Според мен това е връзка основана повече на страст, отколкото на някакъв друг тип чувства. Да, имала съм такава. Но за разлика от Кари, аз също не очаквах бъдеще в тази връзка. Просто всеки път когато той се обаждаше, всичко започваше с нова сила, с бурна страст и така до следващият път, без да се знае кога ще е това. Но явно и на двамата ни беше удобно да е така.
- Публикувана: 25 авг. 2008, 15:14 ч.
- Последно мнение: 20 ноем. 2009, 12:41 ч.
А имали ли сте такава връзка?
От споделеното до тук някак ми стана ясно че и моя роман може да не е с края който желая.Май всички в определен етап от живота ни сме минали по трънливия път на тези емоции в които неизвестността,мъката и отчаянието са верни спътници!Много е болезнено да се питаш всеки ден къде точно е твоето място в сърцето и живота на човека когото обичаш:( Не съм превърженик на такива връзки,но когато дойде не пита.И мен не ме питаха чувствата,дойдоха ми направо като гръм от ясно небе!!!Пометоха ме като вихрушка,изпепелиха душата ми...Може би е по-добре да се откажа,но нямам сили да сложа край.А аз зная че ако престана да го търся,той няма да ми се обади.И това ме смазва.Не разбирам как може да ти е хубаво с някой,но да не правиш нищо за да го задържиш и за да го виждаш по-често!?Може би съм прекалена романтичка и това замъглява съзнанието ми,не зная.Но едно е сигурно-не мога и не искам без Него!Благодаря ви за споделеното и от вас!Сега зная че това състояние не е чуждо на почти никой.За жалост.Но си мисля че колкото и да лекува времето,при мен това няма да мине никога:(((
Ох че отчаяно звучиш!! Недей така!!
Ако в момента си все още във вихъра на чувствата, просто не спирай да го търсиш - следвай сърцето си..щом това е единствения начин да сте заедно - направи го по този начин. Повечето тук говорим в минало време, и вече отдавна сме преживяли и "преболедували" връзката.. но, ако ти все още си влюбена - което е очевидно - няма как да го разбереш. Варианти за бъдещето има всякакви - или в един момент на теб да ти омръзне и да приемеш раздялата съвсем нормално - дори ти да си инициаторът и.. или пък, да не ти омръзне, и в крайна сметка един ден да се съберете с въпросния господин
Прави това, което ТИ считаш за правилно - универсален отговор няма.
Успех
Ако в момента си все още във вихъра на чувствата, просто не спирай да го търсиш - следвай сърцето си..щом това е единствения начин да сте заедно - направи го по този начин. Повечето тук говорим в минало време, и вече отдавна сме преживяли и "преболедували" връзката.. но, ако ти все още си влюбена - което е очевидно - няма как да го разбереш. Варианти за бъдещето има всякакви - или в един момент на теб да ти омръзне и да приемеш раздялата съвсем нормално - дори ти да си инициаторът и.. или пък, да не ти омръзне, и в крайна сметка един ден да се съберете с въпросния господин
Прави това, което ТИ считаш за правилно - универсален отговор няма.
Успех
Да иамах такава връзка ........., много съм страдала по него, като знам колко нерви съм изхабила и колко сълзи съм проляла, а в моментите в които бяхме заедно все едно всичко във връзката ни беше перфектно. Много му се бях отдала на този човек, бях го качила на някакъв пиадестал, докато не дойде моментът в който осъзнах заблудата си. Спрях да "тичам след него", додох му "зелен светофар" и и нещата се обърнаха, изведнъж той видя, че вече не ми е толкова интересен и започна да се държи като най-влюбения мъж на света, но пък моите чувства явно небяха същите. Този момент на осъзнаване и на двамани не трая дълго, защото той ...... почина.
Да, определено такъв тип връзки са направо газирани от емоция и страст. Неизвестността и невъзможността са два перфектни катализатора на едно сладко напрежение, което често се бърка с любов. А аз не смятам, че в съмнения, търсене и очакване можеш да опознаеш истински един човек, за да твърдиш че го обичаш. Обичаш тръпката, обичаш електричеството, обичаш изненадата, обичаш поредния, кратък, приятен отговор на бекрайните си въпроси. Изненадва ме, че тук срещнах подобни истории, завършили с брак. Принципно те запазват своя заряд именно поради факта, че остават нереализирани в истинска, осъзната връзка. Забравят се, сигурна съм, ще ти остане само спомена и свиването в стомаха. Нищо работа.
Да иамах такава връзка ........., много съм страдала по него, като знам колко нерви съм изхабила и колко сълзи съм проляла, а в моментите в които бяхме заедно все едно всичко във връзката ни беше перфектно. Много му се бях отдала на този човек, бях го качила на някакъв пиадестал, докато не дойде моментът в който осъзнах заблудата си. Спрях да "тичам след него", додох му "зелен светофар" и и нещата се обърнаха, изведнъж той видя, че вече не ми е толкова интересен и започна да се държи като най-влюбения мъж на света, но пък моите чувства явно небяха същите. Този момент на осъзнаване и на двамани не трая дълго, защото той ...... почина.
Много съжалявам,ужасно е.Такава раздяла е по-страшна от която и да е друга.Дано си го преживяла...Не зная какво да кажа освен че се надявам да си намерила любовта и да си щастлива сега.Не искам да мисля ако на мен се случи...Мисля че и аз ще умра с него.
Никога няма да забравя моя "мисър Биг", винаги ще пазя спомена за него и може би и той щеше да се радва за мен, че съм намерила спокойствието и щастието от което има нужда всеки.
Само искам да ти дам един съвет, който сигурно в момента ще пренебрегнеш: не чакай този мъж да се промени и да сподели любовта ти, защото само ще си загубиш времето и нервите. Изживей си тръпката с него, но ще видиш, че когато най-малко очакваш ще срещнеш ТВОЯ човек и в него ще откриеш всичко, което ти е липсвало до момента. Не прави такива компромиси със себе си, заради когото и да било!
Много съжалявам,ужасно е.Такава раздяла е по-страшна от която и да е друга.Дано си го преживяла...Не зная какво да кажа освен че се надявам да си намерила любовта и да си щастлива сега.Не искам да мисля ако на мен се случи...Мисля че и аз ще умра с него.
Никога няма да забравя моя "мисър Биг", винаги ще пазя спомена за него и може би и той щеше да се радва за мен, че съм намерила спокойствието и щастието от което има нужда всеки.
Само искам да ти дам един съвет, който сигурно в момента ще пренебрегнеш: не чакай този мъж да се промени и да сподели любовта ти, защото само ще си загубиш времето и нервите. Изживей си тръпката с него, но ще видиш, че когато най-малко очакваш ще срещнеш ТВОЯ човек и в него ще откриеш всичко, което ти е липсвало до момента. Не прави такива компромиси със себе си, заради когото и да било!
Такива връзки са много болезнени.Аз бях на ръба на нервна криза.Обичах и исках тоя човек , но той май не го осъзнаваше.Сега мога да кажа , че се радвам че всичко е зад гърба ми.Намерих човека,който ме обича и уважава и аз споделям неговите чувства.Няма я онази страст ,но имам спокойствие и стабилност -чувствам се сигурна с човека до мен!