Гледам да сдържам сълзите си.Плача от яд, безсилие, обида, тъга...Когато звучи химна винаги се разплаквам.Могат да ме разчувстват хубав филм, музика, книга и да се разплача.Чувствителна съм, и често плача, но "вътрешно" 
- Публикувана: 27 окт. 2008, 12:13 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2008, 20:46 ч.
Какво ви кара да плачете?
[/quote]
Рева когато съм в задънена улица , когато се чувствам безсилна или смазана от обстоятелствата ....
.. когато се чувствам безсилна или смазана от обстоятелствата ....
любовта, от която предстои да се откажа... плача от яд, че живея
любовта, от която предстои да се откажа...
Останало ми е само чудо да се случи. Опитах всичко друго. Именно безсилието в случая ме кара да плача. Борих се толкова дълго, пресякох толкова граници, стигнах до края на света ... и сега само сълзи са ми останали. От болка и от яд.
И за да не бъде толкова черен поста ми: лицето на дъщеря ми ме разплака, в момента, в който я видях за първи път, 4 дни след раждането й.
И за да не бъде толкова черен поста ми: лицето на дъщеря ми ме разплака, в момента, в който я видях за първи път, 4 дни след раждането й.
Ууу, аз съм от ревливите.
Рева на сватби и погребения. Драх се като магаре като ми се родиха децата. Рева от радост, от мъка, от съжаление, от самосъжаление, от съпричастие. Рева на филми. Рева и на документални филми. Рева като пристигам и като заминавам. Рева като съм слаба и още повече рева като съм дебела. Рева като ме жегнат и ме заболи, ама тогава рева скришом. Рева като мисля, че не съм достатъчно добра в нещо. Рева като гледам филмчета за осиновяване. Рева за бездомни кучета и котки. Рева на детски тържества. Рева и сега, като пиша този пост.
Последното не е вярно.
Рева на сватби и погребения. Драх се като магаре като ми се родиха децата. Рева от радост, от мъка, от съжаление, от самосъжаление, от съпричастие. Рева на филми. Рева и на документални филми. Рева като пристигам и като заминавам. Рева като съм слаба и още повече рева като съм дебела. Рева като ме жегнат и ме заболи, ама тогава рева скришом. Рева като мисля, че не съм достатъчно добра в нещо. Рева като гледам филмчета за осиновяване. Рева за бездомни кучета и котки. Рева на детски тържества. Рева и сега, като пиша този пост.
Последното не е вярно.
В началото след сватбата живеехме в дома на мъжа ми,много ми беше некомфортно и мама страшно ми липсваше.Свалих си от интернет песента на Тони Димитрова-"Песента на мама" И ревях като малко бебе 