Коелю пише една книга цял живот. Ако трябва да сме честни, преписва една книга цял живот. И да, на мен също ми е лексиконен тип. Ако искам да чета притчи, ще чета религия.
- Публикувана: 21 авг. 2008, 16:30 ч.
- Последно мнение: 28 авг. 2008, 21:28 ч.
Обичате ли книгите на Паулу Куелю?
Коелю като всеки друг автор оставя в различните хора, различни неща. Едни си спомнят цитати и си ги записват в тетрадката с прочетени книги, други някакво усещане, трети нищо.
Понеже в темата се намеси Алиенде.. На мен тя ми действа като животът по принцип -и ми е сладка, и ми е тъжна, сутрин ми е като горчиво кафе и рокля на цветя, а вечер като преждевременно настигнала ме есен. Откривам я и в съседката с ярко червено червило и торба с хляб за вечеря, и във всички тук, които отегчено пушат и пишат. Алиенеде някак ни познава, но ни разказва по-красиви, отколкото сме..
Коелю е подобен като усещане на пръв прочит. Но, ако имаш сили да се върнеш пак, ще разбереш, че разликата е в това как да докараш мъжката чувствителност до женската без да сгрешиш, без да ставаш смешен и Бабилия или ivonska да те заобичат /споменавам ги, защото последно ми се мернаха с мнения по темата/. Та понеже Коелю не може да избяга от брадата си, вкарва и уж гадна, чиста, прозаична днешност в приказката. Точно там ми виси, защото като разкач на приказки го харесвам.
И все пак, спомням си един момент от "Единайсет минути", в които една жена стигна до края. Остнала ми е усещането, че когато четях тогава, го разбрах. Това ми беше близко. Не помня цитати.
Понеже в темата се намеси Алиенде.. На мен тя ми действа като животът по принцип -и ми е сладка, и ми е тъжна, сутрин ми е като горчиво кафе и рокля на цветя, а вечер като преждевременно настигнала ме есен. Откривам я и в съседката с ярко червено червило и торба с хляб за вечеря, и във всички тук, които отегчено пушат и пишат. Алиенеде някак ни познава, но ни разказва по-красиви, отколкото сме..
Коелю е подобен като усещане на пръв прочит. Но, ако имаш сили да се върнеш пак, ще разбереш, че разликата е в това как да докараш мъжката чувствителност до женската без да сгрешиш, без да ставаш смешен и Бабилия или ivonska да те заобичат /споменавам ги, защото последно ми се мернаха с мнения по темата/. Та понеже Коелю не може да избяга от брадата си, вкарва и уж гадна, чиста, прозаична днешност в приказката. Точно там ми виси, защото като разкач на приказки го харесвам.
И все пак, спомням си един момент от "Единайсет минути", в които една жена стигна до края. Остнала ми е усещането, че когато четях тогава, го разбрах. Това ми беше близко. Не помня цитати.
Не съм го чела, но ми е направило впечатление следното, ако някой иска да блесне с особена интелегентност, той непременно чете Куелю.
Чела съм само 2 негови книги-Алхимикът и 11 минути/най-прехвалените/.
Не ми се нрави.
Дали ще докажа, че съм интелигентна - не знам,
но и на мен след третата книга, "посланията" му започнаха да ми се повтарят...
За мен той е като старата песен, на нов глас
Що не е станал свещеник тоя човек? Щеше да си приказва проповедите без да предизвиква такова всеобщо прехласване, ама де тоя късмет?
но и на мен след третата книга, "посланията" му започнаха да ми се повтарят...
За мен той е като старата песен, на нов глас
Що не е станал свещеник тоя човек? Щеше да си приказва проповедите без да предизвиква такова всеобщо прехласване, ама де тоя късмет?
Не ви разбирам, наистина ....
Каква мярка за интелигентност могат да бъдат писанията на Куелю ?
Всичко е написано адски простичко ....
Просто или те грабва от самото начало написаното и четеш все едно собствените си мисли, които някои ти систематизира и тълкува достъпно или не си в подходящото настроение и естествено всякакви опити за разбиране и харесване граничат с мазохизъм и може би от там и "страданието" ... видиш ли ... какво ми куца на мен, та ми не допада четивото така популярно ?!
Признавам, че и аз , която - ДА : харесвам П.К. имам моменти, когато хващам негова книга и нищо не ме грабва.
Имам и състояния, когато сама взимам четена книга и препрочитам отново и отново.
С това разбира се не искам да карам никой да си променя мнението и нагласата по въпроса
Каква мярка за интелигентност могат да бъдат писанията на Куелю ?
Всичко е написано адски простичко ....
Просто или те грабва от самото начало написаното и четеш все едно собствените си мисли, които някои ти систематизира и тълкува достъпно или не си в подходящото настроение и естествено всякакви опити за разбиране и харесване граничат с мазохизъм и може би от там и "страданието" ... видиш ли ... какво ми куца на мен, та ми не допада четивото така популярно ?!
Признавам, че и аз , която - ДА : харесвам П.К. имам моменти, когато хващам негова книга и нищо не ме грабва.
Имам и състояния, когато сама взимам четена книга и препрочитам отново и отново.
С това разбира се не искам да карам никой да си променя мнението и нагласата по въпроса
Не ви разбирам, наистина ....
Каква мярка за интелигентност могат да бъдат писанията на Куелю ?
Всичко е написано адски простичко ....
Каква мярка за интелигентност могат да бъдат писанията на Куелю ?
Всичко е написано адски простичко ....
И именно това ме дразни.
Простичките истини за живота сдъвкани и изплюти.
Нямам нужда някой друг да ми прави дисекция на емоциите,усещанията,мечтите и копнежите.
Леко обидно ми е да ми се иззема това удоволствие.
Аз да попитам някой чул ли е нещо за издаване на нова книга на българския пазар?
"Брида" толкова я рекламираха, но за нова нищо не се чува...
п.с. В момента чета "Вещицата от Портобело". Малко ми е странна книгата..И по - конкретно как различни хора разказват за "вещицата"...всяка глава е мнение на различен човек..доста странно. Поне аз за пръв път срещам такава книга.
"Брида" толкова я рекламираха, но за нова нищо не се чува...
п.с. В момента чета "Вещицата от Портобело". Малко ми е странна книгата..И по - конкретно как различни хора разказват за "вещицата"...всяка глава е мнение на различен човек..доста странно. Поне аз за пръв път срещам такава книга.
На мен лично ми харесва книгата му "Вероника решава да умре" , прочетох я на един дъх.
Еврика! Тази я четох... само дето още от началото ми беше ясен края! ЕЛЕМЕНТАРНО, Уотсън, прекалено елементарно...
Препоръчани теми
X
Реклама