Публикувана: 21 авг. 2008, 08:20 ч.
Последно мнение: 8 септ. 2008, 17:36 ч.

Кога ви "подрязаха" крилата...или ви отнеха въздуха....

8 523
108
1

# 30 21 авг. 2008, 22:28 ч.

Преди много години един човек си ги подряза собствените, за да ме остави да си изживея момента. Каза си че не е достоен. Същият преди известно време ми подряза моите. Гадно, с доза отмъщение за това че е бил пренебрегнат преди време.
Оказа се че го обичам, даже като се сетя за него ме заболява корема заради недоразумението което доведе до този момент. Истоията е дълга, поучителна и много, много тъжна. За двама глупави и много горди млади хора, които с времето се превърнаха в глупави хора на средна възраст. Но с мечти...

# 31 22 авг. 2008, 03:27 ч.

Ilkeston
Мнения: 187

Здравейте!
Темата е много наболяла и за мен отново. Казвам отново,защото и друг път съм се чувствала така. Виждам много от мислите си в момента изразени в предишните постове.Аз въобще обаче не рзбирам защо алергични към перушината въобще се стремят да бъдат с крилати,че дори след това се правят на жертви ,за да им отрежат крилата. Може би им доставя удоволствие да отнемат мечти. Или по-скоро да видят какво остава от човек след това. Днес един от контактите ми в скайп си беше написал: "Има стотици начини да разбиеш едно сърце.Разказите са пълни с разбити сърца,но онова,което безвъзвратно прекършва сърцето е да отнемеш мечтата му-независимо каква е тя!"
Не вярвам,че човек си реже крилата сам-вярвам само,че човек среща неправилния човек,който се страхува от летенето. А може просто несъзнателно да съм отрязала нечии други крила и сега да ми се връща. Ако бях отрязала други крила обаче,щях да имам резервни,освен ако естествено не разбирам чуждите крила и не мога да ги използвам. Първият си разказ за пълзенето и липсата на разбиране към летеното написах на 18 след наистина разбиващият ми опит с първата ми любов. Мислех си,че съм разбрала всичко и повече няма да позволя подкастряне на крила,ама явно нещата не са толкова прости. Ако имам време ще го напиша тук.
Успех с култивирането на нови крила,аз проекта за моите трябва принудително да го замразя временно.

# 32 22 авг. 2008, 09:47 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: DE$$I в пт, 22 авг 2008, 03:27

Не вярвам,че човек си реже крилата сам-вярвам само,че човек среща неправилния човек,който се страхува от летенето.

Напротив , може и тогава най - много боли. Когато осъзнаеш, че жертвата не си е струвала...

# 33 22 авг. 2008, 09:53 ч.

Мнения: 323

Хубаво е когато двама души гледат в една посока и имат сходни мечти и желания.С моя хубостник сме колкото еднакви,толкова и различни.Но и двамата имаме желание да покорим света(пуста любознателност).Решим ли да отидем някъде ,пестим и го правим-живот и здраве сега есента ще отидем до Италия и аз ще летя бременна,но луда .И това ми харесва.ДА,брака и не мен ми поряза малко крилете,но не може да убие свободолюбивият ми дух.Винаги съм успявала да наваксам пропуснати моменти,не всички повечето.Все пак съм жива и имам нужда от лична свобода и пространство.

# 34 22 авг. 2008, 10:31 ч.

София
Мнения: 71

Цитат на: pasinet в пт, 22 авг 2008, 09:47

Цитат на: DE$$I в пт, 22 авг 2008, 03:27

Напротив , може и тогава най - много боли. Когато осъзнаеш, че жертвата не си е струвала...

# 35 22 авг. 2008, 11:05 ч.

Мнения: 139

Цитат на: Grizanka в пт, 22 авг 2008, 10:31

Цитат на: pasinet в пт, 22 авг 2008, 09:47

Цитат на: DE$$I в пт, 22 авг 2008, 03:27

Напротив , може и тогава най - много боли. Когато осъзнаеш, че жертвата не си е струвала...

