как ли не ги линчувахте ..., а те само плахо споменаха за варианти.

А аз даже съм се запътила с бързи крачки и към мизантропията, според теб newsm78

...

Мислещите сред нас сме се питали дали не сме увредени до степен на невъзможност да се впишем в социума по разбираем за него начин. Обективно, формално, успехите ни сочат, че уж сме се вписали, но дали е така.

Мизантропия =(на руски) человеконенавистничество, ненависть по отношению к людям. Эмоциональное наполнение (злость, горечь, равнодушие) зависит от уровня развития субъекта и от конкретных обстоятельств (Цитирам "Уикипедия").

А дали съм такава - злобна, мрачна, равнодушна (ползвам определението на думата мизантропия, която ти употреби по повод на мен) всеки сам може да прецени ...

Хубава нова седмица на всички!

Последна редакция: пн, 25 авг 2008, 13:49 от Miraetta

# 63 25 авг. 2008, 13:36 ч.

Мнения: 98

Скьпа Мираетта,

Това е За теб
bouquet

НеЗнам ЗаЩо, но винаги силно сьм те усеЩала и раЗбирала.

Преди време ме посьветваха да се обьрна кьм психолог и аЗ реших да опитам. НеЗнаех какво се прави там, но специалистката, която ме прие ми каЗа раЗкажи ми За теб всиько. АЗ леко несигурно, я попитах абсолютно всиько и откровенно ли и тя ми вика, Да аЗ сьм се сбльсквала с много неЩа, не се беспокой.

И наистина За пьрви пьт в живота си споделих на някой абсольтно всиько, така както си е.

Улекна ми ужасно много, но жената беше толкова шокирана. Думите и бяха: толкова болка, толкова страх, толкова подтиснатост не бях среЩала до сега. Ти си детето, което е било наранено и имаш право да иЗкажеш колко те боли, подтискане на ьуствата сьс ЗальгваЩи иЗкаЗвания от рода : "радвай се ье си имала толкова кьсмет или трябва да си много благодарна и За малкото което си полуьила" само спьват процеса на преработване на болката или поне нейното приемане.

Втори пьт не се и наложи да я посетя, тьй като се науьих да говоря открито За всиько. И според мен тоьно тоЗи форум е най добрата въЗможност, всеки от нас който има нужда да си сподели, да го направи сред хора, които Ще го иЗлушат и биха могли да го раЗберат.

Веье е сьвсем друг вьпрос, кой Ще намери сили да остане и кой Ще реши да си трьгне. АЗ лиьно не усеЩам никой да сьди Амелия, усеЩам само как повеьето се сбльскват с болката, която се таи в нас и която свьрЗваме с нея. Не мисля, ье трябва да подтискаме болката, таЗи тема може да помогне на всиьки ни, да преработим една ьаст от болката в нас или поне да я приемем, дори и на самата Амелия.

А аЗ си мисля, ье веье бих успяла да се справя и с появяването на БМ, дьлго обмислях всиько и не виждам какво би се променило За мен. Питам се дали таЗи тема трябва да ме подготви За неЩо предстояЩо. Сьвсем наскоро раЗбрах, ье имам брат в Италия, които ме иЗдирва. Shocked

Питам се какво ли ме оьаква. Crazy

Дано Амелия намери сили да остане Praynig

# 64 25 авг. 2008, 14:14 ч.

София
Мнения: 9 517

Амелия отдавна я няма, може би се е надявала тук да получи опрощението, което търси, може би не, не знам.
Знам само, че ние, мамите, имаме нужда от вас, децата. Понеже ако не бяхте вие и най-вече Мираета, аз все още щях да се обвинявам за това, че детето ми е изоставено. Знам, че не ви е лесно, но единственото, което мога да ви кажа е, че аз и моето дете имаме нужда от вас Hug

.

А по въпроса дали имаме или нямаме право да съдим - аз мога твърдо да заявя, че осъждам нашата БМ - толкова твърдо и непреклонно каза "Аааа, Исак ли (тук въздишка от облекчение, че за това я викат в съда), не, не го искам, не съм се интересувала и не се интересувам.". Хубаво, ма поне едно съгласие да беше подписала патката му с патка.

Последна редакция: пн, 25 авг 2008, 14:46 от Фоксче

# 65 25 авг. 2008, 14:34 ч.

Мнения: 6

Цитат на: Аист в чт, 03 юли 2008, 20:13

Появява се някой който много я обича.....и мисли , че живота й е бил розов.

тук да не е детективско бюро ????

# 66 25 авг. 2008, 14:53 ч.

Русе
Мнения: 212

Не зная дали Амелия е търсила опрощение в тази тема,но се моля поне да е намерила сили да прочете всичко написано до тук . Моля се също да успее да победи егоизма си и да постъпи отговорно към детето и родителите му .
Амелия ,ако все още четеш тук – моля те не сривай из основи живота на това семейство,не пречупвай още веднъж крилете на дъщеря си.Нали разбираш,че ти и без това присъстваш в мислите им,а така непоканена...

А що се отнася до късмета...все си мисля ,че аз имам късмета да срещна най - страхотното дете на света и да му стана майка с всичките хубави и трудни моменти , той просто нямаше право на избор...

