2-ра Лятна магрибско познавателна, чувстве

ами исках, но ка4иха на 5 г, после като минаха 5 г, моят вика за какво ти е? 4ака се доста, искат се  куп бумаги и тъй като аз трябва да си го правя самаи да прибягвам все до тунис(столицата) засега съм оставила така нещата! не знам дали ще има смисъл, ако имате идеи кажете?заслужава ли си? е, из арабията да мърдам мисля, 4е я се слу4и ,я не!

Марси, за бг граждани в доста от страните визи не се искат или ако трябват, се издават лесно.Това,че имаш брак с арабски мъж, също е в твой плюс.Така,че и бг гражданството ти върши работа.Между другото двойното гражданство възможно ли е при вас или трябва да се откажеш от бг-ското?

Добър вечер на всички,

От активно следене на темата и непрекъснато търтанисване за сладки и соленки преди малко се вдигнах до една близка халал-месарница. Месарницата затваряше (аз отидох за препечено брашно от нахут и сусам), но отвън предлагаха най-различни вкусотии. Купих шбаккия, пури, пълнени с бадеми (според продавача), и банички с месо. Момичета, по-големи гадории не бях и вкусвала в живота си! Щях да повърна.

1) шбакията е мъничка, около два на два санта, вонеше на загоряло, явно не сменят олиото и пържат по два тона два литра. На всяко парче имаше максимум 5 зърна сусам, на повечето по две, явно внимателно я поръсват. Никакъв вкус на мед, сиропа е захарен. Не се чупеше, арабска гума са сложили. Цената, дръжте се- 1 евро на парче, това за 2 на 2 санта.

2)пурите бяха пълнени с ФЪСТЪЦИ, като плънката не е суха ами наподобява............ дръжте се...... ЛОКУМ! От тоя дето се бърка сироп с нишесте. Даже меришеше на бонбонки. В сиропа мед няма, то е ясно и за слепеца Колчо, но за сметка на това има ....... лимон. Ама не един лимон ами доста.

3) за баничките- и те киселееха, месото беше явно говеждо, абе гадна работа.

40 кинта на боклука. Реших да вляза при мароканеца, да си купувам гумата и да започвам. Нямал гума щото струвала много скъпо 100 евра било килото и никой не я купувал. В Либия струва стотинки. Като че ли я отглеждат в белия дом.

Запасих се със разкошна берберска хариса - само люти червени чушки, сол, олио, зехтин и чесън и подправки. Кимион и карви не усетих. Това е най-добрата купешка хариса на която съм попадала. Тунизийско производство е на SORICA. 350 гр на мене ми стига почти за месец, защото мъжо не яде кой знае колко, децата - никак. Вече не правя домашна тъй като тази излиза по-евтино. Тук лютите чушлета са много скъпи. Без хариса закъде сме? Преди я правех сама от изчистени от дръжки и семки червени люти чушки, олио, зехтин и малко чесън. Всичко в пасатора, сол добавям след това за да не изтъпява ножа на пасатора. Моята рецепта е:

200 гр почистени ПОНЕ от дръжки, желателно и от семки червени люти чушлета
2 или 3 скилидки избелен чесън
1 чаша олио
1 супена лъжица зехтин
супена лъжица сол

Консистенцията трябва да е като на нашата лютеница. Съветвам, щото не са безплатни чушките, да сложите малко олио и като изсипете в буркана с останалото олио да "измиете" пасатора и да го излеете в буркана.
Всичко без солта в пасатора, добавяте солта, слагате в буркан и в хладилника. Издържа с месеци. Предупреждавам, че за повечето хора е много люто. Става дума за едни от най-лютите чушки. Има и други рецепти от люти чушки и камби, но понеже аз ям много люто не ги правя.

