Как да се справя с този "звяр"?

Благодаря за споделенето мнение и сайтовете, Деметра.

Аз никога не съм удряна, дори и пошляпвана, смятам да го приложа и на детето си. За тръшкането, при мен е още съвсем неосъзнато, разбира се, така че още нямам тактика.

Интересното е, че когато някой родител "неправилно" реагира в дадена ситуация спрямо детето си - веднага го забелязвам, виждам грешките и си мисля, че аз ако бях на негово място щях да постъпя другояче. Обаче стигне ли работата до собственото дете - не винаги реагираме адекватно - защо ли? Кое оказва влияние - умората, изчерпаното търпение, кое?!?!?

о, мила...при мен ситуацията е много по-гадна. Просто вече ми се е качил на малкия мозък, никой не слуша освен мъже. Трябва мъж да му направи забележка, за да се стегне. Чуе ли женски глас изобщо не обръща внимание. Ей сега се връщаме от вилата, там имаме алпинеум и фонтан. По цял ден всичко хвърля във водата - метли, лопатки, вилици, лъжици абе всичко...Аз психясах. Седнах на един стол и по цял ден си седя или до фонтана или до алпинеума. Много се уморих вече и в един момент го зарязах да си хвърля на воля изобщо не ми пука, той даже си и влезе вътре в студената вода, но да шрави каквото иска. Имам нужда от хапчета за нерви

не съм съгласна с вси4ко . и  аз имам "звер3е злодеи4е "в къщи и тя бие(или по скоро биеше ..апо4на отскоро ,не сме я удряли защото виждам веднага ответната реакция ..удари6 ли толкова малко дете , то веднага посяга и то ..и от там си мисли  4е е нещо нормално ..така 4е по добре без бои ..някакъв вид наказание , или порицание ..но боя ... )и аз като ме докара до бяс удрям дупето ..но го правя много рядко .ина4е просто хващам ръцете , измивам лицето и я занимавам с нещо друго

Най-вече, защото в такива моменти изпитваме чувства като като гняв към детето, страх от това, че някъде сме сбъркали, срам от околните, че детето не се държи "прилично" и други подобни. Все нормални човешки чувства, които вярвам всяка една от нас изпитва в една или друга степен. Даваме ли си сметка за тях обаче? 

С риск да раздразня вече раздранените и без това мами, ще кажа и моето мнение.

Ще се съгласите, че повечето от нас (освен ако няма някоя детска психоложка с многогодишна практика) нямат необходимия опит за  бързо справяне и контролиране на неприемливите детски прояви и поведение. Ние сме родили и сега гледаме едно, може би две, може би и три деца. Книгите, написани от детски психолози, са плод на многогодишна работа с хиляди деца. Затова да не отсичаме (както гледам е станало по-горе) някой, който препоръчва малко по-интелектуален подход от този, да обявиш едно дете дето няма и 2 години за звяр, и да му прехвърлиш на него вината.
От известно време следя едно предаване (The house of tiny tearways-къщата на малките пакостници), където форматът е следния: родители, които имат проблеми с децата си (злоядство, неспане нощем, истерични изблици, удряне на родителите и подобни, и то с много силна прояви) ги водят за една седмица в една специално обурудвана къща, всички живеят там, а една добра психиложка ги наблюдава непрекъснато и им помага да започнат да корегират поведението (за 1 седмица все пак коренна промяна не може). Та това, което ми прави много силно впечатление във всяка една серия е как първоначалната причина за поведението на детето, и за това, че то е стигнало, например до фобия към храната, или до ежедневно истерично поведение, и т.н., е в родителите (които, бързо да кажа, винаги са с най-добри намерения, и обичат децата си).
Естествено, това, че един сезон съм следяла тези серии (а, и че имам добра приятелка-психоложка) по никакъв начин не ме прави особено веща. Но само исках да кажа, че като гледа човек десетки и десетки случаи на злоядство/истерия/нощно ставане по 15 пъти, след това не приема насериозно изказвания на родители, че детето било лошо. Ами едно дете на година-две от кого вижда удрянето, например? А когато те удари, нали ти си тази, която трябва да намери реакцията, която да му покаже, че това е неправилно? Не говоря да удариш детето, според мен това е доста неефективен начин на възпитание, пък и доста мързелив. Или да кажем, ами едно дете на две години от кога се учи какво и как да яде, кой му влияе най-много при всяко едно ядене,  ако не родителите?

