Истинска ваканция ли е за вас едно прекарване в България?
Да, за мен е най-истинската
- Публикувана: 18 юли 2008, 12:36 ч.
- Последно мнение: 18 ноем. 2008, 13:10 ч.
Ваканция ли е прекарване на отпуската в България?
Да, за мен е най-истинската
те ти се мръщат, а ти им се усмихваш "добъъъър дееееен, лошо ли спахме и днес?"
в началото винаги има един такъв момент на.... културен шок да го кажа 35
една седмица докато свикнеш, климати, легло, храна, още една докато си припомниш, ......
една седмица докато свикнеш, климати, легло, храна, още една докато си припомниш, ......
.. дори една седмица не е достатъчно , ако трябва да се сбъскаш с бюрокрация или за първи път си с детска количка 
ми не само слушам, ами и участвам
миналата година реших, че ще отида на дерматолог да ми каже какво да я правя тази моя суха кожа
долу на регистъра ми взеха паричките и ме натириха да търся докторягата през една улица на еди кое си място в съседния блок, който не се вижда.
хукнах аз през глава, 1 напред, 2 назад между колите, имах късмет че преминах здрава, после падна едно търсене на въпросния доктор, намерих го
'добър ден' - те със сестрата ме гледат странно у ръцете, къде вика ти е направлението
викам ми нямам, аз таковата на частно, ми не може казва чиляка, дай бележка не ми вярва гадината - ми питай колежката си долу дето ме прати да те търся като обезумяла, викнах аз силно. накрая ме прегледа де, конфузно и реших че ще пиша писмо до собственика на болницата, че го крадат като не издават бележки за платени такси.
написах го, ама така и не се наканих да го занесе, ваканцията свърши.
голямата съм тиква печена
това между другото, мисля че случката пак се връзва с темата
миналата година реших, че ще отида на дерматолог да ми каже какво да я правя тази моя суха кожа
долу на регистъра ми взеха паричките и ме натириха да търся докторягата през една улица на еди кое си място в съседния блок, който не се вижда.
хукнах аз през глава, 1 напред, 2 назад между колите, имах късмет че преминах здрава, после падна едно търсене на въпросния доктор, намерих го
'добър ден' - те със сестрата ме гледат странно у ръцете, къде вика ти е направлението
викам ми нямам, аз таковата на частно, ми не може казва чиляка, дай бележка не ми вярва гадината - ми питай колежката си долу дето ме прати да те търся като обезумяла, викнах аз силно. накрая ме прегледа де, конфузно и реших че ще пиша писмо до собственика на болницата, че го крадат като не издават бележки за платени такси.написах го, ама така и не се наканих да го занесе, ваканцията свърши.
голямата съм тиква печена
това между другото, мисля че случката пак се връзва с темата
това между другото, мисля че случката пак се връзва с темата
А тоя филм с "тате носи, мама меси" не го дават при нас, пък и изобщо не ми харесва, но това е друга тема
Честно да ти кажа, понякога е приятно да е така. Аз бих се радвала поне за мъничко в това отношение, ама няма.
Ами сложен казус С мъжа ми спорим по този повод, техните като си отиде започват да му прислужват все едно е принц. Аз не съм възпитана така и се чувствам зле в такава обстановка. Не мисля, че съм някаква височайша особа, та да трябва да се държат така с мен.
Но съм склонна да разбера, че на някои им харесва
С мъжа ми спорим по този повод, техните като си отиде започват да му прислужват все едно е принц. Аз не съм възпитана така и се чувствам зле в такава обстановка. Не мисля, че съм някаква височайша особа, та да трябва да се държат така с мен. Но съм склонна да разбера, че на някои им харесва
Предполагам в различните семейства отношенията са различни.
В последните 13 години от моя живот съм живяла далеч от родния дом (гимназия, университет, сега и друга държава - все далеч от дома).
И всяко прибиране вкъщи за уикенд или за ваканция е било празник за семейството ми, защото ние сме много сплотено семейство и много се грижим един за друг.