Последна редакция: пн, 25 авг 2008, 15:13 от февруари

# 67 26 авг. 2008, 08:58 ч.

Мнения: 2 084

Всъщност, ако утре се появи на прага ми? Мисля, че няма да нося отговорност за действията си.

# 68 26 авг. 2008, 10:21 ч.

Мнения: 545

ще ти кажа какво е мизантропия. мизантропия е когато някой се опита да ти каже добра дума, а ти веднага публично го изкарваш меркантилен тип с финансови намерения. ето това е мизантропия - предварителна, стопроцентова и непоколебимя невяра в доброто на хората. и е много лошо да изпада човек дотам.

наистина, имаш нужда от помощ, но явно аз не мога да го направя. не го казвам със злоба, мога да разбера някои от причините и мотивите ти, за други мога само да предполагам колко дълбоко са заседнали в живота ти - предполагам, от много отдавна. но това не е живот така да се тровиш самичка...

еди.
ПС не знам за коя американка говориш, сещам се само за една 'хакерка', ако говориш за нея - просто не си в час каква помия се изля. ама най-добре ако имаш да ми кажеш нещо по въпроса - на ЛС, не ми се цапоти в и без това изнервената тема.

Цитат на: Miraetta в пн, 25 авг 2008, 10:36

# 69 26 авг. 2008, 10:49 ч.

Мнения: 12 665

Маретия, тогава не си имала избор, но сега имаш. Дали да продължаваш да изливаш омраза или да се опиташ да се оттърсиш и да потърсиш хубавото в живота. Потърси професионална помощ.

# 70 26 авг. 2008, 11:19 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

И аз не знам какво бих направила, ако се появи майката в момента на вратата, но искам да уточня защо съм склонна на известна толерантност в отношението към тези, които са подписали декларации навреме.
Преди три и половина години ни бе предложено дете - момиченце на 3, което беше в дом от година и половина, след като принудително бе настанено там по сигнал на съседи за виновно поведение на майката. За тази година и половина живеещата на 10 километра от дома майка не бе намерила време да отиде да види детето си, защото "нямала средства" (3 часа път пеша при нормален ход - равна местност). Както и да е, детето е прекрасно и ние бяхме готови на всичко, но... майката си нае адвокат за за се бори да не й се отнемат родителските права. но... детето пак в дом да се гледа, както и повечето от другите й 8 деца преди това, защото е социално слаба. Не знам как протичат заседанията, защото не сме страна по делото за отнемане на правата, само знам, че то още не е приключило, детето е в SOS-селище, майката и бащата май още не са го виждали. Лошото е, че и ние не можем да го виждаме, защото бе свикнало с нас и ни викаше "мамо и тате". Следя публикуване на снимки от селището - очите на детето са тъжни и в тях се чете огромна болка. Още продължавам дълбоко в душата си да чувствам, че имам и трето дете, на което обаче имам право само по празници да изпращам колетчета. Сега ще е първокласничка... Може би трябва да уточня, че майката и бащата са стопроцентови етнически българи.
Та благодарна съм на биологичните родители на Ваньо и Бени, че поне не са ги осъдили да израснат сред "лели" и "госпожи", или да казват "мамо" на жена, която да се грижи за тях добре и с любов, но... все пак срещу заплащане и до време.
Дано не съм засегнала някого с това откровение, защото имам чувството, че не се изразявам добре.

Последна редакция: вт, 26 авг 2008, 11:55 от Gankata

# 71 26 авг. 2008, 11:34 ч.

Мнения: 1 249

От тази тема не си разбрала нищо.
Бъди здрава.
Цитирам други твои постинги:

Мадам Х за крем за бюст:

"Има ли ефект? Колко време мажеш и колко е ефектът?
И марки, марки..."

На Мадам Х са и любими индийските филми ...

и пр.

Смехът си е най-доброто, с което мога да отговоря.

Последна редакция: вт, 26 авг 2008, 12:56 от Miraetta

# 72 26 авг. 2008, 11:41 ч.

Мнения: 11 912

Gankata, абсолютно си права!
видях в действителност какво означава да е обречено едно дете да живее без майка , но на документи с майка, защото тя не е желаела или не е намерила време да подпише декларация за отказ.аз съм склонна да търся причини за всякакви човешки прояви и дори най-неприемливите.Но да бъда толерантна, да плесна с ръце и да изказвам адмирации или съчувствие към очевидно безотговорен човек- е няма как да стане.

Явно, темата се поизмести, но все пак да уточня, / за да няма неразбиране или неправилна интерпретация/ че не говоря за авторка.Към нейния случай нямам коментар.

# 73 26 авг. 2008, 12:06 ч.

Мнения: 6

не мога да разбера такива хора като теб Амелия - изоставяш си детето и един слънчев ден решаваш да си го потърсиш ама то не става така- ехо аз съм майка ти. Заящо не помислиш и за НЕЯ как ще реагира и ка ще се почувства??

