като знам че има мърнайсет милиарда човека които не съм видял, хич не ми пука за тях. Радвам се за тези които съм видял (или не толкова) какво значение има някой в Русе за мен .... та той не съществува ....
- Публикувана: 25 авг. 2008, 14:45 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2008, 12:33 ч.
хората, които не срещаме ...
Не разбирам и аз защо трябва да мисля за хората, които не съм срещала, а знам че съществуват. Знам за Том Круз и доста го харесвам, ама не страдам за това. Не можем да срещнем всички. Може би авторката е имала предвид, пропуска да се срещнем с хора, които са интересни, а не сме на същото място. По-добре да се съсредоточим върху хората около нас и да се опитаме да бъдем усмихнати.
Аз споделих мисли, моментни.
Е, ами то си е това, моменти, някакво смътно усещане за нещо непознато, едва ли нормален човек постоянно се терзае за хората, които никога не е срещал. Той би бил в много тежко психическо състояние такъв човек.
Аз съм имала много такива необясними усещания за неща различни от обичайното и разбираемото, но понеже са твърде лични и не по темата няма смисъл да ги споделям.
Странно, темата е хубава, хората споделят интересни неща за собствения си живот, а в същото време, неразбирайки интересността в чуждия живот, някои натрапват своя.
Може би трябва да кажа, че хапчетата трябва да си ги взима този, чийто живот е само и единствено белязан от понятното на него самия. Ако всички бяха "нормални" по този начин нямаше да има литература, изкуство, нямаше да има нищо, още щяхме да сме си в каменната ера.
Всъщност човекът е започнал за съзидава тогава, когато е разбрал, че неговият свят е елемент от света на другите.
Може би трябва да кажа, че хапчетата трябва да си ги взима този, чийто живот е само и единствено белязан от понятното на него самия. Ако всички бяха "нормални" по този начин нямаше да има литература, изкуство, нямаше да има нищо, още щяхме да сме си в каменната ера.
Всъщност човекът е започнал за съзидава тогава, когато е разбрал, че неговият свят е елемент от света на другите.
... вървя по улицата и ненадейно виждам нечие лице зад леко открехнат прозорец. С риск да бъда обявена за ненормална или не знам още какво, истината е, че някъде дълбоко в мен нещо се събужда /може би е чистото любопитство/ и започва да се опитва да разбере всичко за този човек, и ми шепне тихо, но ясно ... Друг път минавам покрай старателно простряно пране ... и откривам страшни прилики. И аз така нареждам прането. И аз така закачам щипките. Не знам нищо за човека, чието е, но вече сякаш ми е по-близък.
Случвало ми се е умът ми да кръжи и да разглежда прането на един балкон в Хасково, където никога не съм ходила. Или да мерне едно лице зад един прозорец в Шумен, където също не съм била и ... пак нещо вътре в мен да шепти и да се чуди, какво би станало, ако аз вървях по Хасковската или Шуменската улица, а не по тази, която пресичам и след стъпването върху разкривената плочка отсреща, животът ми продължава със стария си темп ... а тези секунди отклонение са важни единствено и само за мен и, може би, затова е толкова трудно да бъдат обяснени и разбрани от другите ...
Случвало ми се е умът ми да кръжи и да разглежда прането на един балкон в Хасково, където никога не съм ходила. Или да мерне едно лице зад един прозорец в Шумен, където също не съм била и ... пак нещо вътре в мен да шепти и да се чуди, какво би станало, ако аз вървях по Хасковската или Шуменската улица, а не по тази, която пресичам и след стъпването върху разкривената плочка отсреща, животът ми продължава със стария си темп ... а тези секунди отклонение са важни единствено и само за мен и, може би, затова е толкова трудно да бъдат обяснени и разбрани от другите ...
Знаеш как да се изразиш, но това няма как да стане, ако не усещаш нещата...
Знаеш как да се изразиш, но това няма как да стане, ако не усещаш нещата...
every me, забравих да ти благодаря за хубавата тема. На мен ми е интересна.
Аз пък съм си правила следния експеримент. Преди пътувах често с влака София-Варна-София. Стоя си в купето и се опитвам да си представя хората в съседното купе. Колко са, как изглеждат, какво правят и т.н.
