Длъжни ли сме на родителите ни?

  • 9 113
  • 111
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 1 520
Не, не съм им длъжна, благодарна съм им за всичко, което са направили за мен и най-вече че са ме направили човек.

Помагам им доколкото мога и с каквото мога, както и те на мен, но нито аз, нито те го правим по задължение. Всичко е на доброволни начала и така ще бъде и занапред.

# 76
# 77
ДА БЪДЕШ МАЙКА

ТИ беше на 1 година...
ТЯ те хранеше, къпеше, обличаше...
Отблагодари й се, като плачеше по цели нощи и не я оставяше да поспи...

ТИ беше на 2 години...
ТЯ те научи да стоиш здраво на краката си и да вървиш уверено...
Отблагодари й се, като побягваше всеки път от стаята, щом тя те повикаше...

ТИ беше на 3 години...
ТЯ приготвяше с огромно старание най-вкусните храни за теб...
Отблагодари й се, като тайно изсипваше под масата онова, което е в чинията ти...

ТИ беше на 4 години...
ТЯ постави в ръката ти най-красивите цветни моливи и те научи да рисуваш...
Отблагодари й се, като изрисува и надраска всичките стени вкъщи...

ТИ беше на 5 години...
ТЯ те облече в най-новата ти и красива рокля и те пусна да си играеш...
Отблагодари й се, като нагази още в първата локва, която ти попадна...

ТИ беше на 6 години...
ТЯ всеки ден вървя заедно с теб до училище...
Отблагодари й се, като плачеше и крещеше “Не искам да ходяяя...” по целия път до там...

ТИ беше на 7 години...
ТЯ ти подари най-хубавата топка, която успя да намери и купи...
Отблагодари й се, като още същия ден счупи с нея прозореца на съседите...

ТИ беше на 9 години...
ТЯ ти намери най-добрият учител по пиано...
Отблагодари й се, като не учи нотите нито ден...

ТИ беше на 10 години...
ТЯ те води с колата навсякъде, където поискаш – от уроците по танци до купоните и рождените дни на приятелите ти...
Отблагодари й се, като всеки път изхвърчаваше от колата, дори без да погледнеш към нея и думичка да кажеш...

ТИ беше на 11 години...
ТЯ заведе теб и твоята приятелка на кино...
Отблагодари й се, като й каза: “Ти седни на друго място, не до нас!”...

ТИ беше на 12 години...
ТЯ не искаше да гледаш вредните за теб ТВ предавания и програми...
Отблагодари й се, като ги гледаше всичките, когато тя не си беше вкъщи...

ТИ беше на 15 години...
ТЯ те изпрати през ваканцията на летен лагер в чужбина...
Отблагодари й се, като не й написа нито ред и дори картичка не й изпрати от там...

ТИ беше на 17 години...
ТЯ ти позволи да отидеш с гаджето си на купон извън града...
Отблагодари й се, като не се обади и се прибра вкъщи едва на разсъмване...

ТИ беше на 19 години...
ТЯ пое всичките ти разходи за университета, закара те с колата си до общежитието, пренесе ти багажа...
Отблагодари й се, като не й позволи да те прегърне и целуне пред приятелите ти, като си тръгваше...

ТИ беше на 21 години...
ТЯ искаше да ти даде съвет във връзка с професионалния ти живот и кариерата ти...
Отблагодари й се, като й каза: “Аз няма да бъда като теб!”...

ТИ беше на 22 години...
ТЯ с гордост и умиление те аплодира на тържеството по повод дипломирането ти...
Отблагодари й се, като й поиска пари за обиколка на Европа...

ТИ беше на 24 години...
ТЯ поиска най-после да я запознаеш с момчето, с което излизаш вече близо година...
Отблагодари й се, като в отговор й каза, че ти ще прецениш кога да стане това...

ТИ беше на 25 години...
ТЯ плати всичките разходи по сватбата ти, беше много развълнувана, но и много щастлива, да те види като булка...
Отблагодари й се, като се пренесе да живееш на другия край на света...

ТИ беше на 30 години...
ТЯ се опита да ти даде някои полезни съвети за отглеждането на бебето...
Отблагодари й се, като й каза да престане с тези остарели разбирания и примитивни методи...

ТИ беше на 40 години...
ТЯ ти се обади и ти напомни рождения ден на близък роднина...
Отблагодари й се, като й каза троснато, че си затрупана с работа и й затвори телефона...

ТИ беше на 50 години...
ТЯ се разболя тежко и когато в края на седмицата ти отиде да я видиш, тя много се зарадва.
Отблагодари й се, като й каза, че като остареят, хората се превръщат отново в капризни и глезени деца...

И един ден ТЯ... си отиде от ТЕБ...
Всичко,
което до този момент ти се е искало да направиш за НЕЯ,
но не си намерила време или начин да го сториш,
в този момент сякаш се стоварва върху ТЕБ като мълния!
И пареща болка раздира сърцето ти...

Затова,
ако все още ТЯ е до ТЕБ,
СЕГА я обичай по-силно от всякога!
И направи така, че ТЯ да го почувства...
Защото ТЯ го заслужава,
повече от всеки друг в живота ти!!!
ТЯ, ТВОЯТА МАЙКА!...