Здрасти Марси,

Накратко- да, заслужава си. Винаги можеш да се откажеш ако нещо стане (преврат, гонения итн) Това е вид застраховка. Никога не знаеш кога и какво ще се случи. Това, че една страна не е в челната десятка не означава, че винаги ще е така. Баба ми ми е разказвала, че преди войната Румъния е била по-развита от Гърция да речем и с по-добър стандарт на живот. Не си длъжна да го предаваш на децата си, има си вратички ( заради военна служба, например). Моите деца все още нямат българско гражданство (щото бащата не дава, не за друго). чувала ли си за декрета Кремьо? Питай по-старите тунизийци, ако не знаеш. Благодарение на него част от близките ми се оказват френски граждани с пълни права, друга част- в Смирна, Кайро и околностите. Сега с България в ЕО френският паспорт изглежда излишен, но никой не знае какво ще стане занапред. Никой няма да те насили да живееш в Тунис ако не искаш. Тунизийският паспорт е на почит сред чужденците, а и тунизийците са горди хора, както го дават така и го отнемат. Виж как Суха Арафат, за която се носят слухове, че се е омъжила за брата на вашия президент се оказа...... на сухо

http://www.alterinfo.net/_a10791.html?print=1

За тези, които не четат френски, на Суха Арафат, инвестирала повече от 40 милиона евро в Тунис и дъщеря и е отнето тунизийското гражданство, което са получили през 2006 година.

Има го и проблема със закупуване и наследяване на недвижимост. Абе, отваря ти врати към необятния арабски свят и не само. Знаеш ли колко гърци, италианци, че и българи са драпали за египетски паспорти? А познай сега кой за какво драпа!

Затова, Марси, събирай документите и действай докато не са вдигнали срока на 15 години по примера на някои голф държави! И да дойдеш да почерпиш после!

Old Sport , не няма нужда да се отказва от гражданството по произход. Аз затова и постнах закона.
Art. 14. - La femme étrangère, qui épouse un Tunisien et qui, en vertu de sa loi nationale,  conserve sa nationalité d'origine par le mariage avec un étranger, peut réclamer la nationalité tunisienne par déclaration dans les conditions prévues à l'article 39 du présent Code, si le ménage réside en Tunisie depuis au moins deux ans.
L'intéressée acquiert la nationalité tunisienne à la date à laquelle la déclaration a été enregistrée, sous réserve des dispositions prévues aux articles 15 et 41 du présent Code.

Не разбрах за какво е плюс брака с арабин , ако ви е неудобно , не отговаряйте!

Момичета  аз  четох  малко  по  диагонал  ,ще  ме извините 

ама  Кате  за  какъв  хляб става  въпрос ,за  тез  питки  дето  се  правят  за  следобедна  закуска  или  сутрин  на  чугунения  тиган  при нас  им  викат  шиер  или  батбот

има  сухи  които    стават     но  на  глинения  тиган 

сместта  е  1 към 1  бле   и  бяло  брашно 

иначе  шиер  или  батбот   може  само  бле   или  и  те  1 към  1 

а за  триците  овесени  или  пшенични   ние  по  района   ги  слагаме  в  хляба   така  наречения  хляб  компле  е  1  трици  и  3  части  бяло  брашно 

ама  и  ти   как  месиш  с  шпатулата  я  ме  научи  тоя  номер  аз като  магарица   меся  докато  тестото  не  изпращи  и  каже  пук  и излиза    балон   

моя  селянин  обича  домашния  хляб  а  на  мен  ми  призлява  от  него   

но  нали  любовта  на  мъжа  минавала  през  стомаха    карай  меся  и  ме  обича   

Ей   Невевче  ако  знаеш   преди  малко  какви  питки  шиер  направих  с  кайма    ,а  за  моя  режимен  малък  мъж  мсиммен  с  лук  и  подправки 

Днес  ядохме  и харера   режимна  ,без  хумус    но  го  варих  предвапително   с  го  сложих  на  каките  като  добавка    абе  пак  стана  вкусно 

Само  не  ми  се  смейте  за  правописните  ч е  ми се  спи  отивам  да  поопъна  кокали   докато   не  дойде  мъжа ми 

а  това  хумусово  брашно  откъде  го  намерихте  аз  за  10 год  не  съм  виждала  и  чувала 

Марси  има  плюсове  за   тез документи  както  ти  е  казала  Невена  за  имущество  ,наследство   ,работа и  т н 

до  утре  би  изни  лилля

 

Екатрин, това твойта сватба ли? Наистина ли те докараха на кон? И да продължа, както обикновено, с глупавите въпроси. Твоите близки, ако са били на сватбата, не се ли уплашиха? Преди твоята сватба ти беше ли видяла други туарегски сватби? Бяхте ли репетирали? Доста е нахално да искаме снимки и засега си замълчаваме вметвайки тактично, че нямаме нищо против да ги видим . За брачния договор- на туарегски имате ли го. Да поясня, че в миналото брачния договор е писан на агнешка кожа. Иначе, ако имаш нужда от превод на френски, ние с Марсито ще го спретнем за нула време  . Даже клаузите ще ги оформим като популярния в Америка пре-нъп (от prenuptial agreement - предбрачен договор).

