Доброто старо писмо в пощенски плик и с марка

Аз си пазя и пускам най-вече картички за празнични случаи. Иначе писма не  обичам да пиша, даже и с емаил-те съм така, предпочитам телефона.

На един лагер, била съм трети клас и ми е било много гадно сигурно, защото съм писала писмо на нашите, че ако не дойдат да ме вземат ще "плача много и непрестанно"  Майка ми още го пази.

А аз открих едно такова мило депресарско писмо от бригада. Незнайно защо, когато съм го пишела съм си мислила, че звучи бодро и свежо. Когато го открих у нашите съвсем не беше с добър тон.
 

Еххххх, спомени, спомени 
Доскоро ги пазех и ми беше страшно мило.
Не отричам сегашните комуникации, щом участвам в тях.
Но си е друго да прочетеш едно любовно писмо отпреди години 
Това, което сега не можете да направите, нали 

Ех, Хули, какви мисли ми докара в главата!
Извадих чантата с писмата. Има такива които са писали бабите и дядовците ми... и няма надпис, че паметта е пълна.
Не се налага да избирам кое да изтрия.
Мило и тъжно.

Писмо в пощенски плик наистина не помня откога не съм пращала, но получих едно миналата година. Много интересно беше...
Преди около 15тина години водех активна кореспонденция, пишех на хора, чиито адреси бях открила във вестници (бях абонирана за няколко младежки), после пък аз самата си пуснах адреса в един вестник и, общо взето, всеки ден пощенската кутия беше пълна с писма. Много обичах да чета и пиша писма. Та миналата година някъде по това време си отварям пощенската кутия (проверявам за сметки, не за друго ) и каква беше изненадата ми, когато от нея изпадна едно писъмце...за мен. Гледам моето име, но с моминската ми фамилия. Отворих писмото и го прочетох. Какво се оказа?! Пишеше ми мъж (е, бил е момче преди 15 години). Получил едно мое писмо за запознанство 15 години по-късно (да живеят Българските пощи), даже беше приложил моето писъмце вътре за доказателство, беше си с пощенско клеймо на подателя 1992 и на получателя 2007 Изявяваше желание да установим връзка предвид необичайната история със забавилото се писмо, но аз не отговорих.

А някой, който толкова тъжи по старите писма, пусна ли през тези няколко дни, от както е пусната темата, писмо на приятел?

  Не мога да не призная, че виртуалните писма са ми по-лесни-какво костват, наистина? Сядаш, включваш едно копченце, изтракваш няколко реда и така...Можеш да получиш, освен всичко, почти веднага отговор. И този отговор може дори да е без дразнещи правописни грешки, защото има едни полезни опцийки като "проверка правопис", примерно ...
   С обикновените писма е друго обаче...Не стига само да ти дойде музата, защото само с писането не се приключва. После трябва до пощата да се иде, марка да се залепи, да се пусне...после трябва да изчакаш известно време, докато дойде отговора, пък дори и да ти отговорят в същия ден. Има си различна емоция. А за мен е и по-сладко, нищо, че е доста по-пипкаво за някои хора. Пиша с удоволствие мейли, но и обикновени писма пиша, получавам също. Много обичам да си седна на спокойствие, да избера химикалка, листи...после , като ми дойде музата...нямам спиране - писмата ми винаги са "километрични" . Всъщност, толкова ми е приятно да пиша писма, че всеки път се чудя дали препълнения, обикновен плик за писма, няма да се пукне по ръбовете и дали не трябва да го дам да го изтеглят и да платя по тарифите за "малък пакет'', а не да минавам само с обикновена марка ...Не отлагам отговорите, за да не остава писмото изобщо без отговор (човек се отплесва, знаете...), не отлагам и изпращането, че имам написани писма, които така и не стигнаха до получателя си, защото не ги изпратих още на следващия ден, след като бяха написани, пък губят давност - не става да се изпратят след време...Изобщо, обикновените писма си изискват специален "табиет" ...Но аз много ги обичам и може би, дори, точно заради това.
  Някои от старите си писма пазя. Имам още от ученическите си години, от разни приятелки и приятели. Да пазиш нещо, съдържащо написани думи, със собствения почерк на ценен за теб човек...ами, съвсем различно е, мисля...За мен е по-хубаво и от снимка. Рядко препрочитам някое от тези писма, но направя ли го, просто си умирам от кеф ...Ненадейно се ''връщам'' във времето на писмото и ми е много забавно да си припомням и почти да усещам старите емоции от подробности, които иначе не помня вече, а за времето си и за тогавашните ми години, са били тооооолкова важни... .  Старите писма, всъщност, рядко ме натъжават, по-скоро ме забавляват.

Да, аз!  А преди седмица получих.

Когато си бях в Пловдив, много обичах да чета писмата на татко до мама. Както ми се дзвери на мен, хич не ми изглеждаше преди 30 години да е бил такъв романтик, ма на. И писмата на дядо от Китай до баба и мама и леля. Много красиво пише дядо ми.
Аз самата не съм писала много писма. Имах разни френски другарчета и едно руско.
А онзи ден за първи път получих картичка от Париж - много близка моя приятелка е на стаж там. Закачих си я в офиса и си я гледам, приятелката ми ми липсва. Странно е как може да ти липсва някой, когото не си виждал повече от 3 пъти в последните 5 години, но тя е специален човек.
А иначе обичам да пиша, ама няма на кого. Пък и с тоя почерк, зор ще видят.

Липсват ми! Имах тонове писма от тинейджърските си години, които грижливо кътах в един голям кашон. За нещастие миналата година, когато си купихме апартамент, майка ми услужливо ми изчистила старата детска стая като ми изхвърлила кашона с писмата! Стана ми много мъчно, направо ми се късаше сърцето - имах си и любовни писъмца там, а тя да постъпи толкова коравосърдечно  Това лято бях мнооого щастлива, когато получих от кръщелницата си, която е на 7 год, писмо с картичка и рисунка 

Липсват ми! Изобщо не може да се сравни писмо написани собственоръчно с емейл! Мъжът ми през по-голямата част от годината не е с нас и честичко ме изненадва с писмо или картичка в пощенската кутия. 

И на мен ми липсва... В тийнейджърските си години що писма съм изписала и получила. Имах приятелка от Пловдив, с която ни деляха 300км. Такива писма си пишехме, че задължително номерирахме листовете, щото често достигаха 30...
И руски другарчета имах бол. техните писма пазя в кутия. Какво ли не си изпращахме с тях, освен писмата - пионерските си връзки, опаковки от шоколади, бонбони, дъвки...

Да, аз.

И аз пазя много писма. И мейли пазя, и смс- и. И лист от една специална роза. И разни бележки, рисунчици и детелини. От няколко дни си разнасям в чантата и едно първо паднало зъбче... Като стана на 80, ще имам нужда от носачи, където и да отида.
Но не пиша писма. Почеркът ми вече е всичко друго освен романтичен. А, един мейл не може да бъде така чувствен като едно писмо. Но аз вече не знам домашните адреси на приятелите си, а само електронните. Това е положението.