Всеки, който е пътувал често по 8часа и половина знае, че само четене и висене на прозореца в коридора са недостатъчни да изгонят скуката и досадата.
Веднъж така си представих, че в другто купе е един мой съученик от гимназията, който замина за Испания веднага след като завършихме, а бяхме много близки. Този човек така ми липсва понякога. Та мислех си ако е там - в съседното купе, ще е истинско щастие и невероятно хубаво. И така си потънах в мислите, че забравих да си осъществя експеримента. А именно - да надникна при следващото си излизане в коридора и да видя колко се разминават нещата. Те винаги на 100% се разминават, разбира се.
КАкто си блуждаех през прозореца, той застана в коридора на стъклото - той, същият за когото се бях замислила. Трябва да ви кажа, че сърцето ми прескочи. Имах чувството, че това е някакъв подарък от съдбата. Имахме цели 4 часа да говорим. Беше невероятно. Отивал при сестра си в София за няколко дни и после пак щеше да заминава.
Не съм го виждала от тогава.
Всеки, който е пътувал често по 8часа и половина знае, че само четене и висене на прозореца в коридора са недостатъчни да изгонят скуката и досадата.
Веднъж така си представих, че в другто купе е един мой съученик от гимназията, който замина за Испания веднага след като завършихме, а бяхме много близки. Този човек така ми липсва понякога. Та мислех си ако е там - в съседното купе, ще е истинско щастие и невероятно хубаво. И така си потънах в мислите, че забравих да си осъществя експеримента. А именно - да надникна при следващото си излизане в коридора и да видя колко се разминават нещата. Те винаги на 100% се разминават, разбира се.
КАкто си блуждаех през прозореца, той застана в коридора на стъклото - той, същият за когото се бях замислила. Трябва да ви кажа, че сърцето ми прескочи. Имах чувството, че това е някакъв подарък от съдбата. Имахме цели 4 часа да говорим. Беше невероятно. Отивал при сестра си в София за няколко дни и после пак щеше да заминава.
Не съм го виждала от тогава.
Има ли някакво обяснение? Или е невероятна случайност?
every me[/b], забравих да ти благодаря за хубавата тема. На мен ми е интересна.
Ето този въпрос мен ме вълнува. Малко се отклонявам от същността на темата,но и на мен ми се е случвало подобно нещо. Какво е това? Интуиция?
Има ли някакво обяснение? Или е невероятна случайност?
Има ли някакво обяснение? Или е невероятна случайност?
Аз пък съм си правила следния експеримент. Преди пътувах често с влака София-Варна-София. Стоя си в купето и се опитвам да си представя хората в съседното купе. Колко са, как изглеждат, какво правят и т.н.
Всеки, който е пътувал често по 8часа и половина знае, че само четене и висене на прозореца в коридора са недостатъчни да изгонят скуката и досадата.
Веднъж така си представих, че в другто купе е един мой съученик от гимназията, който замина за Испания веднага след като завършихме, а бяхме много близки. Този човек така ми липсва понякога. Та мислех си ако е там - в съседното купе, ще е истинско щастие и невероятно хубаво. И така си потънах в мислите, че забравих да си осъществя експеримента. А именно - да надникна при следващото си излизане в коридора и да видя колко се разминават нещата. Те винаги на 100% се разминават, разбира се.
КАкто си блуждаех през прозореца, той застана в коридора на стъклото - той, същият за когото се бях замислила. Трябва да ви кажа, че сърцето ми прескочи. Имах чувството, че това е някакъв подарък от съдбата. Имахме цели 4 часа да говорим. Беше невероятно. Отивал при сестра си в София за няколко дни и после пак щеше да заминава.
Не съм го виждала от тогава.
Всеки, който е пътувал често по 8часа и половина знае, че само четене и висене на прозореца в коридора са недостатъчни да изгонят скуката и досадата.
Веднъж така си представих, че в другто купе е един мой съученик от гимназията, който замина за Испания веднага след като завършихме, а бяхме много близки. Този човек така ми липсва понякога. Та мислех си ако е там - в съседното купе, ще е истинско щастие и невероятно хубаво. И така си потънах в мислите, че забравих да си осъществя експеримента. А именно - да надникна при следващото си излизане в коридора и да видя колко се разминават нещата. Те винаги на 100% се разминават, разбира се.
