Манов мед
Това е медът, който пчелите правят от мана – сладък сок отделящ се от някои растения или от екскретите на някои насекоми.
“Маната се отделя от проводящите тъкани листата и прилистниците на растенията при специфични климатични условия. Отделянето става и чрез някои видове насекоми, главно листни въшки, които паразитират върху листата и младите леторасли на растенията. Тези насекоми се хранят със сладкия сок, който изсмукват от растенията. Установено е, че там, където са направени пробиви за смучене на сок, дълго време след това продължава да изтича сладка течност. Освен това храносмилателната система на тези видове насекоми е специално устроена, поради което не всичкият погълнат от тях сок преминава през стомаха. Хранопроводът им прераства в анусна тръба, която образува т. нар. филтърна камера. Тя дава възможност излишните захари да преминават направо през аналния отвор навън, а белтъците и другите хранителни съставки, необходими за храненето на паразита, се задържат от филтърната камера и попадат в стомаха, където се усвояват.
Някои автори смятат, че сладникавата течност, отделяна листата, не бива да се отнася към маната, а да се нарича медена роса или извънцветен нектар.
По химичен състав маната значително се различава от цветния нектар. Съществуват различия и в химичните, физичните н биологичните свойства на мановия и нектарния мед.
Прясно отделената мана е бистра и прозрачна течност, която след известно време потъмнява. При по-продължително съхранение цветът й става почти черен. Изменението на цвета зависи от вида на растенията и насекомите-отделители, от развиващата се в нея микрофлора, от времето на събирането и др.
По своя химичен състав маната се отличава от цветния нектар. Тя съдържа средно 60% вода. Съществена част са захарите, от които най-много са захарозата, глюкозата и фруктозата. Маната е по-богата с високомолекулни захари, като трехалоза, рафиноза и особено мелицитоза, която е типична за нея и благоприятствува кристализирането. Особено много в нея са декстрините. В мановия мед те са около 4—6 пъти повече, отколкото в нектарния и действуват обратно на мелицитозата — предотвратяват кристализирането. С това се обяснява трудното кристализиране на мановия мед въпреки по-голямата му гъстота. Пчелите усвояват декстрините, понеже отделят ензими, които ги разграждат на по-прости захари.
Изследванията на редица автори показват, че в мановия мед се съдържат голям брой свободни аминокиселини, по-важни от които са аспарагинова киселина, аланин, аргинин, цистин, глицин, глутаминова киселина, хистидин, лизин, метионин и др.
Най-съществената разлика между мановия и нектарния мед е в съдържанието на минерални вещества. В мановия мед те са от 5 до 9 пъти повече ( виж табл.).
Данните в табл. показват, че нашите сортове мед са ценен биологичен източник на разнообразни микро- и макроелементи..
В меда са установени някои органични киселини —ябълчна, млечна, оксалова, лимонена, винена и др. Те произхождат от нектара, маната и от жлезите на пчелите, които извършват преработването им. рН на меда е около 3,78.
/тук е таблицата, която няма как да сканирам в поста си и после ми липсва цяла страница от книгата
/
Мановият мед не бива да се оставя за храна на пчелите по време на зимуването им, поради това, че може да причини диария или смърт на пчелите (вж. Манова токсикоза). Смята се, че причина за това са съдържащите се в него по-големи количества минерални вещества. Такъв мед може да се използува за раннопролетно подхранване на гладни пчелни семейства или за консумация от хората, за които не е вреден. Препоръчва се използуването му от страдащи от анемия, за поддържане и повишаване защитните сили на организма. В някои страни той се цени по-високо от нектарния и има по-висока изкупна и продажна цена от него.
В отделни райони може да се получи смесен мед, в който да преобладава нектарът или маната. Това се случва в райони, бедни на медоносна растителност, поради което през отделни периоди пчелите събират едновременно нектар и мана. При прашецов анализ в него има малко прашинкови зърна, а при изследване показва наличие на мана. Такъв мед обикновено има по-тъмен цвят, по-слаб аромат и кристализира в дребни кристали. Може да се използува за храна и лекарство.”
ПРАКТИЧЕСКО ПЧЕЛАРСТВО - С.Недялков Б.Бижев
А ето и нещо интересно: За събирането на 1 кг. мед е необходимо една пчела да направи около 150 000 излитания, или 1000 пчели да работят 15 дни. Пчелите, събрали този мед, трябва да изминат общо разстояние, което е около 10 пъти по-голямо от обиколката на земята.
А това е от интернет: Вкусът на всички видове мед е сладък, а кестеновият, тютюневият и някои видове манов мед имат горчив вкус. Ароматът и вкусът могат да се променят след нагряване.
