Публикувана: 3 юли 2008, 19:31 ч.
Последно мнение: 27 авг. 2008, 12:35 ч.

Търся дъщеря си, родена на 9 ноември 1986 г., в София

12 284
82
1

Гост

# 75 26 авг. 2008, 12:21 ч.

Мнения: 545

Мисля, че още не е приет. А е много трудно да се опитваш да издириш и поискаш съгласие - грозни сценки (намеци за пари), липсващи хора (не на този адрес), грозна работа... само веднъж присъствах на такава сценка в една махала - и не ща повече, слаби са ми нервите, аз бих избухнал... добре че бях само да не са сами жени, и не се очакваше да комуникирам.

еди.
ПС темата наистина се измести.

Цитат на: Мадам Х в вт, 26 авг 2008, 12:11

Говореше се за закон, според който ако детето не е потърсено еди-колко си време, се дава за осиновяване, но явно доникъде не е стигнал. А в някои случаи е записан и някакъв баща, който иди го търси, но трябва и неговото съгласие.

# 76 26 авг. 2008, 12:54 ч.

Мнения: 6 701

Цитат на: undertaker в вт, 26 авг 2008, 12:06

не мога да разбера такива хора като теб Амелия - изоставяш си детето и един слънчев ден решаваш да си го потърсиш ама то не става така- ехо аз съм майка ти. Заящо не помислиш и за НЕЯ как ще реагира и ка ще се почувства??

Аз пък не разбирам защо всички решихте, че жената има желание да се яви и каже "добър ден, аз съм те родила".
Не пиша в този форум, защото не съм осиновена и нямам осиновени деца, та смятам че нямам право.
Чета обаче, защото когато бях на 5 години бях свидетел как едно момиче изостави детето си и това ми тежи вече повече от 30 години. Защо и как родителите ми бяха намесени в това. Защо и как продължавам да виждам "майката и бабата" постъпили така.
Баналната история, с много общо с историята на авторката. Моята позната, не знам как да я нарека, не иска да се меши в живота на дъщеря си. Иска само да знае къде е и как е. И аз като майка признавам, че като се е подписвала да е мислила, но не се възприемам за бог и затова се опитвам да не съдя това й желание. Има кой да съди!
Още един път се извинявам, но не се сдържах.

# 77 26 авг. 2008, 13:07 ч.

Мнения: 1 249

Наистина ли у нас в средното училище не учат хората да четат, та е толкова неоткриваема разликата между:

"Дали да проучваш какво е станало с нея"

и

"Дали да и се разкриеш".

Много ясно съм го описала по-горе в темата.
Разликата между двете е фрапантна.
А за желанието да научи какво е станало кой я съди? - За това не е ставало дума.
Динчо, за това никой не я съди.

Последна редакция: вт, 26 авг 2008, 13:15 от Miraetta

# 78 26 авг. 2008, 13:12 ч.

Мнения: 6 701

Нямах теб предвид, сори че не го посочих ясно. Ти си по-специална.

# 79 26 авг. 2008, 13:38 ч.

Мнения: 11 915

Ако синът ми желае да се срещне с майка си- ОК, дори ще му помогна.Няма проблем.Но в нашия случай нещата стоят така, че няма шанс нищо хубаво да му донесе тази среща, няма начин, само горчиви разочарования.И след пет и след петстотин години.Но това е изборът на детето ми и ще направя всичко възможно да осъществя желанието му.

Ако биологичната създателка реши да търси, ще ползвам всички защитни законови механизми това да не се случи.Как пък една не се сети да потърси детето си когато тръгва в първи клас, когато получи първата двойка, когато се влюби за първи път, когато се разболее. Когато е в детска градина или училище.
Все се сещат когато децата станат пълнолетни и зрели хора.

Много ми се иска да стоя далече от теми, подобни на тази, но последните дни толкова много неща се изприказваха, че не се сдържам.

И да, "да проуча" ,не е раевнозначно на "да се срещна".Но каква информация може да донесе проучването ?Никаква.Ако например знаеш детето, вече зрял човек, какво работи, какво е семейното му положение, в кой град живее това каква информация ти носи за него?Никаква, нищо не означава.Няма как без среща да разбереш щастливо ли е, здраво ли е, има ли копнежи, страхове и обиди.

# 80 26 авг. 2008, 14:25 ч.

София
Мнения: 9 517

А не мислите ли, че на 22 години "детето" е достатъчно голямо, за да прецени само, дали иска или не да познава биологичната си майка. Добре, сетила се е да го потърси - ми аз не виждам нищо лошо в това да се срещне с него и то да прецени, как да подходи към ситуацията. Все пак не е на 2 години, а на 22.
newsm78

обаче май само аз мисля така.
А как ми се иска когато Исак стане на 22 години, на прага му да се появи БМ и поне да му даде отговори на въпросите, които има. Мечти.

# 81 26 авг. 2008, 15:24 ч.

на правилното място, в точното време
Мнения: 2 731

Фоксче, въпроси може да има сега. Тогава дори да има, няма да иска да знае отговорите. Дори да ги разбере, едва ли ще може да ги приеме. Ненужно знание, от и за хора, които са без значение в живота ти. Не ме топли това , да знам какви са причините. Появата ми на бял свят е било достатъчно основателна причина, за да реши да промени начина си на живот, но не.... Не е поискала и моето мнение, какво бих казала аз за причините. Е, сега , не искам да разбирам нейните причини. Не бих ги приела.
И не ме определяйте като човек, който е озлобен. Безразлична, да!
Обичам родителите си! Обожавам родителите си! Прекланям се пред тях и благодаря за любовта, с която са ме обградили!