КАкто си блуждаех през прозореца, той застана в коридора на стъклото - той, същият за когото се бях замислила. Трябва да ви кажа, че сърцето ми прескочи. Имах чувството, че това е някакъв подарък от съдбата. Имахме цели 4 часа да говорим. Беше невероятно. Отивал при сестра си в София за няколко дни и после пак щеше да заминава.
Не съм го виждала от тогава.
Подобни случки в живота ми, имам и аз, но това си е наистина отклонение от темата. Аз го наричам телепатия, интуиция... А, темата не е за това, нали?
Интересното е, че разбирам повечето от пишещите тук, но не и самата тема
. Всеки си пише различни неща. Повечето в стил - "Случи ми се нещо странно".
Всеки си пише различни неща. Повечето в стил - "Случи ми се нещо странно".
За неразбралите: започнах с мисъл си за хората, непознатите, от другото купе, а срещнах приятел.
Тези мисли ми помагат да се разделям по-лесно с хора и места, дори тайната ми мечта 
от малка е да живея по две години в различни краища на света - да научавам различни езици и да откривам съвършенствата и красотата на несъвършенствата на всеки манталитет... И така да открия себе си... За съжаление както върви ще си остане неосъществена... А как само ми се искаше да намеря себе си!... Останаха ми само мислите от време на време за непознатите хора и места...
от малка е да живея по две години в различни краища на света - да научавам различни езици и да откривам съвършенствата и красотата на несъвършенствата на всеки манталитет... И така да открия себе си... За съжаление както върви ще си остане неосъществена... А как само ми се искаше да намеря себе си!... Останаха ми само мислите от време на време за непознатите хора и места... ...
Всеки си пише различни неща. Повечето в стил - "Случи ми се нещо странно".
Всеки си пише различни неща. Повечето в стил - "Случи ми се нещо странно".
every me пише, че именно тези усещания я вълнуват. Апелира да се замислим, а аз бих добавила - защо не и да пофантазираме малко? Темата въобще не ми се струва тъжна, мрачна или шантава - интересна е именно, защото може да бъде много шарена ...
Не прочетох всички отговори, но достатъчно, за да забравя какви бяха въпросите. 
Все пак ми се прииска да споделя, че и аз съм имала такива замисляния. Случвало ми се е да смятам колко часъ е сега в Токио или в Ню Йорк и съм си представяла как сега там хората стават от сън, понеже е сутрин и хукват по работа и задачи. Представяла съм си улиците, трафика. Мислила съм си, че те не знаят, че съществувам и сега мисля за тях.
В Тайланд, в заведение един младеж от Австралия ни заговори и никога не беше чувал за България. Нямаше и да е чувал, ако не се беше натъкнал на нас, без друго не можа да разбере къде се намира, тъй като не беше чувал и повечето ни съседни страни.... Той сега е там някъде и вероятно вече не помни, че има такава страна, а още по-малко знае нещо за ежедневието ни, проблемите и радостите ни.
Света е толкова голям, понякога се дразня. Не мога да го видя целия, колкото и да се опитвам. Става като слепците и слона, дето еидният хванал крака, другия ухото, третия опашката и ....
Все пак ми се прииска да споделя, че и аз съм имала такива замисляния. Случвало ми се е да смятам колко часъ е сега в Токио или в Ню Йорк и съм си представяла как сега там хората стават от сън, понеже е сутрин и хукват по работа и задачи. Представяла съм си улиците, трафика. Мислила съм си, че те не знаят, че съществувам и сега мисля за тях.
В Тайланд, в заведение един младеж от Австралия ни заговори и никога не беше чувал за България. Нямаше и да е чувал, ако не се беше натъкнал на нас, без друго не можа да разбере къде се намира, тъй като не беше чувал и повечето ни съседни страни.... Той сега е там някъде и вероятно вече не помни, че има такава страна, а още по-малко знае нещо за ежедневието ни, проблемите и радостите ни.
Света е толкова голям, понякога се дразня. Не мога да го видя целия, колкото и да се опитвам. Става като слепците и слона, дето еидният хванал крака, другия ухото, третия опашката и ....