да
- Публикувана: 1 ноем. 2008, 14:50 ч.
- Последно мнение: 20 фев. 2009, 14:40 ч.
Длъжни ли сме на родителите ни?
но защо те смятат, че ние децата сме създадени за тази цел... или може би аз грешно съм разбрала... Имам дъщеря и за миг не съм си помислила да не я пускам далеч от мен поради тази причина - да ме гледа.
Защото си млада. Колкото повече човек остарява, толкова по малко сили вижда в себе си, че може да се грижи без помощ от друг и е нормално да се страхува. И ние ще станем така, не се заблуждавай. Няма начин възрастен човек, виждайки изоставени негови връстници, изнемогващи, да не го обхване страха "ами ако и на мен ми се случи така".
но защо те смятат, че ние децата сме създадени за тази цел... или може би аз грешно съм разбрала... Имам дъщеря и за миг не съм си помислила да не я пускам далеч от мен поради тази причина - да ме гледа.
Защото си млада. Колкото повече човек остарява, толкова по малко сили вижда в себе си, че може да се грижи без помощ от друг и е нормално да се страхува. И ние ще станем така, не се заблуждавай. Няма начин възрастен човек, виждайки изоставени негови връстници, изнемогващи, да не го обхване страха "ами ако и на мен ми се случи така".
А защо свързвате желанието на възрастните децата им да са наблизо само с гледането
Когато спреш да работиш активно, единственото, което продължава да те крепи е мисълта за децата и внуците ти. Живееш с проблемите им и ежедневието ти минава в очакване на новини или среща с тях. А ако тези деца или внуци са далеч и такава среща не се очертава? Тогава възрастните просто губят желание и воля за живот.
Много е сложен този въпрос. Мислила съм многократно над темата кое е по-правилно да гледам моят живот и моето щастие или това на родителите ми.Естествено най-добре е когато и вълка е сит и агнето е цяло но мен животът някак си все ме изправя пред това да избирам едно от двете Аз искам моето щастие - те тяхното, тоест аз да съм покрай тях....но когато едното изключва другото тогава какво? Не мисля че дори да съм далеч от тях някога ще ги забравя или няма да им помагам с каквото мога - все пак аз си обичам родителите, но не мисля че е правилно някой да ме спира само защото няма да има кой да му донесе една чаша вода на старини...както казах много е сложно защото в този случай всеки разсъждава малко егоизтично - и родителите и децата.
Аз искам моето щастие - те тяхното, тоест аз да съм покрай тях....но когато едното изключва другото тогава какво? Не мисля че дори да съм далеч от тях някога ще ги забравя или няма да им помагам с каквото мога - все пак аз си обичам родителите, но не мисля че е правилно някой да ме спира само защото няма да има кой да му донесе една чаша вода на старини...както казах много е сложно защото в този случай всеки разсъждава малко егоизтично - и родителите и децата. 
но защо те смятат, че ние децата сме създадени за тази цел... или може би аз грешно съм разбрала... Имам дъщеря и за миг не съм си помислила да не я пускам далеч от мен поради тази причина - да ме гледа.
Защото си млада. Колкото повече човек остарява, толкова по малко сили вижда в себе си, че може да се грижи без помощ от друг и е нормално да се страхува. И ние ще станем така, не се заблуждавай. Няма начин възрастен човек, виждайки изоставени негови връстници, изнемогващи, да не го обхване страха "ами ако и на мен ми се случи така".
А дали родителите ми със сто лева пенсия ще бъдат по-щастливи ако аз съм край тях с 200 лв заплата, отколкото в чужбина за пъти повече пари
Кой е казал, че хората, които живеят далеч от родителите си не им се обаждат по телефона или не им пращат пари за лекарства? А колко хора взимат по 2000 лв заплата, а родителите им мизерсват. Обаче темата изобщо не е за това. Ако се прочетат внимателно постингите на авторката става ясно, че момичето е привързано към тях и няма да ги изостави, а те й играят по тънката струна, вместо да застанат зад гърба й. Защо има родители, които смятат, че лишенията, които са търпяли в името на децата си трябва да им се върнат непременно подформата на лишения от страна на децата. Е това ми е чудно! Живота е като колело. На децата ще им го върнат техните деца и т.н.
Да си довърша мисълта.
Ще се опитам да направя всичко, което зависи от мен за здравословното им състояние - лекари, апаратура, болници, ако се налага, дом. помошница ... но за духовния им мир трудно ще помогна. Майка ми се притеснява твърде много и в случаите които съм и споделяла някои свои притеснения тя почва двойно да се притеснява, после да съветва, след това да натяква ... с баща си отдавна спрях да споделям и вече много добре се разбираме 
Виж свекитата са друга тема 
Ще се опитам да направя всичко, което зависи от мен за здравословното им състояние - лекари, апаратура, болници, ако се налага, дом. помошница ... но за духовния им мир трудно ще помогна. Майка ми се притеснява твърде много и в случаите които съм и споделяла някои свои притеснения тя почва двойно да се притеснява, после да съветва, след това да натяква
... с баща си отдавна спрях да споделям и вече много добре се разбираме Виж свекитата са друга тема