Привет Свеар,

Бле (пшеница) и бяло брашно не е ли едно и също? или имаш предвид грис (семуль). Аз правя батбут, без плънка. Без месене става само ако го направиш по-рядко, но тогава не може с плънка.

Невенчето не знае какво е шиер. Би ли го описала? Може да го зная с друго име. Да не е фтира - плосък хляб? Мсеммен обожавам, особено със зеленчуци.

Тук в Европата сме разглезени. Продават сурово или препечено брашно от нахут. Бадемите се продават избелени, даже има и белени и смлени. Това навсякъде. В квартала, в който живея сега няма магрибци и качеството на сладкишите е под всякаква критика. Цените са солени. Все пак тук живее Сарко. Той може да си го позволи. Преди бях в прочутия 93 район. Там, за незнаещите най-популярното име за новородено е Мохамед. Е, още го рева. Магазините отворени до полунощ, супера до десет, хлебарницата работи цяла нощ, цените- 2 пъти по-ниски от тук. Има турски магазин с кашкавал, кисело мляко, кадаиф, кори за баница, лозови листа, лютеница итн.

Добро утро, ранобудни приказлизки!

Тъкмо след молитва да отпочна и аз темата за днес.

Светле  , меся аз със шпатулата и още как? Даже развивам завидна скорост на бъркане и никак, ама никак не се стига до месене на тестото с ръце и "пук", но нека не забравяме, че у вас се меси много по-голямо количество и шпатула не помага! Батбут правя аз. Да, това се хапва. Ти как си?

Невена, какъв непроятен опит с магазина, ама как може... може я, като е един магазин? Я в Монматъра какво и колко арабски магазинчета има... Като казах Монмартъра и се сещам през 2006-та ще ходя аз в ЮНЕСКО, на Мiollis....точно зад Айфеловата Кула... обаче съм се върнала от Дагестан преди ден, по интернет не съм си купила билет, а и обичайно бяха забавили предова на заплатите... реално съм се "окъсала" финансово отвсякъде. Трябва да ида обаче. Един от курсовете на Декадата Образование за Социално Развитие - един от последните курсове се провежда, изтърва ли го- следващият е в Япония. Хващам аз една торба сусамки и вода и на автогарата - ще си купувам билет за автобус .... до Парижа. Пътувам с уникална група хора, шофьори на тирове, съмнителни млади дами, имаше и жени по-на възраст, решени да стигнат до Францата с автобус. Стана приказката. Пристигаме на Пантеона в ранни зори, взимат билетите за 10,90 евро и с метрото .... в Монмартр в едно общежитие за младежи - какво ми пука, нали съм на курс, вече съм пристигнала! Настанявам се, вадя нещата от куфара, дошла съм един ден по-рано и ще се разхождам. Понеже в Дагестан разходките и зяпането насам-натам са немислими, в Париж вървя и зяпам и ям една франзела. Вървя, вървя, гледам по една карта.... нещо съм далече от Айфеловата, питам двама господа, те казват "хванете влакчето". Аз на влакчето с едни канадки, слизаме и не можем да излезем от метрото, понеже нямаме билет за влакче, а за транспорта и системата не го таксува, "шишовете" не се обръщат и ние пропълзяхме на 4 крака, добре че беше посред бял ден и никой не ни ведя, че всичките говорехме френски при това - как да се обясняваме, че не сме разбрали?
Вечерта обаче - аз съм в общежитието, изкъпала съм се, легнала съм, по едно време чука нямой, аз питам кой е - мъж, кореец, каза, че ТОВА е неговата стая. А нали са смесени. Аз му казах, че НЕ Е неговата стая - без да се усетя, и го пратих на рецепцията. След малко идат корееца, алжирец от рецепцията, да ми обяснят как тук стаите са смесени. Оказа се много интересен човек, говорихме си много, пътувал в много страни. Преди да замина, си направихме в стаята пир с арабски вкуснотии.