Grizanka, дори и "неподходящите" хора ни помагат да осъзнаем какво точно искаме, та в този смисъл не е хубаво да казваме, че сме направили "жертва" в тяхно име, а че сме се поприближили към собствената си същност. Защото душата се моделира в посока "мечтая отново" най-вече през изпитанията и за нея няма ограничения. И единственото "не си струва" е да загърбваш настоящето самосъжалявайки се за миналото.
Така че - я горе главата, усмихни се, направи няколко крачки, днес можеш, утре може и да няма....да не идвам, че...абе не си ми сигурно в килограмовата категоря и ще загазиш Wink

# 36 22 авг. 2008, 11:38 ч.

Мнения: 2 553

Абе , мацки, я по-ведро! Всяко зло за добро! Когато някой си позволи да се опита да ни отреже крилата, следва да се замислим бихме ли..., колко ..., до къде .... И ако нямаме отговор на тези въпроси, не си струва, т.е. не бива да позволяваме. Ако обаче ги няма тези въпроси, тогава и "рязане" няма ... Дано ме разбрахте!

А и да сте, и да не сте, айде по едно от мен за настроение :

# 37 22 авг. 2008, 14:51 ч.

Мнения: 74

Подрязаха позакърнелите ми криле до основи преди време... Толкова дълбоко, че имах чувството, че никога няма да спре да кърви. Толкова, че нищо нямаше смисъл, дори прекрасния бебешки плач на гърдата ми и нежните думи :"Защо плачеш, мамо?" Просто дните се бяха превърнали в безкраен низ от събития, които просто се случваха. Не ми пукаше за тялото, защото духът ми си беше отишъл...
ДОкато се събудих една сутрин. Самичка. Но воденичният камък вътре в мен го нямаше. И дишах. Дишах. Дишах свободно. Все още е така. Все още нямам криле. Но поне съм свободна...

# 38 22 авг. 2008, 15:26 ч.

Мнения: 23

Не Vili4ka, не съм много съгласна с теб, ако можехме да разберем предварително, че отрязвайки/сами/ крилата си, в името на нещо или някой- всичко впоследствие ще е ОК, да няма проблем, и всичко ще е идеално.Но права е Pаsinet, твърде много боли когато сам си ги отрежеш , а после се окаже че не си е струвала "жертвата".
Но пък от друга страна, да трябва да гледаме по-ведро и с по -голяма доза оптимизъм на горчивите неща от живота които ни се случват, и които на моменти трудно преглъщаме.
И вярвам сте съгласни, че всичко което не ни убива ни прави по -силни. Hug

# 39 22 авг. 2008, 15:34 ч.

Мнения: 1 568

Аз рязах много,из основи...години наред и си мислех ,че така трябва,че е за добро,"коя съм аз че да летя"-си мислех....оказа се,че е трябвало всъщност вместо да режа,да остоявам себе си...защото това вече не съм аз,защото това насреща не е живота за който се заблуждавах,че режа за да го имам!!!!

# 40 22 авг. 2008, 15:45 ч.

Мнения: 2 479

Цитат на: Маргало в пт, 22 авг 2008, 15:34

...защото това вече не съм аз,защото това насреща не е живота за който се заблуждавах,че режа за да го имам!!!!

Маргало, мисля, че много добре те разбирам Sad

. предполагам, че си рязала и заради живота, който си искала за някой друг - няйой, който зависи от теб...Е, не всичко е било безмислено, дори ако само за другия си постигнала нещо...

# 41 22 авг. 2008, 15:47 ч.

Мнения: 1 568

Цитат на: Lib в пт, 22 авг 2008, 15:45

Цитат на: Маргало в пт, 22 авг 2008, 15:34

...защото това вече не съм аз,защото това насреща не е живота за който се заблуждавах,че режа за да го имам!!!!

Маргало, мисля, че много добре те разбирам Sad

Стана това ,че другият ми стана най-големият враг,има една приказка:"Храни куче да те лае!"

Той ....ме унищожи и като човек и като жена и като майка и като личност!

Но докато дишам,надявам се!!! Ще летя!!!!Мамка му,пак ще летя!!!!

# 42 22 авг. 2008, 15:50 ч.

Мнения: 1 568

Обаче пък аз много помъдрях покрай всичко това!!! За добро или за лошо... но предпочитам да съм по-безмозъчна ,за да се хвърлям в полет необмислено

# 43 22 авг. 2008, 15:53 ч.

Мнения: 2 479

Другия, който имах предвид е детето/децата...
Никой не може да те унищожи като майка, повярвай ми! Това да си майка зависи само от теб и никой не може да ти го отнеме! А щом си майка, значи си и човек, и личност.
Горе главата и само напред и нагоре... Hug