Ай "ся" 
моля ви се 
,Ще ревна накрая като ви 4ета
моля ви се ,Ще ревна накрая като ви 4ета - Публикувана: 18 окт. 2008, 11:12 ч.
- Последно мнение: 26 май 2009, 18:10 ч.
Къде искаме да сме погребани?
Ама, че тема 
В морето искам аз да бъде разпръснат праха ми. И определено в България, да, там е моята родина и дома ми. Къде са децата ми е отделен и коренно различен въпрос. И да, бих се върнала
Разбира се, за какво ми са на мен след смъртта ми? Да ги изядат червеите или да ги изгорят? Това са двете перспективи. Ако могат да спасят и удължат човешки живот... ненормално е да се откаже. Подписала съм отдавна, че давам всичко
В морето искам аз да бъде разпръснат праха ми. И определено в България, да, там е моята родина и дома ми. Къде са децата ми е отделен и коренно различен въпрос. И да, бих се върнала
съгласни ли сте органите ви да се използват за спасяването на човешки живот или бихте ли станали донори посмъртно?
Разбира се, за какво ми са на мен след смъртта ми? Да ги изядат червеите или да ги изгорят? Това са двете перспективи. Ако могат да спасят и удължат човешки живот... ненормално е да се откаже. Подписала съм отдавна, че давам всичко
В петък погребаха дядо ми.Той е руснак,роден е в Армавир.Отишъл на мама на гости,след 4 дни ,съвсем неочаквано почина.Погребаха го в селото, в което е роден баща ми- в града нямало свободен гроб.
Баба ми почина преди 15 години, но винаги,когато съм имала нужда от нея съм я сънувала.
Душите не си отиват след смъртта на телата.
Не искам да ме погребват.Искам тези,които са ме познавали да се съберат и да се повеселят,да им остане хубав спомен от мен.
Бих искала да ме кремират и да разпръснат праха ми в някоя планина (никога не съм си мислела,че планинските върхове така ще ми липсват в Холандия....)няма значение коя,само да е нависоко....
Не мога да дарявам ограни,понеже съм боледувала от хепатит.
Баба ми почина преди 15 години, но винаги,когато съм имала нужда от нея съм я сънувала.
Душите не си отиват след смъртта на телата.
Не искам да ме погребват.Искам тези,които са ме познавали да се съберат и да се повеселят,да им остане хубав спомен от мен.
Бих искала да ме кремират и да разпръснат праха ми в някоя планина (никога не съм си мислела,че планинските върхове така ще ми липсват в Холандия....)няма значение коя,само да е нависоко....
Не мога да дарявам ограни,понеже съм боледувала от хепатит.
Не мога да дарявам ограни,понеже съм боледувала от хепатит.
И аз. Това не важи ли само за кръводаряване?
....съгласни ли сте органите ви да се използват за спасяването на човешки живот или бихте ли станали донори посмъртно?
Разбира се, за какво ми са на мен след смъртта ми? Да ги изядат червеите или да ги изгорят? Това са двете перспективи. Ако могат да спасят и удължат човешки живот... ненормално е да се откаже. Подписала съм отдавна, че давам всичко
Аз пък се каня да подпиша отдавна
. Обещала съм си докрая на годината да го сторя.За червеите, глад
! 
Аз съм подписала НЕсъгласие за даряване - тресе ме параноя за злоупотреби.
Но ако се случи, т.е когато се случи, семейството може да се съгласи.
погребение не искам
само кремация и после морето - тукашното
а от него - и във всички други морета
иначе ситуациятя и най-вече поддържането на гробищата в Бг е ужасно и в никакъв случай не искам да съм там
Но ако се случи, т.е когато се случи, семейството може да се съгласи.
погребение не искам
само кремация и после морето - тукашното
а от него - и във всички други морета
иначе ситуациятя и най-вече поддържането на гробищата в Бг е ужасно и в никакъв случай не искам да съм там
Два пъти посетих тукашно гробище, толкова чисто, поддържано, тревата окосена, свежи цветя пред повечето надгробни плочи - направи ми впечатление, че няма много място между гробовете, предположих, че кремирането е обичайно тук (а и имаше крематориум в непосредствена близост до гробището).
Определено много по-приветливо и уютно (доколкото може да е уютно едно такова място) и както казва една приятелка "да ти е кеф да си погребан там"
Като сравня с българските гробища и с върлуващите банди цигани, които крадат храната, цветята, металните букви и огради и изобщо се гаврят с гробовете ... някак не ми се иска да съм там
В крайна сметка имаме още много време до там, все още сме млади и здрави.
Определено много по-приветливо и уютно (доколкото може да е уютно едно такова място) и както казва една приятелка "да ти е кеф да си погребан там"
Като сравня с българските гробища и с върлуващите банди цигани, които крадат храната, цветята, металните букви и огради и изобщо се гаврят с гробовете ... някак не ми се иска да съм там
В крайна сметка имаме още много време до там, все още сме млади и здрави.
не мога да се въздържа и да не пусна ето това: http://vbox7.com/play:8218946d