А за сватбата - не бях гледала берберски - исках да почета традициите. 

 

За традициите си казвам - берберска сватба. На конника баща му е бербер, майката - арабка. Как ще пропусна - в берберско селище. Мдааа. Аз сама бях, но там ме бяпа идненадали - видях 2-ма наши общи приятели - тунизиец и англичанин - конникът ги беше поканил за изненада. Аз бях решила да наемем 3 коня - един за мен, два за ездачите пред и след мен - да ме водят. А мъжът ми беше поканил свои приятели и колеги, с които се гмурка - едни млади, хубави момчета, но въпреки това - голямата сестра не си хареса никой да се запознае - това й е мъката на милата. Абе такива са напористи младите мароканки. Като си харесат някои, идват и му искат телефона. А тя - затворена една такава. Ангичанинът е много добър ездач. Той предишните дни избирал 12 коня, за да има вечерта нещо като "турнир" по плажа. За изненада на родата, храна за "сядане" нямаше - на маси, но имаше пък да гледат езда. Така и не седнахме да ме огледат и одумат. И диадема и кафтан нямах... то и невъзможно, а и какви бербери, какъв кафтан - една абая с повече бродерии и това е. Аз се бях уговорила с мъжа ми -като ме хване за ръката - да го пусна -това да е закачката, а свеки си мислела, че като съм европейка, ще е тиха сватба и няма да се чуе - примирила се.... голяма грешка!! Тъкмо са ме "дали" за нещата, които си бях поискала- 2-3 кафтана и даже и не мислех, че ще ми дадат колан - аз не съм от "техните" , а ине знаех, че имат. И дала съм се аз - нали идвам без мъже роднини, няма кой да ме хвали и продава, но преди да подпишем договора .... на роден френски е написан, идва този приятел англичанина и казва, че арабска булка лесно не се става и аз така се изненадах - те се уговорили, на мене не ми казали, че ще има още веселби. Той ме пита дали съм бременна, здрава ли съм, аз си бях добре, и ме качи на коня при себе си, почна да иска още неща за зестра... явно се бяха подготвили: имаше ги на място. И като кажат "дайте я сега да са щастливи, после ще купим", той кара коня да рие с копито или да цвили, по едно време даже вдигнахме хайванчето на задни крака. Трябва да кажа, че яздим добре, понеже аз се занимавах с конна езда с хора с увреждания, а сега най-много да обяздя някои кон преди да се качи начинаещ или да науча кон да прескача препятствия - в България е слабо това начинание - хипотерапията.                     

Та още там, на берберската палатка имаше викове и увещаване "дайте я!", "не, не, не я давам, ако не дадете....", те носят, той гледа, пипа нещата, харесва, не харесва. По едно време конника решава да опита голяма чудесия - да се доближи с кон до нас и да ме взима. Обаче нашето хайванче лудо стана горкото - ние сме поне 160 кила на гърба му, наоколо хората викат, топло, ние направляваме нашето хайванче да пристъпва - ляво - дясно, да рие с копито... то не седи на едно място, а и аз как да се прехвърля от едни кон на друг като зад мен има човек, не стана ясно. Викам ще умрем от топло тука. Свеки, сама жена, отгледала 3 деца и майка си - е и с помощта на роднините де, свикнала думата й на 2 да не става, но иначе - много кротък и скромен човек, гледа отстрани и само вика "някой да не падне, да не се удари", а едната от сестрите ме пита искам ми вода. На мене от качването и наместването на седлото, абаята ми се вдигнала и се вижда крак, поне до коляното, ама кой е луд да наближи кон и да ми дърпа полите. Така споразумяха се двете страни и ме взеха, то и стана невъзможно топло, моята дреха вече не приличаше на нищо - пот, пясък, мирише на кон. обувките - едни пантофки - вътре пясък... Брачният ми договор е на хартия писан, съдържа неповторими неща, ама част от него ние си съставяхме.
На обяда - почивката - след залез има пак тържество - яздене на коне по плажа, има хапки, сандвичи, сладкиши и сокове, чай, вода, но храна за топене - нямаше, както те са свикнали.
Та на обяда свеки реши, че не е хубаво да се виждат краката ми и аз казвам, че ще яздя по дънки, а тя ми казва, че се очертава дупето, ама на кон - то 2 метра, кой ще гледа, но тя в чудо се видя да търси пола- панталон. По едно време голямата сестра реши да приспособи някакви поли - така да се обличат една върху друга, че цепките да се разминават, но пак не става - седлото набира полата и не е и удобно да се седи, а да се язди- ако искаш и да се надбягваш и да вдигнеш дупето, само краката да са на стремената - не става. Докаросаха ме с един пола-панталон, една туника, един тюрбан и показвахме умения за яздене още много време. После питам свеки, доволна ли си сега, и тя "всички чуха!"

