Интересувате ли се от идеите за ранно развитие?

Judy, прочетох от заглавната страница на форума, където има статии за развитие на детето по месеци.

Джуди, и аз мисля, че е нормално в определени моменти да има определени интереси. Моят син беше същия - цялата книжка "Колите" се прочиташе от край до край по няколко пъти, имаме всички коли, знаят се наизуст, разиграват се сцени от книжката. Харесва влакове. Имаше едни период, в който основно коли го вълнуваха - от сутрин до вечер, паркинги, каране, катастрофи. Мият се на автомивка, зареждат се с гориво, спират на "сфетофар", спира ги полицай, глобява ги  и всякакви вариации.
И сега има интерес, но виждам, че вече взе малко да му омръзва.

Идеята за ранно развитие според мен означава да се създава интерес от рано към книгите, музиката, картини като цветове и форми, света около нас. Защото децата на 1.5 - 2 - 3 години са с огромно двигателна енергия и трудно може да им се концентрира вниманието за по-дълго, за да се почват тогава подобен вид занимания.
Да се оставят по цял ден да гледат филмчета, за да може да се свърши някаква домакинска работа, също е обичайна практика. Не че е лошо, но всяко нещо с мярка. Моят син от малък е научен - "Мама и тати пускат само 2 филмчета (на ден)" в рамките на час, час и 15 мин.
Още повече, че докато гледа определено филмче, на детето може да му се обяснява  какво се случва, да му се акцентира вниманието върху нещо. 
Интереса се провокира и от начина, по който се поднася информацията - ако е под формата на игра, с подходящата интонация, ако има забавление, нещата се получават.
Впечатлението ми е, че има родители, в частност майки, на които въобще не им се занимава, самите те нямат някакви идеи и интереси, които да предадат на децата си. Много ясно, че тогава нещата ще се развиват на самотек.... Децата трябва да се учат да играят, да им се измислят различни ситуационни игри, да им се поставят задачи свързани с домакинството - да сложат покривката, салфетките, приборите, да се чувстват значими.
 

"Отлив на интереси" е нормално да има според мен, след придобиването на животински пластелин и след почти денонощна игра с него в рамките на около месец, в момента не се и сеща за него. Сега си играе само със животните от пластелина, прави си разни ферми, но към пластелина не посяга.

Книжките- от многото, които имаше си беше избрал около 4-5 любими и ги четяхме до припадък, вечер без да прочетем всичките 4-5 не се заспиваше, после около месец и нещо изобщо не ги поглеждаше, сега отскоро сам се завря в минибиблиотеката си и си изкара нови любими "много хубаби пиказки" и сега вече той сам ни ги разказва.

В пролетните месеци беше забравил въобще какво е това двд и филма "Колите" ( за мое щастие), но от няколко дена отново излезе на дневен ред.

А иначе темата кола присъства навсякъде, коли, книжки, паркинги, бензиностанции и всичко свързано с тях.

На мен големият ми проблем ( е, все още не съм се психирала) е, че не можем да се разберем с цветовете. От съвсем малък от кубчетата още винаги съм му казвала, а сега ми подай червеното, зеленото и т.н. кубче. Покрай непрекъснатата му мания за количките винаги предмета е бил свързан и с цвета, дай да паркираме синята или жълтата кола, като се разхождаме с него винаги покрай паркираните коли се почва едно обяснение това е черно бмв, или червен нисан или..... Обаче ефект няма винаги ги бърка. Вчера например от 5 черни коли, само на една и каза, че е черна, а са паркирани една до друга. Не схващам нещо знам, че около 3-4 започват с цветовете, но това е било преди години по старите методики, сега при толкова празен мозък, не виждам проблем да ги познава.

Може би някъде бъркам, ако имате идея, ще се радвам да споделите.

За огромната двигателна енергия съм напълно съгласна, при моя син граничи понякога с "психомоторизъм" , и съм на мнение, че образователните и занимателните игри са много по подхядащи за зимните месеци, когато е студено и се прекарва голяма част от времето в дома. Другото, което си мисля, че колкото и да е буйно детето с правилен подход винаги може да му се привлече вниманието (е ако родителите имат желание, разбира се) и то да научи нещо ново, полезно и интересно.