/анонимен автор/

# 78
Lady blu, едвам виждам какво пиша, защото сълзите ми пречат... Колко просто казано и колко много истина в него...

# 79
  • Мнения: 115
Lady Blue,

Заключението е повече от достатъчно; останалата част от текста насажда несправедливо чувство за вина - затова ли трябва да обичаме майките, за да не се чувстваме виновни, че сме показвали самостоятелност и характер през годинитe на израстване?

# 80
  • Мнения: 12 672
Ей това е супер гнусното на България - че е оставила родителите ни с Нечовешки пенсии, от които те не могат да живеят и ние сме задължени да им помагаме финансово!
Това е една супер идиотия, от която са тръгнали милиони социални конфликти!

И на тях хич не им е хубаво, че зависят от децата си.

# 81
  • София
  • Мнения: 13 209
Lady blu, на мен това писание на неизвестен автор изобщо не ми хареса  Wink
Първо изобщо не е вярно, второ не може всичко това да го извърши един човек  Crazy

# 82
  • Мнения: 1 898
Lady blu, на мен това писание на неизвестен автор изобщо не ми хареса  Wink
Първо изобщо не е вярно, второ не може всичко това да го извърши един човек  Crazy
... и трето-целта му сякаш е да се вмени чувство на вина, заради това, че си нечие дете със съпътстващите израстването ти лудории и специфичните за всяка възраст възгледи и потребности.

# 83
  • Мнения: 12 672
И от мен - четвърто - не знам кой е анонимният автор, то ясно, щом е анонимен, но в никакъв случай не е майка. Според мен.

# 84
  • София
  • Мнения: 13 209
Lady blu, на мен това писание на неизвестен автор изобщо не ми хареса  Wink
Първо изобщо не е вярно, второ не може всичко това да го извърши един човек  Crazy
... и трето-целта му сякаш е да се вмени чувство на вина, заради това, че си нечие дете със съпътстващите израстването ти лудории и специфичните за всяка възраст възгледи и потребности.

Пето..  Wink ...които пък не изключват синовната обич и не включват непременното захвърляне в самота на стар родител. Grinning

# 85
  • София
  • Мнения: 13 209
И понеже се насочи темата към стихове, ще пуснин, който прочетох в друга тема

Обич до обич
Най- тежката орис- да бъдеш длъжник на детето си.
Пропусната нежност не можеш да върнеш назад.
Когато очаква да сложиш небе до небето му
ти вечно забързан прелиташ над жадния свят.

Отлагаш за после. Забравяш за думите чакани.
Да стоплиш със поглед. Челцето със длан да допреш.
Живот си му дал. Не това.. Не е достатъчно.
Когато се буди те чака до него да спреш.

Недей да спестяваш. Изсипвай му щедро: Обичам те!
Душата му цвят е. Поливай я с ласки до вик.
Спестената нежност към рожбата лесно изтича.
И после оставаш с най- тежката участ- длъжник.


А дали родители, които смятат, че децата им са длъжни се замислят върху горното?

# 86
  • Мнения: 19
Много обичам родителите си,майка ми почина от рак,гледах си я до последно и страдах,изплаках сълзите си,но смятам,че никой не  е длъжен на родителите си.Длъжни сме да отгледаме децата си и да сме всеотдайни към тях,след което те към тяхните деца и т.н.Не мисля,че някой може да се издължи на родителите си.А като са замисля,за родителите на мъжа ми ...................е на тях пък с нищо не съм им длъна ,дори и за това ,че са ми отгледали толкова прекрасен съпруг.Така мисля аз.

# 87
  • Мнения: 301
Моят отговор е прост - не съм длъжна, правя го от обич. Баща ми почина много млад. Мама има особен характер - обича да поучава, контролира и командва, всичко да става по нейния начин. А може би аз имам особен характер - мразя да ме поучават, контролират и командват, и обичам нещата да стават по моя начин. С други думи на петнайстата минута двете заедно сме се скарали. Не го отричам. Няма нещо, което тя да не е направила за мен или да е имала възможност да направи и да не го е направила - отвръщам й със същото. Чуваме се по телефона всяка вечер (5 минути разговор - 5 мин спор). Ако има някой, на когото да разчитам безусловно това е мама. Надявам се, че и тя може да каже същото за мен.
Когато правя "жертви" за сина си (едва ли са жертви - приемам ги като нещо нормално, кой друг ако не аз, нали аз съм Мама) не очаквам той да ми се отплати някой ден - искам просто да съм сигурна, че ще е щастлив и добре. Нали всяка майка това иска за детето си.

# 88
  • Мнения: 2 478
Благодарна съм на родителите ми за всичко,което са направили и продължават ад правят за мен.
И да чувствам се длъжна да мога да откликна на нуждите им както те откликват на моите.
Чувствам се длъжна да ги подкрепям и винаги да разчитат на мен.
Това е дълг,пълен с любов Heart Eyes

# 89
  • Мнения: 698
Длъжни сме да им благодарим в сърцето си за всичко, което са направили за нас. Длъжни сме да ги уважаваме. Длъжни сме да направим, каквото можем за тях, ако наистина го можем. Обичта идва сама, за нея не сме длъжни.
Но това, което те са ни дали, няма как да им го върнем. Даваме го на своите деца, те - на своите...

Общи условия

Активация на акаунт