Страшна сватба беше, ееех.

А за шебакията и другите насипни марокански сладкиши - сега по Рамадан са по 15 евро на килограм при нас в Агадир, това 2 евро на парче - безумно направо!     

Невена,  не питаш глупави въпроси - ти пък! Как е Катрин?   
             

Споменахме за училищата в Мароко и за това защо много деца отпадат, за берберите, фактът, че ученето в претъпканите държавни училища, това, че 40% от наделението живее под прага на бедността и образованието не дава много шанс за работа, ежегодно около 300 000 деца отпадат от училище.

Иначе, учебната година започва на 11 септември и родителите се подготвят. В държавните училища, таксата за обучение възлиза на около 1/3 до 50% от месечна заплата, но доста родители са склонни да плащат.

Правителството има програми за подобряване на оборудването на училищата, финансова помощ на по-бедните семейства: те, безработни и болни, не разбират защо трябва да се купуват учебни пособия и да се учи. Още повече при смърт на възрастен в семейството или увреждане, е възможно някое от децата за бъде изпратено на работа.

Казахме и, че мароканци са много спортни и генът им един такъв - много атлетични и гъвкави - повечето. Ето и два интересни проекта - училище за циркови артисти - едното е за бедни деца, другото - за изоставени.

След занятията под купола, има часове за ограмотяване.

 http://www.ilo.org/global/About_the_ILO/Media_and_public_informa … _096430/index.htm

       http://www.fondation.veolia.com/en/library/projects-supported/5SD0599,AMESIP.aspx       

Кате, а как иначе? И у нас да организират турнир като Olympia, и ние само от гледане ще започем да яздим добре  Кажи англичанин, пък другото е за подсещане 




Кате, малко встрани от темата, но къде си се учила да яздиш?

Кате , разкажи и за татуираните лица на по старото поколение жени !
На мен ми беше много интересно да видя така нарисувани жени .

Здравейте всички,

Как е хавата? Първо искам да попитам някой знае ли какво става с Яшби. Отсъствието и не ме радва. При нас нищо особено. Боли ме глава от крясъци и писъци. Времето е хладно и дъждовно. Изведох наследниците в парка да покарат колело. Хубаво е, че бяхме сами в парка, че нали доскоро имахме въшки.

Казахме и, че мароканци са много спортни и генът им един такъв - много атлетични и гъвкави - повечето

Точно така. Гъвкавостта на пустинните народи е описана още в древността от Херодот, Хипократ, Ибн Сина (Авицена) и много други историци и лекари. Ставите им са много подвижни, което си има своите предимства и недостатъци. Сред тях по-често се среща екстремна гъвкавост. Ето за какво говоря:

http://eds.geneticconnection.freehomepage.com/photo.html


Хипократ описва скитите като толкова гъвкави, че не могат да използуват лък и стрели! Херодот описва бедуински племена със свръхеластична кожа, меки стави и склонност към огромни белези. Днес състоянието е идентифицирано като синдром на Ехлерс- Данлос

http://www.ehlers-danlos.org/

Има и други синдроми в които ставната хипермобилност е симптом. Един от тях е синдрома на Марфан. Страдащите се характеризират с висок ръст и мобилни стави, много дълги ръце, крака и пръсти. Първият документиран човек с марфан е египетският фараон Ахенатен преди 3500 години. Те, в Магреба повечето са с дълги крайници и гъвкави.

