Публикувана: 1 ноем. 2008, 14:50 ч.
Последно мнение: 20 фев. 2009, 14:40 ч.

Длъжни ли сме на родителите ни?

9 067
111
1

Гост

1
...
3
4
5
...
8
Всички

# 45 3 ноем. 2008, 11:01 ч.

Brokenpromiseland
Мнения: 1 432

Най-голямата грешка която един родител може да направи е да втълпи чувство за дълг.
Никой на никого не е длъжен, нито аз към майка ми, нито детето ми към мен.
Искала съм го,родила съм го, гледам го и се надявам да го подготвя така, че като му "порастнат крилцата" да излети в живота и да се оправя успешно с трудностите.
От там нататък грижата за възрастен родител се крепи на възпитание, светоглед, спечелена обич, уважение, доверие и т.н.....

# 46 3 ноем. 2008, 11:23 ч.

Мнения: 958

Няма нищо по-чисто и безкористно, от любовта родител-дете.
Никога, не бих искала децата ми, да са ми длъжни. Това би ме карало да се чувствам, неудовлетворена и необичана.
Както и аз не съм длъжна на родителите си.
Деца не се правят за да ти дължът после нещо. Или за да има кой да те гледа.
Обичам много родителите си, и съм им благодарна за всичко което са направили и продължават да правят за мен.
Ако ме бяха карали да им се чувствам длъжна, не знам дали бих била толкова всеотдайна.
Знам че правят всичко за мен, и че живеят заради мен и внучето си.
Преди две години баща ми претърпя много тежка операция. Не беше ясно дали ще оживее.
На сутринта преди операцията, преди да тръгне за болницата, дойде, в очите му имаше сълзи (никога няма да го забравя, виждала съм го насълзен, само на погребението на баба ми), и ми каза, ако не се събудя, единственото за което ще съжалявам е, че няма да мога да ти се радвам още няколко години.
В този момент, бях готова и сърцето си да му дам. Не защото съм длъжна, а защото го обичам.
Същото е майка ми, не помня ден в живота си, когато тази жена да е направила нещо за себе си, преди да направи за мен.
Да са ми живи и здрави. А каквото зависи от мен ще го направя.

# 47 3 ноем. 2008, 11:30 ч.

Мнения: 54

Би могъл да замине човек за чужбина да изкара някой лев ако родителите му са здрави, но ако са тежкоболни и се нуждаят от помощ не би трябвало.

# 48 3 ноем. 2008, 11:47 ч.

София
Мнения: 38 499

Аз не се чувствам длъжна, още повече, че те са още млади, работят, имат си свой живот.
Обаче мъжа ми... често пъти ми е казвал, че никога няма да остави майка си. Тя наистина е с малка пенсия, но...

Което дори означава, че мисли да живее с нея во веки веков. Което ме подлудява понякога!

# 49 3 ноем. 2008, 13:23 ч.

Мнения: 2 556

Не съм близка с родителите си. На са ми помогнали с нищо през последните 10 години, не се интересуват реално нито от мен, нито от внуците си, чувствам ги като абсолютно чужди хора.

Но ако не дай Боже, изпаднат в беда или имат здравословен проблем, да, бих се почувствала длъжна да им помогна с каквото мога. Но ще го направя точно по задължение, а не защото ми идва от сърцето, както би трябвало да бъде.

# 50 3 ноем. 2008, 15:34 ч.

Пловдив
Мнения: 3 711

Моята свекърва е родила сина си и го е оставила на 7 месеца.Добре, че е била баба му. Днес тя се обажда през няколко месеца , за да иска пари а не за да види ние как сме .И се опитва да вмени на сина си, че понеже го е родила той е длъжен да се грижи за нея.Не го приемам , съпруга ми също .Изобщо не и обръща внимание , дори когато тя наистина има нужда. Но понякога е важно да знаем , че на каквото си постелем на това ще лежим след време

# 51 3 ноем. 2008, 15:53 ч.

Мнения: 4 841

Ангажиментът поне според мен върви напред - това, което моите родители са направили за мен, аз ще направя за моите деца, те - за техните, и така, докато свят светува...