# 74 26 авг. 2008, 12:11 ч.

Мнения: 12 665

Говореше се за закон, според който ако детето не е потърсено еди-колко си време, се дава за осиновяване, но явно доникъде не е стигнал. А в някои случаи е записан и някакъв баща, който иди го търси, но трябва и неговото съгласие.

# 75 26 авг. 2008, 12:21 ч.

Мнения: 545

Мисля, че още не е приет. А е много трудно да се опитваш да издириш и поискаш съгласие - грозни сценки (намеци за пари), липсващи хора (не на този адрес), грозна работа... само веднъж присъствах на такава сценка в една махала - и не ща повече, слаби са ми нервите, аз бих избухнал... добре че бях само да не са сами жени, и не се очакваше да комуникирам.

еди.
ПС темата наистина се измести.

Цитат на: Мадам Х в вт, 26 авг 2008, 12:11

# 76 26 авг. 2008, 12:54 ч.

Мнения: 6 701

Цитат на: undertaker в вт, 26 авг 2008, 12:06

Аз пък не разбирам защо всички решихте, че жената има желание да се яви и каже "добър ден, аз съм те родила".
Не пиша в този форум, защото не съм осиновена и нямам осиновени деца, та смятам че нямам право.
Чета обаче, защото когато бях на 5 години бях свидетел как едно момиче изостави детето си и това ми тежи вече повече от 30 години. Защо и как родителите ми бяха намесени в това. Защо и как продължавам да виждам "майката и бабата" постъпили така.
Баналната история, с много общо с историята на авторката. Моята позната, не знам как да я нарека, не иска да се меши в живота на дъщеря си. Иска само да знае къде е и как е. И аз като майка признавам, че като се е подписвала да е мислила, но не се възприемам за бог и затова се опитвам да не съдя това й желание. Има кой да съди!
Още един път се извинявам, но не се сдържах.

# 77 26 авг. 2008, 13:07 ч.

Мнения: 1 249

Наистина ли у нас в средното училище не учат хората да четат, та е толкова неоткриваема разликата между:

"Дали да проучваш какво е станало с нея"

и

"Дали да и се разкриеш".

Много ясно съм го описала по-горе в темата.
Разликата между двете е фрапантна.
А за желанието да научи какво е станало кой я съди? - За това не е ставало дума.
Динчо, за това никой не я съди.

Последна редакция: вт, 26 авг 2008, 13:15 от Miraetta

# 78 26 авг. 2008, 13:12 ч.

Мнения: 6 701

Нямах теб предвид, сори че не го посочих ясно. Ти си по-специална.

# 79 26 авг. 2008, 13:38 ч.

Мнения: 11 912

Ако синът ми желае да се срещне с майка си- ОК, дори ще му помогна.Няма проблем.Но в нашия случай нещата стоят така, че няма шанс нищо хубаво да му донесе тази среща, няма начин, само горчиви разочарования.И след пет и след петстотин години.Но това е изборът на детето ми и ще направя всичко възможно да осъществя желанието му.

Ако биологичната създателка реши да търси, ще ползвам всички защитни законови механизми това да не се случи.Как пък една не се сети да потърси детето си когато тръгва в първи клас, когато получи първата двойка, когато се влюби за първи път, когато се разболее. Когато е в детска градина или училище.
Все се сещат когато децата станат пълнолетни и зрели хора.

Много ми се иска да стоя далече от теми, подобни на тази, но последните дни толкова много неща се изприказваха, че не се сдържам.

И да, "да проуча" ,не е раевнозначно на "да се срещна".Но каква информация може да донесе проучването ?Никаква.Ако например знаеш детето, вече зрял човек, какво работи, какво е семейното му положение, в кой град живее това каква информация ти носи за него?Никаква, нищо не означава.Няма как без среща да разбереш щастливо ли е, здраво ли е, има ли копнежи, страхове и обиди.

# 80 26 авг. 2008, 14:25 ч.

София
Мнения: 9 517

А не мислите ли, че на 22 години "детето" е достатъчно голямо, за да прецени само, дали иска или не да познава биологичната си майка. Добре, сетила се е да го потърси - ми аз не виждам нищо лошо в това да се срещне с него и то да прецени, как да подходи към ситуацията. Все пак не е на 2 години, а на 22.
newsm78

обаче май само аз мисля така.
А как ми се иска когато Исак стане на 22 години, на прага му да се появи БМ и поне да му даде отговори на въпросите, които има. Мечти.

# 81 26 авг. 2008, 15:24 ч.

на правилното място, в точното време
Мнения: 2 731

Фоксче, въпроси може да има сега. Тогава дори да има, няма да иска да знае отговорите. Дори да ги разбере, едва ли ще може да ги приеме. Ненужно знание, от и за хора, които са без значение в живота ти. Не ме топли това , да знам какви са причините. Появата ми на бял свят е било достатъчно основателна причина, за да реши да промени начина си на живот, но не.... Не е поискала и моето мнение, какво бих казала аз за причините. Е, сега , не искам да разбирам нейните причини. Не бих ги приела.
И не ме определяйте като човек, който е озлобен. Безразлична, да!
Обичам родителите си! Обожавам родителите си! Прекланям се пред тях и благодаря за любовта, с която са ме обградили!