С годините все по-рядко се прибирам вкъщи, така се стече живота ми, не че не съм искала да бъда с тях.
Вкъщи никога не е било "татко носи, мама меси", всеки е помагал за всичко и е имал своя дял отговорности и задължения.
Но с течение на времето нещата се промениха леко и понеже започнах да се прибирам от ваканция на ваканция, събирането на цялото семейство си стана събитие.
Имахме си негласна уговорка, че каквото и да става, Коледа и Великден ще сме заедно.
Е, баща ми почина наскоро и това промени порядъка до известна степен.
Но в крайна сметка майка ми се чувства по-добре, ако ме глези като се прибирам.
И без това ме няма повечето време, а сега и откакто баща ми почина и тя е сама ... мисля, че наистина се чувства по-добре така, защото тя е човек, който обожава да глези и обгрижва хората, които обича.
Така че аз я оставям да прави, каквото иска и каквото е необходимо, за да се чувства добре.
В последните 13 години от моя живот съм живяла далеч от родния дом (гимназия, университет, сега и друга държава - все далеч от дома).
И всяко прибиране вкъщи за уикенд или за ваканция е било празник за семейството ми, защото ние сме много сплотено семейство и много се грижим един за друг.
С годините все по-рядко се прибирам вкъщи, така се стече живота ми, не че не съм искала да бъда с тях.
Вкъщи никога не е било "татко носи, мама меси", всеки е помагал за всичко и е имал своя дял отговорности и задължения.
Но с течение на времето нещата се промениха леко и понеже започнах да се прибирам от ваканция на ваканция, събирането на цялото семейство си стана събитие.
Имахме си негласна уговорка, че каквото и да става, Коледа и Великден ще сме заедно.
Е, баща ми почина наскоро и това промени порядъка до известна степен.
Но в крайна сметка майка ми се чувства по-добре, ако ме глези като се прибирам.
И без това ме няма повечето време, а сега и откакто баща ми почина и тя е сама ... мисля, че наистина се чувства по-добре така, защото тя е човек, който обожава да глези и обгрижва хората, които обича.
Така че аз я оставям да прави, каквото иска и каквото е необходимо, за да се чувства добре.
Чакам с нетърпение прибирането ни в България - за мене си е истинска почивка-"зареждам си батериите"...родителите,къщата,непрекъснатите срещи с роднини и приятели,заведения,а може и море,...ами на мене лично си ми харесва. Мъжа ми обаче настоява по-късно да сме отидели и на истинска почивка в Исп, че даже и резервирал...Май усещането е различно 
Мъжа ми обаче настоява по-късно да сме отидели и на истинска почивка в Исп, че даже и резервирал...Май усещането е различно
При нас също последните години не го чувстваме много като ваканция. Натоварва ме цялата ситуация там. Но пък много ми се иска да се вида с близки и познати. А и последния път колко пари изхарчихме 
Преди няколко години решихме, че поне ваканцията на море, ще я караме някъде другаде, защото за мен ваканция също е свързана с виждане на нови държави и места.
Но гледаме задължително за Коледа да се приберем и евентуално още 1 път за седмица две. През останалото време ни идват на гости тук, който му е домъчняло за нас
Преди няколко години решихме, че поне ваканцията на море, ще я караме някъде другаде, защото за мен ваканция също е свързана с виждане на нови държави и места.
Но гледаме задължително за Коледа да се приберем и евентуално още 1 път за седмица две. През останалото време ни идват на гости тук, който му е домъчняло за нас
Не,изобщо не е ваканция. По стечение на обстоятелствата,като се прибираме в Бг, имаме 5 задължителни дестинации (това в добрите случаи). Ставаме Пантелей Пътника. Последния път,когато се прибрахме обратно спахме целия ден това ни беше почивка,затова тази година ще пропуснем Бг. За сметка на това пък,повечето ще ни дойдат тука на гости 