Абе темата е супер обширна, като цяло съм съгласна с ранното развитие, но без да изземвам функциите на училището, по отношение на училищните предмети, а по-скоро да показвам, че света не свършва само до границите на морската градина и нашия дом.

А подрежда ли ги спонтанно по цветове? Или при други обстоятелства, несвързани с играчките показва ли да разпознава цветовете? Например според него какъв цвят са листата на дърветата, морковите или пешеходния светофар?

Мозъкът не му е празен на детето. Може би е добре да го оставиш малко на спокойствие с тези цветове. Някои деца в първите групи в ДГ не знаят цветовете или разпознават само 1-2 цвята, пък нищо им няма и по-късно ги научават.

За малко по- големите- снощи големият ми син _на 8 години/ ми иска идея какво да си колекционира. Обсъдихме и решихме да се спрем на хербарий, като ще пишем наименованието на растението- хем ще си колекционира, хем ще понаучи нещичко /и аз покрай него , щото не съм ботаник/.
За цветовете- писах в тази тема за играчката с полусферите- много ни помогна да ги научим, заедно с колите, разбира се, че как иначе. Формите и цветовете също ги учихме и с игрите с кутиите с отвори, в които се вкарват кубчета с различен цвят и форма и на детето винаги се обяснява: синьото кубче, червената звездичка, жълтата луничка, зеления триъгълник /малък е да му споменава наименования на обемни фигури, пирамидата оставям за по- късно/. На 3-4 години не мисля, че се "започва" с цветовете, ние "започнахме" дори на година и половина, като сега, на две години, различава: бяло, черно, червено, синьо, зелено, жълто, розово и сиво, като ги наименова без проблем. С големия минах вече по този ред и разбрах, че може.
Започнахме с бяло- черно. Вкарахме червено- синьо- зелено, после- жълто /бъркаше до скоро с бяло/, после сиво и сега и розово. Когато той ми кажеше поредното "кола", винаги отговарях: "Да, червена /или каквато там е/ кола.". Напоследък добавям марката, понеже има интерес. Той пък добавя нов дежурен въпрос: "Тази кола кого е?"- обяснявах първо, че не знам /че откъде мога да знам/, но като видях, че това не го удовлетвори започнах да си съчинявам- на чичо ти еди-кой-си, на кака нам-коя-си. Хлапето се кикоти, знае, че е игра и пак пита.
Е, разбира се не е задължително вероятно това да става при всички на една и съща възраст.
Малкият ми пък не може още да върти педалите на колелото /сега е на 2 години и 3 месеца/- учим го, показваме. Последният път след 10 минутно обяснение и въртене на крачетата се обърна с нещастната физиономия на пенсионер преди получаване на пенсия /толкова сериозен и нещастен изглеждаше/ и ми заяви в прав текст : "Това много тудно мене!".

Много добре казано. Именно

Нади, може все още да не осъзнава цветовете, или да го обръща на игра. Сами понякога като го питам това какъв цвят е, при условие, че го знае, ме гледа закачливо и казва нещо друго. Но си личи, че се шегува.


Джуди, на 2 г и 3 м е нормално да не може да кара колело. Обикновено към 2 г и 7-8 месеца почват, и то от тези олекотените.
Синът ми на 2 г. и 10 м. още не кара колело. Купихме му, но от тези по-големите със спомагателните колела, и не може да го кара и няма ентусиазъм. Може би, ако е по-малко и по-леко ще му е по-лесно и ще му хареса. Опитай да го учиш да кара по леко нанадолнище (педалите сами си въртят, без много усилие), за да разбере какво точно да прави. Нормално е нещо, с което да не може да се справи, да го обезсърчава. Изчакайте той сам да прояви интерес към колелото!

Синът ми снощи направи луд панаир след като се прибрахме с джипа, че иска да кара колелото - САМ го поиска и днес ще пробваме пак да се учи да кара.