Дано съм била полезна и ви е било интересно
Това е медът, който пчелите правят от мана – сладък сок отделящ се от някои растения или от екскретите на някои насекоми.
“Маната се отделя от проводящите тъкани листата и прилистниците на растенията при специфични климатични условия. Отделянето става и чрез някои видове насекоми, главно листни въшки, които паразитират върху листата и младите леторасли на растенията. Тези насекоми се хранят със сладкия сок, който изсмукват от растенията. Установено е, че там, където са направени пробиви за смучене на сок, дълго време след това продължава да изтича сладка течност. Освен това храносмилателната система на тези видове насекоми е специално устроена, поради което не всичкият погълнат от тях сок преминава през стомаха. Хранопроводът им прераства в анусна тръба, която образува т. нар. филтърна камера. Тя дава възможност излишните захари да преминават направо през аналния отвор навън, а белтъците и другите хранителни съставки, необходими за храненето на паразита, се задържат от филтърната камера и попадат в стомаха, където се усвояват.
Някои автори смятат, че сладникавата течност, отделяна листата, не бива да се отнася към маната, а да се нарича медена роса или извънцветен нектар.
По химичен състав маната значително се различава от цветния нектар. Съществуват различия и в химичните, физичните н биологичните свойства на мановия и нектарния мед.
Прясно отделената мана е бистра и прозрачна течност, която след известно време потъмнява. При по-продължително съхранение цветът й става почти черен. Изменението на цвета зависи от вида на растенията и насекомите-отделители, от развиващата се в нея микрофлора, от времето на събирането и др.
По своя химичен състав маната се отличава от цветния нектар. Тя съдържа средно 60% вода. Съществена част са захарите, от които най-много са захарозата, глюкозата и фруктозата. Маната е по-богата с високомолекулни захари, като трехалоза, рафиноза и особено мелицитоза, която е типична за нея и благоприятствува кристализирането. Особено много в нея са декстрините. В мановия мед те са около 4—6 пъти повече, отколкото в нектарния и действуват обратно на мелицитозата — предотвратяват кристализирането. С това се обяснява трудното кристализиране на мановия мед въпреки по-голямата му гъстота. Пчелите усвояват декстрините, понеже отделят ензими, които ги разграждат на по-прости захари.
Изследванията на редица автори показват, че в мановия мед се съдържат голям брой свободни аминокиселини, по-важни от които са аспарагинова киселина, аланин, аргинин, цистин, глицин, глутаминова киселина, хистидин, лизин, метионин и др.
Най-съществената разлика между мановия и нектарния мед е в съдържанието на минерални вещества. В мановия мед те са от 5 до 9 пъти повече ( виж табл.).
Данните в табл. показват, че нашите сортове мед са ценен биологичен източник на разнообразни микро- и макроелементи..
В меда са установени някои органични киселини —ябълчна, млечна, оксалова, лимонена, винена и др. Те произхождат от нектара, маната и от жлезите на пчелите, които извършват преработването им. рН на меда е около 3,78.
/тук е таблицата, която няма как да сканирам в поста си и после ми липсва цяла страница от книгата
/Мановият мед не бива да се оставя за храна на пчелите по време на зимуването им, поради това, че може да причини диария или смърт на пчелите (вж. Манова токсикоза). Смята се, че причина за това са съдържащите се в него по-големи количества минерални вещества. Такъв мед може да се използува за раннопролетно подхранване на гладни пчелни семейства или за консумация от хората, за които не е вреден. Препоръчва се използуването му от страдащи от анемия, за поддържане и повишаване защитните сили на организма. В някои страни той се цени по-високо от нектарния и има по-висока изкупна и продажна цена от него.
В отделни райони може да се получи смесен мед, в който да преобладава нектарът или маната. Това се случва в райони, бедни на медоносна растителност, поради което през отделни периоди пчелите събират едновременно нектар и мана. При прашецов анализ в него има малко прашинкови зърна, а при изследване показва наличие на мана. Такъв мед обикновено има по-тъмен цвят, по-слаб аромат и кристализира в дребни кристали. Може да се използува за храна и лекарство.”
ПРАКТИЧЕСКО ПЧЕЛАРСТВО - С.Недялков Б.Бижев
А ето и нещо интересно: За събирането на 1 кг. мед е необходимо една пчела да направи около 150 000 излитания, или 1000 пчели да работят 15 дни. Пчелите, събрали този мед, трябва да изминат общо разстояние, което е около 10 пъти по-голямо от обиколката на земята.
А това е от интернет: Вкусът на всички видове мед е сладък, а кестеновият, тютюневият и някои видове манов мед имат горчив вкус. Ароматът и вкусът могат да се променят след нагряване.
Дано съм била полезна и ви е било интересно
е-е-е, ама то знаеш ли после каква преработка е необходима за да стане мед.