http://www.heptune.com/Marfans.html

http://www.marfan.ca/pharaoh.html

Гъвкави са били Паганини, балетистът Нуреев и много други балерини, балетисти, циркови артисти, конторционисти.

http://www.nureyev-medical.org/articles/is-joint-hypermobility-i … t-or-a-liability-

Става дума за проблеми с колагенезата. Предават се по автозомно-рецесивен път и в повечето случаи не пречат. Тези качества даже помагат в някои случаи.

1) Хипермобилните стави са склонни към навяхвания и изкълчвания. В планински район по естествен подбор тези хора биха отпаднали от генетичния потенциал. В пустинята на мекия пясък и да иска човек не може да си изкълчи краката, така че не пречат.
Болят от прекалено натоварване, ама пък там няма кой знае какво за копане.

2) дебелите белези са грозни, но раната се затваря бързо и не се инфектира.

Аз самата страдам от гореописаните два симптома (и други). В България зимата на снега беше ад. Не помня колко пъти съм падала и навехвала глезени или колене. За сметка на това никога нищо не съм чупила и имам здрави зъби.

Като любопитен факт споменавам, че един от белезите на ревматоидния артрит, по който се диагностицира и до ден днешен тази неприятна болест е описан от Авицена и днес се нарича белег на Авицена. За който не вярва:

http://www3.interscience.wiley.com/journal/120093040/abstract


Ето ви още за четене по въпроса:

http://content.nejm.org/cgi/content/full/329/15/1079?ck=nck

http://rheumatology.oxfordjournals.org/cgi/content/full/44/6/703

http://ard.bmj.com/cgi/reprint/32/5/413?ijkey=d71cff617d068a4622 … type2=tf_ipsecsha

Ще трябва подробно да обсъдим стратегиите за предотвратяване на необратими последици от гореописаните състояния. Това е от особена важност за настоящите и бъдещите майки на деца с такъв генотип.

После ще ви понапиша за наследствените анемии, тъй като, освен в Магреба и арабския свят се срещат и по нашите земи ( особено в селата около Солун и някои места в южна България. При носителите няма симптоми или са в лека форма.

И Аскот, и Аскот. Накъде без шапки? Сега се сетих за една от съпругите на шейха на Дубай (той май почина)- шеиха Бушра бинт Мактум. Тя е мароканка, от Танжер, изключително красива. Рисуваше картини. Тя в Дубай почти не ходаше. Живееше между Париж и Лондон и със шейха не пропускаха Аскот. Не намирам нейна снимка в нета, което е странно, защото тя непрекъснато беше по кориците на Хелоу и други светски издания. Някой сеща ли се за нея? Намерих една снимка в нета, твърди се, че са те със шейха, но мъжът на снимката въобще не прилича на мъжа и, а и жената, струва ми се не е тя.

http://online.picturepress.de/neu/webgate/index.php?WGSESSID=562 … df7e5f474fbde8553

Търсете из снимките. Снимката е 6 от долу нагоре. Жената е в черна дълга рокля, мъжът с черен костюм. На описанието има написано

Beschreibung:
D 67621-33 The ruler of Dubai Sheikh Mohammad Bin Rashid Al Maktoum and his wife Sheikha Bouchra Al Maktoum arriving to the Giorgio Armani Red One Night Only catwalk show at Earls Court.


В държавните училища, таксата за обучение възлиза на около 1/3 до 50% от месечна заплата, но доста родители са склонни да плащат. - и за семействата с три-четири деца на училищна възраст заплатата е отишла. Пита се какво ще се яде.

Кате, така като гледам тази тема отива към края си и днес по-късно сигурно ще отвориш нова тема. В заглавието на тази тема много ми хареса берберския знак. Отличава се от останалите и лесно се вижда къде е. Би ми било приятно да има такъв и в новата, като, разбира се, не настоявам. Благодаря лично на тебе за образователните материали и личния емоционалем принос.

На всички желая Успешна и весела нова седмица