Да уважаваш родителите си, да ги подкрепяш морално и материално (при необходимост) - това е въпрос на взаимоотношения. Тези взаимоотношения обаче зависят от много фактори, и е трудно да се обобщава.

Има много хора, които се грижат за родителите си не защото така им идва "отвътре" и наистина го желаят, а защото са принудени (както вече се каза - чрез емоционален или материален рекет, т.е. родителска манипулация). По същия начин има хора, които биха искали да се грижат за родителите си, но нямат възможност поради стечение на житейските обстоятелства. Нито първите са прекрасни хора, нито вторите - "неблагодарни" и лоши...

# 52 3 ноем. 2008, 16:51 ч.

Варна
Мнения: 1 790

Длъжни сме и още как. Даже не само ние, но и нашите половинки са длъжни на родителите ни. Децата се раждат и отглеждат единствено и само за това - като дойде време те да ни гледат нас. Как изобщо може да се чудите за такова нещо, та и тема да пускате?

# 53 3 ноем. 2008, 16:56 ч.

Мнения: 49

Благодарна съм на родителите ми за това, че непрекъснато ми казват ето това:
" Ти и брат ти вече имате свои семейства. Така че вече сме три отделни семейства. Затова гледате първо своето семейство и после нас".
Никога не настояват да се виждаме непрекъснато. Помагат деликатно, без да го натрапват. Винаги, когато съм имала нужда, са били до мен. Както и аз до тях. Ако е здравословен проблем най-вече . Ако имам нужда от съвет, са мнооого внимателни (защото вече има и друг човек до мен).
Не ме карат да се чувствам задължена за това, че са били най-добрите за мен родители. Знаят, че ще застана до тях, ако имат реален проблем. Това означава, че не ме обсебват с несъществуващи тревоги, така, заради спорта (има и такива родители).
С две думи, оставят ме да градя живота си като самостоятелна личност. Уважават решенията ми. Подкрепят ме. Никога не биха ме накарали да се чувствам виновна, ако реша да замина за чужбина. И оттам мога да се погрижа за тях, когато остареят (ако това е въпросът на авторката).

# 54 3 ноем. 2008, 17:03 ч.

Мнения: 12 665

Може би сте чели Като гореща вода за шоколад - история за дълга на дъщерята към майка си.

# 55 3 ноем. 2008, 17:06 ч.

Варна
Мнения: 1 790

Аз гледах филма. Wink

И останах потресена. Познавам един субект, който дори семейство не можа да създаде, зарад единия синовен дълг.

# 56 3 ноем. 2008, 17:15 ч.

Мнения: 54

Би трябвало да се помогне при нужда, но не да се стига до обсебване.

# 57 4 ноем. 2008, 12:59 ч.

Мнения: 2 700

Отговарям, без да съм чела темата.
Ако родителите ти не са в много напреднала възраст можеш да се абстрахираш от мнението им, но ако са АЗ лично бих направила временен копромис с моето семейство.
Ние с мъжа ми се чувствахме отговорни за родителите ни (идва момент, когато ролите на поколениета се разменят) и затова и не заминахме никъде, за което категорично НЕ съжаляваме. Живеехме отделно от родителите ни, виждахме се от време навреме, и това по никакъв начин не накърни "нашето" семейство. Но с присъствието си тук и сега давахме морална сигурност (абстрахирам се от материалното) и малък смисъл на ежедневието, което при българските пенсионери не е наситено с особено разнообразие.

# 58 4 ноем. 2008, 13:23 ч.

Мнения: 2 161

Аз съм длъжна.

# 59 4 ноем. 2008, 13:45 ч.

Мнения: 9 052

абсолютно те раzбирам. Не си длъжна да живееш край родителите си , а свой собствен живот. Тях си длъжна да уважаваш и да им помагаш , но следвайки своя живот, не техния.

Препоръчани теми

Важността на чуждото мнение?

По колко ядете?

Какво е за вас семейството?

ПОМОЩ- Алкохолна зависимост

Причина:

Причина: