Търся дъщеря си, родена на 9 ноември 1986 г., в София

Благодаря на Равиа.
Само тя се сети да спомене.


Думите на определена форумка ме цапат с лепкава кал по кървящото сърце и карат да се укорявам за дълбоката ми искреност, с която споделям какво усещам  по повод на БМ.
На пръв поглед много богоугодни и примирени, ненатрапчиви и интелегентни.
Както казва известен автор :"Формално правилно, а по същество - издевателство."

Ако мамите смятат, че нямат право да са категорични - добре, това е тяхно право и следва да бъде зачетено.
Но на децата да им се дават такива съвети - Хайде холан.....

Народът добре го е казал: "С чужда пита помен прави." Друг е жертвата, а околните от негово име прощават. Мнооого благородно. Философско и извисено, само дето друг е бил изоставен. Той да не съди - ОК, ама от негово име - айде моля ви се.

Неистови и забележителени усилия всячески да се омаловажи първичното изоставяне.
Дори и не се питам защо. В конкретния случай отдавна е ясно защо.

Формално казва : "Не съдете". Ясно е, че никой не съди, но разсъждава. А като разсъждаваме (не мамите, а ние-децата) ставаме крайно нежелани, пречим на масовата представа.
Та като четете прекалено страстни  неща в стил "Не съдете", замислете се дали в душата си авторката не казва: "Не мислете".

Писах писах, после го затрих. Ще го съкратя, с риск да ме разбереш криво, до две неща:

първото е

Мираета, всичко което си написала е общовалидно. Тези, които се прикриват подло зад шаблонните фрази, само зад фразите а не зад съдържанието им - го правят не само в този случай.  Само че, с толкова болка може и ти да започнеш да се криеш зад фразите. Да криеш нежеланието или неспособността си дори за секунда да предположиш, че гадните и отвратителните неща понякога просто се случват, при това не непременно от или на отрицателния герой.

а другото, най-важното, е

Пази се от мизантропията. Има и добри хора. И може би авторката не е лош човек - но ти я осъди че е преднамерено зла.

еди.
ПС не съм от засегнатите, вярно е. Но не ти говоря като на осиновен, а като на човек, който е обиден, огорчен, наранен от нещо или някой в живота. Или от самият живот. Да, това не го прави правилно или хубаво, но, наистина, можеш ли да съдиш и кого наказваш така?

T3-M4,

Приятно съм изненадана от добрия ти тон и ти благодаря.
Предполагам, че си мъж и джентълменското у теб надделява или по ред причини (бизнес, организация и пр.) не ви се иска да напуска форумец като мен.
На каквато и причина да се дължи - все е положително като резултат.

Ако мислиш, че нападам авторката в качеството и на мама или я мисля за лош човек - далеч си от истината. Като мама и съм се и възхищавала и то не веднъж.
Тя не се изказва като мама, а като дете, родено след изоставеното.
Тя вина за чуждата болка няма, но не намира сили да си прости и такива като мен са и непоносими. Колкото и да се опитвах да я прегърна - не дава.

Май каквото и да напише едно порастнало дете, ако написаното е извън клишето, което му е разрешено от масовото съзнание, му остава само един изход - да чуе,  че има у него злоба, ревност и не разбира ... (в най-добрия случай). Един мъж и една жена от Америка как ли не ги линчувахте ..., а те само плахо споменаха за варианти.


А аз даже съм се запътила с бързи крачки и към мизантропията,  според теб ...

Мислещите сред нас сме се питали дали не сме увредени до степен на невъзможност да се впишем в социума по разбираем за него начин. Обективно, формално, успехите ни сочат, че уж сме се вписали, но дали е така.

Мизантропия =(на руски) человеконенавистничество, ненависть по отношению к людям. Эмоциональное наполнение (злость, горечь, равнодушие) зависит от уровня развития субъекта и от конкретных обстоятельств (Цитирам "Уикипедия").

А дали съм такава - злобна, мрачна, равнодушна (ползвам определението на думата мизантропия, която ти употреби по повод на мен) всеки сам може да прецени ...


