Да се търпим заради децата - подкрепяте ли?

и аз категорично НЕ

Браво, едно от малкото разумни мнения в темата, което разбирам и харесвам.   

Не, това е глупаво и ненужно. Децата са интелигентни и могат да разберат кога нещо не е наред. Нали се сещаш, че ако и двамата говорите с децата, а помежду си -не или ако чуят скандалите ви факта, че сте заедно няма да им носи успокоение.

Ако си тръгнеш какво печелиш?Свобода?Без ограничения?
Та какво има да делите двамата,седнете ,разберете се,ако всичко е свършило наистина ,решете ще живеете заедно ще се грижите за децата си или всеки поема своя път.Познавам много хора,които живеят заедно заради децата си,но и това не е живот...
Помисли добре,ще се справиш ли ,сама?
НО ако всичко е нетърпимо,страдат и децата,по добре си върви...

А вие прочетохте ли в първия пост на авторката за какво става въпрос?
Истинска късметлийка съм, че майка ми не е разсъждавала като вас когато се е развеждала... Че сложи край на този кошмар със скандалите. И след време ми намери нов, истински отговорен баща.
Аз самата ако не изпитвах обич към бащата на децата ми, отдавна да съм го разкарала. Ама пусто тия чувства (добре, поне че са взаимни)...
Убедена съм, че жената не трябва да робува на предразсъдъци и да "спре да живее", само защото е родила дете. Всеки има право на щастие! Децата също не могат да бъдат щастливи с нещастни родители.

Да, Рени, прочетох първия пост на авторката още първите пъти, когато съм писала по темата. Най голямо впечатление ми направи това, че бащата обича децата и те са привързани към него. В такъв един случай, когато няма някакви издевателства, побои или пиянство например, бих предпочела децата ми да растат със собствения си баща, а не да го виждат 1-2- пъти седмично. Скандалите както пише авторката са предимно за пари. Ако за такова едно нещо не можеш да намериш общ език да бъдете родители , и по отделно с такива хора децата няма да са добре. Сама жена с деца обикновено живее с още по малко пари , отколкото е била в семейство разпаднало се поради финансови скандали. Ако мъжа ми в един момент реши, че не може да ме търпи и поиска да си търси щастието сам, но  с децата? Колкото той е родител на тях , толкова и аз?
Всяка една жена , която пристъпва към развод изхожда от факта, че децата остават с нея.
Ами доста егоистично, не мислите ли?
Само, ако смятам че само по себе си този човек застрашава психическото или физическо здраве на децата, тогава бих предприела подобни стъпки.
Че знаете ли на колко мъже им е писнало от постоянното опяване и недоволство на жените си, но не искат да зарежат децата си с развод, защото обикновено съда ги присъжда на майката, освен ако не е доказана наркоманка или алкохоличка.
Начин за лично пространство и щастие мога да намеря и продължавайки да живея с човек, когото дори не обичам, но ми е останало малко уважение към себе си и отговорност към децата си.

За един щастлив брак не е достатъчно само да няма издевателства.
Скандалите няма значение за какво са. Когато няма любов ако не са за едно, ще са за друго. Но семейната атмосфера с постоянно напрежение ще окаже много негативно влияние върху децата.
Авторката изглежда изтормозена от живота си с този човек. За мен това не е отговорност към децата, напротив.
В крайна сметка и децата могат да кажат как предпочитат да живеят.

Децата са малки доколкото разбрах и едва ли биха могли да вземат адекватно решение.
Не знам все пак каква е точно ситуацията, но ми прави впечатление, че младите хора в днешно време доста бързо се изнервят от съвместното си съжителство, особено ако  са с две деца и недостатъчно добре финансово.
Бързо решават, че не могат да правят повече компромиси.
И това е не наблюдение от форума, а от живота за жалост. 
Както и да е всеки сам решава за себе си. 

Мисля,че е доста егоистично това,значи живеем с мъжете само защото ги обичаме,след като вече не заслужават ги изхвърляме  Не мисля,че е честно,а доста нагло!
Със компромиси се живее,живеят всички така,трябва да го има и от двете страни,не може постоянно не вървят ли нещата и с лека ръка да махваме,събираме си багажа и айде....
Какво значи да "спре да живее"?Аз какво не съм ли жива като съм омъжена?Стига с тези детски разбирания,че живота свършва като се омъжиш или ожениш,това са глупости,живота е такъв какъвто си го направиш!

НИкой друг няма да стане истински баща на тези деца и няма да ги обича така,както ги обича биологичният им татко!

Нищо не схващаш, не си струва да ти отговарям.

Това е най-голямата глупост, която съм чела, заклевам се!

Мисля,че и аз мога да го напиша за теб от моя гледна точка?!Обидих ли те някъде,че си позволяваш да ми отговаряш така?Всеки има право да разбира живота по различен начин.Аз го разбирам по този и не обиждам хората,приемам и всяко различно мнение!



Никога няма да повярвам,че някой толкова искренно и от сърце с цялата си душа ще обича децата ми ,така както ги обича баща им!ИЛи пък аз все едно да кажа с ръка на сърце ,че мога да обичам чуждо дете така както  обичам своето!

Не си ме обидила, но коментара ти е неуместен... или не си прочела добре какво съм написала, или нищо не си разбрала или просто искаш да спориш.

Има хора и хора- някои не обичат и своите, а други обичат чуждите като свои... Аз го вярвам, защото не само съм го видяла, но и съм го изпитала.

Дея`, дом и семейство означава любов и уважение.Имено те са предпоставка за компромиси и себеоотрицание.Двама родители живеещи под един покрив не означава във всички случаи любящи родители.
Имаш ли представа какво е да живееш с някой ,който ти е абсолюно безразличен или безкрайно противен? Аз не .
А, да живееш с маска непрекъсното ,не мерси.

Явно не сме се разбрали,няма значение.
Разбира се,че има различни  хора,но аз съм песимист и не ми се вярва,че ще бъда разведена с две деца,ще се появи мъж който ще обича мен и тях като свои собствени  ...



Вярно е,че изчезне ли и уважението е вече лошо.Но компромиси се правят,в името на много неща.
Нямам представа как се живее с човек ,който ти е безразличен от опит,имам наблюдения от наши познати.Живеят заедно в един апартамент с детето си,но всеки отделно.Не мисля,че е живот,но те така са решили в името на детето,дали е правилно-не знам.
Ако трябва да избирам дали да направя компромис и да изясня нещата със съпруга ми или да си събера багажа и децата,като знам че ще тънат в лишения,предпочитам да пробвам първо с говорене,после да взимам крайни решения!

 Дея` не можеш да направиш компромис с любовта. Просто няма как да излъжеш децата ,че се обичате ако това не е така .
С говорене също не става ,няма любов  няма уважение няма нищо.
Този проблем просто не може да се реши .Има семейства в които се карат ,ама се обичат и във важни моменти се подкрепят и стават единни .Ама безразличието или това да сте си противни един на друг е...и гадоста