Абе прибрах го аз /колелолото/ ще го вадя по веднъж на месец, пък ще видим кога.  Гледам, че разни деца карат наоколо, но тях не съм ги питала точно на колко са години. Нашето си е чиста триколка, за стабилност. С помощни- като се научи това да кара. С наклон го пробвахме, като големия, но големият схавана по- бързо. Нищо де, когато стане.
За двигателна активност и справяне с управлението сме взели една дивакоустойчива пластмасова кола, от тези, които се бутат с крака, да свиква поне с кормилото да се справя. Гледам- с нея се оправя на завоите, не се блъска, а с колелото- никак- то си върви надолу, Жожо си блее на някоя страна и се забива в тревата /оставям го нарочно/. Предадох се, де. Ще чакам.
Смятам да започнем и ние с уроците по плуване с малкия другата седмица. Пак аз ще съм даскалът /с големия синковец аз си бях, баща ми е по тънката част, по усъвършенстване на стила, аз по грубата- да го науча просто да шляпа, без да потъва и горе- долу да плува/. Вие как учите вашите две годишни? Аз имам опит само с баткото. Учители ползвате ли или не винаги?

Като ви чета, мисля че е редно първо малко себе си да ограмотя  по въпроса, после да се заема с бебето...

Ранното развитие на детето ме е интересувало винаги.
Не, за да отглеждам гений, а за да разбера какви са заложбите на детето ми.
Говорех й от самото й раждане като на голям човек- разказвах, споделях, четях на глас. Проговори рано, помни много, развива се бързо. И до сега всяка наша игра се стремя да бъде занимателна и образователна без да натоварвам детето излишно. Сега вече пише всички букви, знае да си пише името, брой, но ме е страх, че след това в училище ще й бъде скучно.

запис

Да, интересува ме. Също и ранното усвояване на чужд език. Доскоро правихме групи за игра за малки дечица, с песнички, приказки, кукли, движения, игри и участие на майките... това разбирам под ранно развитие - не да учиш двугодишно да пише и смята или да свири на цигулка.

Франческа Салиери, окончателно решавам да изляза от темата.Вече на няколко пъти си сменям гледната точка, но за сега се отказвам, не ми се струва необходимо на 3г 10 м дъщеря ми да може да си пише името и да знае всички букви. На този етап се ограничавам до това, да я запозная добре с нещата , които я заобикалят..., както и да придобие нормалните умения, присъщи точно за 4-годишните. Важно за мен също е , ако в нашето село предложат екстра като детски летен лагер , организиран от детската градина, да я пусна, спокойна ,че ще може да се справи с това приключение напр. ...И има някой противоречия-скоро имаше подписка против започванито на училище от децата, когато са на 6 години-рано било, защо да се обременявали, а сега какво излиза-90% от родителите предлагат на децата си училищни занимания , но в къщи, доста под тази възраст. Май вътрешно в себе си съм против всякакви ранни обучения-тоалетни /при бебетата/, ранно захранване, изобщо ранното развитие май нещо не ми се връзва с едно необременено детство. Дори обучението в къщи под формата на разни занимателни игри, п о-подходяща за едно 4-5-6 годишно дете ми се вижда играта със себеподобните...А колкото до развитие и стимулация на паметта-игри от сорта на легото, пъзели, авиомоделизъм биха свършили същата работа, според мен поне. 
Ами и аз за това си мислех в началото на темата, но съвсем се обърках за какво става въпрос.

За чуждоезиковото обучение съм скептична. Ако детето има почти постоянен достъп до нормална среда, където се говори чужд език е едно, защото е максимално близо до естествените условия за усвояване на език. Но не съм привърженик на някакви видове курсове или уроци. Мисля, че се преувеличава ефекта от заниманията в ДГ и е повече фукане на майките, че децата им учат английски, отколкото да има някаква реална полза.
Това, което правех с моите е да им давам възможност да слушат различни езици, най-често по ТV. Тук-там съм им казвала някои неща за езиците, които зная. Когато искаха, повтаряха някои думи или изрази, но беше доста неангажиращо и без очаквания от моя страна. Но като цяло гледах на това като на слушането на музика - ухото на детето свиква, че различните езици имат различна мелодия. Могат да различат руски от италиански, например.
 Предполагам, че нямате предвид записване на детето в детско заведение, където се говори само на чужд език или наемане на гувернантка-чужденка. 

Естествено, че не .
 Синът ми в градината имаше такова обучение, не виждам разлика между твоите и моите очаквания. Според мен идеята там е близка до твоята-да свиква детския слух с друг език дотолкова, доколкото може да го различи от българския. Да се вменява нещо по-ангажиращо на чуждоезиковото обучение в градината , е просто несериозно.