Хубава нова седмица на всички!

Скьпа Мираетта,

Това е За теб
     

НеЗнам ЗаЩо, но винаги силно сьм те усеЩала и раЗбирала.

Преди време ме посьветваха да се обьрна кьм психолог и аЗ реших да опитам. НеЗнаех какво се прави там, но специалистката, която ме прие ми каЗа раЗкажи ми За теб всиько. АЗ леко несигурно, я попитах абсолютно всиько и откровенно ли и тя ми вика, Да аЗ сьм се сбльсквала с много неЩа, не се беспокой.

И наистина За пьрви пьт в живота си споделих на някой абсольтно всиько, така както си е.

Улекна ми ужасно много, но жената беше толкова шокирана. Думите и бяха: толкова болка, толкова страх, толкова подтиснатост не бях среЩала до сега. Ти си детето, което е било наранено и имаш право да иЗкажеш колко те боли, подтискане на ьуствата сьс ЗальгваЩи иЗкаЗвания от рода : "радвай се ье си имала толкова кьсмет или трябва да си много благодарна и За малкото което си полуьила" само спьват процеса на преработване на болката или поне нейното приемане.

Втори пьт не се и наложи да я посетя, тьй като се науьих да говоря открито За всиько. И според мен тоьно тоЗи форум е най добрата въЗможност, всеки от нас който има нужда да си сподели, да го направи сред хора, които Ще го иЗлушат и биха могли да го раЗберат.

Веье е сьвсем друг вьпрос, кой Ще намери сили да остане и кой Ще реши да си трьгне. АЗ лиьно не усеЩам никой да сьди Амелия, усеЩам само как повеьето се сбльскват с болката, която се таи в нас и която свьрЗваме с нея. Не мисля, ье трябва да  подтискаме болката, таЗи тема може да помогне на всиьки ни, да  преработим една ьаст от болката в нас или поне да я приемем, дори и на самата Амелия.

А аЗ си мисля, ье веье бих успяла да се справя и с появяването на БМ, дьлго обмислях всиько и не виждам какво би се променило За мен. Питам се дали таЗи тема трябва да ме подготви За неЩо предстояЩо. Сьвсем наскоро раЗбрах, ье имам брат в Италия, които ме иЗдирва.  Питам се какво ли ме оьаква. 

Дано Амелия намери сили да остане 

Амелия отдавна я няма, може би се е надявала тук да получи опрощението, което търси, може би не, не знам.
Знам само, че ние, мамите, имаме нужда от вас, децата. Понеже ако не бяхте вие и най-вече Мираета, аз все още щях да се обвинявам за това, че детето ми е изоставено. Знам, че не ви е лесно, но единственото, което мога да ви кажа е, че аз и моето дете имаме нужда от вас  .

А по въпроса дали имаме или нямаме право да съдим - аз мога твърдо да заявя, че осъждам нашата БМ - толкова твърдо и непреклонно каза "Аааа, Исак ли (тук въздишка от облекчение, че за това я викат в съда), не, не го искам, не съм се интересувала и не се интересувам.". Хубаво, ма поне едно съгласие да беше подписала патката му с патка.

тук да не е детективско бюро ????

Не зная дали Амелия  е търсила опрощение в тази тема,но се моля поне да е намерила сили да прочете всичко написано до тук . Моля се също да успее да победи егоизма си и да постъпи отговорно към детето и родителите му .
Амелия ,ако все още четеш тук – моля те не сривай из основи живота на това семейство,не пречупвай още веднъж крилете на дъщеря си.Нали разбираш,че ти и без това присъстваш в мислите им,а така непоканена... 

А що се отнася до късмета...все си мисля ,че аз имам късмета да срещна най - страхотното дете на света и да му стана майка с всичките хубави и трудни моменти , той просто нямаше право на избор...

Всъщност, ако утре се появи на прага ми? Мисля, че няма да нося отговорност за действията си.

ще ти кажа какво е мизантропия. мизантропия е когато някой се опита да ти каже добра дума, а ти веднага публично го изкарваш меркантилен тип с финансови намерения. ето това е мизантропия - предварителна, стопроцентова и непоколебимя невяра в доброто на хората. и е много лошо да изпада човек дотам.