Горещо препоръчвам книгата 1-2-3 Magic на Томас Филън http://www.amazon.com/exec/obidos/ASIN/1889140163/ref=pd_sxp_elt … 3-0342959-4783018
защото там има доста ефективни техники за спиране на нежелателно поведение на деца във възраст 2-12 години. Прости са, но не мога да ги сумирам тука, защото без това стана дълго, но отново да кажа-горещо препоръчвам малко да се попрочете и помисли преди да обявим децата за лоши (а ние да заемем позата на мъченици).

А, и само да спомена, че като малка съм била обявена за най-ужасното, гадно и злоядо дете и оплакванията от мен нямаха край, а сега като говоря с нашите и се опитвам да разбера какъв всъщност е бил проблема, се вижда как това е причинено от грешките/на момента даже истерията и от стреса, създаден от милите ми родители, без дори те да го осъзнават, и винаги с най-добри намерения.

съгласна съм с теб 4е поведението на децата 4есто е свързано с навици и неща видяни в семеиството ....,но не винаги е така . пресен пример ..моята дъщеря която рита и удря - ако искаш да ми кажеш 4е се бием с мъжо? еми не .....за 10 годишното ни съжителство нямаме такива спомени ..и сме мног весели хора и миролюбиви ..ама ето на .. удря детето ..приема го като един вид игри4ка , забавно му е ..та с това исках да кажа4е не винаги семеиството е примерът  за подражание ....макар 4е родителите "насо4ват" и трябва да се справят с това което на тях им е непознато..защото ако редовно например в къщи се налагахме  ами то просто поведението на дъщеря ми нямаше да ми прави впе4атление.

исках да те питам по коя програма си го гледала това филм4е ..зву4и доста интересно 
и за книгите ..кажете ви моля нещо преведено на български ..

Анка, по BBC 3, има го на кабелните телевизии (мисля), те са всъщнотс доста такива серии напоследък, тази, която споменах ми се струва най-интересна като начин на анализиране защо се е стигнало до конкретния проблем.
Не знам тази книга дали е проведена на български, уж била бестселър, може ми заглавието преведено би било "Чудото 1-2-3".
Не бе, аз не исках да кажа, че детето гледа как родителите се бият, опазил господ, а че ако го плесне човек, то може да възприеме това като легитимен начин на общуване, а ако го оставиш то да те плесне без последствия, то откъде да разбере, че е неприемливо. Няма нужда от дълги обяснения защо не трябва да удря -то не е "малък възрастен човек" и дългите обяснения няма и да ги разбере, но например ако му приложиш тайм аут-преброяваш до 3 и ако не спре, го занасяш да кажем в стаята му, и седи там толкова минути, на колкото е години, всъщност има ефект, макар че звучи прекалено просто. Ще се опитма да дам някакъв пример, да кажем аз готвя, а дъщеря ми се върти около мен в кухната, и решава да отваря хладилника и да вади и чупи яйца: казвам й да спре, преборявам до 3, ако не е спряла, я занасям в нейната стая и я оставям там и затварям вратата (и тя ревва), и това всъщност й подейства, защото съм й прекъснала заниманието, не е вече около мен (където тя си мисли, че е най-интересно), а в стаята й няма кой да да впечатли с рева си в знак на протест. Малко тъп пример, ама това можах в този късен час (бебе в 39г.с. много рита и не мога да спя) да измисля за илюстрация.

Съгласна съм, че до голяма степен поведението на децата се обуславя от реакциите на родителите им, НО не бива да забравяме, че децата са различни. Някой са по-агресивни, някой са по-лакоми, някой са по-хитри и т.н. Това, че аз съм лакома и в къщи ядем всичко не значи, че децата ми ще бъдат яшни - те не са  . Големия е капризен, малкия не. И какво и да си говорим не мисля, че аз с нещо съм виновна, че Вики не яде много и всичко. Съгласна съм обаче, че ако не се бях спряла на време сигурно щеше да стане направо злояд.
Искам да кажа, че нещата са сложни и не всичко приложимо при едни е приложимо при други.
Моя опит ( и някой книжки) с децата ми ме е научил, че трябва да бъда последователна, твърда в забраните, но да не задълбавам излишно. При всяко положение, привличането на вниманието върху нещо друго ми е помагало най-много (примера, които е дала Деметра за миенето на ръцете е много добър), другото което ми помага е гласуването на доверие - да позволявам на децата да правят нещо полезно и "като големите".
От друга страна "наградите" не винаги са ефективни - може би защото отглеждам материално задоволени деца    .

Лошото при мен, е че не винаги ми остават нерви да реагирам по най-правилния начин, просто понякога забравям да броя до 10  .

Няколко простички неща, които имат ефект при моите деца:
- избягване на критични ситуации - обезопасяване на къщата, разходки на подходящи места

- създаване на ритуали - вечер при лягане сам ми носи пижамата, правим млякото, целува сестра си, мама и тате /точно в този ред/, маха за чао и заминава към леглото  По този повод наскоро щерката се люлее на люлката /вкъщи/ и внезапно ме пита "Мамо, няма ли да гладиш?"  Години ритуала беше такъв - тя на люлката  , аз с ютията 

- НЕ-тата се броят на пръстите на ръцете ми - колкото са по-малко, толкова вероятноста да ги изпълняват по-голяма 

- НЕ се ядосвам като рисува по стените, чупи дистанционното /скоро купихме 5-тото  /, вече хич не ми пука от околните като се тръшне в магазина и пищи

- Ако усетя, че нарочно ме дразни - преставам да реагирам

- разчитам на придобиване на опит - колкото и да говорим, че печката пари, най.бързо го научава като се изпари

- оставям ги да правят свинщини - вчера каката прави сапунени балони, а дверо старателно се мажеше със сапунена вода, дори си пийна малко  - но не повтори повече 

Но когато съм изнервена и уморена ми е мнооооого трудно да съм търпелива.

Ако съм в настроение ще взема подходящи неща за хвърляне и ще играя заедно с него.
Супер забавно е 

Абсолютно същото е и при мен, аз накакси успях да претръпна, да не впечатлявам от всички глупости, които прави, но сега проблема е мъжът ми, трябва на него да обяснявам, да не й се кара за всяко нещо, ами само за по-големите бели

Здравейте!
Преди всичко да ви кажа - не сте сами!
Синът ми е на 2г. и 10м. Абсолютен бяс! От около година и половина не е минал и ден, в който да не е имало истерия по един или друг повод. Опитвала съм да се справям без излишни викове и без потупване по дупето, но... за съжаление, не винаги успявам. Всичко се крие в това какво ежедневие имат самите родители. Не може да се очаква от човек, който е на края на силите си да бъде хладнокръвен и винаги адекватен. Абсолютно съгласна съм с това, че любовта и търпението дават най-добри резултати. Против съм истерясали родители биещи децата си, но понякога тези неща се случват. Повярвайте ми не е защото хората не се опитват. Аз наистина всеки ден и час опитвам. Старая се и имам напредък, но не мога да си посипя главата с пепел за това, че съм човек. Родителите също имат чувства. Това не бива да се умаловажава. Само когато това се отчита, може да се даде обективна оценка за това кой доколко се справя с нелеката задача да е родител. Защото за едни може да е много това да успее да накара детето си да го разбере, но за други е много просто да успее да се сдържи и да не му се развика. В крайна сметка, вярвам, че всеки ще има успех, ако полага старание.
Ще допълня само и че моят син е със силно увреден слух и не може току тъй нещо да му бъде обяснено. Ето това е пример за различна ситуация, подлагаща родителите на голям стрес и правеща задачата да си спокоен и търпелив много сложна. Но ние се стараем и вярвам, че това ще бъде възнаградено.

Киса,
Само не разбрах тя себе си ли наранява или тебе?
Потърси причината.

Мен, мен щипе и драска  , даже в момента на бузата имам черта от нейните остри нокътчета.

Момичета, още в същия ден в който пуснах темата, реших да приложа нова тактика - действа!!!  Например, когато решава да ме щипе или да ме одраска, аз веднага й отвличам вниманието като й казвам например: "Вики, я виж, самолетчето минава, чуваш ли го?" (във  Варна самолетите лятото са голяма напаст ) и тя моментално спира и забравя че е имала намерение да ме драска и започва да се ослушва, да гледа нагоре към небето, после коментираме как самолетчето е заминало, махаме му с ръчичка за довиждане и така проблема с драскането е забравен от нея.
Или когато започва да хвърля неща от масата, аз вече не й се карам със по-висок тон, старая се да не акцентирам и да заострям вниманието, а пак я  отвличам с нещо друго и тя забравя, че е почнала да прави бели. 
Наистина е н ужно търпение, и аз съм решила колкото и да съм изморена, да се опитвам по-интелигентно да се справям с проблема.
Днес бяхме в поликлиниката, наложи се пред единия кабинет да чакаме 20 мин, пред другия пак толкова и искам да ви кажа, че с новата ми тактика тя се държа много-много добре - разглеждахме лампичките по тавана, минаващите какички с красиви чантички и батковци, баби и дядовци, дадох й да разглежда един каталог на "Ейвън", детето си седя на пейката, прелистваше го, питаше ме :Кой то то, а?" и аз й казвах - "Това е кремче, това е дезодорантче, това е фон дьо тен, това е серум против бръчки ( ) и детето си беше доволно, че му отговарят и слушаше!
Така че да си пожелаем много търпение и успех в по-нататъшното възпитание!