наистина, имаш нужда от помощ, но явно аз не мога да го направя. не го казвам със злоба, мога да разбера някои от причините и мотивите ти, за други мога само да предполагам колко дълбоко са заседнали в живота ти - предполагам, от много отдавна. но това не е живот така да се тровиш самичка...

еди.
ПС не знам за коя американка говориш, сещам се само за една 'хакерка', ако говориш за нея - просто не си в час каква помия се изля. ама най-добре ако имаш да ми кажеш нещо по въпроса - на ЛС, не ми се цапоти в и без това изнервената тема.

Маретия, тогава не си имала избор, но сега имаш. Дали да продължаваш да изливаш омраза или да се опиташ да се оттърсиш и да потърсиш хубавото в живота. Потърси професионална помощ.

И аз не знам какво бих направила, ако се появи майката в момента на вратата, но искам да уточня защо съм склонна на известна толерантност в отношението към тези, които са подписали декларации навреме.
Преди три и половина години ни бе предложено дете - момиченце на 3, което беше в дом от година и половина, след като принудително бе настанено там по сигнал на съседи за виновно поведение на майката. За тази година и половина живеещата на 10 километра от дома майка не бе намерила време да отиде да види детето си, защото "нямала средства" (3 часа път пеша при нормален ход - равна местност). Както и да е, детето е прекрасно и ние бяхме готови на всичко, но... майката си нае адвокат за за се бори да не й се отнемат родителските права. но... детето пак в дом да се гледа, както и повечето от другите й 8 деца преди това, защото е социално слаба. Не знам как протичат заседанията, защото не сме страна по делото за отнемане на правата, само знам, че то още не е приключило, детето е в SOS-селище, майката и бащата май още не са го виждали. Лошото е, че и ние не можем да го виждаме, защото бе свикнало с нас и ни викаше "мамо и тате". Следя публикуване на снимки от селището - очите на детето са тъжни и в тях се чете огромна болка. Още продължавам дълбоко в душата си да чувствам, че имам и трето дете, на което обаче имам право само по празници да изпращам колетчета. Сега ще е първокласничка... Може би трябва да уточня, че майката и бащата са стопроцентови етнически българи.
Та благодарна съм на биологичните родители на Ваньо и Бени, че поне не са ги осъдили да израснат сред "лели" и "госпожи", или да казват "мамо" на жена, която да се грижи за тях добре и с любов, но... все пак срещу заплащане и до време.
Дано не съм засегнала някого с това откровение, защото имам чувството, че не се изразявам добре.

От тази тема не си разбрала нищо.
Бъди здрава.
Цитирам други твои постинги:

 Мадам Х за крем за бюст:

"Има ли ефект?  Колко време мажеш и колко е ефектът?
И марки, марки..."

На Мадам Х са и любими индийските филми ...

 и пр.

Смехът си е най-доброто, с което мога да отговоря.

Gankata, абсолютно си права!
видях в действителност какво означава да е обречено едно дете да живее без майка , но на документи с майка, защото тя не е желаела или не е намерила време да подпише декларация за отказ.аз съм склонна да търся причини за всякакви човешки прояви и дори най-неприемливите.Но да бъда толерантна, да плесна с ръце и да изказвам адмирации или съчувствие към очевидно безотговорен човек- е няма как да стане.


Явно, темата се поизмести, но все пак да уточня, / за да няма неразбиране или неправилна интерпретация/ че не говоря за авторка.Към нейния случай нямам коментар.

не мога да разбера такива хора като теб Амелия - изоставяш си детето и един слънчев ден решаваш да си го потърсиш ама то не става така- ехо аз съм майка ти. Заящо не помислиш и за НЕЯ как ще реагира и ка ще се почувства??

Говореше се за закон, според който ако детето не е потърсено еди-колко си време, се дава за осиновяване, но явно доникъде не е стигнал. А в някои случаи е записан и някакъв баща, който иди го търси, но трябва и неговото съгласие.